№ 6124
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Колев
Членове:Никола Чомпалов
Гергана Ж. Троянова
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно гражданско дело
№ 20241100504494 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.2 ГПК. СГС е сезиран с жалба К. Д. Д., длъжник
по изпълнението, срещу разпореждане на ЧСИ Н.М. от 31.10.2023 г. по изп.дело N
20218410405461, с което е отказано да се възстановят на длъжника постъпилите по сметката
на съдебния изпълнител суми. Поддържа се от жалбоподателя, че сумите са
несеквестируеми и на това основание е поискано с молба до съдебния изпълнител да бъдат
върнати. Иска се от жалбоподателя да се отмени обжалваният отказ на съдебния изпълнител.
Ответникът по жалбата – „Уникредит Булбанк“ АД, който има качеството на взискател по
изпълнението, е подал молба, с която оспорва доводите на жалбоподателя с възражението,
че представеното извлечение за движението по сметката на длъжника обхваща период от 9
месеца, а в молбата на длъжника не е конкретизирано за какъв период са сумите, за които
претендира. Поддържа се, че удостоверението на НОИ е за периода от м.01.2022 г. до
м.02.2023 г., а извлечението за движението по сметката е за периода 01.06.2022 г. –
23.03.2023 г., поради което за 5 –месечния период от м.01.2022 г. до м.05.2022 г. не се
установява какво е движението по сметката на длъжника. Сочи се, че постъпилите суми за
период от преди повече от един месец преди налагане на запора имат характер на
спестявания и не са несеквестируеми.
ЧСИ Н.М. е представил мотиви, в които сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна
по същество, защото сумата от 2995,06 лв. не е несеквестируема. Сочи се, че
удостоверението на НОИ е за периода от м.01.2022 г. до м.02.2023 г., а извлечението от
банковата сметка на длъжника обхваща периода 01.06.2022 г. – 23.03.2023 г. Сумите от
969,59 лв., постъпила по сметка на съдебния изпълнител на 19.09.2022 г., сумата от 1461,15
лв., постъпила на 14.12.2022 г., и сумата от 543,32 лв., постъпила на 17.03.2023 г., подлежат
1
на принудително изпълнение и следва да послужат за погасяване на задължението на
длъжника.
Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител, поради което следва да се разгледа по същество. С подадената от длъжника
жалба е повдигнат спор относно „несеквестируемост“ на сумата от 2995,06 лв. по банковата
сметка, срещу която съдебният изпълнител е насочил изпълнението чрез запор и
впоследствие е усвоил. В този смисъл съдът приема, че жалбата има за предмет насочване на
изпълнението върху сумата от 2995,06 лв., която длъжникът смята за несеквестируема и
която от запорираната банкова сметка е преведена по сметката на съдебния изпълнител.
С разпореждане от 30.09.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковата
сметка на длъжника, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, а запорното съобщение е получено
от банката на 08.10.2021 г. Не се спори, че от тази банкова сметка е постъпила по сметка на
съдебния изпълнител сумата от 969,59 лв. - на 19.09.2022 г., сумата от 1461,15 лв. - на
14.12.2022 г., и сумата от 543,32 лв. - на 17.03.2023 г., т.е общо 2995,06 лв.
Представено е удостоверение на НОИ изх.N 3042-21-148/22.02.2023 г., в което се сочи, че
за периода от м.01.2022 г. до м.12.2022 г. /включително/ по банковата сметка на длъжника са
били превеждани всеки месец суми – пенсия и добавки.
Установява се от заключението на ССЕ, че по банковата сметка на длъжника наличната
сума към 07.10.2021 г. е възлизала на 0,74 лв., както и че за периода на наложения запор
постъпленията в тази сметка възлизат на 6734,70 лв. Вещото лице е констатирало, че от
запорираната сметка на длъжника е била преведена по сметка на ЧСИ сумата от 969,59 лв.
на 19.09.2022 г., 1461,15 лв. на 14.12.2022 г. и 564,32 лв. на 17.03.2023 г. – общо 2995,06 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на производството е жалба на длъжника по чл.435 ал.2, т.2 ГПК срещу
насочване на изпълнението върху несеквестируем доход, получаван по банкова сметка.
Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител, поради което следва да се разгледа по същество. С подадената от длъжника
жалба е повдигнат спор за „несеквестируемост“ на сумата от 2995,06 лв., постъпила по
банковата му сметка, срещу която съдебният изпълнител е насочил изпълнението чрез запор
и впоследствие е била събрана. В този смисъл съдът приема, че жалбата има за предмет
насочване на изпълнението върху сумата от доход, който длъжникът смята за
несеквестируем.
По същество. С оглед на повдигнатите от длъжника възражения съдът е длъжен да се
2
произнесе дали е секвестируем имущественият обект - полученият от длъжника доход по
банкова сметка в размер на сумата от 2995,06 лв., както и може ли тази сума да послужи за
удовлетворение на вземането на взискателя и да се събира от съдебния изпълнител. В
мотивите на т.1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е
прието, че „изпълнението върху паричните вземания на длъжника от трето задължено лице
се осъществява чрез тяхното събиране, както и че „ако третото задължено лице погрешно
плати /сума по несеквестируемо вземане/ на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно
да върне несеквестриуемата част на длъжника“
Запорът е наложен върху откритата в „Уникредит Булбанк“ АД банкова сметка на
длъжника на 08.10.2021 г., а от заключението на ССЕ се установи, че в месеца преди
налагане на запор наличната сума е възлизала на 0,74 лв. Това означава, че сумата от 2995,06
лв., срещу която е насочено изпълнението и е била събрана от съдебния изпълнител, не
попада в предвиденото в нормата на чл.446а ГПК изключение. Това е така, защото сумата не
е постъпила преди повече от месец преди налагане на запора, поради което няма характер на
спестявания на длъжника.
По запорираната банкова сметка на длъжника е постъпвала получаваната от него пенсия,
който факт се установява от удостоверение на НОИ изх.N 3042-21-148/22.02.2023 г. и от
заключението на ССЕ, в което е констатирано от в.лице, че освен пенсия други суми не са
постъпвали по тази сметка. В този случай произходът на процесната сума е установен по
категоричен начин – пенсия. Следва да се спомене, че от страна ответника по жалбата
/взискател/ не са наведени твърдения за факта, че по банковата сметка са постъпвали и суми
с друг произход. Видно е от удостоверението на НОИ, че получаваната от длъжника пенсия
е в размер, който заедно с добавките към нея е под размера на минималната работна заплата
за страната – за 2022 г. минималните размер възлиза на 650 лв. до 31.03.2022 г. и на 710 лв.
от 01.04 до 31.12.2022 г.
При тези факти съдът намира, че сумата от 2995,06 лв., която е била събрана от съдебния
изпълнител чрез преводи по неговата банковата сметка на 19.09.2022 г. - 969,59 лв., на
14.12.2022 г. - 1461,15 лв. и на 17.03.2023 г. - 564,32 лв., представлява „несеквестируем
доход“ по смисъла на чл.446 ал.1 ГПК, срещу който не може да се насочва изпълнение и да
се удържат суми. Тази сума е била натрупана по банковата сметка на длъжника през
периода след налагане на запора, поради което не представлява негови спестявания. Само
ако тази сума бе натрупана по банковата сметка преди повече от месец преди налагане на
запора, сумата би имала характер на спестявания, но случаят не е такъв.
Процесната сума е формирана от дохода от пенсия, която е в размер под размера на
минималната работна заплата, постъпила е по банковата сметка на длъжника след налагане
на запора, поради което следва да се счита за несеквестируема - попада в обхвата на
закрилата по чл.446а ал.2 ГПК. Това означава, че не може да послужи за удовлетворение на
вземането на взискателя и съдебният изпълнителя няма право да насочи изпълнение върху
нея и да я събира.
Насочването на изпълнението и събирането на сумата от съдебния изпълнител е
3
несъвместимо с „несеквестируемостта“, поради което и искането на длъжника за връщане на
събраната сума е основателно. В мотивите на т.1 от т.1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е прието, че „пропускането на срока, който започва да тече от
узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това
отказва да плати на длъжника не осуетява правото на длъжника да иска от съдебния
изпълнител (след предоставяне на необходимата информация) вдигане на запора и връщане
на несеквестируемата част от събраните суми докато те не са получени от кредитора“,
както и че „ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е
длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника“. В случая съдебният
изпълнител не е върнал сумата, която е събрана от несеквестируем доход на длъжника,
срещу който незаконно е насочено изпълнението, поради което действията му са
незаконосъобразни.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е основателна и действието на съдебния
изпълнител по насочване на изпълнението следва да се отмени, както и действията по
събиране на сумите, представляващи несеквестируем доход, и отказът да върне сумите на
длъжника. Тъй като запорът върху банковата сметка е бил вдигнат, не следва да се
постановява отмяна.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на К. Д. Д. ЕГН ********** действията на ЧСИ Н.М. по изп.дело N
20218410405461, по което „Уникредит Булбанк“ АД е взискател, изразяващи се в
1. насочването на изпълнението върху постъпилия несеквестируем доход от пенсия по
банковата сметка на длъжника К. Д. Д. в „Уникредит Булбанк“ АД - IBAN : **** и
2. събирането на сумите от 969,59 лв., 1461,15 лв. и 564,32 лв. от несеквестируемия доход
от пенсия, постъпила по горната банкова сметка на длъжника, както и
3. разпореждането на ЧСИ Н.М. от 31.10.2023 г., с което е отказано да върне на
длъжника К. Д. Д. сумите от 969,59 лв., 1461,15 лв. и 564,32 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5