№ 168
гр. Велико Търново, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно
наказателно дело № 20254110200296 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят В. Д. М. е обжалвал Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № *** издаден от ОДМВР – ***, с който за нарушение по чл.
21, ал. 2, вр. 21, ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява. Чрез процесуален представител депозира писмено
становище, с което моли съда ел. фиш да бъде отменен като
незаконосъобразен. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводително писмо прави възражение за прекомерност на евентуални
претенции за разноски.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е основателна. При служебна проверка на Електронен фиш за
1
налагане на глоба серия К № *** издаден от ОДМВР – ***, съдът констатира
нередовности относно задължителните реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
визиращи посочване на данни за конкретно моторно превозно средство и
негов регистрационен номер, както и на данни за неговия собственик.
В обжалвания ел. фиш е посочено, че претендираното нарушение е
извършено „с МПС *** вид ремарке за товарен автомобил рег. № ***.
Законодателят ясно разграничава понятията „пътно превозно средство“,
„моторно превозно средство“ и „ремарке“. Съгласно легалната дефиниция в §
1, т. 10 от ДР на ЗДвП „Пътно превозно средство“ е съоръжение, придвижвано
по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към
пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и
самоходните машини, когато се придвижват по пътищата“. Съгласно
легалната дефиниция в § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП "Моторно превозно средство"
е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение
на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни
средства“. А съгласно легалната дефиниция в § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП
„Ремарке“ е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от
моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и
полуремаркетата“. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДВП съдържа понятията
„моторно превозно средство“ и „превозно средство“, като двете понятия имат
едно и също правно съдържание. Разпоредбите на чл. 189, ал. 6, ал. 8 и ал. 15
от ЗДвП съдържат понятията „моторно превозно средство“ и „автомобил“,
имащи едно и също правно съдържание. В нито една от цитираните
разпоредби на чл. 189 от ЗДвП не съдържа понятието „пътно превозно
средство“, каквото се явява процесното ремарке.
Правният анализ на горепосочените текстове обосновава фактически
извод, че описаното в ел. фиш ремарке не представлява моторно превозно
средство. Неправилната индивидуализация на ремаркето като моторно
превозно средство не удовлетворява законовото изискване за изписване в ел.
фиш като задължителен реквизит на данни относно процесно моторно
превозно средство и негов регистрационен номер. В обжалвания ел. фиш
жалбоподателят е индивидуализиран като законен представител на
юридическо лице, явяващо се собственик на гореописаното пътно превозно
средство – ремарке, но не е изписано първият да е собственик на конкретно
индивидуализирано моторно превозно средство с конкретен регистрационен
2
номер. Субекти на претендираното нарушение могат да бъдат съгласно чл.
188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП водачите на МПС, имащи допълнителните качества,
които законът им придава, а именно – собственик на управляваното моторно
превозно средство; законен представител на юридическото лице, когато
моторното превозно средство е собственост на последното; лице, на което
първите два субекта са предоставили управлението на моторното превозно
средство и което лице е посочено от тях. В нито една законова хипотеза обаче
като субект на нарушението не се предвижда да бъде индивидуализирано
лицето – водач на МПС, притежаващо или ползващо само и единствено пътно
превозно средство. Тъй като за съставомерността на деянието е без правно
значение кой е собственикът или ползвателят на пътното превозно средство –
ремаркето, то е било изискуемо наказващият орган да изследва всички
относими към приложимото право фактически обстоятелства. В разглеждания
казус е следвало да бъдат установени кое е било теглещото моторно превозно
средство – марка, модел, регистрационен номер; кой е неговият собственик.
Едва след подаване на жалбата до съда е било установено и
индивидуализирано конкретно моторно превозно средство, теглещо
процесното ремарке на инкриминираната дата. Пропускът на наказващия
орган не може да бъде саниран чрез попълване на доказателствената
съвкупност с други писмени доказателства, установяващи както
характеристики на конкретно моторно превозно средство, така и
индивидуализацията на неговия собственик.
По този начин наказващият орган е допуснал в хода на
административнонаказателното производство съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя да научи в какво нарушение е обвинен, срещу какво следва да
се защитава и евентуално какви доказателства да ангажира в подкрепа на
защитната си позиция.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 от ЗАНН, вр. чл.
58д, т. 4 от ЗАНН ел. фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен без
да се налага обсъждане по същество.
При този изход на делото – отмяна на ел. фиш претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение, се явява съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от Закон
3
за адвокатурата (ЗА), вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа основателна до размера
на сумата от 400 лева. За разликата от 400 лева до 450 лева тази претенция се
явява прекомерна, предвид и направено такова искане от насрещната –
въззиваемата страна. Платеното адвокатско възнаграждение се явява
прекомерно, защото настоящото производство е продължило много кратко
време; същото не се отличава с фактическа и правна сложност; процесуалното
представителство и защита са били реализирани само в писмена форма,
обективирани чрез жалба срещу ел. фиш и писмено становище с изложена в
него защитна теза, в които не са направени доказателствени искания и с които
не са представени нови доказателства. Поради това ОДМВР-Велико Търново
следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 400
лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2, вр. чл. 58д,
т. 4 от ЗАНН, и чл. 63в от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № *** издаден от ОДМВР – ***, с който на жалбоподателя В.
Д. М. за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от Закон за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.
Осъжда ОДМВР-*** да заплати на жалбоподателя В. Д. М. ЕГН
********** разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от
АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4