Определение по дело №2353/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4515
Дата: 1 декември 2023 г. (в сила от 1 декември 2023 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20233100502353
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4515
гр. Варна, 01.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20233100502353 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Александър Малинов“ №51, вх. А, ет.9, офис 20,
срещу решение №205/20.07.2023г., постановено по гр.д. № 911/2022 г. на РС-
Провадия, с което е прогласен за нищожен Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1147211/11.04.2022г., по предявения от Н. Д. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Провадия, обл.Варненска, ул.”Св.Св. Кирил
и Методий” № 7, вх. Б, ет. 5, ап. 30, иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Моли се за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск по
съображения, че ГПР съответства на изискванията за яснота съгласно ЗПК.
Осигуряването на поръчител не е задължително условие за сключване на
договора, поради което възнаграждението на поръчителя не се включва в
общите разходи по кредита, тъй като не съответства на дефиницията за „общ
разход по кредита“ по пар.1 от ЗПК. Поддържа се, че уговарянето на
задължение за обезпечаване на отпуснат кредит, поето доброволно от
страната, не нарушава закона и не представлява неравноправна клауза.
Потребителят е бил запознат с това изискване още на етап кандидатстване
чрез електронната заявка и се е съгласил с него. Същият е можел да посочи
свой поръчител и да не поема тези разходи. Кредиторът е поръчителя
оперират като отделни икономически субекти. Ищецът е външно за договора
за гаранция лице. Експертизата е доказала, че задължението на ответника към
ищеца е реално заплатено от поръчителя и услугата по договора за гаранция е
била реално предоставена.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Твърди, че липсва яснота как е формиран
ГПР – от какви компоненти и по какъв математически алгоритъм, а
1
невключването на такса поръчителство в погасителния план се сочи като
нарушение на чл.11, ал.1, т. 11 от ЗПК. Счита договора за недействителен
поради заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК и поради неправилно приложен
ГПР, на основание чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. С включването на
възнаграждението на поръчителя в ГПР, разходите по кредита биха нараснали
двойно, с което потребителят е въведен в заблуждение относно общия размер
на дълга. Поддържа, че събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита, поради което невключването им в ГПР води до това
реално прилаганият в отношенията между страните ГПР да не съответства на
посочения в договора. Недействителността на клаузата за ГПР води до
нищожност на целия договор по аргумент от чл.22 от ЗПК. Сочи съдебна
практика и преюдициално заключение на СЕС, които счита за относими към
разглеждания случай.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени от
въззивника.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Александър Малинов“ №51, вх. А, ет.9, офис 20,
срещу решение №205/20.07.2023г., постановено по гр.д. № 911/2022 г. на РС-
Провадия.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
31.01.2024 г. от 14,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
2
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3