№ 12531
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110133181
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД от ищеца „ФИРМА” ЕООД /с предходно фирмено
наименование „ФИРМА” ЕООД срещу ответника Д. Д. К. за установяване
съществуването на вземане в размер на сумата от 74,01 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ............. от 08.10.2015 г.,
сключен с "ФИРМА" ЕАД, ведно със законна лихва от 05.02.2021 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.02.2021 г. ч.гр.д. № 7409/2021 г.
по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „ФИРМА” ЕООД /с предходно фирмено наименование
„ФИРМА” ЕООД, твърди, че на 01.10.2019 г. бил сключен договор за цесия
между него и „ФИРМА“ ООД, по силата на което му били прехвърлени
вземанията, възникнали по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 08.10.2015 г. между „ФИРМА“ ЕАД и ответницата. Посочва, че
преди това на 16.10.2018 г. „ФИРМА“ ООД бил придобил правото върху
процесните вземания въз основа на договор за цесия с „ФИРМА“ ЕАД. За
периода от 22.11.2017 г. до 22.02.2018 г. „ФИРМА“ ЕАД издала 3 броя
фактури от 15.09.2017 г., 15.10.2017 г. и 15.11.2017 г. на обща стойност 140,30
лева. Посочва, че ответникът не бил изпълнил в срок задължението си за
плащане на месечна такса по изброените фактури, вследствие на което
възникнало правото на едностранно прекратяване на договора от изправната
страна „ФИРМА“ ЕАД. Последният прекратил договора за предоставяне на
1
телекомуникационни услуги и начислил неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на ответника. Твърди, че за сключения
договор за цесия между „ФИРМА“ ЕАД и „ФИРМА“ ООД, последното, в
качеството си на изрично упълномощено за това действие лице, има право да
уведоми ответника относно прехвърлянето на процесните вземания. Посочва,
че връчването на исковата молба на ответника с приложеното уведомление за
извършените цесии следва да се приеме за редовно съобщаването за същите.
Претендира разноски.
Ответникът Д. Д. К., в срока по чл. 131 от ГПК, подава отговор на
исковата молба чрез назначения особен представител. Оспорва предявения
иск като неоснователен и погасен по давност. Оспорва, че исковата молба
може да се приеме като уведомление за цесиите. Поддържа, че „ФИРМА“
ООД е действал без представителна власт. Прави възражение за нищожност
на клаузата за неустойка в качеството й на неравноправна клауза по чл. 143,
ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Моли за отхвърляне на иска и претендира присъждане на
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи
наличието на действително правоотношение между ответника и третото лице
по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга и неговото
съдържание, ползване на съответните услуги от страна на ответника,
стойност на потребените услуги, падеж за изпълнение на задължението за
заплащане, уговорка за неустойка и размер на същата, прехвърляне на
вземането на праводателя на ищеца чрез договор за цесия, валиден договор за
цесия относно процесното вземане между „ФИРМА“ ООД и ищеца,
уведомяване на длъжника за цесиите.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва
наличието на облигационно отношение между първоначалния цедент
„ФИРМА“ ЕАД и ответника като същото е възникнално с подписването на
договор за мобилни услуги с № ............. от 08.10.2015 г. ( видно от
приложеното копие на договора към исковата молба). По отношение на
договора БТК се задължава да предоставя мобилни услуги на ответника, а той
да заплаща ежемесечна такса за използването им.
От приложените в исковата молба документи (Договор за мобилни
услуги с клиентски номер ............., Общи условия на мобилния оператор за
далекосъобщителни услуги), съдът намира за установено в условията на
пълно и главно доказване твърдението, че има уговорена между страните
валидна индивидуално определена клауза за неустойка в случай на
предсрочно прекратяване на договора. Взманeто за неустойка възниква в
случай на едностранно прекратяване на договора по вина на дължника. В
случая нито виновно неизпълнение на длъжника на кое и да е от
задълженията по договора, нито надлежно едностранното прекратяване на
същия бяха доказани в процеса. Самото едностранното писмено прекратяване
2
на договора даже не се твърди в исковата молба, такова обаче е необходимо
за да възникне вземането за неустойка по сключения между страните писмен
договор.
Видно от представените доказателства, не се установява по категоричен
и безспорен начин, че е надлежно упражнено правото на прекратяване на
договора за мобилни услуги поради виновно неизпълнение от страна на
ответника, тъй като не са представили доказателства, които да установяват
наличието на писмено уведомление от страна на първоначалния кредитор
БТК до длъжника по делото с което той прекратява договора. Прекратяването
на договора не настъпва автоматично, а е уговорено в договора потестаивно
право, което следва да се упражни с едностранно волеизявление до
насрещната страна, но такова изявление по делото липсва. Липсват изобщо
доказателство не само за прекратяване на договора, но и изпратени и
получено писмено уведомление от потребителя.
Видно от документите, приложени в исковата молба в конкретния
случай са сключени 2 валидни договора за цесия. Цедент по първия договор е
„ФИРМА“ ЕАД, а цесионер е „ С. Г. Груп“ ООД като договорът е сключен на
16.10.2018 година. Вторият договор за цесия е подписан между цедента „ С. Г.
Груп“ ООД и цесионера „ФИРМА“ ЕООД на 01.10.2019 г. Договорът за цесия
е уреден в чл. 99 ЗЗД, но с него се прехвърля само възникнали права, а в
случая главното вземане не беше доказано по основание и размер. Още
повече – със същите се прехвърлят само парични вземания, не и правото да се
прекрати договора.
С оглед на всичко гореизложено съдът счита, че не се доказа при
условията на пълно и главно доказване наличието на индивидуално уговорена
клауза за неустойка, както и надлежно разваляне на договора поради което
искът следва да се отхвърли.
Воден от горното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФИРМА” ЕООД /с предходно фирмено
наименование „ФИРМА” ЕООД/, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление /населено място/ срещу Д. Д. К., ЕГН ********** с адрес
/населено място/ установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане в размер на сумата от 74,01 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ............. от 08.10.2015 г., сключен с "ФИРМА" ЕАД,
ведно със законна лихва от 05.02.2021 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 15.02.2021 г. ч.гр.д. № 7409/2021 г. по описа на СРС, 166 състав
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
3
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4