Решение по дело №453/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 422/8.7.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ 2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА

 

При секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Станка Димитрова	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по к.н.а.х. дело № 453 по описа на съда за 2020 г.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на Т.Х.А. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. М. *** против решение № 109/10.02.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 2140/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

С обжалваното решение е изменено наказателно постановление № 2019-1818-01-835/18.04.2019 г. на Началник сектор на РУ гр. Пазарджик, с което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, като е намален размерът на наложената глоба на 100 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон. Счита, че следва да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието представлява маловажен случай. Моли съда да приеме, че е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като жалбоподателката има експертно решение на ТЕЛК с водеща диагноза „лека умствена изостаналост“. Претендират се направените по делото разноски.

 В съдебно заседание Т.Х.А., редовно призована, се представлява от адв. М., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени решението на районния съд, съответно издаденото наказателно постановление. Претендира разноски съгласно представен списък на разноските.

Ответникът по касационната жалба – Районно управление гр. Пазарджик при ОД на МВР гр. Пазарджик, се представлява от юриск. П., която счита подадената касационна жалба за неоснователна. Сочи, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, тъй като са събрани безспорни доказателства за извършеното административно нарушение. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Счита, че не са налице основания за приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С решението си Районен съд гр. Пазарджик е изменил наказателно постановление № 2019-1818-01-835/18.04.2019 г. на Началник сектор на РУ гр. Пазарджик, с което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, като е намален размерът на наложената глоба на 100 лева.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 02.04.2019 г. около 18.20 часа, на главен път I-8 за с. Говедаре, при извършена полицейска проверка на Т.А. е било разпоредено да не престоява до пътното платно и да не навлиза внезапно в него, с което създава предпоставка за ПТП. Същата не се е подчинила и не е изпълнила отправеното й полицейско разпореждане от мл. инспектор Х. А. в качеството му на полицейски орган, отдадено му в изпълнение на възложените му функции по охрана на обществения ред и превенция. В резултат на това на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, за нарушение на чл. 64, ал. 4 във връзка с ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗМВР е съставен акт за установяване на административно нарушение и е издадено обжалваното наказателно постановление.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение на посочените по-горе основания. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Настоящата касационна инстанция намира, че правилно районният съд е изменил оспореното наказателно постановление като е намалил размерът на наложената санкция. Правилно в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че глобата в опредения й максимален размер ще бъде несъответна и несправедлива на нарушението, поради което за да обезпечи поправителен и превъзпитателен ефект към спазване на установения в държавата правов ред глобата ще следва да бъде намалена до предвидения минимум от 100 лева. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е изменено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

В решението на районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че административният орган се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер. Съдът е приел, че случаят не е маловажен с оглед характера на засегнатите обществени отношения, както и, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 109/10.02.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 2140/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Т.Х.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Районно управление гр. Пазарджик при ОД на МВР гр. Пазарджик направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   /п/                     

 

                   ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                       

                                        2./п/