Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито
съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 9272/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от 29.05.2019 г. на Р.К. и Л.К. чрез особения представител
адв. С.С. срещу Решение № 113156 от 13.05.2019 г. по гр.д. № 5556/2018 г. на
СРС в частта, с която Р.К. и Л.К. са осъдени да заплатят разделно, при равни
квоти, на „Т.С.“ ЕАД сумата от 131,56 лв., представляваща главница за топлинна
енергия (ТЕ) с включено дялово разпределение (ДР) за периода 25.01.2015 г. -
30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 25.01.2018 г. до изплащане
на вземането, както и лихва в размер на 22,96 лв. за периода 15.09.2015 г. -
06.12.2017 г. с включена лихва върху сумата за ДР, за недвижим имот в гр.
София, ж.к. „*********вх. Г, ап. **, аб. № 052863.
Твърди,
че ищецът не доказал наличието на валиден договор за доставяне и потребление на
топлинна енергия (ТЕ) между него и ответниците за процесния период, през който
същите не са били потребители на ТЕ и не са ползвали имота. От справка за
наследници не се доказва наличие на наследствено правоприемство. Приложените
към исковата молба три съобщения към фактури и извлечение за аб. № 052863 от
06.12.2017 г. съставляват частни документи без обвързваща съда доказателствена
сила. Липсват доказателства като първична счетоводна документация за редовно
водено ищцово счетоводство. Не са представени относими доказателства за
конкретно начислени суми от топлинния счетоводител. Не е доказано, че договорът
с „Т.С.“ ЕООД е действал през исковия период. Не е доказано доставянето на
точно определена по количество и качество ТЕ. Не е доказана изправността на
измервателните уреди по реда на Закона за измерванията, не са представени
доказателства относно оформянето на изравнителните сметки въз основа на отчетни
формуляри и относно показанията на общия топломер. В изготвените сметки не се
включва само реално потребеното количество енергия. Иска отмяна на акта в
обжалваната част.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени
са искове по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С
обжалваното решение е прието, че през процесния период между страните по делото
е било налице валидно облигационно правоотношение по продажба на ТЕ за битови
нужди. От заключението на СТЕ и ССЕ и от писмените доказателства се установява
действително доставяне на ТЕ през исковия период. Вземанията за главница за ТЕ и
за лихва върху главницата за периода преди 25.01.2015 г. са погасени по давност.
За
уважаването на иска за топлинна енергия е необходимо проявлението на следния
фактически състав: доставена и потребена топлинна енергия (ТЕ) в определено
количество, период и цена, която не е заплатена, в топлоснабден имот (в
сграда - етажна собственост) на ответник,
който е собственик или вещен ползвател на същия имот. За уважаването на иска за
мораторна лихва е необходимо ответникът да изпадне в забава през определен
период относно погасяването на главния дълг за ТЕ, който е в определен размер.
В
отговора на исковата молба и в жалбата на ответниците е направено възражение,
че същите не са материално легитимирани и съответно не са потребители на ТЕ, а
в жалбата – че наследственото правоприемство по отношение на ответниците не е
доказано.
По изключение могат да се издават
удостоверения за наследници и в друг вид, в свободен текст, когато исканите
данни не могат да бъдат удостоверени с удостоверение по утвърден образец (чл. 3, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението). В случая писмото от
кмета на район „Надежда“ представлява такова удостоверение за наследници, от
което може да се направи изводът, че ответниците са наследници на лицето Радка К.
(I - 9).
На
следващо място, нито писмото от зам.-кмета на район „Надежда“ - Столична община,
че имотът е закупен от Иван К. и от Радка К. с Договор за продажба от 1971 г., нито
Протокол от ОСЕС от 28.03.2003 г. за избор на топлинен счетоводител не доказват, че наследодателката Радка К. е собственик на процесния
апартамент (I - 10, 13). При липса на титул за
собственост по отношение на ответниците същите не са клиенти на ТЕ по смисъла
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Ответниците не са надлежно пасивно материалноправно
легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове. Поради това не се
изследват останалите възражения в жалбата относно другите предпоставки за
уважаване на исковете за ТЕ и съответно за ДР, които са недоказани по
основание. Неоснователността на главните
искове за ТЕ и ДР влече неоснователност и на обусловените от тях акцесорни
искове за мораторна лихва върху главниците за ТЕ и за ДР (Решение № 266254 от
26.10.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 10627/2020 г.; Решение № 264923 от
21.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 7979/2020 г.; Решение № 260441 от
21.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2164/2020 г.; Решение № 2331 от 21.04.2020
г. на СГС по в. гр. д. № 6295/2019г.).
С оглед
на гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част
и да бъде постановено друго решение, с което да бъдат отхвърлени за съответна
част от процесния период искът за ТЕ и за ДР за сумата от 131,56 лв., както и
исковете за мораторна лихва върху двете главници за сумата от 131,56 лв. - в
размер на 22,96 лв.
По
разноските в първоинстанционното производство
С оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, обемът на извършените
процесуални действия от ищцовото дружество, както и материалният интерес по
делото, за исковото производство е дължимо юрисконсултско възнаграждение (ЮВ) в
размер на 25 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП,
имайки предвид, че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния предвидения
размер (Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).
В
исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 575 лв., от които 100
лв. за държавна такса, 450 лв. за депозити за експертизи, и 25 лв. за ЮВ. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК само ответникът Ю.К. следва
да бъде осъден да заплати на ищеца съразмерно на уважената част от исковете
срещу него сума в размер на 191,67 лв.
за исковото производство, имайки предвид, че ищецът претендира равни дялове от
процесните суми от всеки от тримата ответници.
По
разноските във въззивното производство
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 77 ГПК въззиваемото дружество следва да
бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 25 лв. за въззивната жалба
на ответниците, на които е бил назначен особен представител в настоящото
производство, като същият не дължи внасяне на държавна такса за въззивната
жалба (т. 7 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 113156 от 13.05.2019
г. по гр.д. № 5556/2018 г. на СРС В СЛЕДНИТЕ
ЧАСТИ:
- в частта, с която Р.Ц.К., ЕГН: ********** и Л. Р. К., ЕГН: ********** са осъдени да заплатят
разделно, при равни квоти, на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** сумата от 131,56 лв.,
представляваща главница за топлинна енергия с включено дялово разпределение за
периода 25.01.2015 г. - 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от
25.01.2018 г. до изплащане на вземането, както и лихва в размер на 22,96 лв. за
периода 15.09.2015 г. - 06.12.2017 г. с включена лихва върху сумата за дялово
разпределение, за недвижим имот в гр. София, ж.к. „********, аб. № 052863, както
и
- в частта относно разноските, с
която Р.Ц.К., ЕГН: **********, Л. Р. К.,
ЕГН: ********** и Ю.З.К., ЕГН: ********** са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК: ******** сума в размер на 650 лв., представляващи разноски по делото, а Р.Ц.К.,
ЕГН: ********** и Л. Р. К., ЕГН: **********
и сума в размер на 200 лв., представляваща разноски за възнаграждение за особен
представител, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК: ******** срещу Р.Ц.К., ЕГН: ********** и Л. Р. К., ЕГН: ********** за осъждане
на двете ответници да заплатят на ищцовото дружество разделно и при равни квоти
за всяка от тях:
- главница за топлинна енергия с включено дялово разпределение в размер на
131,56 лв. за периода 25.01.2015 г. - 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за
периода от 25.01.2018 г. до изплащане на вземането;
- законна лихва за забава в размер на 22,96 лв. за периода 15.09.2015 г. -
06.12.2017 г. с включена лихва върху сумата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю.З.К., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: ******** сумата в размер на 191,67 лв. - разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** да заплати по сметка
на СГС сума в размер на 25 лв. - държавна такса за въззивното
производство.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК: ******** като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.