Р Е Ш
Е Н И Е
№ 197
02.03.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански състав
на четвърти февруари
през две хиляди и двадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №3046 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от В.Д.В. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис 5, адв.Н.К.П.,
против Областна дирекция на МВР – Хасково, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, бул.„България“ №85, обективно съединени искове с правно основание чл.187
ал.6, вр. ал.5 т.2, вр. чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че през периода 01.10.2016г. - 30.09.2018г. изпълнявал длъжността „******“
от състава на група „Общинска полиция“ към РУ-Димитровград. В този времеви
период ищецът изпълнявал служебните си задължения на смени – 8- или 12-часови
по предварително утвърден месечен график, като работното му време се
изчислявало сумирано за тримесечни отчетни периоди. Изчисляването на
отработените часове за отчетен период ставало в края на периода или в началото
на следващия такъв. Ищецът претендира, че за исковия период ответника не е
изчислявал правилно работното му време, което довело до ощетяване, тъй като
полагал труд над установената норма работно време, който не му бил заплатен.
Освен смените по график ищецът твърди, че всеки месец полагал и други часове
допълнителен труд извън графика, като охрана на общински мероприятия –
празници, митинги, стачки и др., както и извозване или изчакване на инкасо
автомобила, събиращ таксите от общински пазар. Твърди, че мероприятията, за
които бил ангажиран да охранява извън графика ставало с нарочна заповед на
началника, а извозването или изчакването на инкасо автомобилите било
разпореждано устно от същия. Ищецът твърди, че цялата продължителност на всяка
негова работна смяна, независимо дали е била 8 или 12-часова представлявала за
него работно време, което следвало да бъде зачетено от работодателя в пълнота,
съобразно реалната фактическа продължителност, която при 8-часовата смяна
реално била 9 часа. Ищецът твърди също така, че ответникът не отчитал полагания
от него нощен труд по време на нощните му смени, като не превръщал нощните
часове в дневни такива, каквото било задължението и при сумирано изчисляване на
работното време. Предвид горните съображения ищецът претендира, че за всеки
отчетен период в интервала 01.07.2016г. – 30.09.2018г. полагал часове
извънреден труд, които не му били заплатени от работодателя, чийто общ размер
определя на общо 200часа. Претендира също така мораторна лихва предвид забавата
в изплащане на дължимото възнаграждение.
Предвид
изложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца сумата общо от 800лв., представляваща сбор от
допълнителните възнаграждения за извънреден труд, положен в периода
01.07.2016г. – 30.09.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателното изплащане, сумата от 80лв., представляваща сбора на
мораторните лихви за забава върху всяко възнаграждение, считано от 26.01.2017г.
до 10.10.2019г., както и направените по делото разноски.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като намира предявените
искове за допустими, но по същество неоснователни и счита, че следва да се
отхвърлят изцяло. Ищецът бил държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР при ОДМВР-Хасково, РУ–Димитровград в периодите от 20.09.1995г. до
01.07.2000г., като заемал длъжността „******“ и от 15.02.2006г. до 31.05.2019г.
отново в РУ-Димитровград, като заемал длъжността „******“. Неоснователни били твърденията му за
неправилно изчисляване на работното му време, в резултат на което бил ощетен,
като не му бил изплащан положен извънреден труд. През исковия период ответникът
се съобразявал със законовите и подзаконови нормативни актове, регламентиращи
реда и начина за полагане, отчитане и заплащане на положения извънреден труд от
държавните служители. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните възнаграждения за положен извънреден труд от ищеца,
ведно с претендираните лихви за периода от 01.07.2016г. до 01.10.2016г., в
случай, че се докажело наличието на такива. Искът бил недоказан по основание и
размер. Не ставало ясно, на каква база е изчислявана цената на иска, не се
представяли доказателства за наличието на претендирания извънреден труд. Не се
сочело и на какво основание се претендира мораторна лихва и от коя дата следва
да се начислява. Искането за присъждането й било неоснователно и недоказано.
Исковата молба била бланкетна и неясна. Предвид изложеното, ответникът счита
предявените искове за неоснователни и недоказани.
По искане на
ищеца с протоколно определение, постановено в с.з. на 04.02.2020г., съдът
допусна на основание чл.214 от ГПК изменение на размерите на предявените
искове, като иска за заплащане на главница се увеличава на 2101,02лв., а иска
за мораторна лихва се увеличава на 366,24лв.
Предвид гореизложеното
се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца гореописаните суми за главница и за обезщетение за забава, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От
показанията на разпитания по делото свидетел К.И.Г. се установява, че с ищеца
са колеги от 2003г. до сега. Свидетелят твърди, че дежурствата, които са
полагали от 01.10.2016г. до 30.09.2018г. са по 12 часа и по 8 часа. 12-часовите
дежурства си били по 12 часа, а 8-часовите били по 9 часа. Свидетелят твърди,
че извършвали патрулно-постова дейност и имали работно време от 9 часа, като
един час се полагал уж за почивка, но не можело да имаш почивка при
патрулно-постова дейност, защото се отзовавали винаги на сигнали и по обяд,
когато те изпратят, не можели да си свалят униформата и да отидат за обядват. Според
свидетеля, всеки ден са работили по един час повече без да са си търсили
парите. Възнаграждение им се изплащало при извънредни ситуации като избори.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. Вещото лице след запознаване с материалите по делото, както и
с допълнително предоставените му от ответника документи, установява, че ищецът
е заемал длъжностите „******" и „******" при РУ-Димитровград към
ОДМВР-Хасково в периодите от 20.09.1995г. до 01.07.2000г. и от 15.02.2006г. до
31.05.2019г., като изпълнява служебните си задължения на 12-часов и 8-часов
сменен режим. В заключението си вещото лице сочи, че ищецът осъществява
трудовата си дейност по утвърдени графици при режим на труд 12-часови и
8-часови дежурства. Експертизата констатира, че положения от ищеца нощен труд
не е преобразуван към дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. При
извършените преизчисления в заключението си вещото лице прилага разпоредбите на
КТ, НРВПО и НСОРЗ, както и чл.187 ал.3 и ал.5 т.2 от ЗМВР, на база основното
месечно възнаграждение на ищеца. Така е установило за процесния период 01.10.2016г.
– 30.09.2018г. за ищеца съответния брой на отработените нощни часове, респ. превърнати
в дневни, разликата в часове и минути за доплащане и е изчислена с приложена
часова ставка за определяне стойността на положения извънреден труд и според
чл.262 ал.1 т.4 от КТ в брутен и нетен размер. Вещото лице изчислява дължимото
обезщетение за забава върху нетната главница с натрупване в два варианта.
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните
изводи по допустимостта и основателността на предявените обективно съединени
искове:
По категоричен начин по делото се установи, че през
процесния период между страните по делото е съществувало служебно правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал при ответника длъжностите „******" и „******"
в РПУ-Димитровград, като
е изпълнявал служебните си задължения на 12-часов и 8-часов сменен режим. Страните
не спорят, а и от заключението на вещото лице се установява, че в този период
ищецът има отработените извъредни часове, формирани от нощни и дневни часове. Основният спорен въпрос е, дали този
извънреден труд следва да се преизчисли от нощни в дневни часове, умножен по
коефициент 1.143, и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и заплати като такъв.
След
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и предвид приложимата за
случая нормативна уредба, както и съобразно най-новата практика на Окръжен съд
– Хасково настоящият съдебен състав достига до отрицателен отговор на този
въпрос.
Съгласно
чл.187 ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за
тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22ч. и 6ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период /ал.3/. За положения над определеното работно
време труд държавните служители в МВР, работещи на смени, имат право на
възнаграждение за извънреден труд /ал.5 т.2/, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение /ал.6/. Според чл.187а ал.4
от ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над
ограниченията по чл.187 ал.7 се регламентира с наредбата по чл.187 ал.9. През
исковия период е действала Наредба № 8121з -776 от 29.07.2016г. (ДВ бр.60 от
02.08.2016г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители /отм./.
Преди цитираната наредба е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., която
е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм.д.№5450/2016г. на ВАС. От своя
страна с Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015г. е отменена Наредба № 8121з -407
от 11.08.2014г., чл.31 ал.2 от която постановява, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22ч. и 6ч. за отчетния
период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, каквото правило не се съдържа в
издадените впоследствие наредби. От изложеното се налага извод, че действалата
през исковия период нормативна уредба не предвижда възможност за преизчисляване
на положения нощен труд при сумарно отчитане на работното време. В тази връзка
следва да се отбележи, че с отмяната на Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015г. с
постановеното на 11.07.2016г. решение на ВАС не е възстановено действието на
предходната Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014г. макар и за времето до влизане
в сила на 02.08.2016г. на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., тъй като с
отмяната по съдебен ред на подзаконов нормативен акт не се възстановява действието
на предходния акт, който е уреждал тази правна материя.
Ищецът
се позовава на разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Целта на цитираната разпоредба е да изравни продължителността на
нощния с дневния труд при сумарното отчитане на работното време. Поради това тя
е приложима само в случаите, когато нощното работно време е с по – малка
продължителност от дневното, както е по трудови правоотношения, при които по
силата на чл.140 ал.1 от КТ нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ограничението за полагане на
нощен труд до 7 часа и възможността за преизчисляването му представлява
привилегия за служителите по трудови правоотношения, която принципно е
неприложима за държавните служители в МВР, за които е изрично предвидено в
специалния закон /чл.187 ал.3 от ЗМВР/, че нощният труд е до 8 часа.
Възможността за преизчисляване на нощния труд е приложима и за държавните
служители в МВР, но само в случаите, когато продължителността на нощния труд е
под 8 часа, каквото обстоятелство по делото не е установено, от събраните по
делото доказателства. В тази връзка съдът счита, че отработените от ищеца през
исковия период нощни смени са по 8 часа, от което следва, че поради липса на
разлика в продължителността на нощния и дневния труд положеният от него нощен
труд не подлежи на преизчисляване, както не може да се приеме, че е налице и
извънреден труд. За да е налице извънреден труд, следва да се установи, че
реално отработеното време за съответния период на отчитане надвишава редовното
работно време за същия период. В случая доказателства за положен извънреден
труд не са представени. Именно поради това съдът счита, че преобразуването на
нощните работни часове в дневни не може да обоснове извод за осъществен труд
над установеното работно време, тъй като самото увеличение по този начин на
броя отработени часове реално не отговаря и не съответства на действително
отработените часове.
За
уреждане на заплащането на положения нощен труд от държавните служители в МВР
следва да намери приложение разпоредбата на чл.179 ал.2 от ЗМВР в редакциите й,
действащи в съответния период. Независимо от различните редакции на посочената
разпоредба, същата предвижда, че размерът, условията и редът за изплащане на
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22ч. до 06ч. се
определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Такива заповеди,
валидно действащи и установени в исковия период от време, са съответно:
Заповед № 8121з -791 от 28.10.2014г. и
Заповед № 8121з - 1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи, които
предвиждат, че за всеки отработен час или част от него между 22ч. и 06ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25лв., т.е. във всички случаи според законовите разпоредби размерът
на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд се определя със заповед
на министъра на вътрешните работи, поради което следва да се приеме, че на
държавните служители в МВР се изплаща възнаграждение за положен нощен труд
между 22ч. и 06ч. в размер на 0,25лв./ч. и доколкото по делото има твърдения за
наличието на празнота в
законодателството относно регламентиране на заплащането на възнаграждението на
държавните служители в МВР, същото се явява неоснователно.
Предвид
изложеното, съдът намира предявения главен иск за неоснователен и недоказан, и
като такъв счита, че следва да го отхвърли изцяло. Като неоснователен и
недоказан ще следва да се отхвърли и предявеният иск с правно основание чл.86
ал.1 от ЗЗД предвид неговия акцесорен характер и обусловеността на този иск от
уважаването на главния иск.
С
оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски за юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100лв., определено по реда на чл.25 ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от ЗПП.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Д.В.
с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис 5, адв.Н.К.П., против
Областна дирекция на МВР – Хасково, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, бул.„България“ №85, обективно съединени искове с правно основание
чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2, вр. чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР и чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумите
от 2101,02лв.,
представляваща брутен размер на дължимото допълнително възнаграждение за
извънреден труд, положен в периода 01.10.2016г. – 30.09.2018г., в резултат на преизчисляване на нощния труд към
дневен, ведно
със законната лихва от 11.10.2019г.
до окончателното изплащане, и 366,24лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 26.01.2017г. – 10.10.2019г., изчислено върху нетния размер на главницата, като неоснователни.
ОСЪЖДА В.Д.В. с
ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, офис 5, адв.Н.К.П., да заплати на
Областна дирекция на МВР – Хасково, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, бул.„България“ №85, направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/
не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Е.С.