Р Е
Ш Е Н
И Е №121
гр.Враца, 08.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 21.06.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЕМИЛОВА
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№130 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени
искове с правно основание чл.226, ал.1, вр. чл.223 от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД.
Ищците В.М.К., ЕГН ********** с адрес ***
и Ц.М.К., ЕГН ********** с адрес ***, представлявани по пълномощие от адв.Р.М.
от САК, твърдят, че на 22.02.2015г. около 9:30ч. Б.Д.А. е пътувала в управляван
от Б.Д.Д. лек автомобил марка "Опел", модел "Корса" с рег.№***в
посока от с.Ясен към гр.Плевен по път PVN1151,
като в района на км.09+800 в тяхното пътно платно навлязъл лек автомобил марка
"Опел", водел "Вектра" с рег.№***, управляван от Е.С.К.,
движещ се в противоположна посока, при което между двете МПС настъпил удар. За
настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 21.03.2015г. и е
образувано ДП№ЗМ-44/22.02.2015г. по описа на ОДМВР-Плевен. Постановена е
присъда от 16.01.2017г. по НОХД №708/2016г. по описа на Окръжен съд-Плевен,
която е влязла в законна сила след постановяването на Решение №14/02.07.2018г.
по н.д.№1171/2017г. на ВКС.
В исковата молба се сочи, че в резултат
от злополуката е починала Б.Д.А., която е баба на ищците. Твърди се, че
загиналата и съпругът й са семейство повече от 50 години и от брака си имат
четири деца, между които и майката на ищците П.А. Д.а.
Твърдението на ищците е, че отношенията
им с тяхната починала баба били основани на обич, доверие и уважение, те си
помагали взаимно и и били изключително привързани един към друг. Бабата
отгледала и се грижила за своите внуци докато били малки, ищците неочаквано са загубили
своя най-близък човек и трудно преживяват загубата, животът им е подчинен на
скръбта и те ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си.
Следващото твърдение на ищците е, че
към момента на настъпване на ПТП процесният автомобил "Опел Вектра" е
имал задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при ответника "Застрахователно акционерно дружество
Армеец"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Средец, ул."Стефан Караджа"№2 по полица №11115000457474, валидна до
31.01.2016г.
В исковата молба са развиват правни
съображения във връзка с кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди при смърт на близък, съобразно ТР №1/2016г. от 21.06.2016г.
на ОСНГТК на ВКС.
По този начин е обоснован правния
интерес от предявяването на осъдителни искове за сумата 100 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за всеки от
ищците, ведно със законната лихва от датата на произшествието до окончателното
й изплащане. Претендират се и разноски.
Чрез пълномощника си юрисконсулт С.П.
ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове по основание размер.
Ответникът оспорва наличието на
отговорност на водача на л.а."Опел Вектра" и в частност наличието на
вина, противоправност и причинени телесни увреждания на Б. А.. Оспорва
съществуването на причинна връзка между смъртта на Б. А. и твърдените от ищците
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически и психо-емоционални
преживявания. Принципно е оспорена материалната легитимация на ищците да
получат обезщетение за неимуществени вреди и съществуването на трайна
емоционална връзка с починалата им баба.
Исковите претенции са оспорени и по
размер и в тази връзка се поддържа, че същите са съществено завишени. Оспорени
са и претенциите по чл.86 от ЗЗД за присъждане на лихви и е направено
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.
При условията на евентуалност е
направено възражение за съпричиняване на вредите от страна на Б. А., но в тази
връзка не се сочат конкретни обстоятелства и действия/бездействия на
пострадалата, които са допринесли за настъпването на вредоносния резултат.
Ответникът не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица
№111150000457474 за л.а. "Опел Вектра" с рег.№ЕН *** ВН.
Ищците са представили допълнителна
искова молба, в която на първо място по повод направените от ответника
оспорвания се позовават на задължителната сила на присъдата съобразно чл.300 от ГПК. Развити са правни съображения във връзка с оспорената материална
легитимация на ищците да получат обезщетения за претърпените неимуществени
вреди от смъртта на тяхната баба.
В допълнителната искова молба се
развиват и съображения във връзка с размера на претендираните обезщетения,
които ищците намират за справедливи по критерия на чл.52 от ЗЗД. Изложени са и такива
досежно момента, от който се дължи лихва върху обезщетенията.
Ответникът е подал допълнителен
отговор, в който поддържа направените в първоначалния възражения и оспорвания.
По искане на ответника и на основание
чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице-помагач на негова е страна е конституиран
причинителят на вредите Е.С.К., ЕГН **********. С оглед на това, че призовката
на подпомагащата страна е върната в цялост с отбелязване на длъжностно лице от
Кметство, с.Ясен, че помагачът живее извън населеното място и Република
България и кметството не разполага с данни за местопребиваването му, на
ответника са дадени указани за посочване
на адрес за призоваване. Същият не е изпълнил дадените му указания, поради
което определението за конституиране на подпомагаща страна е отменено.
След съвкупен анализ на събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната логическа и правна връзка,
съдът приема за установено следното:
От приложеното НОХД №708/2016г. по
описа на Окръжен съд-Плевен се установява, че с присъда от 16.01.2017г. Е.С.К.,
ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 22.02.2015г., на път ПВН
1151, км.9+88, в близост до моста на р.Вит, движейки се в посока с.Ясен,
обл.Плевен, при управление на МПС лек автомобил "Опел", модел
"Вектра" с рег. №ЕН *** ВН е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 и чл.21, ал.2 от ЗДвП и
е причинил смъртта на две лица: на Б.Д.А. от гр.Искър, обл.Плевен и на Ц.А.Ц. от
с.Ясен, обл.Плевен, както и средна телесна повреда на Б.Д.Д. от гр.Искър,
обл.Плевен.
Със Задочно решение №204/29.06.2017г.,
постановено по ВНОХД №121/2017г., Великотърновски апелативен съд присъдата е
изменена само в частта за режима на изтърпяване на наказанието "лишаване
от свобода", а в останалата част е потвърдена. С Решение №14/02.07.2018г.
по н.д.№1171/2017г. ВКС въззивното решение е оставено в сила.
Между страните не се спори по факта за
наличие на валидно застрахователно правоотношение с ответника по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек
автомобил "Опел Вектра" с рег.№ЕН *** ВН по полица 11115000057474,
валидна до 31.01.2016г.
От представените удостоверение за
наследници и удостоверения за раждане се установява, че загиналата при
произшествието Б. А. е баба на ищците.
Св. П. Д.а, майка на ищците и дъщеря на
загиналата Б. А., установява, че последната живеела в гр.Искър, а тя и децата й
в с.Боденец. Съобщава за период от близо две години, през който тя и съпругът
работили и в чужбина и тогава малолетните към онзи момент деца живели при баба
си и ходили в гр.Искър на училище. Според свидетелката за синовете й Б. А. била
повече майка, отколкото баба, те прекарвали при нея целите си ваканции, често й
гостували и я обожавали. Децата оставали често под грижите на баба си, тъй като
родителите им пътували по работа. След като В. навършил пълнолетие и започнал
да кара кола, ищците продължили да ходят при баба си и дядо си, помагали им в
бита, в пазаруването, в цепенето на дърва и в косенето и отношенията помежду им
били много добри. Когато се нуждаели от съвет, ищците ходели при баба си, за да
ги напътства като по-възрастен човек, при хубави поводи бабата била винаги със
семейството на дъщеря си и помагала с каквото може. Според Д.а синовете й
приели много тежко смъртта на баба си и продължават и досега да страдат за нея,
станали са затворени. Те още посещават дома в
гр.Искър при дядо си, но без починалата им баба за тях вече не е същото.
Св. Б.А., близък на семейството на
починалата в гр.Искър, потвърждава факта, че докато родителите им били в
чужбина, ищците живели при баба си и дядо си и ходили там на училище. След като
завършили училище същите продължили да ходят при баба си и дядо си през
седмица-две, помагали им в бита и отношенията им били добри. Ищците приели
много тежко смъртта на баба си и положението им и сега е същото. Когато разбрал
за нещастието, В. не бил адекватен, бил сломен. Преди това той бил
жизнерадостен и засмян, а сега е с наведена глава, не е така контактен, свит и
вял е, участвал е в разходите за погребението и присъства на помените. Според
свидетеля В. още не може да преживее смъртта на баба си и споделил, че е
загубил скъп човек и му е тежко.
Св. Г.Т., живееща на съпружески начала
с ищеца Ц.К., съобщава, че за него баба
му Б. била като майка и разчитал на нея за съвет и морална помощ. Т. твърди, че
заедно с Ц. пътували до гр.Искър всяка седмица, тъй като той бил много
привързан към баба си, помагал в бита на възрастното семейство. За смъртта й
ищецът научил по телефона и изпаднал в шок, не искал да приеме, че това е
истина. В болницата Ц. плачел и искал да види баба си, след това се затворил в
себе си, приемал всичко вътрешно, носил в себе си нейни снимки и говорил за нея
на дъщеричката си. Според Т. преди смъртта на баба си Ц. бил спокоен и
уравновесен човек, а сега е сприхав, нервен, страда и понякога плаче за нея,
продължава да ходи в гр.Искър на помените й.
Св. В. С. също потвърждава факта, че като
малки ищците живели известно време при баба си в гр.Искър, където ходели на
училище. Тя полагала за тях всички грижи
- за храна, пране и помощ в училище. След като пораснал, Ц. ходел при баба си
два-три пъти седмично, за да помага. Отношенията между бабата и внука били
много добри, те се разбирали и били много близки. Според С. ищецът Ц.К. изживял много тежко загубата на баба си и
докато преди това бил общителен, сега е затворен, тъй като е израснал при нея и дори й викал "мамо". Съдейки от
своите впечатления и от споделеното от Ц., свидетелят заявява, че ищецът още не
е преодолял загубата и му е много тежко.
При така изяснената фактическа
обстановка за разрешаване на повдигнатия спор съдът взе предвид следното от
правна страна:
С влязла в законна сила присъда водачът
на л.а. "Опел Вектра" с рег.№*** Е.С.К. е признат за виновен в това, че в нарушение на
правилата за движение е предизвикал ПТП,
при което е загинала Б. А., баба на ищците. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото е безспорно, че процесният
лек автомобил е имал при ответника задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и произшествието е настъпило в срока на
покритие на застрахователната полица.
Събраните по делото гласни
доказателства дават основание на съда да приеме, че между ищците е тяхната баба
е имало силна връзка, отношенията им са били изградени на основаната на взаимна
обич, привързаност и грижа. Приживе бабата на ищците ги е отглеждала в дома си
при отсъствие на техните родители, те са я посещавали често и са я обичали като
своя майка. Внуците са приели загубата на баба си много тежко и продължават да
страдат за нея.
В ТР №1/2016 от 21.06.2018г.,
постановено по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и
Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В мотивите на решението е отчетено, че според традиционните за
българското общество отношения бабите/дядовците и внуците са част от
най-близкия родствен и семеен кръг и връзките им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Прието е също, че
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато претендиращият обезщетение
проведе пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат от неговата смърт
сериозни /като интензитет и продължителност/ болки и страдания.
Съдът приема, че ищците са провели
пълно и главно доказване на съществуването на силна емоционална връзка между
тях и тяхната баба, получавали са от нея грижа и помощ и смъртта й им е
причинила болки и страдания, които търпят и понастоящем и ще търпят и в бъдеще,
поради което имат право на справедливо обезщетение за претърпените
неимуществени вреди по критерия на чл.52 от ЗЗД.
Застраховката "Гражданска
отговорност" е сключена с полица от 01.02.2015г. и по силата на §22 от ПЗР
на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ за застрахователните договори, сключени преди
влизането му сила, се прилага глава четвърта от отменения КЗ, освен ако
страните не договорят друго. По тази причина съдът намира, че за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение са приложими именно нормите на
глава четвърта на отменения КЗ, които не предвиждат лимит на обезщетенията за
неимуществени вреди под този, посочен в §27, ал.1, т.2 от КЗ/отм./ - за всяко
събитие при смърт на две повече пострадали лица до 5 000 000лв.
Въпреки че ответникът не навежда такива
доводи, доколкото приложението на закона е част от решаващата дейност на съда, на обсъждане
следва да бъде поставена разпоредбата на §96, ал.1 от ДР на ЗИДКЗ, въвеждаща
лимит на обезщетенията за лицата от разширения кръг, в който попадат бабите и
дядовците. Предявените искови претенции не попадат в тази хипотеза, тъй като
материалноправните норми на новия КЗ обхващат само произшествията, в резултат
от които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, възникнали след
влизането му в сила. Разпоредбата на §96, ал.1 от ДР на ЗИДКЗ е неприложима и
на друго основание, а именно противоречие на правото на ЕС, доколкото в нея е
предвидена сума, по-малка от посочените в чл.1, пар.2 от Втора директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО относно застраховката "Гражданска
отговорност". Предвид това противоречие съдът е длъжен в рамките на своята
компетентност да приложи общностното право и да даде защита на правата, които
то дава на частноправните субекти, като остави без приложение разпоредба на
вътрешното право. В тази връзка е налице произнасяне по преюдициално запитване
/Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-288/12/, а съгласно чл.633 от ГПК
решенията по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и
учреждения в Република България.
Като взе предвид болките и страдания,
за които ищците са провели пълно и главно доказване, съдът приема, че по
критерия на чл.52 от ЗЗД е справедливо на всеки от ищците да бъде присъдено
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на 50 000лв.В
този размер исковете следва да бъдат уважени, а в останалата част отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Обезщетенията следва да бъдат присъдени ведно
със законната лихва от датата на застрахователното събитие -22.02.2015г. до
окончателното им изплащане.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 4 000лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на адв.Р.М. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от
ЗА в размер на 4 236лв. с ДДС.
Пълномощникът на ответника ю.к. П. при
искане за присъждане на разноски, но не представя списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за сторени такива.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "Застрахователно Акционерно
Дружество Армеец"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Средец, ул."Стефан Караджа"№2 да заплати на В.М.К.,
ЕГН **********, с адрес *** и на Ц.М.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата 50
000лв. за всеки от тях поотделно, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба Б.Д.А., загинала при ПТП на
22.02.2015г., ведно със законната лихва, считано от 22.02.2015г. до
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА "Застрахователно Акционерно
Дружество Армеец"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Средец, ул."Стефан Караджа"№2 да заплати в полза на
Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 4 000лв.
ОСЪЖДА "Застрахователно Акционерно
Дружество Армеец"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Средец, ул."Стефан Караджа"№2 да заплати на адвокат Р.М.
*** единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет №********** и адрес
на дейност гр.София, ул."Цар Асен№1, ет.4 адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 4 236лв. с ДДС.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: