№ 1917
гр. Варна, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100502450 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна
жалба на Д. Т. Т. срещу решение №261727/21.05.2021г., постановено по гр.
дело №7795/2019г. по описа на ВРС, в ЧАСТТА му, с която е постановено
допуснатият до делба имот да бъде изнесен на публична продан; в частта, в
която осъжда жалбоподателката да заплати на ищцата сумата в размер на 11
987.50 лв., представляваща 7/8 ид. части, съразмерно на притежавания от
ответницата дял в общността, от стойността, с която се е увеличила
стойността на делбения недвижим имот, както и в частта, в която е осъдена да
заплати държавна такса в размер на 479.50 лв., представляваща държавна
такса по претенцията за увеличената стойност на делбения имот.
Жалбоподателката счита решението за неправилно и необосновано, като моли
да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което
нейната претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК бъде уважена, като процесният
недвижим имот се постави в неин дял, и тя бъде осъдена да заплати
стойността на дяла на ищцата, като се отхвърли претенцията на ищцата по чл.
346 от ГПК за извършени подобрения в имота. Моли да бъдат присъдени
1
направените във въззивното производство разноски. Твърди, че съдът
погрешно е приел, че ответницата не е живяла в процесното жилище към
датата на смъртта на общата наследодателка -майката К. К., както и, че не са
били представени доказателства, че тя не притежава друго жилище. Счита, че
съдът е достигнал до тези изводи поради погрешен анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Излага, че тя отговаря на всички
изисквания на чл. 349, ал.2 ГПК, поради което неподеляемият имот следва
бъде възложен на нея. Счита, че неправилно съдът е уважил и претенциите по
сметки, като твърди, че описаните подобрения и приети от заключенията на
експертизите са съществували и не са били извършени от ищцата. Ако все
пак се приеме, че има извършени подобрения, излага, че не става ясно, на
какво основание и с какви права е разполагал СТ. Д. АЛ. /баща на ищцата/ за
да извършва някакви ремонти или подобрения в процесния имот. Към
момента на сключване на договорите за извършване на СМР в процесния
имот -на 07.07.2005г. и 25.08.2008г., нито ищцата, нито жалбоподателката са
притежавали качества на съсобственици и са нямали някаква собственост от
имота. Счита, че правото да се търси обезщетение за сторени подобрения има
облигационен характер, поради което с прехвърляне на вещното право на
собственост от един правен субект към друг, не преминава облигационното
задължение на праводателя към приобретателя, изразяващо се в заплащане на
сторените до датата на прехвърляне на собствеността подобрения от трето
лице, поради което тази претенция на ищцата следва да се отхвърли като
неоснователна. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна КР. СТ. АЛ. е депозирала писмен отговор, в който
излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли същата да
бъде оставена без уважение, а първ. решение – потвърдено като правилно и
законосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски
Контролираща страна -ДСП Варна не изразява становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което
2
съдът я намира за допустима.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и
чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и
допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от
родово компетентен съд. Настоящото производство е въззивно поради
което, съдът следва да направи свои фактически констатации и правни
изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства,
с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за
установено следното:
Производството е за делба във фазата на извършването.
С влязло в законна сила Решение №712/14.2.2020г., постановено по гр.
дело №7795/19г., е допусната съдебна делба на недвижим имот,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
***, в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
представляващ АПАРТАМЕНТ, с площ от 59.99 кв.м., ведно с прилежащото
ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 7.63 кв.м., ВЕДНО с 1.4625% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор ***, между съсобственици и при квоти, както следва: за КР.
СТ. АЛ. ЕГН **********, действаща със съгласието на своя баща СТ. Д. АЛ.
ЕГН ********** – 1/8 идеална част и за Д. Т. Т. ЕГН **********– 7/8
идеални части, на основание чл.34 от ЗС.
В първото по делото съдебно заседание във втора фаза на съдебната
делба, проведено на 02.07.2020г. всяка от съделителките прави искане за
възлагане на делбения имот, на осн. чл. 349, ал.2 ГПК, тъй като не разполага с
друго жилище към дата на смъртта на тяхната наследодателя са живеели в
него.
В срока по чл. 346 от ГПК, съделителката К.А. предявява и претенции
по сметки както следва: за осъждане на Д.Т. да заплати сумата от 11987,50
лв./след допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК/, представляваща
увеличената стойност на процесния недвижим имот, вследствие на
извършените в същия чрез баща й подобрения, подробно посочени в
депозираната уточнителна молба, представена в проведеното на 22.10.2020г.
3
открито съдебно заседание, съразмерно на притежаваните от ответницата 7/8
ид.ч. от имота; за сумата от 1608,00 лв. /след допуснато изменение по реда на
чл.214 от ГПК/, представляваща обезщетение за лишаване на ищцата от
ползването на съсобствения делбен имот, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС,
съразмерно на притежаваните от ищцата права в общността, вследствие
едноличното му ползване от ответницата за периода от 01.12.2015г. до
21.05.2019г.
В хода на производството по допускане на делбата, е безспорно
установено, че Д. Ив. Г., починала на 25.08.2011г. чрез саморъчно завещание,
е завещала на внучката си Д.Т. 6/8 ид. части от процесния апартамент, а
останалите 2/8 ид, части собственост на наследодателката К. К., починала на
13.11.2015г., са били наследени след нейната смърт при равни квоти от
страните по делото, като по такъв начин Д.Т. се легитимира като собственик
на 7/8 ид. части, а К.А. – на 1/8 ид. част от апартамента.
От представения по делото Договор за паричен заем от 05.03.2004г., се
установява, че на същата дата Д. И. Д. предоставя на СТ. Д. АЛ. заем от
5500,00лв., която сума ще бъде използвана за извършване на ремонтни
дейности в процесния недвижим имот, както и Договор за паричен заем от
05.12.2006г. от който е видно, че Д. И. Д. предоставя на СТ. Д. АЛ. заем от
6000,00лв., която сума ще бъде използвана за извършване на ремонтни
дейности в процесния недвижим имот.
Приобщен по делото е и Договор от 07.07.2005г., сключен между СТ. Д.
АЛ. и „Сами 77“ ЕООД – гр.Варна за извършване на ремонтни работи на
собствения на К. Г. К. и дъщеря й Д. Т. Т. недвижим имот, находящ се в ***
при договорена цена в размер на 3823,30 лв. Представен е Договор от
25.08.2008г., сключен между СТ. Д. АЛ. и „Сами 77“ ЕООД – гр.Варна за
извършване на ремонтни работи на собствения на К. Г. К. и дъщеря й Д. Т. Т.
недвижим имот, находящ се в *** при договорена цена в размер на 9539 лв.
Видно от приобщената по делото разписка от 25.08.2008г. сумата в
размер на 9539 лв. е получена от СТ. Д. АЛ. за извършен през седмицата
ремонт на жилището, съгласно подписания договор за ремонт от 25.08.2008г.
От заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з, проведено на 28.01.2021г.,
което настоящият състав възприема като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че процесният имот-апартамент с площ 59.99 кв.м. е реално
4
неподеляем съобразно квотите по решението за допускане на делбата, а
пазарната му стойност е 100300 лева.
От заключението на СТЕ, изслушано в о.с.з, проведено на 28.01.2021г.,
което настоящият състав възприема като обективно и компетентно изготвено,
се установява, че увеличената стойност на апартамента вследствие на
направените в него подобрения се равнява на 13 700 лв. При извършения
оглед, в.л. е констатирало, че в следствие на извършените в процесното
жилище преустройства, то изглежда по следния начин: спалнята е станала на
дневна с кухненски тракт, което е свързано с усвояване на терасата пред нея.
За целта е демонтиран стария вратопрозорец, разбит е ст.бет. борд под
прозореца, външният контур на терасата е иззидан с ИТОНГ, стените са
топлоизолирани и шпакловани, частично облечени с гипсокартон, монтирано
е осветление с „луни", монтиран е барплот с кухненска мивка и стояща
смесителна батерия, направена е циментна замазка и са изпълнени настилки
от гранитогрес и ламинат, монтиран е PVC прозорец. В кухнята е монтиран
нов PVC прозорец, а вратата към предишната дневна е затворена с шкафове.
По този начин тя е превърната в детска. Дневната е станала спалня след вече
описаното затваряне на вратата между нея и кухнята(детска). В нея е
монтиран нов PVC вратопрозорец с PVC подпрозоречни дъски. Запазена е
терасата пред дневната(спалня). Запазено е предназначението на вградения
гардероб за перално помещение. Запазени са и предназначението и
състоянието на банята-WC. Съгласно заключението увеличената стойност на
***, вследствие направените в него подобрения се равнява на 13700 лева.
Вещото лице посочва, че стойността на *** с направените в него подобрения
е в размер на 100 300.00 лв., а без подобренията е в размер на 86600.00 лв. В.л.
предлага стойност за наем за периода 01.12.2015 -21.05.2019г. -12 865 лв., а за
1/8 ид. част – 1608 лв.
В о.с.з., проведено на 22.10.2020г. са разпитани водените от страните
свидетели.
Св. С. В. –приятелка на наследодателката на страните –К., си спомня, че
К. е живеела с Д. в апартамента на ул. Р., който бил на майка . След като
забременяла с К., и С. отишъл да живее там. С. започнал да прави ремонта -
сменили дограмата, преустроили кухнята на детска стая за Д., избили стената
между спалнята и терасата, и направили кухня с всекидневна. Ремонтът не
5
бил правен наведнъж, а на етапи; С. още докато К. била бременна започнал
ремонтът, и продължил няколко години. След като К. станала на 2-3 години,
К. се изнесла на квартира. Когато К. починала, тя живеела отново в жилището
на ул. Р., където живее Д..
Св. М. Д. живее в същия блок и познава С. откакто дошъл да живее при
К.- в нейното жилище. През 2009-2010г. К., С. и К. се изнесли на квартира, и
не са се връщали в апартамента до смъртта на К.. Знае, че са правени някакви
ремонти-боядисване на стени, и подобни, но като цяло всичко било износено
и овехтяло. Била избита една стена между спалнята към терасата, и сега тази
стая се ползвала за всекидневна. К. е плащала разходите за апартамента, за
ремонта – свидетелката не знае, вероятно и С. е имал някакъв принос, след
като са живели заедно, но основно К. плащала разходите.
Настоящото производството е образувано по въззивна жалба на Д.Т.
срещу първ. решение по извършване на делбата в частта, в която е
постановена делбата да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична
продан по реда на чл. 349, ал.2 ГПК, и в частта, с която тази съделителка е
осъдена да заплати на другата сумата от 11 987.50 лв., на осн. чл. 346 ГПК,
както и в частта досежно присъдените разноски при така уважения иск.
Следователно, доколкото липсва въззивна жалба в тази част, първ.
решение е влязло в законна сила в частта, с която е отхвърлен искът на КР.
СТ. АЛ. ЕГН **********, действаща със съгласието на своя баща СТ. Д. АЛ.
ЕГН ********** срещу ответницата Д. Т. Т. ЕГН **********, за осъждане
на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 1608,00 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на
съсобствения недвижим имот, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
За да се произнесе по способа за извършване на делбата, съдът съобрази
следното:
Право на възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК има само сънаследник,
т. е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство, и то в
хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване.
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК е идентична с тази на чл. 288, ал. 3 ГПК
(отм.) и разясненията в ТР № 1/2004 г. на ВКС са приложими на общо
основание. Съгласно тях от обхвата на този способ за извършване на делбата
е изключена всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в
6
резултат на наследяване, както и хипотезите, когато съделителят с
възлагателна претенция няма качеството на наследник или не е живял в имота
към момента на откриване на наследството. При наличието на т. нар. смесена
съсобственост /възникнала в резултат на повече от един юридически факт/
извършването на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо.
Делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен
имот на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.
В настоящия случай, се извършва делба на жилище, съсобствеността
върху което е възникнала в резултат на завещание /на 6/8 ид. части/, и
наследяване –на 2/8 ид. части, следователно разпоредбата на чл. 349, ал.2 ГПК
е неприложима, тъй като се касае за смесена съсобственост, в какъвто смисъл
са разясненията в цитираното по-горе тълкувателно решение
Доколкото съсобствеността е смесена, тъй като е възникнала не само от
наследяване на К. К., а в резултат на повече от един юридически факт –
едностранна сделка-каквато е завещанието на лицето Д. Г. и наследяване на
К. К., и само на това основание са налице пречки за възлагането на имота, то
не следва да бъде обсъждано наличието на останалите предпоставки по чл.
349, ал.2 ГПК, а именно дали съделителите са живели в това жилище към
момента на смъртта на общия наследодател, и дали притежават друго
жилище.
По изложените съображения извършването на делбата чрез възлагане е
недопустимо, а същата следва да се извърши по реда на чл. 348 ГПК, а
именно чрез изнасянето му на публична продан.
По претенциите по сметки, съдът установи следното:
К.А. действаща със съгласието на баща си С.А. предявява срещу Д.Т.
иск за заплащане на сумата от 11987,50 лв. /след допуснато изменение по
реда на чл.214 от ГПК/, представляваща увеличената стойност на процесния
недвижим имот, вследствие на извършените в същия през 2005г. и 2008г. чрез
баща й подобрения, подробно посочени в депозираната уточнителна молба
вх. №275290/22.10.2020г. .
Следователно по твърдения на самата съделителка, подобренията в
имота са извършени приживе на наследодателката К., а именно през 2005г. и
2008г., като следва да се има предвид, че последната е починала на
13.11.2015г.
7
Доколкото заявената претенция по сметки е за заплащане на сумата
11987,50 лв., с която приживе на общия наследодател, съделителката А.
твърди, че е спомогнала да се увеличи неговото наследство, и представляваща
стойността на подробно описани необходими и полезни разноски, направени
в периода 2005 и 2008г., то с оглед момента на извършването на разноските,
тази претенция следва да се квалифицира по чл. 346, ал. 2 ГПК във вр. с чл.
12, ал. 2 ЗН.
Според константата съдебна практика, въззивният съд е длъжен да
разреши спора по същество и в съответствие с приетата за правилна правна
квалификация на предявения иск, а не да обезсилва обжалваното решение
поради неправилна правна квалификация. Доколкото определянето на
правната квалификация на иска е задължение на съда, който съобразява както
изложените обстоятелства, формиращи основанието на предявения иск, така и
заявения петитум, то спорът следва да се разреши съобразно действителната
правна квалификация на предявения иск. При непроменени фактически
твърдения на ищеца и петитум на иска, в случай че въззивният съд възприеме
различна от дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, той
следва да разреши спора по същество и в съответствие с действителното
правно основание, а не да обезсилва първоинстанционното решение с
връщане на делото за разглеждане въз основа на приетата правна
квалификация. Касае се за неправилно приложение на материалния закон,
съставляващо основание за отмяна на първоинстанционното решение и
решаване на спора от въззивния съд по същество с произнасяне по
основателността на иска.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Съобразно разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗН, сънаследници, които
приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат,
ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се
пресметне това увеличение в тяхна полза.
Безспорно е, че К.А. е сънаследник /заедно с ответницата/ на К. К.,
починала на 11.11.2015г.
Следва да се има предвид обаче, че същата е родена на 07.12.2005г.,
съответно към дата на смъртта на общата наследодателка, ищцата е била
малолетна.
8
С оглед представените по делото писмени доказателства, се налага
изводът, че ремонтите са извършени и заплатени от СТ. Д. АЛ.- неин баща.
Според известната настоящия състав съдебна практика, обективирана в
решение № 50/10.07.2017г. на ВКС по гр. д. № 3675/2016 г., II г. о., ГК,
съсобственик може да претендира заплащане на подобрения, които не са
финансирани от самия него, а са извършени в негова полза от трето лице -в
случая от баща му, при наличието на определени предпоставки. Както е
разяснено в Постановление на Пленума на Върховния съд № 6/1974 г.
разпоредбите на чл. 72 и 74 ЗС регулират правоотношенията, породени от
неоснователното обогатяване на собственика с подобренията, извършени от
владелеца на вещта. Подобренията представляват извършени от владелеца
промени във вещта, които водят до увеличаване на стойността й. Тъй като за
осъществяването на тези промени владелецът влага свои средства и труд, т. е.
неговото имущество намалява, то той има право да получи от собственика
обезщетение за направените разноски, вследствие на които имотът е увеличил
стойността си. С оглед на това, една от предпоставките на вземането за
подобрения е извършването им за сметка на владелеца. При данни, че
подобренията са заплатени от трето лице, е необходимо да се изяснят
отношенията между владелеца и това трето лице, съответно дали то е
действало от свое име и за своя сметка или финансира извършването на
подобренията в полза на владелеца в изпълнение на някакво свое задължение
или на морален дълг, какъвто обичайно е случая на заплащане на ремонт от
родител в полза на дете.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че бащата на
ищцата К.А. действително е направил разноски за извършването на СМР и
подобрения в делбения имот. Не се установява обаче същите да са извършени
в полза на К.. Действително, те са извършени с оглед осигуряване на
възможност в жилището да живеят К., С. и двете деца, но съдът счита, че те
са извършени лично, от името и за сметка на С.А.. Към твърдяния момент на
извършването им –през 2005г. и 2008г. наследодателката К. К. е била жива,
поради което съдът счита, че ремонтите са направени лично от С. и в негов
интерес за да осигури удобно жилище, в което да може всички да живеят
заедно. Липсват основания да се приеме, че към онзи момент разходите са
били направени от името и за сметка на сънаследник, тъй като К.А. все още
9
не е бил съсобственик. Тя придобива това качество едва след смъртта на
майка си К., настъпила през 2015г. По делото липсват доказателства, с оглед
на които да се приеме, че тези ремонти, съответно разходите за тях, са били
извършени от името и за сметка на К., още повече, като се има предвид че
първият заем е получен през 2004г. съответно ремонтът е бил извършен през
2005г., а тя се ражда едва в края на годината.
Да се направи извод, че разходите, извършени от единия родител, при
условие, че другият родител -съсобственикът на имота е все още жив, са от
името и за сметка на малолетното дете/бъдещ съсобственик/, би било в
противоречие с житейската логика и извън контекста на всички събрани по
делото доказателства.
От заключението на СТЕ се установява, че апартаментът е бил
преустроен, като за извършването на това преустройство са вложени средства
и от С.А.. Доколкото обаче той не е съсобственик в делбения имот, то не
може на лично основание да претендира същите по реда на чл. 346 ГПК в
настоящото производство, но липсват пречки да предяви претенциите си ако
счита, че съсобствениците на имота неоснователно са се обогатили за негова
сметка.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че
претенцията на К.А. по чл. 346 ГПК вр. чл. 12, ал.2 ЗН следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид несъвпадащите изводи на настоящата инстанция с тази на
първата, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази част.
Предвид частичната основателност на въззивната жалба/само по
отношение на претенциите по сметки/, въззивницата има право на разноски,
които съдът, с оглед представения списък и доказателства определя в общ
размер на 883.60 лв. /в т.ч. само 600лв. адв. хонорар и 283.60 лв. държавна
такса/, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261727/21.05.2021г., постановени по гр.
дело №7795/2019г. В ЧАСТТА, с която е постановено ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН
10
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до делба недвижим имот,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***
на стойност 100300,00 лв., при начална цена, определена от съдебния
изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между
съделителите съобразно техните квоти, както следва:
за КР. СТ. АЛ. ЕГН **********, действаща със съгласието на своя баща
СТ. Д. АЛ. ЕГН ********** , двамата с постоянен адрес: *** – 1/8 /една
осма/ идеална част и
за Д. Т. Т. ЕГН **********, с адрес: ***, *** – 7/8 /седем осми/ идеални
части, на основание чл. 348 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение №261727/21.05.2021г., постановени по гр. дело
№7795/2019г. В ЧАСТТА, с която се ОСЪЖДА Д. Т. Т. ЕГН **********, с
адрес: ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на КР. СТ. АЛ. ЕГН **********, действаща
със съгласието на своя баща СТ. Д. АЛ. ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес: *** сумата в размер на 11987,50 лв., представляваща 7/8, съразмерно
на притежавания от ответницата дял в общността, от стойността, с която се е
увеличила стойността на делбения недвижим имот, представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, како и В
ЧАСТТА, с която Д. Т. Т. ЕГН **********, с адрес: ***, *** е ОСЪДЕНА ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд държавна такса по претенцията за увеличената стойност на
делбения имот в размер на 479,50 лв., на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр.
чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
като ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ искът на КР. СТ. АЛ. ЕГН **********, действаща със
съгласието на своя баща СТ. Д. АЛ. ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес: *** срещу Д. Т. Т. ЕГН **********, с адрес: ***, *** за осъждане на
последната да заплати сумата от 11987,50 лв., представляваща 7/8,
съразмерно на притежавания от ответницата дял в общността, от стойността,
с която се е увеличила стойността на делбения недвижим имот,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***
по кадастралната карта и кадастралните регистри ,одобрени със Заповед РД-
18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
***, ***/тридесет и четири/, който се намира в сграда 1/едно/, разположена в
11
поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ, с площ от 59.99 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня-
тоалет, коридор и два балкона, вследствие на извършените в него подобрения,
на осн. чл. 348 ГПК вр. чл. 12, ал.2 ЗН.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която искът на КР. СТ. АЛ. ЕГН **********,
действаща със съгласието на своя баща СТ. Д. АЛ. ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес: *** срещу ответницата Д. Т. Т. ЕГН **********, с адрес:
***, *** за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на
1608,00 лв. основание чл. 31, ал. 2 от ЗС Е ОТХВЪРЛЕН, е ВЛЯЗЛО в
законна сила.
ОСЪЖДА КР. СТ. АЛ. ЕГН **********, действаща със съгласието на
своя баща СТ. Д. АЛ. ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Т. Т. ЕГН **********, с адрес: ***, *** сумата от 883.60
лв./осемстотин осемдесет и три лв. и 60 ст./ лв. представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 355 вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12