№ 20460
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110131890 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на И. Л. И., с която е
предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК срещу *************, за установяване, че ищцата е собственик на
недвижим имот с идентификатор ******** по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-
15/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставляващ гараж №
10, находящ се в ***********, със застроена площ от 19,87 кв.м., при
граници: изток - коридор, запад - улица, север - склад партер № -2, юг - гараж
№ -9, заедно с припадащите се 0.2709 % ид. части от общите части на вход А
и вход Б на сградата, на основание давностно владение, упражнявано в
продължение на повече от 10 години.
В исковата молба се твърди, че на 28.11.1996 г. ищцата сключила с
******** на основание решение на УС от 27.11.1996 г. договор, по силата на
който бил определен за закупуване процесният имот – гараж № 10, находящ
се в ********** на ведомствен жилищен ******** на ********. С договора
посоченото дружество се задължило да направи необходимото за извършване
на продажба на гаража от СО - Район ********* след изплащане на
строителната цена от ищцата, която тогава била служител в дружеството, а
последната се задължила да финансира изграждането му. Твърди се, че към
датата на сключване на договора по отношение на имота е издаден на
основание чл. 81, ал. 1 от НДИ (отм. ДВ бр. 82 от 27.09.1996 г.) Акт за
собственост № 3989 от 22.12.1994 г. на CO, ТОА *********, въз основа на
който жилищен блок 326 се предоставя за управление на ********, като
изграждането на блока било извършено чрез финансиране от служителите му,
1
които следвало да станат собственици на самостоятелните обекти в сградата.
Посочва се, че ******** уведомило кмета на СО - Район *********, че
дружеството е дало съгласие за закупуване на процесния имот, както и че от
ищцата е внесена по банкова сметка на дружеството продажната цена за
строителната стойност на гаража, съгласно утвърденото ценообразуване.
Твърди се, че въз основа на настанителна заповед № 122 от 28.11.1996 г. на
******** на ищцата било предоставено ползването на гаража заедно с ключ
от същия. Със Заповед № 88 от 05.12.1996 г. на Кмета на СО - ******* било
разпоредено процесният имот да бъде продаден на ищцата за посочената в
договора цена. Твърди се, че от сключване на договора с ******** и
превеждане от ищцата по банков път на цялата продажна цена на гаража и
към настоящия момент договор за покупко-продажба на гаража не е сключен,
както и че в момента имотът е частна държавна собственост. Твърди се, че
ищцата се е намирала във владение на процесния имот, като е придобила
същия въз основа на давностно владение, тъй като в периода от 28.11.1996г.,
и след 05.12.1997 г., когато владяла имота чрез лицето *********, и до
настоящия момент, в продължение на повече от 10 години е упражнявала
фактическа власт по отношение на процесния имот необезпокоявано,
непрекъснато, спокойно, явно и като свой, с което придобила същия по силата
на давностно владение. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
*************, в който се оспорва предявеният иск. Твърди се, че е бил
съставен Акт за държавна собственост № 3898/22.12.1994 г. на ТОА
*********, а в последствие Акт за частна държавна собственост №
08709/07.11.2014 г., утвърден от областния управител на област София - град.
Посочва се, че въз основа на Заповед № 122/28.11.1996 г. на генералния
директор на ******** ищцата е настанена в процесния имот и с оглед на това
от тази дата ищцата е била в наемни отношения с дружеството, отдало под
наем имота, като въпреки че е установила фактическа власт върху имота,
липсват доказателства да е владяла имота с намерението да го свои. Признава
се фактът, че за имота е издадена Заповед № 88/05.12.1996 г. на кмета на
район- *********, съгласно която е разпоредено същият да се продаде на
ищцата, като се възразява ищцата да е държала имота като собствен,
доколкото договор за продажба на имота не е сключен. В тази връзка се
твърди, че продажбата не е извършена, тъй като на 11.12.1996 г. в общината е
постъпила жалба от ********* за спиране на продажбата поради издадена
обезпечителна заповед от 25.03.1996 г. на СРС, 27 с-в по гр. д. № 1311/1996 г.
Навежда се възражение, че Заповед № 88/05.12.1996 г. на кмета на СО- Район
********* е нищожна поради липса на компетентност, доколкото Областният
управител, а не кмета на район ********* е бил компетентният
административен орган, в чийто правомощия се е включвало и правото да
издава заповед за настаняване и продажба на процесния недвижим имот, с
оглед на което ищцата недобросъвестно е сключила на 28.11.1996 г. договор с
2
********, съгласно който дружеството се задължава да направи
необходимото за извършване на продажба от ********* - район *********.
Договорът от 28.11.1996 г. не съставлявал и предварителен договор за
покупка на имота, тъй като ******** не е било собственик на същия към
датата на сключването му. Поддържа се, че ищцата е имала ясното съзнание,
че собствеността върху процесния имот е държавна, като се сочи, че за
периода от 28.11.1996 до месец ноември 2006 г., ищцата е подавала молби до
*********, така и на 30.04.2014 г. е сезирала Областна администрация на
София област, от които искания било видно, че намеренията й са насочени
към придобиване собствеността на имота чрез сключване на договор за
покупко-продажба със ********* - район *********, с оглед на което ищцата
е била държател на имота с ясното съзнание, че собствеността върху него е на
друго лице. Оспорва се ищцата да е демонстрирала намерението си да свои
имота и да придобила правото на собственост. Твърди се, че за процесния
имот е съставен Акт за частна държавна собственост № 08709/07.11.2014 г.,
утвърден от областния управител на област София – град, като с посочения
акт от страна на Държавата е преустановено упражняването на фактическа
власт върху имота, поради което и давността е прекъсната за повече от 6
месеца. Поддържа се, че за периода от 31.05.2006 г.-30.12.2017 г. и от
20.01.2018 г.-07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна
или общинска собственост не е текла по силата на установения от
законодателя мораториум, като същата започва да тече от влизане в сила на
решението № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд
на Република България. Моли за отхвърляне на иска. Оспорва Заповед №
88/05.12.1996 г. на кмета на район- ********* и прави искане на основание
чл. 17, ал. 2 от ГПК да бъде извършен косвен съдебен контрол за
законосъобразност на постановения административен акт.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Приет е акт № 3898 от 22.12.1994г. на ТОА *********, в който е
описано, че е на основание чл.81, ал.1 НДИ, Протоколи № 16/19.10.1988г. на
ИК на СНС за отреждане на терен, протокол обр.16/16.11.1994г., разрешение
за строеж № 86/24.01.1990г. , касаещ жилищен ********, ********., състоящ
се от 48бр. апартаменти, 4 ателиета и 20 гаража в партера, предоставен за
оперативно управление на *********.
Съгласно Протокол № 24 на ********* от заседание на УС проведено на
27.11.1996г. се установява, че е взето решение, с което УС утвърждава
разпределение на гараж № 10 за И. И..
Приет по делото е договор от 28.11.1996г., сключен между ********* и
ищцата, съгласно който ********* определя на ищцата отнет с решение на
УС гараж във ведомствения жилищен блок на *********, находящ се в
3
*********, като определеният гараж е ******* на жилищния блок. *********
се задължава да направи необходимото за извършване на продажбата от
********* – ******* след изплащане на гаража от ищцата, която приема да
финансира изграждането на гаража. Строителната цена е определена на
228537лв., като заплащането е определено да се извърши в срок до
06.12.1996г. по банкова сметка на *********. Договорено е, че ищцата може
да ползва имота след като го е изплатила изцяло и е сключен договор за
покупко-продажба между него и ********* – *******.
Съгласно писмо № К-122/28.11.1996г. от ********* до Кмета на СО-
******* се уведомява, че И. И. е внесла по сметката на ********* сумата от
228537лв., представляваща строителната стойност на гараж № 10.
Съгласно писмо също с № К-122/28.11.1996г. от ********* до Кмета на
СО-******* се уведомява, че на основание чл.111, ал.4 вр. чл.113 от НДИ и
Протоколно решение от 27.11.1996г. ********* дава съгласие за закупуване
от И. И. на гараж № 10 за сумата от 228537лв.
Съгласно Настанителна заповед № 122/28.11.1996г. на основание чл.18
ЗНО, Протоколно решение от 27.11.1996г, и §2, ал.2 ПЗР на ПМС21/1991г. И.
И. е настанена в гараж № 10.
Приета е Заповед № 88 от 05.12.1996г., съгласно която на основание
чл.13 ЗС, чл.120 от Наредбата за държавните имоти, преписка вх.№ ДИ-04-
88/1996г. и във връзка с §12, ал.1 от ПЗДС ********* ******* заповядва
държавният недвижим имот, находящ се в гр.София, *********, **********,
със застроена площ от 19.87кв.м., да се продаде на И. Л. И. за сумата от
228537лв., като е описано, че имотът бил подведомствен на *********.
Съгласно н.а. за дарение на недвижим имот № 57, том LLLLX дело №
41186/97г., се установява, че на 05.12.1997г. И. И. е дарила на племенника си
********** недвижим имот, находящ се в гр.София, ********* *********.
Съгласно Акт № 08709 за частна държавна собственост от 07.11.2014г. на
основание чл.68, ал.1, чл.71, ал.1 ЗДС вр. чл.103 и чл.104 ППЗДС
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******** е актуван за
частна държавна собственост. Същият е съставен въз основа на доклад от
гл.експерт в дирекция АКРРДС, в който е описано, че в Областната
администрация на Област София била образувана преписка с вх.рег. №
0715/4306/30.04.2014г. от ищцата с искане за възобновяване на преписка от
07.12.2006г. и да бъде издаден документ за собственост на гараж № 10.
Описано е, че след издадената Заповед № 88/05.12.1996г. договор за
продажба не е сключван, защото постъпила жалба от ********* за спиране на
продажбата въз основа на обезпечителна заповед от 25.03.1996г. от СРС, 27
състав по гр.д. № 1311/96г., като съгласно определение на СРС от 05.07.2001г.
било отменено допуснатото обезпечение. Съгласно решение
№406/13.03.2000г. на ВКС процесният имот – гараж не бил собственост на
*********, който не можел да сключва договори за продажба, защото не му
4
било учредено право на строеж, не бил собственик на сградата, а с протокол
от 19.10.1988г. на СНС само е предоставен терен за строеж. На 05.12.1996г.
била издадена заповед № 88 да се продаде на ищцата държавния недвижим
имот, но не бил сключен договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на НДИ между кметския наместник на ТОА ***** и ищцата, заради
жалбата на **********.
Съгласно решение № 406/13.03.2000г. по г.р.д № 1440/1999г. по описа на
ВКС, се установява, че се оставя в сила решение от 17.06.1999г. по гр.д. №
1160/1999г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 20.12.1998г. по гр.д.
№ 1311/1996г. по описа на СРС, 27 състав, с което е отхвърлен иск на
********* срещу ********* за обявяване на предварителен договор за
окончателен, по съображения, че процесният имот не е бил собственост на
*********, който не може да сключва предварителен договор за продажбата
му, защото не му е учредено право на строеж, а с протокол № 16/19.10.1988г.
на СНС му е предоставен терен за строеж, но не е учредено право на строеж.
Приета е молба от 15.08.2006г. от ищцата до ********* *******, в която
се иска издаване на договор за продажба на процесния гараж по съображения,
че съгласно преписка ДИ 04-88/1996г. е подала молба от 15.06.2000г. за
сключване на договор за собственост на процесния гараж, но поради съдебни
дела в периода от 1996г. до 2000г. не са текли срокове и с влизане в сила на
решение № 406 на ВКС, с което окончателно се отхвърлят претенциите на
**********, то се иска сключване на договор.
Приети са 128бр. разписки за извършени плащания към ********* и
24бр. разписки за извършени плащания към *********.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпити на
двама свидетели в режим на довеждане на страната на ищцата. От
показанията на *********, племенник на ищцата, чиито показания се ценят
по чл.172 ГПК с оглед останалите доказателства по делото, се установява, че
след придобиване на недвижим имот, леля му прехвърлила същия през 1997г.,
така и му дала за ползване закупения от нея гараж № 10, в който имало и
нейни вещи и ****** го ползвал необезпокоявано и явно до датата на разпита,
вкл. заплащал дължимите консумативи, като единствено май месец т.г. имало
поставено съобщение от областна администрация, при посещение на която му
било съобщено, че гаражът бил държавна собственост и следвало да се
освободи. От показанията на ********* се установява, че познавал ****** от
около 10г., с който били колеги, като свидетелства, че в процесния гараж
****** си паркирал колата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
5
ал. 1 ГПК
В тежест на ищцата е разпределено да докаже, че е собственик на
процесния имот на твърдяното правно основание, т.е. да докаже фактическите
твърдения, че е осъществявала необезпокоявано, непрекъснато и явно
владение за период повече от 10 години, съобразно твърденията си: считано
от 28.11.1996г., а след 05.12.1997 г. е владяла имота чрез лицето Любомир
Димитров Вачев до датата на исковата молба 09.06.2023г.
В тежест на ответника е разпределено да докаже фактическите
твърдения, че процесният недвижим имот е частна държавна собственост въз
основа на Акт за държавна собственост № 3898/22.12.1994 г. на ТОА
*********, както и че за имота е издаден Акт за частна държавна собственост
№ 08709/07.11.2014 г., в който смисъл да докаже, че са налице основанията по
чл.68, ал.1, чл.71, ал.1 ЗДС вр. чл.103 и чл.104 ППЗДС. По искането по чл.17,
ал.2 ГПК за инцидентно произнасяне по валидността на Заповед №
88/05.12.1996 г. на кмета на район - *********, му е възложено да установи,
че не е бил страна в производството /по допустимостта на искането с оглед
Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5 / 2011 г. на
Върховен касационен съд, ОСГК/, като съдът му е разпределил да докаже, че
заповедта не дава възможност да бъде припознат като валиден правен акт,
съответно че са налице визираните пороци, а именно: че Заповед №
88/05.12.1996 г. на кмета на район - ********* е издадена от некомпетентен
орган, както и че процесният недвижим имот е бил частна държавна
собственост въз основа на Акт за държавна собственост № 3898/22.12.1994 г.
на ТОА ********* както и че за имота е издаден Акт за частна държавна
собственост № 08709/07.11.2014 г., за който са били налице посочените
основания по ЗДС.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на
********* е бил отреден терен за строеж без да му е учредено право на
строеж (Протоколи № 16/19.10.1988г. на ИК на СНС за отреждане на терен,
протокол обр.16/16.11.1994г., разрешение за строеж № 86/24.01.1990г.).
Построен е недвижим имот представляващ жилищен ********, ********.,
състоящ се от 48бр. апартаменти, 4 ателиета и 20 гаража в партера, като на
основание чл.81, ал.1 НДИ е издаден акт № 3898 от 22.12.1994г. на ТОА
*********, т.е. държавната организация АД е уведомила териториалната
областна администрация, която е актувала имота. Следователно имотите са
държавни, а държавната организация е можела по реда на чл.111, ал.4 НДИ
вр. чл.109, ал.2 НДИ да продава жилища. Процесният гараж е построен в тази
сграда, съответно представлява имот-частна държавна собственост, което не
се и спори, съответно е можело да бъде по реда на НДИ да бъде разпоредено с
него. С постановление № 235 от 19.09.1996г. Министерски съвет приема на
ППЗДС и ППЗОС, като в ПЗР §5. отменя Наредбата за държавните имоти,
обн. ДВ бр.82/27.09.1996г. Следователно редът по НДИ е неприложим,
приложим е този по ППЗДС, чл.41 и сл., съответно чл.70 и сл., които
определят за компетентен областния управител. Оттук процесните решения
6
на УС на ********* по чл.111, ал.4 НДИ са издадени въз основа на отменен
акт, съответно Заповед № 88/05.12.1996 г. на кмета на район - ********* е
издадена от материалноправно некомпетентен орган, поради което и искането
на ответника по чл.17, ал.2 ГПК за инцидентно произнасяне по валидността
на Заповед № 88/05.12.1996 г. на кмета на район - *********, е основателно.
Спорният въпрос се концентрира по въпроса за придобиване на имота по
давност, който включва изследване на началото на давностния срок, налице
ли са основания за спиране и прекъсване, съответно изтекъл ли е
необходимият срок за придобиване по давност, в който ищцата да е
осъществявала необезпокоявано, непрекъснато и явно владение за период
повече от 10 години, съобразно твърденията си: считано от 28.11.1996г., а
след 05.12.1997 г., вкл. чрез племенника си св. Вачев.
Способите за придобиване на вещни права са изчерпателно изброени в
закона, като съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост върху недвижим имот
може да се придобие чрез давностно владение тогава, когато лице упражнява
фактическа власт върху имот с намерение за своене в продължение на 10 г.
Владението трябва да е явно и да се манифестира пред трети лица. Съгласно §
1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността давността за
придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да
тече от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д.
№ 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр.
18/04.03.2022 г.) са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1,
ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр.
46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните
разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр.
7/2018 г.). Съгласно първата разпоредба давността за придобиване на имоти -
частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г.
(считано от 31.05.2006 г.). С атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно
действие на последното по време удължаване на срока на спиране на
давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Разпоредбата на §
1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., но влизането в сила е от
31.12.2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС, като по този начин с обратна сила е отнет
вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от
31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. Конституционният съд е обявил за
противоконституционна разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗД на ЗС, като
противоречаща на чл. 17, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията. Изрично е посочил,
че с обявяването за противоконституционна не се засяга нейният досегашен
ефект, а съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ последиците от преустановяване
на мораториума настъпват от момента на влизане на решението му в сила
(три дни след обнародването му – чл. 151, ал. 2, изр. 2 КРБ). Нормата на § 2
ЗР на ЗИЗС е обявена за противоконституционна, като противоречаща на чл.
4, ал. 1 и на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията, тъй като засяга вече
придобити права – в случая правото на собственост, основаващо се на изтекла
7
в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. придобивна давност. В решение №
3 от 28.04. 2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на КС на РБ е прието, че спрямо
правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за
противоконституционен закон не се прилага. С оглед на това настоящият съд,
разглеждащ висящия пред него правен спор, не следва да приложи
противоконституционната норма на § 2 ЗР на ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).
Предвид задължителния за съдилищата характер на решенията на
Конституционния съд (чл. 14, ал. 5 ЗКС), от горното следва, че за периода
31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 07.03.2022 г. придобивната
давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по
силата на установения от законодателя мораториум; същата започва да тече с
влизане в сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г. За
времето от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. давностният срок следва да бъде
зачетен от настоящия съд. По делото няма данни този имот да е бил владян от
държавата въз основа на съставения акт за държавна собственост и тя да е
упражнявала фактическа власт върху имота, поради което с оглед
прогласената от КС противоконституционност на §2 ЗР на ЗИЗС ДВ
бр.7/2018г. няма законна пречка да се признаят права на ищцата на основание
придобивна давност на основание чл.79 ал.1 ЗС.
Процесният имот е частна държавна собственост, който се твърди да е
владян, считано от 28.11.1996г. до 09.06.2023г. (датата на исковата молба).
Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
Съгласно така даденото от Законодателя определение, владението се състои
от два признака – обективен (упражняването на фактическа власт - corpus) и
субективен (намерението за своене – animus, animus domini). С оглед
трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние, с
чл. 69 ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията е оборима, като
оборването й е в тежест на лицата, които поддържат, че отсъства намерение
за своене. Съдът приема, че ищцата е доказала установяване на давностно
владение с намерение за своене, считано от 28.11.1996г., въз основа на
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, а именно:
предварителния договор от 28.11.1996г. между ********* и ищцата, писмо от
28.11.1996г. от ********* до Кмета на СО-*******, за това че ищцата е
заплатила строителната стойност на гаража, писмото също от 28.11.1996г. от
********* до Кмета на СО-*******, с което се уведомява, че дава съгласие за
закупуване от ищцата на гараж № 10, така и Настанителна заповед от
28.11.1996г., поради следното: съвкупно доказателствата обуславят извод да
предаване на фактическата власт на процесния имот от несобственик
********* с оглед заплащане на сумата за продажбата (по реда на НДИ отм),
като към момента на заплащане на сумата, сключване на договора и
получаване на владението макар и с настанителна заповед по реда на ЗНО
отм. няма нито данни да е определен, нито събиран наем, т.е. съдът приема,
8
че формално е посочено основание по чл.18 ЗНО с цел предаване на
владението. Същият извод не се променя и от последващите молби от
15.06.2000г. и от 15.08.2006г., с които се иска от ищцата издаване на договор
за продажба на процесния гараж, които не изключват намерението за
своене. Намерението за своене е релевантно към момента на придобиване на
фактическа власт. Безспорно е установено, че същата е придобита след
сключване на договора от 28.11.1996г., представляващ предварителен
договор от несобственост, по който с оглед писмата от 28.11.1996г. се
установява, че е заплатена цената. Следователно изначално наличната у
ищцата субективна представа, че упражнява фактическа власт върху имот,
при съществуваща облигационно-правна връзка, по който е платена цената за
придобиване само по себе си не съставлява действие, което да изключи
намерението за своене по отношение на съответния недвижим имот (Решение
№ 83/01.02.2021 г. по гр.д. № 2978/2019г. на ВКС, Второ г.о.). Съдът приема,
че ищцата е доказала необезпокоявано, непрекъснато и явно владение, вкл.
чрез ******, съвкупно от събраните гласни доказателствени средства –
разпитите на св. *******, които кредитира, доколкото са последователни и
непротиворечиви, така и в унисон с приетите по делото доказателства за
разходи за ползване на имота (които сами по себе си съставляват проявна
форма на обективиране на намерението за своене, но само една външна
проява не може да обуслови такъв извод, а следва да бъде преценена заедно с
останалите събрани доказателства, в който смисъл Решение № 108/30.12.2020
г. ВКС, Второ г.о. гр. д. № 4611/2019 г и цитираните в него решения). С
оглед на което искът се явява изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, с право на разноски разполага само ищецът,
който е доказал сторени разноски съгласно списък по чл.80 ГПК в размер на
2130лв.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗС спрямо *****************, че И. Л. И., ЕГН: **********,
гр.София, ********* ***********, е придобила правото на собственост на
основание давностно владение, което е било упражнявано непрекъснато от
28.11.1996г. до 09.06.2023г., на следния недвижим имот: гараж № 10,
находящ се в гр.София, ********* **********, със застроена площ от
19.87кв.м., при граници: изток – коридор, запад – улица, север – склад партер
№ -2, юг – гараж № -9, заедно с припадащите се 0.2709% ид.ч. от общите
части на сградата, представляващ съгласно одобрена КККР със Заповед №РД-
1815/06.03.2009г. на ИД на АГКК самостоятелен обект с идентификатор №
9
********, с площ по документи 19.31кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *****************, да плати
на И. Л. И., ЕГН: **********, гр.София, ********* ***********, разноски по
делото в размер на 2130лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10