Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
гр.Пловдив, 02.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при
секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД № 6588/2019 г.
по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от „Елсол
Ойл“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Харитон Куев“ № 11, **** ****, срещу наказателно постановление № 454538-F496709 от 31.07.2019 г.,
издадено Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което
на основание чл. 185 ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 500 лева, за нарушение на чл. 3 ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на Министъра на финансите, вр. чл. 118 ал.4 т.1 ЗДДС.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното НП, в частност допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП. Посочва се, че
от административнонаказващия орган не е отчетено, че фискалното устройство,
вградено в автомата, е регистрирано в НАП, като се излагат доводи, че ако
същото не е отговаряло на изискванията, е следвало административния орган да
укаже на жалбоподателя да отстрани нередовностите или да откаже
регистрация. Възразява се, че в случая
не е налице конкретна продажба на услуга, за която да бъде издадена касова
бележка. Излагат се съображения, че в НП липсват конкретни действия или
бездействия на санкционираното лице, представляващи нарушения, както и датата и
обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушението. Поради
изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведено открито съдебно заседание, дружеството
– жалбоподател редовно призовано, за него се явява адв. И., с пълномощно по
делото. Процесуалният представител излага съображения, идентични с тези в
депозираната жалба.
Въззиваемата страна – ЦУ на НАП, се
представлява от юрк. Е.. По същество излага съображения, че от събраните по
делото доказателства се установява извършено нарушение от жалбоподателя. Посочва,
че в хода на проверката е извършена контролна покупка, както и че нарушението е
индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере какво му се
вменява. Излага доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана
страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 25.06.2019 г. около 16:10 часа
свидетелят В.А., заемащ длъжността „******по приходите“ към Главна дирекция
„Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив, извършил проверка
в обект – автомивка, находящ се в гр. Пловдив, бул. „България“ № 2а,
стопанисван от „Елсол ойл“ ЕООД по повод спазването на данъчното
законодателство. При извършването на проверката свидетелят установил, че
автомивката е на самообслужване, като същата съдържа две клетки. Имало
монтирано един брой фискално устройство вградено в автомат за самообслужване
/ФУВАС/ модел Tremol V-KL,
с рег. № 3697314, и индивидуален номер на ФУ: ZK111507, и индивидуален номер
на фискалната памет /ФП/: 50129580. Свидетелят А. установил, че ФУВАС работи с
монети от един лев. Същият поставил монета от един лев във ФУВАС, като на
дисплея била визуализирана фискална бележка, но такава не била издадена на
хартиен носител.
Поради направените констатации, на 29.06.2019
г. свидетелят А. съставил на дружеството - жалбоподател АУАН № F496709, който връчил
на управителя на дружеството.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел В.А.. Съдът кредитира същите
показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се
установява и от писмените доказателства по делото – Протокол за извършена
проверка № 0028990/25.06.2019 г., и АУАН № F496709/29.06.2019 г.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В тази връзка не се споделят
възраженията на жалбоподателя, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
доколкото в обжалваното НП са посочени всички елементи от фактическия състав на
вмененото на дружеството нарушение. Несъмнено е описано, че същото се
осъществява чрез бездействие – не регистрира и отчита всяка продажба чрез
фискално устройство, като издава касова бележка. При бездействието се създава
трайно противоправно състояние, което обхваща времето от възникване на
задължението за действие до преустановяване на противоправното бездействие или
до установяването му по надлежния ред. В този момент се счита довършено
нарушението и към този момент следва да се извърши преценката за приложение на
материалния закон, за компетентността на актосъставителя и административно
наказващия орган, от този момент почват да текат давностните срокове за
реализиране на административнонаказателната отговорност. В съответствие с това
разбиране в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление ясно е посочено, че на датата на проверката противоправното
състояние не е било отстранено, т.е., датата на установяване на нарушението и на
неговото извършване в случая съвпадат, респ. е посочена и датата на извършване
на нарушението /така Решение №
402/16.03.2017 г. по н. д. № 52/2017 г. на Административен съд – Пловдив/.
От
правна страна съдът намира следното:
Съобразно нормата на чл. 3 ал.9
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин: лице, което извършва
продажби на услуги чрез автомат на самообслужване, с изключение на услугите с
развлекателен характер, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез
фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2,
което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен
носител.
В настоящия случай несъмнено се установи извършването на
вмененото на дружеството нарушение. Така, на 25.06.2019 г. в автомивка,
находяща се в гр. Пловдив, бул. „България“ № 2 а, стопанисвана от
жалбоподателя, дружеството не е регистрило и отчело продажба чрез фискално
устройство, като не е издало касова бележка. Следва да се посочи, че обстоятелството,
че при установеното в обекта на контрол ФУВАС има възможност за визуализация на
дисплея на фискална бележка, не отменя задължението по чл.3, ал.9 от Наредбата
за издаване на фискална бележка на хартия, което е предвидено изрично от
законодателя именно поради характера на извършваната продажба - на услуга,
различна от тази с развлекателен характер /така
Определение № 1480/17.07.2019 г. по ч. адм. д. № 2159 / 2019 г. на
Административен съд – Пловдив/.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че не се
установява да е извършено нарушението, доколкото не е отразено дали е извършена
контролна покупка. Такава несъмнено бе установена от показанията на разпитания
в хода на съдебното следствие свидетел - В.А.. Доколкото
посоченото обстоятелство касае доказаността на извършеното от дружеството –
жалбоподател нарушение, а не елемент от неговия фактически състав съобразно чл.3, ал.9 от
Наредбата, то не е необходимо да бъде посочвано в АУАН и НП, а е достатъчно да
се установи при събирането на доказателства.
По приложението
на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл.
93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай
административно нарушение /, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай се
касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не
може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Дори напротив, неизпълнението на задължението на
жалбоподателя по чл. 3 ал.9 от Наредбата, а именно неиздаването на фискална
касова бележка на хартиен носител, възпрепятства проследяването на
реализираните продажби на услуги в обекта като възможност за извършване на
сравнение по количество и стойност на услугите, което от своя страна
непосредствено води да негативни последици за фиска, поради което нормата на
чл. 28 ЗАНН според съдебния състав се явява неприложима в настоящия случай.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Наложената санкция е в минимален размер.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 454538-F496709 от 31.07.2019
г., издадено Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с
което на „Елсол Ойл“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Харитон Куев“ № 11, *** ***, на основание чл. 185 ал.2, вр.
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева, за
нарушение на чл. 3 ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите, вр. чл. 118 ал.4 т.1 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.