№ 316
гр. София , 17.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600280 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от
НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от адв.Д. Г. САК, защитник на
осъдения Г. Е. Г., срещу определение от 25.02.2021г. постановено по ЧНД
№487/2021г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на
наложеното му с присъда №437616 от 26.06.2018г. постановена по
НОХД№673/2018г. по описа на СРС наказание лишаване от свобода за срок
от 1 година и един месец при първоначален „строг" режим. В жалбата се
твърди, че съдът не бил съобразил обективно доказателствата въз основа на
които се установявало, че изтърпяното до момента наказание е постигнало
целите си и са изпълнени изискванията на чл.70 от НПК. Иска се отмяна на
определението и уважаване на молбата за условно предсрочно
освобождаване.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в
жалбата оплаквания съдът намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Лишеният от свобода Г. Е. Г. е постъпил в затвора на 22.06.2020г.,
като началото на изтърпяване на наказанието наложено му с присъда
№437616 от 26.06.2018г. постановена по НОХД№673/2018г. по описа на СРС
е от същата дата. До момента на постановяване на обжалваното определение
осъденият е изтърпял фактически от това наказание 8 месеца и 4 дни.
Неизтърпяната част от наказанието е била в размер на 3 месеца и 17 дни.
Обективно верни са констатациите на СГС, че към момента на постановяване
на определението е налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1, от НК,
тъй като видно от справката осъдения е изтърпял фактически повече от 1/2 от
наложеното наказание. Въпреки това, жалбата му е неоснователна, тъй като
въззивният съд приема, че не е налице втората кумулативна предпоставка-
достатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката на
по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е в ниски стойности -40т., като
тя е непроменена от постъпването му в затвора. При наличните данни
правилно първоинстанционния съд е счел, че не е налице и втората
предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения доклад след
настаняването на осъдения в затвора същият е имал в по-голямата си част
съобразено с положението му на лишен от свобода поведение. Трудово е бил
устроен, не е награждаван и наказван.
С оглед на това въззивният съд приема, че протичащият
удовлетворителен с оглед временните резултати и очертаващите се
переспективи процес на поправяне не е приключил. Безспорно е налице
поведение, което по същността си представлява формално изпълнение на
задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните условия
при които е поставен в пенетенциарното заведение. Спазването на
задълженията му на лишен от свобода само по себе си не означава, че по
отношение на Г. са постигнати целите на наказанието, както неоснователно се
твърди в частната жалба. Превъзпитателния процес продължава през целия
срок на изпълняваното наказание, чийто размер е преценен като необходим за
постигане на визираните в чл.36 от НК цели при постановяване на присъдата.
Именно поради това евентуалното предсрочно освобождаване е условно, а не
безусловно. Поведението на осъденото лице не се отличава с каквато и да
било „изключителност“ и в случая не позволява да се приеме, че молбата му
за условно предсрочно освобождаване е основателна. Напротив, с оглед
очертаните дефицити в две проблемни зони, рискът от сериозни вреди за
обществото остава в средни стойности.
Поради това въззивният съд приема, че действително осъденият е дал
признаци за поправянето си, но все още не са налице доказателства за
необратимост на този процес. Видно е, че престоя му в затвора не е довел до
снижаване на риска от рецидив. Не се наблюдава положителна промяна в
наличните проблемните зони, поради което корекционната работа с него би
следвало да продължи в насока изграждане на социално приемливи модели на
поведение и трайни нагласи за законосъобразен начин на живот. При
изпълнението на наказанието затворническата администрация има възложени
2
функции за оказване на съдействие на лишения от свобода да промени
ценностната си система, но начините за осъзнаване на ценностите не зависят
само от това, а са свързани с общуването, дейността, отношенията и
взаимоотношенията между осъдения и другите лишени от свобода, персонала
в пенетенциарното заведение и средата там. Осъзнаването на ценностите към
които осъдения следва да се превъзпита е продължителен процес, който
изисква съотнасяне на досегашния му социален опит с актуалната ситуация на
изолиране от обществото и причините за нея. Именно това зависи от
социалната зрялост на личността на лишения от свобода и от способността му
субективно да достигне до извод за необходимост от промяна на ценностната
му система, за което следва да има и обективен израз в поведението му. В
случая от значение за неуважаване на молбата са непроменената оценка за
риск от рецидив и наличните проблемни зони. Съществуващите такива са от
естество да улеснят незаконосъобразно поведение на осъдения и по този
начин фактически да заличат постигнатия напредък в процеса на неговото
поправяне, и са показателни, че Г. не е постигнал нужната промяна в
ценностната си ориентация и не се е поправил.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента
наказанието наложено на осъдения са съобразени от първоинстанционния
съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен по
съществото си извод, че не са били налице предпоставки по чл.70, ал.1 от НК.
Правилно молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната
част от наказанието е оставена без уважение, поради което обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.02.2021г. постановено по ЧНД
№487/2021г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на
осъдения Г. Е. Г. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната
част на наложеното му наказание лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4