№ 4398
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20241110202128 по описа за 2024
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. С. С. (подадена чрез адв. М.) срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система (на кратко : Електронен фиш) Серия К № 3536381, издаден от СДВР, с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на С. С. е наложена „глоба” в размер на
100 (сто) лева за това, че на 09.04.2020г., в 19:22 часа в гр. София, Околовръстен път,
бензиностанция „ШЕЛ“ - Бояна, с посока на движение от бул. „Братя Бъкстон“ към бул.
„Черни връх“, при ограничение на скоростта 80 км/час, въведено с пътен знак B-26 в
населено място, лек автомобил „****“ с рег. № **** се движил със скорост от поне 105
км/час, с което е нарушен чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
В жалбата, с която е сезиран съдът, се твърди, че обжалваният Електронен фиш е
незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, като
изложеното в него не отговаряло на действителната фактическа обстановка.
Жалбоподателят отрича да е извършено и да е доказано твърдяното административно
нарушение. В жалбата се твърди, че констатациите и фактите, посочени в обжалвания
Електронен фиш, не са събрани по указания в Закона процесуален ред.
В писмо на ОПП-СДВР с вх. № 47430 от 13.02.2024г., с което е изпратена
административно – наказателната преписка на СРС, се посочва, че издаденото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 за мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип SITRAFFIC ERS 400 ID №
1
003059047В66 изтича на 24.02.2020г., но съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрен тип, се считат за одобрен тип. С това писмо се
прави и изрично възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.
Посочва се, че собственикът не е подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят С. С. С. не се явява лично. В съдебно
заседание на 07.05.2024г. тя се представлява от адв. М., който заявява, че поддържа жалбата.
В съдебното заседание на 10.07.2024г. жалбоподателят се представлява пред СРС от адв.
Иванова – преупълномощена от адв. М.. По време на съдебните прения на 10.07.2024г.
адвокат Иванова пледира за отмяна на Електронния фиш като неправилен,
незаконосъобразен и издаден при допуснати съществени процесуални нарушения в
процедурата по установяване на превишената скорост. Твърди се, че Електронният фиш не е
съобразен с изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.15.2015г. По отношение на
Удостоверението за одобрен тип средство за измерване на лист 39 от делото адв. Иванова
твърди, че е описана процедура за извършване на заснемане, когато в обсега на техническото
средство попадат два и повече автомобила. Изтъква се, че следва да бъде направена втора
снимка непосредствено след първата, ако на първата се виждат два и повече автомобила.
Същевременно адвокатът заявява, че на лист 8 от делото е приложена само една снимка, на
която, макар и в далечина, но все пак в обсега на техническото средство за измерване се
виждали още два автомобила. Поради това адв. Иванова приема, че е налице нарушение на
процедурата, тъй като не е била направена втора снимка, която да потвърди резултата от
измерването на скоростта. Във връзка с това се претендира за допуснато съществено
процесуално нарушение в процедурата, поради което е налице и съмнение за реалната
скорост, с която е шофирал водачът. По тези съображения защитата иска СРС да отмени
обжалвания Електронен фиш и да присъди в полза на С. С. сторените от нея разноски
съобразно доказателствата за това, представени от адв. М..
Въззиваемата страна СДВР не изпраща представител пред СРС и не взема становище
по казуса по време на съдебните прения.
По делото са депозирани писмени бележки с вх. № 140035 от 26.04.2024г. от гл. юрк.
Иванова и заявление с вх. № 210055 от 26.06.2024г. от адв. М..
В писмените бележки с вх. № 140035 от 26.04.2024г. гл. юрк. Иванова моли съда да
остави без уважение жалбата, тъй като тя е неоснователна. Посочва се, че при издаване на
процесния Електронен фиш са спазени разпоредбите на чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.4 и сл.
от ЗДвП. По дефиниция Електронният фиш не носeл подпис на издателя си, поради което
въпросът за компетентността на определено лице не се поставял. В него следвало да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението. Цитира
се Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС за това, че Електронният фиш
се приравнява на АУАН и Наказателно постановление само по отношение на правното му
действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Обяснява се,
че задължителни са само реквизитите по чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП и поради това в него не
2
следвало да се изписва името на издателя или да фигурира подписа му. Заявява се, че
образецът на Електронен фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи и заради
това липсата на подробно описание на нарушението, както и на посочено изпълнително
деяние, оставали извън задължителните реквизити на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Според гл. юрк.
Иванова процесният Електронен фиш носи фиксираното и установено в чл.189, ал.4 от ЗДвП
съдържание. Посочва се, че от приложените доказателства се установява, че на 09.04.2020г. в
19:22 часа жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № **** в
гр. София, по Околовръстен път, бензиностанция „ШЕЛ“ - Бояна, с посока на движение от
бул. „Братя Бъкстон“ към бул. „Черни връх“, със скорост на движение 105 км/час, при
разрешена скорост от 80 км/час. Заявява се, че нарушението е установено с автоматизирано
техническо средство, заснемащо нарушения на ЗДвП и работещо в отсъствие на контролен
орган, на автоматичен режим. В писмените бележки се казва още, че техническото средство
е преминало първоначална и последваща метрологична проверка и към датата на
нарушението е било одобрено съобразно нормативните изисквания като е минало
периодична техническа проверка. Цитират се §6, т.65 от ДР на ЗДвП и чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Правата на жалбоподателя били защитени, защото грешката при отчитането на скоростта
била отчетена с приспаднатия толеранс от 3 %. Отбелязва се и това, че автомобилът е
собственост на С. С. и тя не е представила декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Според
процесуалния представител на СДВР в случая са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, тъй
като Електронният фиш бил издаден на 21.09.2020г. и бил връчен на жалбоподателката на
15.01.2024г. Претендира се и за правилно приложение на разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП. Прави се извод, че Електронният фиш е законосъобразен, а административното
наказание е правилно индивидуализирано в законоустановения му размер. Приема се за
доказано, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението
по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като конкретното превишение на скоростта е с 25 км/час. От
субективна страна се твърди деянието да е реализирано при пряк умисъл. Процесуалният
представител на СДВР посочва, че напоследък са зачестили пътнотранспортните
произшествия, които се дължат на шофиране с превишена скорост. Поради това поведението
на жалбоподателя се квалифицира като укоримо, тъй като водач, който си позволява
шофиране с превишена скорост поставя в опасност не само своя живот, но и този на другите
участници в движението. С тези аргументи се мотивира искането за потвърждаване на
процесния Електронен фиш като законосъобразен. Освен това гл. юрк. Иванова иска и
присъждане в полза на СДВР на юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за
прекомерност на поисканото от другата страна адвокатско възнаграждение.
В заявление с вх. № 210055 от 26.06.2024г. адв. М. иска от съда да отмени
обжалвания Електронен фиш и да присъди направените от жалбоподателя разноски, във
връзка с което се представя списък с разноски. Според защитата е изтекла обикновената
погасителна давност, тъй като наказващият орган не е ангажирал доказателства, че е
прекъсвал или спирал течението на давността от 3 години по чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
3
релевираните от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „****“ с рег. № **** е собственост на С. С. С..
Стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400“ е одобрена за използване и вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 4823 на дата 06.10.2009г. със
срок на валидност до 06.10.2019г. и за нея има издадено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 09.10.4823, както и Допълнение № 19.09.4823.1 към Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823, и Допълнение № 21.05.4823.2 към
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823, с които срокът на
валидност на техническото средство е удължен до 30.09.2029г. Това техническо средство е
преминало и последваща проверка, за което има издаден Протокол от проверка № 82-С-
ИСИС от 04.12.2019г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.
Видно от Протокол от проверка № 82-С-ИСИС от 04.12.2019г. (лист 11, лист 32 и лист 45 от
делото) тази проверка се отнася до стационарна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400“ с идент. № 10444D9A01080070.
На 09.04.2020г. в 19:22 часа в гр. София, Околовръстен път, бензиностанция „ШЕЛ“ -
Бояна, с посока на движение от бул. „Братя Бъкстон“ към бул. „Черни връх“, лек автомобил
„****“ с рег. № **** се движел със скорост от поне 105 км/час (след приспаднат толеранс от
3 км/час в полза на водача от реално измерената скорост от 108 км/час), при ограничение на
скоростта 80 км/час, въведена с пътен знак В-26. Скоростта, с която се движел автомобилът
била установена и заснета със стационарна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400“ с идент. № 10444D9A01080070
и с ID № на устройството : 003059047В66. Въз основа на снимковия материал от тази
система срещу С. С. С. (като собственик на заснетия автомобил) е съставен Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № 3536381. С него от СДВР наложили на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП на С. С.
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. В Електронния фиш е посочено,
че разрешената скорост на движение е 80 км/час; установената скорост на движение е 105
км/час, а превишената стойност на скоростта е 25 км/час.
За този Електронен фиш било изпратено известие на С. С. по електронен път на
13.01.2024г. На 15.01.2024г. Електронният фиш бил връчен на С.. На 17.01.2024г. е подадена
директно в СРС жалбата на С. С. С. срещу Електронен фиш Серия К № 3536381, издаден от
СДВР.
С Разпореждане на Заместник председателя на СРС и Председател на НО при СРС от
18.01.2024г., от административно – наказващия орган е изискана преписката. С писмо на
ОПП – СДВР с вх. № 47430 от 13.02.2024г. административно – наказателната преписка е
изпратена на СРС и на 14.02.2024г. е образувано настоящото дело.
4
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : електронно известие за
Електронен фиш Серия К № 3536381 (лист 3 от делото); снимков материал (лист 8 от
делото); справка за собствеността на МПС с рег. № **** (лист 9 от делото); Заповед на
Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г. (лист 10 от делото);
Протокол от проверка № 82-С-ИСИС от 04.12.2019г. (лист 11 от делото); извадка от
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 3536381 (лист 14
и лист 26 от делото); справка за нарушител/водач (лист 15 от делото); писмо от Столична
община с вх. № 111009 от 04.04.2024г. с приложена схема (лист 28-29, лист 13 и лист 25 от
делото); писма от Български институт по метрология с вх. № 112232 от 04.04.2024г. и с вх.
№ 102798 от 28.03.2024г. - с приложени Протокол от проверка № 82-С-ИСИС от 04.12.2019г.,
Допълнение № 21.05.4823.2 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
09.10.4823, Допълнение № 19.09.4823.1 към Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 09.10.4823 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
09.10.4823 /с приложения/ (лист 31-41 и лист 44-64 от делото), както и писма от ОПП-СДВР
с вх. № 110062 от 03.04.2024г. и с вх. № 165125 от 21.05.2024г. (лист 24 и лист 72 от делото).
Всички цитирани по-горе писмени доказателства следва да се кредитират от съда, тъй
като са непротиворечиви, обективни, достоверни и изхождат от държавен орган, т.е.
разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за
годно веществено доказателствено средство. От снимката на лист 8 от делото се доказва, че
на 09.04.2020г. в 19:22 часа в гр. София, Околовръстен път, бензиностанция „ШЕЛ“ – Бояна
е заснет лек автомобил с рег. № **** да се движи със скорост от 108 км/час при ограничение
на скоростта 80 км/час, като заснемането е станало устройство тип „SITRAFFIC Lynx
ERS400“ с № 10444D9A01080070, с ID № на устройството : 003059047В66, със Сертификат
№ 9.10.4823. Снимковият материал, приложен на лист 8 от делото, представлява веществено
доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го
приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го
кредитира.
Доколкото в снимката на лист 8 от делото техническото средство е
индивидуализирано с № 10444D9A01080070 и същият номер фигурира и в Протокола от
проверка № 82-С-ИСИС от 04.12.2019г., като има припокриване и относно типа на
техническото средство, то за настоящия съдебен състав не възниква съмнение, че снимката
на лист 8 от делото е направена именно с техническото средство, за което е издаден
Протокола от проверка № 82-С-ИСИС от 04.12.2019г.
От писмата от Български институт по метрология с вх. № 112232 от 04.04.2024г. и с
5
вх. № 102798 от 28.03.2024г., от Удостоверението за одобрен тип средство за измерване №
09.10.4823 /с приложения/, Допълнението с № 19.09.4823.1 към Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 09.10.4823, Допълнението с № 21.05.4823.2 към Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 и от Протокола от проверка № 82-С-
ИСИС от 04.12.2019г. се установява, че стационарната видео-радарна система за наблюдение
и регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400” с № 10444D9A01080070 е
одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване
под № 4823 на дата 06.10.2009г. със срок на валидност до 06.10.2019г., които в последствие е
удължен до 30.09.2029г. Това означава, че техническото средство, с което е констатирано и
заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания и е
преминало последваща проверка, поради което следва да се приеме за годно /към процесната
дата/ да установи нарушението, като изготвените с него снимки имат доказателствена сила.
Тук е моментът да се посочи, че съдът не споделя аргументите на адв. Иванова
относно записаното в Удостоверението за одобрен тип средство за измерване (на лист 39 от
делото), снимката на лист 8 от делото и отсъствието на втора снимка. Ако се прочете
внимателно приложението към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
09.10.4823 (лист 39 от делото), ще се види, че изискването на втора снимка не е
задължително, а е дадено като възможност и то в случаите, когато е налице съмнение
относно правилността на измерването – например когато на снимката се виждат няколко
превозни средства или при съмнение за разминаване на измерената стойност и моторното
превозно средство, което е изобразено на снимката. От лист 8 от делото е видно, че до
автомобила с рег. № **** няма други превозни средства. Заснетите в далечина два
автомобила са толкова отдалечени от процесния, че не може да става и дума за съмнение
относно правилността на измерването. Поради това СРС счита, че не е необходимо в случая
да се прави втора снимка, както пледира адвокат Иванова.
Писмото от Столична община с вх. № 111009 от 04.04.2024г., както и приложените на
лист 13, лист 25 и лист 29 от делото схеми са еднопосочни и намират опора в снимката на
лист 8 от делото, както и в писмото от ОПП-СДВР на лист 24 от делото. Поради това СРС
приема за безспорно доказано, че към процесната дата в гр. София, на Околовръстен път,
при бензиностанция „ШЕЛ“ – Бояна, с посока на движение от бул. „Братя Бъкстон“ към бул.
„Черни връх“ ограничението на скоростта е било до 80 км/час, въведено с пътен знак В-26.
Справката за нарушител/водач и справка за собствеността на МПС с рег. № **** са
издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това съдът ги кредитира и установява, че С. има предишни /не много/ нарушения по
ЗДвП, както и че е собственик на лек автомобил „****“ с рег. № ****.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
6
Извадката от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К
№ 3536381 (приложена на лист 14 и лист 26 от делото), както и електронното известие за
Електронен фиш Серия К № 3536381 (на лист 3 от делото) са писмени доказателства с
достоверна дата. Поради това съдът ги кредитира и приема, че за процесния Електронен
фиш е било изпратено известие на С. С. по електронен път на 13.01.2024г., като самият
документ й е бил връчен на 15.01.2024г.
Писмата от ОПП-СДВР с вх. № 110062 от 03.04.2024г. и с вх. № 165125 от
21.05.2024г. са относими от една страна към въпроса за ограничението на скоростта, а от
друга страна – относно това дали и кога са били предприети действия от страна на
административно – наказващия орган за връчване на процесния Електронен фиш. Тези
писма са обективни и достоверно. Поради това и доколкото не се опровергават от нито едно
друго доказателство, събрано по делото, съдът ги кредитира и приема, че в гр. София, на
Околовръстен път, бензиностанция „ШЕЛ“ – Бояна, при посока на движение от бул. „Братя
Бъкстон“ към бул. „Черни връх“ ограничението на скоростта е било 80 км/час, въведено с
пътен знак, както и че в информационната система на МВР има отразена дата на връчване
на Електронния фиш – 15.01.2024г.
От съвкупната преценка на писмата, приложени на лист 24 и лист 72 от делото, както
и от извадката от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К №
3536381, а също и от електронното известие за Електронен фиш Серия К № 3536381 следва,
че процесният Електронен фиш е бил съставен на 21.04.2020г., на 13.01.2024г. е било
изпратено по електронен път известие за него на С. С. и на 15.01.2024г. Електронният фиш й
е бил връчен. От цитираните по-горе писмени доказателства се налага изводът, че в периода
след 21.04.2020г. и преди 13.01.2024г. административно – наказващият орган не е
предприемал никакви действия по търсене на С. с цел връчване на процесния Електронен
фиш – доколкото въззиваемата страна не е ангажирала доказателства за конкретно
предприети действия по връчване на Електронния фиш на жалбоподателя в посочения
период.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Той е бил връчен на наказаното лице на 15.01.2024г. и е обжалван с жалба, подадена
директно в СРС на 17.01.2024г. Това означава, че жалбата е депозирана в преклузивния
процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и изхожда от легитимирана страна в процеса,
поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
7
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; датата, часа и мястото на осъществяване на деянието;
регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът на същото. Описано е самото
нарушение. То съответства на посочената нарушена разпоредба - чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП. Доколкото в Електронния фиш е посочено, че става въпрос за движение на МПС,
което е индивидуализирано, като е записано, че ограничението на скоростта е било въведено
с пътен знак В-26, както и защото в Електронния фиш са отбелязани скоростта на движение
на автомобила и ограничението на скоростта, съдът счита, че нарушението е в достатъчна
степен ясно описано, както с думи, така и цифрово. Поради това СРС не споделя написаното
в писмените бележки с вх. № 140035 от 26.04.2024г., че заради това, че образецът на
Електронен фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, в Електронния фиш
липсва описание на нарушението и на изпълнителното деяние. В случая в Електронния фиш
е отбелязана наложената на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП глоба /в размер на 100 лева/
като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за
процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки. Поради това СРС приема, че няма допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на Електронния фиш, нито че е нарушено правото
на защита на жалбоподателя.
С оглед нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдът приема, че посочването на конкретно
лице – издател на Електронния фиш, дата на съставянето му и дали подлежи на обжалване, в
какъв срок и пред кой съд не са сред задължителните реквизити на Електронния фиш,
поради което непосочването им не води до нарушаване правата на жалбоподателя, респ. до
незаконосъобразност на Електронния фиш. Липсата на подпис, печат или физическо лице –
издател на Електронния фиш не води до отпадане качеството му на документ (по аргумент
от § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и § 1, т.1 от ДР на ЗАНН), нито пък води до извод за допуснати
съществени процесуални нарушения.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
8
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Именно поради това съдебният състав не споделя тезата на гл. юрк. Иванова
(застъпена в писмените бележки), че щом Електронният фиш е издаден на 21.09.2020г. и е
връчен на 15.01.2024г., то били спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. В случая сроковете по
чл.34 от ЗАНН са без значение, когато става въпрос за преценка на законосъобразността на
един Електронен фиш.
Във връзка с аргументите, изложени в заявление с вх. № 210055 от 26.06.2024г.,
следва да се посочи, че съгласно чл.11 от ЗАНН субсидиарното приложение на НК се
разпростира спрямо административно - наказателните производства по отношение на
изключващите отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме,
че има и давността за реализиране на отговорността като материално правен институт. На
първо място това произтича от характера й на препятстващо реализирането на
отговорността обстоятелство. На второ място - per argumentum a fortiori след като
законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове реализирането
на наказателната отговорност се преклудира, на по-голямо основание това следва да се
отнася и по отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по-
ниска обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват
изрични разпоредби в тази насока по въпросите, свързани с течението, спирането и
прекъсването на давностните срокове, както и относно т.нар. абсолютни давностни срокове,
приложение намират разпоредбите на чл.80 и сл. от НК. В този смисъл е и Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС. Освен това в случая нарушителят е физическо лице и на него е наложено
административно наказание «глоба», т.е. този казус не е в приложното поле на Тълкувателно
решение № 3/03.07.2014г. на ОСК на ВАС. От гореизложеното следва, че на основание чл.11
от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК административно – наказателно преследване се изключва
по давност, когато то не е възбудено в продължение на 3 години. Давностният срок започва
да тече от довършване на нарушението. В случая - от датата на извършване на процесното
нарушение, която е 09.04.2020г. От направения по-горе анализ на писмените доказателства,
ангажирани по това дело, следва, че след довършване на деянието са били извършени
следните действия : на 21.04.2020г. е съставен Електронният фиш, на 13.01.2024г. е било
изпратено известие на нарушителя за Електронния фиш и на 15.01.2024г. същият й е бил
връчен. Това означава, че по силата на чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.2, вр. чл.80, ал.1, т.5 от
НК на 21.04.2020г. (със съставянето на Електронния фиш) е прекъснато течението на 3-
годишната давност и от тази дата е започнал да тече нов давностен срок от 3 години.
Считано от 21.04.2020г. давностният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК е
9
изтекъл съответно на 21.04.2023г. Административно – наказващият орган не е ангажирал
доказателства, че е предприемал действия по преследване на нарушителя в рамките на този
3-годишен срок, тъй като първото действие от негова страна след съставянето на
Електронния фиш е изпращане на известие за Електронния фиш до С. едва на 13.01.2024г.
Това означава, че след съставяне на Електронния фиш на 21.04.2020г. не се доказа да са били
извършвани действия, с които да е прекъсван или спиран давностният срок по чл.11 от
ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това СРС приема, че той е изтекъл на 21.04.2023г. и
административно – наказателното преследване на С. следва да се изключи по давност.
Гореизложеното означава, че след 21.04.2023г. е било безпредметно да се връчва
Електронния фиш на жалбоподателя, тъй като са възникнали основанията за прекратяване
на административното производство.
Гореизложеното означава, че обжалваният Електронен фиш следва да се отмени, а
воденото по повод на него административно – наказателно производство следва да се
прекрати.
Въпреки, че гореизложеното прави безпредметно обсъждането на спора по същество,
с оглед доводите на жалбоподателя следва да се отбележи, че нарушението се явява доказано
от обективна и субективна страна. От кредитираните по-горе доказателства се установи, че с
техническо средство е измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и
място. По делото са налице доказателства за техническата изправност и годност на това
техническо средство да регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай
е била установена (заснета) скорост на движение 108 км/час. В предвид възможността за
грешка в рамките на 3 % при скорост над 100 км/час - съдът приема, че заснетият автомобил
се е движил с поне 105 км/час. Тази допустима грешка в случая е отчетена и в атакувания
Електронен фиш – доколкото в него фигурира като „установена“ скоростта от 105 км/час. По
делото е доказано, че на процесното място към 09.04.2020г. е имало поставен пътен знак В-
26, въвеждащ ограничение на скоростта 80 км/час в населено място. Поради това следва да
се приеме, че като се е движил с поне 105 км/час при ограничение на скоростта 80 км/ч.,
въведено с пътен знак В-26 в населено място, водачът на лек автомобил „****” с рег. № ****
е извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на
задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава
скоростта, сигнализирана с пътен знак, която в случая е 80 км/час. От субективна страна
нарушението е реализирано при пряк умисъл, тъй като всеки водач на лек автомобил знае
задължението си по ЗДвП, че не следва да управлява МПС със скорост над въведената с
пътен знак В-26. Ситуирането на пътния знак непосредствено до пътното платно обосновава
наличие на знание за ограничението на скоростта до 80 км/час на процесното място. Съдът
приема, че водачът е съзнавал обществено – опасния характер на поведението си,
предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици. Макар да няма
данни по делото кой е управлявал автомобила, доколкото по делото се доказа, че собственик
на МПС-то е С. С., то правилно е била ангажирана нейната административна отговорност,
тъй като съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
10
МПС-то, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
МПС-то. Доколкото С. е получила препис от Електронния фиш, то тя е разбрала, че й е
издаден такъв и в съответствие с чл.189, ал.5 от ЗДвП не е подала в законоустановения 14-
дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час,
въпреки че това й е било изрично указано в самия Електронен фиш. От тук следва, че в
случая на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на С. С. – като собственик на МПС-то, непосочила дали и на
кого е предоставила автомобила за ползване на 09.04.2020г. Съгласно чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП при превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30
км/час нарушителят се наказва с „глоба“ в размер на 100 лева. Конкретното превишение на
скоростта е 25 км/час. Поради това правилно е била определена „глоба“ в размер на 100
лева. Точно фиксираният в закона размер на административното наказание за процесното
нарушение не позволява да се прави преценка на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Въпреки, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна, а наложеното
административно наказание се явява законосъобразно, доколкото е изтекла давността за
административно – наказателното преследване на С., обжалваният Електронен фиш следва
да се отмени. Поради това и предвид нормата на чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН
жалбоподателят има право на присъждане на разноски за платеното от него адвокатско
възнаграждение. В съответствие с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски е представила на съда списък на
разноските (на лист 76 от делото) преди приключване на последното заседание пред СРС.
Според този списък, както и според договора за правна защита и съдействие (на лист 5 от
делото) уговореното и платено възнаграждение за адвокат на жалбоподателя е 400 лева.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК органът, издал процесното НП (в
случая - СДВР) следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за един
адвокат. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – при глоба до 1000 лева (както в случая – 100
лева) минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева. Уговореното и
изплатено адвокатско възнаграждение е именно в този размер. Поради това то не се явява
несъразмерно високо, както се претендира в писмото на ОПП – СДВР с вх. № 47430 от
13.02.2024г. и в писмените бележки с вх. № 140035 от 26.04.2024г. С оглед изхода на спора и
процесуалната активност на защитата, както по време на двете заседания пред СРС, така и с
депозираните писмени изявления, този съдебен състав счита, че на жалбоподателя следва да
се присъдят разноски за адвокат в размер на действително направените и поискани, т.е. в
размер на 400 лева. В случая по делото пред СРС е имало две открити съдебни заседания с
участието на адвокат на жалбоподателя. По аргумент на противното това означава, че в
случая не е приложима нормата на чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Не се представят доказателства адвокатът да е
регистриран по Закона за данъка върху добавената стойност, поради което не следва да се
11
начислява върху сумата от 40 лева ДДС – съгласно §2а от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от всичко, изложено до тук, съдът приема, че СДВР следва да бъде осъдена да
заплати на С. С. С. сумата от 400 лева за направени от нея по делото разноски за адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 3536381, издаден от СДВР, с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП на С. С. С. е наложена „глоба” в размер на 100 (сто) лева.
ПРЕКРАТЯВА административно – наказателното производство срещу С. С. С. за
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, извършено на 09.04.2020г. в гр. София,
Околовръстен път, бензиностанция „ШЕЛ“ – Бояна, с посока на движение от бул. „Братя
Бъкстон” към бул. „Черни връх“.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на С. С. С. с ЕГН
**********, с адрес : **** сумата от 400 (четиристотин) лева за направени по делото
разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12