№ 42
гр. Р., 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на шестнадесети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка В. Манолова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20235520200317 по описа за 2023 година
С наказателно постановление № 23-0327-000397/ 21.07.2023 г. на И.В.
И., Началник РУ към ОД на МВР-С.З., РУ Р. е наложена на основание чл.
175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на Д. К. Ж. от
гр.Р., ул. „Д.Б.” № 11, ет.3, ап.8, ЕГН: **********, за това, че на 16.06.2023г.
в 16:40ч., в гр. Р., на бул. „Г.Д.” № 26, в посока запад- изток, управлявал лек
автомобил марка „ХХХХХ” с рег. № СТ ХХХХ РВ, негова собственост, като
използва пътища, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари,
изразяващо се в рисково, демонстративно и опасно шофиране – сменяйки
рязко предавките на автомобила и покачвайки оборотите на двигателя,
задвижващите колела на автомобила се превъртат, задната част на МПС се
придвижва по пътното платно наляво надясно, с което създава опасност за
останалите участници в движението, с което виновно е нарушил чл.104Б, т.2
от ЗДвП, поради което на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Д.
К. Ж., който го обжалва в срок, чрез адв. Д. твърдейки, че същото е
незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения,
1
както и че деянието не съставлява административно нарушение, като излага
подробни съображения за това. Моли съда да отмени изцяло обжалваното
НП, като необосновано, незаконосъобразно, постановено при допуснати
нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
Претендира присъждане на разноски.
Адв.Г. Д. - упълномощен защитник на жалбоподателя в писмените си
бележки излага подробни съображения и моли наказателното постановление
да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно, постановено
при допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални
нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично.
Моли съда да отмени НП, като излага доводи за това.
Ответникът – Началник РУ Р. към ОД на МВР- С.З., редовно призован,
се представлява от юрисконсулт А., който взема становище, че наказателното
постановление е законосъобразно и правилно и моли съда да бъде оставено в
сила.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите Ц. Ж. Ж., И. М. К. и Д.Д.Г, от становището на процесуалния
представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 06.07.2023г. е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 23-397 бл. № 344684/ 06.07. 2023г. от свидетеля Ц. Ж. Ж. –
полицейски инспектор при РУ Р., в присъствието на свидетеля И. М. К., за
това, че на 16.06.2023г. около 16,40ч., в гр. Р., на бул. „Г.Д.”, № 26, в посока
запад-изток, жалбоподателя управлявал лек автомобил „ХХХХХ” с рег. № СТ
ХХХХ РВ, негова собственост, като използва пътищата отворени за
обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се в рисково и
демонстративно опасно шофиране сменяйки рязко предавките на автомобила
и покачвайки оборотите на двигателя. Задвижващите колела на автомобила се
превъртат, задната чат на МПС се предвижва по пътното платно на ляво и на
дясно, с което създава опасност за останалите участници в движението, с
което виновно е нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП, поради което на основание
чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 3000лв. и
2
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
При съставяне на АУАН на 06.07.2023г. е спазена процедурата по чл. 40
от ЗАНН, същият е съставен в присъствие на жалбоподателя, предявен му е,
като му е връчен и препис от акта.
Съдът не дава вяра на твърдението на жалбоподателя, че връчения му
препис не бил четлив, заради което той го е изхвърлил, тъй като не се
представи нито едно доказателство потвърждаващо това възражение. Още
повече, че в акта има вписано възражение на Ж., като твърди, че в срока ще
представи възражение. Акта му е предявен и връчен лично, поради което и
съдът приема, че процедурата по издаването и връчването на акта е напълно
законосъобразна.
Съдът не приема, довода на защитата, че било съществено процесуално
нарушение обстоятелството, че свидетелката К. не била присъствала при
съставянето на акта, а само й бил поднесен за подпис. Достатъчно е, че
съдържанието на описаното нарушение отговаря на обективната
действителност, както и че свидетелката е прочела описаното и се е съгласила
с него, като е положила напълно доброволно подписа си под акта.
Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно
постановление.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, съгласно приложената
заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Актосъставителят и свидетеля по акта поддържат отразените в акта
констатации. В съдебно заседание дават подробни и ясни показания, които
напълно изясняват фактическата обстановка по извършването на
нарушението.
Съдът не споделя възраженията, изложени в жалбата и писмените
бележки относно описание на нарушението, доказателствата, които го
потвърждават. Не споделя и възражението за липсата на умисъл за
извършване на нарушение. Видно от АУАН и НП е направено ясно, пълно и
точно описание на нарушението, а не само препис на законовата разпоредба
по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Както в акта, така и в НП е отразено в какво се е
изразило изпълнителното деяние на вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение „не използва пътя съгласно неговото предназначение/за превоз на
3
пътници и товари/, а именно в рязко повишаване на оборотите на двигателя, с
което превърта задните задвижващи колела, отклонявайки посоката на
автомобила в посока ляво-дясно и преднамерено го изкарва извън контрол.
Тези действия на водача, описани в акта и НП не са случайно или самоволно
отразени, а са резултат от възприятията на свид.К. и косвено на свидетеля Ж..
Както в АУАН, така и в НП е формулирано подробно и ясно конкретното
поведение на водача, като детайлно са описани действията му при управление
на МПС. Именно подробно описаните фактически действия на същия сочат
използване на пътя не по неговото предназначение, деяние, което е обявено за
наказуемо от закона и осъществява фактическия състав на посочената за
нарушена разпоредба. Правилна е правната квалификация на нарушението и
санкционната норма, посочена като основание за реализиране на админи-
стративнонаказателната отговорност на жалбоподателя и налагане на
предвиденото в закона наказание.
Не се споделят от настоящия състав възраженията на адв. Д., че не са
събрани доказателства от актосъставителя или АНО за твърдяното нарушение
и описаната фактическа обстановка. Свид.Ж. е извършил проверка на
камерите за видео наблюдение на Община Р., от които е установил кой е
автомобила, тъй като е извикал свид.К. - подала сигнала, която е посочила
част от номера на автомобила. След като по номера на автомобила бил
установен водача, същия в своето обяснение признава, че той е управлявал
въпросното МПС, на посочения ден и място, като според него е изтървал
съединителя и гумите са изпищели, тъй като автомобила бил мощен.
Свид.К. в своите обяснения твърди, че автомобила е карал рисково и
силно, като завъртал задницата си по цялото пътно платно. Свид.К. в
разговор с актосъставителя е заявила, че автомобила е с две врати и според
нея е бял. Според възпроизведения в съдебно запис на обаждането на телефон
112 става ясно, че свидетелката е посочила и марката на автомобила- БМВ.
Същата е възрастна жена и е нормално тя да не различава двата цвята на
въпросното МПС и да сбърка цветовете. При повторния разпит на
свидетелката и предоставянето на снимки от страна на жалбоподателя на
въпросния автомобил свидетелката К. категорично установи, че това е
автомобила, който е видяла и за чието движение е сигнализирала на 112.
Съдът няколко пъти зададе въпрос на свидетелката дали е сигурна в това и тя
отговори утвърдително. След изслушването на записа в съдебно заседание
4
стана ясно, че всъщност още в сигнала тя посочва, че колата е БМВ и е с две
врати. Свид.Ж. установява, че по справката, която е направена в системата на
РУ Р. по подадените данни за номера и по времето на подаване на сигнала от
свид.К. се установява автомобила на жалбоподателя и от възприетото от него
при гледане на записа от камерите автомобила се е движел с висока скорост.
Въпросната справка е представена по делото и приета като писмено
доказателство, но тя е косвено доказателство. Пряко касаещи нарушението са
преките възприятие на свидетелката К., взети в своята взаимна връзка и
зависимост с признанията на жалбоподателя и косвените показания на
актосъставителя, както и съпоставени с всички писмени доказателства по
делото , както и показанията на свидетеля Г.- всички установяват, че
фактически е имало „дрифт” и то точно по улица „Г.Д.” и точно на мястото
посочено от свидетелката К..
Доколкото думата дрифт е „чуждица”, навлязла за масово ползване в
българския език, в точен превод означава плъзгане, пързаляне и представлява
техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда дадено
превозно средство (най-често автомобил) извън контрол чрез „презавиване” и
форсиране, така довеждайки до загуба сцеплението на част от колелата, като
по време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя,
осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Думата е
използвана от свидетелите в хода на техните разпити и съответно от съда,
който дава и пояснение на вложения в нея смисъл в решението.
Съдът счита, че отразените възприятия от свид.К. веднага след
инцидента и извършената проверка в съставените докладни записки и в самия
АУАН, въз основа на които е издадено НП са отразени правилно всички
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Липсват каквито и да
било данни за заинтересованост на свидетелката или за тенденциозно
отношение от нейна страна. Свидетелката К. подробно обясняват къде се е
намирала, когато е чула звука от автомобила на жалбоподателя, посоката от
която се е появил и в която е продължил движението си, това, че е
„криволичел” по цялото пътно платно и е карал много бързо.
По искане на жалбоподателя чрез неговия пълномощник е разпитан
като свидетел Д.Д.Г, приятел на водача Ж., който твърди, че въпросния ден е
5
бил в колата на жалбоподателя. Показанията му до голяма степен
кореспондират с тези на свидетелката К., които съдът кредитира досежно
проверката и констатациите, досежно установените нарушения. Свид. Г.
твърди, че автомобила се е движел по ул. „Г.Д.” , но са минали само веднъж.
Твърди, че жалбоподателя не е карал бързо, а само на гърбицата по ул.
„Г.Д.” колата леко се е „приплъзнала”, но не е напускал пътното платно.
Твърди, че само веднъж са минали по ул. „Г.Д.” и не се е налагало да ходят до
болницата, да се връщат и после пак да ходят до болницата. Това
обстоятелство така или иначе няма отношение към извършеното нарушение,
тъй като е достатъчно и еднократно да е изминал разстоянието, за да
приплъзва колата по цялото платно. Свидетелката К. не е твърдяла, че колата
е излизала от пътното платно, а само от лентата за движение. Това твърди и
свидетеля Г.. Обстоятелствата, че свидетелката е свързала външния вид на
жалбоподателя и возещия се до него свидетел Г. с вида на роми по никакъв
начин не влияе на факта, че нарушението е извършено именно от Ж., още
повече, че и той самия признава това.
Жалбоподателя Ж. е подписал АУАН /в който изрично е посочено, че
форсира двигателя в следствие на което превърта задвижващите задни гуми,
при което автомобила поднася преднамерено напречно на оста на пътя и
продължава движението си така още 10-20 метра/ с изричното отбелязване, че
има възражения и не е съгласен с посоченото в акта.
В случая не се касае и до извършване на неправилна маневра или
техническа неизправност на автомобила, които биха обяснили действията на
жалбоподателя и биха навели на извод за друго нарушение на ЗДвП или
невиновно поведение на водача.
От субективна страна нарушителят е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението
му да ползва пътищата за обществено ползване по предназначението им може
да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за
движението, така и от материален и нематериален характер, и е искал
настъпването на последиците – извеждане на МПС - то извън контрол, с което
е извършил нарушението при пряк умисъл. Което оборва тезата на защитата
за липса на умисъл в действията на жалбоподателя Ж..
6
Логично при така установената противоправна деятелност за
наказващия орган е възникнало задължението за санкционирането по реда
съответно на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП с налагане на глоба в
законоустановения размер от 3000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, които са законодателно фиксирани и нито съдът,
нито наказващият орган имат правомощието да ги изменят.
В случая неприложим се явява и институтът на маловажния случай с
оглед изричната норма на чл. 189з от ЗДвП и сторената законодателна
преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за
нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не
се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че
конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.
Всъщност, съдът намира за необходимо да подчертае, че се касае за
поведение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност,
тъй като подобно поведение в градовете и селата застрашава живота и
здравето на хората, на останалите участници в движението, а също така и на
случайно преминаващите пешеходци. Ето защо съдът намира, че така
наложеното наказание на жалбоподателя, би способствало да се предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да
въздейства превъзпитателно и предупредително и върху останалите граждани
на обществото.
Поради изложените съображения съдът приема, че не са налице
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП,
налице са безспорни доказателства по делото, които подкрепят извода на
наказващия орган, че жалбоподателят е извършил виновно нарушението,
поради което съдът приема, че НП е обосновано и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, като неоснователно.
Съдът счита, че приетите и приложени като веществени доказателства
по делото два броя CD дискове със запис следва да бъдат унищожени, след
минаване на нуждата от тях.
7
С оглед изхода на делото съдът счете, че направеното искане от страна
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно и счете, че на основание 63д, ал. 1 от ЗАНН такова следва
да бъде присъдено в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. И като съобрази, че в случая делото е с
фактическа и правна сложност, изискващи специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО в съдебно заседание от една
страна, обстоятелството, че по делото са проведени шест съдебни заседания,
както и личното участие на процесуалния представител на въззиваемата,
съдът счете, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение н размер
на 150 лева. Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника в полза
на ОД на МВР С.З..
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0327-
000397/21.07.2023 г. на И.В. И., Началник РУ към ОД на МВР-С.З., РУ Р., с
което е наложена на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП глоба в размер
на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца на Д. К. Ж. от гр.Р., ул. „Д.Б.” № 11, ет.3, ап.8, ЕГН: **********, за
нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Д. К. Ж. от гр.Р., ул. „Д.Б.” № 11, ет.3, ап.8, ЕГН:
**********, да заплати на ОД на МВР – С.З. сумата от 150/сто и петдесет/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Веществени доказателства по делото - два броя CD дискове със запис
следва да бъдат унищожени, след влизане на решението в законна сила.
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд С.З. в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
9