Р Е Ш Е Н И Е

№ 1829                                    29.07.2020 г.                                 град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян

 

при секретаря Недялка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№8042/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е образувано по искова молба на „Престиж М“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Стара Загора, ул.“Цар Симеон Велики“ №1, ет.1, ап.11, представлявано от Управителя С.М.М., съдебен адреса***, чрез адв.Д.П., срещу „Хавиа“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Абоба“ №3А, вх.1, ет.6, представлявано от Управителя Д.Б.Ч., с която се претендира установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземания в полза на ищеца за сумата от 13 568,10 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които суми има издадена по ч.гр.д.№5899/2019 г. по описа на БРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2742/24.07.2019 г.

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационна връзка помежду си по повод сключен помежду договор за изработка, по който е изправна страна и има издадени проформи-фактури с №№1109/21.05.2019 г. и №1110/21.05.2019 г., и двете на обща стойност 13 568,10 лева за подробно описаните в тях СМР. Твърди се, че ответникът е неизправна страна, тъй като не е заплатил сумите, въпреки че е приел извършените СМР по поставяне на хидроизолация на тераси на апартаменти с №№** и №**, находящи се в апартаментен комплекс „С.о.“ в гр.Ч.. Твърди се още, че за дължимите суми ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответникът е възразил.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител, който поддържа иска, представя писмена защита.

В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна се е възползвала от правото си да депозира отговор на така подадената искова молба, в който без да оспорва извършените от страна на ищеца СМР, оспорва твърдението му, че е техен възложител, съответно получател на услугата. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че ответникът е получател на услугата, прави възражение за некачествено извършени СМР и неприемане на работата по апартаменти с №№** и №**, поради което и счита, че не му дължи плащане за некачествено извършената работа. Ангажира писмени доказателства.

В съдебно заседание ответното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхврляне на иска. Търси разноски, представя писмена защита.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл.422 от ГПК, вр.чл.258 и следващите от ЗЗД.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Между страните не се спори за извършени от страна на ищеца СМР по терасите на ап.** и ап.**, находящи се в апартаментен комплекс „С.о.“ в гр.Ч., Б. област, във връзка с които издал фактури с №№1109/21.05.2019 г. и №1110/21.05.2019 г., сумите по които не са платени от ответника.

Спорният между тях въпрос е досежно основанието за извършването им, като твърденията на ищеца, които ответникът отрича, са досежно наличието на сключен помежду им договор за изработка.

В тази връзка, по делото са приети като доказателства н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №**, т.*, рег.№***, д.№**/*** г. и №**, т.**, рег.№***, д.№***/ *** г., и двата на нотариус с рег.№*** на НК, район на действие РС-Бургас, от съдържанието на които е видно, че и двата имота са собственост на лица, различни от ответника.

По делото е изготвена от в.л.ижн.В. съдебно-техническа експертиза, от заключението на която става ясно, че апартаменти с №№** и ** от апартаментния комплекс в гр.Ч., се намират на различни етажи от сградата, за която има издадено от Главния архитект на Община Созопол Удостоверение за въвеждане в експлоатация №51/17.08.2010 г., както и че оглед е бил извършен само на апартамент с №**, на терасата на който е имало положени плочки, които не са позволили на вещото лице да прецени дали и 2-та пласта хидроизолация са положени. При огледа вещото лице е констатирало подпухнала боя от вътрешната страна на дограмата.

За изясняване на фактическата обстановка са събрани и гласни доказателствени средства, като от показанията на свидетеля Н., на длъжност *** при ищеца, става ясно, че през 2017 г., по възлагане от страна на ответника е бил извършен ремонт на около осем броя тераси и два броя подземни обекта от апартаментен комплекс „С.о.“ в гр.Ч.. Свидетелят в показанията си твърди, че работата се е извършвала поетапно, като последно са били отремонтирани терасите на апартаменти с №№** и **. Според свидетеля, за различните обекти са били възложени различни ремонтни дейности, като конкретно за терасите на апартаменти с №№** и **, ремонтът е бил последващ и е бил възложен по повод констатирани течове в апартаментите под тях, поради което и се наложило къртене с цел направа и поставяне на замазка, топлоизолация, хидроизолация, ленти по ъглите и смяна на сифоните на терасите на тези два апартамента. Възложеният ремонт не е включвал поставяне на плочки. От показанията на свидетеля става ясно и това, че в нито един момент при извършване на ремонта, ищецът не е контактувал със собствениците на обектите, а единствено с представител на ответника, с когото са правени измерванията, прегледа на ремонта и подписване на приемо-предавателните протоколи, като конкретно за ремонта на терасите на апартаменти с №№** и **, това е бил свидетелят А.Г., който е присъствал на огледа на ремонта и не е депозирал възражения във връзка с него. Направените такива са били по повод наличието на вода по стените какъвто ремонт не им е бил възлаган.

Като свидетел е разпитан и А.Г., който в показанията си не отрича, че в процесния период е работил при ответника, както и че действително ищецът е извършвал ремонт на обекти в комплекс „С.о.“ в гр.Ч., включително и на терасите на апартаменти с №№** и **, но пояснява, че задълженията му са се свеждали единствено до това да осигури достъп до апартаментите.

По делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№5899/2019 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което се установява, че е образувано по заявление на „Престиж-М“ ООД и въз основа на него има издадена на 24.07.2019 г. Заповед №2742 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът, в качеството му на длъжник да заплати на кредитора сумата от 18 611,70 лева, представляваща сборна главница по фактури с №№922/30.08.2017 г., проформа – фактура №1109/21.05.2019 г., проформа фактура №1110/21.05.2019 г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението на 23.07.2019 г. до изплащане на вземането.

Ищецът признава, че вземанията му по фактура №922/30.08.2017 г. са изцяло погасени от ответника чрез плащане.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира следното:

Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по гражданско дело №8042 по описа на Бургаски районен съд за 2019 г., против длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№5899/2019 г. по описа на РС-Бургас е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 14.08.2019 г., от лице легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване по отношение на длъжника със сила на присъдено нещо вземанията за главница и законна лихва.

Събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност установяват с категоричност, че страните са били обвързани от облигационна връзка, съдържаща съществените елементи на договор за изработка, по който ищецът има качеството на изпълнител, а ответникът - на възложител. Като неформален договор, писмената форма не е условие за действителност на договора за изработка, поради което и съществуването му подлежи на доказване, а тежестта за това пада върху ищеца.

Съгласно нормата на чл.266, ал.1 от ЗЗД, правото на изпълнителя да получи дължимото възнаграждение възниква при наличието на следните предпоставки: изпълнение на възложените с договора работи и предаване на изпълнението, с което се поражда и корелативното задължение на поръчващия да заплати възнаграждението. Същият е носител и на задължението да приеме изпълнената работа.

Установи се по делото, че апартаменти с №№** и ** от апартаментен комплекс „С.о.“ в гр.Ч. са собственост на трети за спора лица. Установи се и това, че ремонтът на терасите на тези два апартамента е бил извършен по пововод установени течове, но в апартаментите под тези две тераси, което обосновава извод, че ремонтът им не е бил възложен от страна на собствениците на апартаменти с №№** и **, в какъвто смисъл са домогванията на ответната страна. Този извод на съда напълно кореспондира и с приетото като доказателство писмо от 29.05.2019 г., подписано от представляващия ответното дружество управител, л.22, което ценено в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал обосновава извод, че именно ответникът е възложител на ремонта на терасите на апартаменти с №№** и ** и в това си качество е осигурил достъпът до тях. Доказателства в различен смисъл не са събрани.

За установяване на извършените за заплащане видове СМР, ищецът, в качеството си на изпълнител по възложения ремонт, представя приемно-предавателни протоколи за ремонт на тераси на апартамент ** и апартамент **, за които са налице данни, че са били предявени на ответника, но не са били подписани от него. Като частни свидетелстващи документи, тези два протокола не се ползват с материална доказателствена сила за отразените в съдържанието им факти и се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички доказателства по делото, а тежестта за доказване, че удостоверените в съдържанието им работи са изпълнени, пада върху ищеца.

В настоящия казус претендираните от ищеца СМР имат характер на скрити работи, но тъй като касаят последваща ремонтна дейност, протоколи във връзка с тях не са били съставени. От заключението на вещото лице пък следва и това, че скритият характер на СМР е пречка да се даде категоричен отговор дали са изпълнени, както и дали обемът на изпълненото съответства на вписаното в приемно-предавателните протоколи. По делото обаче са ангажирани други доказателства, които установяват тези обстоятелства и по-конкретно показанията на св.Н., в частта, в която същият твърди, че при огледа не е имало възражения от страна на възложителя, а на същите косвено кореспондират и констатациите на вещото лице, че терасите на апартаменти с №№** и ** са били облицовани с плочки. Установи се, че такава дейност не е била възлагана на изпълнителя, съответно не е била изпълнена от него, което е основание за съда да формира извод, че извършването на последващи действия като облицоване на терасите с плочки означава, че скритите СМР са били изпълнени в съответния вид и обем, а изработеното е било прието без възражения, поради което и вземането на ищеца за възнаграждение на тези СМР е станало изискуемо въпреки отказът на възложителя да подпише премно-предавателните протоколи. Доказателства, които да оборват така установените обстоятелства, не са ангажирани по делото.

Що се отнася до релевираното с отговора на исковата молба при условията на евентуалност възражение за некачествено изпълнение на възложените СМР, то същото се явява неоснователно.

Съгласно нормата на чл.265, ал.1 от ЗЗД, ако при извършване на рамботата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаление на възнаграждението, като ал.2 от същия текст предвижда, че ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение – признание, че изработеното съответства на договора (чл.264, ал.3 от ЗЗД), т.е. установява се необорима презумпция, че при липса на възражения за неправилно изпълнение, то работата се счита за приета. Такъв именно е и настоящият случай. Друг е въпросът, че доказателства за наличие на некачествено изпълнение, при което недостатъците да са били толкова съществени, че да правят работата негодна за използването й по предназначение, не са ангажирани, поради което и ответникът като възложител дължи възнаграждение за изпълнените СМР, за които са издадени фактури с №№1109/21.05.2019 г. и №1110/21.05.2019 г., като същите са на обща стойност 13 568,10 лева.

Кумулативно са установени всички елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответника-възложител, поради което предявеният положителен установителен иск се явява основателен досежно горепосочената главница. Основателността на главното вземане, обуславя дължимостта на произтичащото от него акцесорно задължение за законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 23.07.2019 г. до окончателното погасяване на задължението. За дата 22.07.2019 г. претенцията за законна лихва е неоснователна и следва да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски в размер на 719,73 лева, от които 169,73 лева за платена държавна такса, 300,00 лева за платен адвокатски хонорар и 250,00 лева за платено възнаграждение за вещо лице.

При съобразяване със задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство разноски в размер на 373,00 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК Бургаският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че „Хавиа“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Абоба“ №3А, вх.1, ет.6, представлявано от Управителя Д.Б.Ч., дължи на „Престиж М“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Стара Загора, ул.“Цар Симеон Велики“ №1, ет.1, ап.11, представлявано от Управителя С.М.М., съдебен адреса***, чрез адв.Д.П., сумата от 13 568,10 лева (тринадесет хиляди петстотин шестдесет и осем лева и десет стотинки), ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 23.07.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена по ч.гр.д.№5899/2019 г. по описа на БРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2742/24.07.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законна лихва за дата 22.07.2019 г.

ОСЪЖДА „Хавиа“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Абоба“ №3А, вх.1, ет.6, представлявано от Управителя Д.Б.Ч., да заплати на „Престиж М“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Стара Загора, ул.“Цар Симеон Велики“ №1, ет.1, ап.11, представлявано от Управителя С.М.М., съдебен адреса***, чрез адв.Д.П., сумата от 719,73 лева (седемстотин и деветнадесет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща направени в исковото производство съдебно-деловодни разноски и сумата от 373,00 лева (триста седемдесет и три лева), представляваща направените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: НД