Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 19
гр. Сливен, 12.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на осемнадесети март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при секретаря Ивайла Куманова и с участие на прокурора ……………… като разгледа
докладваното т.д. № 108 по описа на СлОС за 2018 г., за
да се произнесе съобрази следното:
Предявена е искова молба от П.И.П.-***”
АД, в която се твърди, че на 01.09.2017 г., около 20.50 ч. на път ІІІ-
След произшествието екип на
Спешна помощ Нова Загора е оказал първа медицинска помощ на пострадалата ищца,
като същата е транспортирана до МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД - Сливен. При
постъпване в лечебното заведение ищцата е била в общо тежко състояние, като се
е оплаквала от болки в корема и гърба. Не си е спомняла за случилото се. След
проведени изследвания и диагностични процедури е поставена диагноза
„травматичен шок, контузио обдоминис, фусура хепатис № 5, фусура лиенис № 2,
хемоперитониум, хемотома ретро перитоналис, контузио торацис, фрактура косте
3-4 декспи, фрактура косте 5,6,7,8, 9 синистра, хемоторакс синистра, контузио
пулмомонус, контузио капитис, комоцио церебри”. Взето е решение за провеждане
на оперативно лечение, извършени са две операции съответно операция № 1032
извършена на 02.09.2017 г. под месна анестезия и операция № 1035 извършена на
02.09.2017 г. под обща анестезия. И двете интервенции са описани в епикриза към
ИЗ № 17405. След хирургичните интервенции
ищцата отново е настанена в ОАИЛ за наблюдение с невъзстановено съзнание
и неефективно спонтанно дишане, поставена била апаратна вентилация и лечението
е продължила с определената й медикаментозна терапия. Изписана е на 12.09.2017
г., като са назначени продължаващи медицински процедури, включително превръзки
в амбулаторни условия и терапия. Дадени са препоръки за двигателен и
хигиенно-диетичен режим. В резултат на пътния инцидент ищцата е получила
увреждания както физически, така и емоционални. Твърди се, че пътният инцидент
е причинил на ищцата внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество
болки и страдания, продължили и след дехоспитализацията й. В резултат на
получените наранявания ищцата се е чувствала отпаднала, бързо се изморявам.ла и
не е могла свободно да извърша физически активности. Използвала е повече от три
месеца отпуск поради общо заболяване, изпитвала е дискомфорт и болки, като
същите продължават и към настоящия момент. След инцидента са настъпили
съществени промени в емоционалното й състояние, станала е силно раздразнителна,
неспокойна и тревожна. Притесненията са били свързани както с физическите
увреждания, така и със загубата на най-близкият човек - нейния съпруг Г.Й.Д..
Твърди се, че П. и Г. Д. са били изключително привързани един към друг, имали
са изградена силна емоционална и духовна връзка, живеели като задружно и
спокойно семейство. Смъртта на Г. Д. изцяло е преобразила живота на ищцата.
Същата е станала тиха, затворена, мрачна и често сменяла настроенията си.
Изпитвала внезапни приливи на страх, безпокойство и отчаяние и поради това е
ограничила силно емоционалните и социалните си контакти, избягва да излиза от
вкъщи, лабилна психически, тревожна, със затруднена концентрация. Твърди се, че
към дата на настъпилото птп виновният за ПТП-то водач е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в ответното дружество
„Бул Инс” АД с полица валидна от 10.04.2017 г. до 09.04.2018 г. Ищцата твърди,
че по реда на чл. 380 от КЗ е отправила претенция за обезщетение към ответното
дружество, като към настоящия момент, въпреки че е изтекъл законоустановения
срок застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по
заявената извънсъдебна претенция. Предвид гореизложеното от съда се иска да
постанови решение, с което ответното дружество бъде осъдено да заплати на
ищцата обезщетение в размер на 80 000 лв. за неимуществени вреди
претърпени от П.И.П.-Д.а болки и страдания в следствие на ПТП от 01.09.2017 г.
ведно със законната лихва от 01.09.2017 г. до окончателното изплащане, както и
обезщетение в размер на 200 000 лв. главница за неимуществени вреди
претърпени от ищцата вследствие смъртта на съпруга й във възникналото птп на
01.09.2017 г., ведно със законната лихва от тази дата. Претендира се присъждане
на съдебно деловодни разноски.
Исковата молба е връчена редовно
на ответното дружество, което в законоустановения срок е депозирало писмен
отговор.
Оспорва се иска изцяло по
основание и размер. Оспорват се твърденията за получените от ищцата физически
травми и увреждания, а именно техният вид. Оспорва се твърдението, че е
причинен деликт от С.К. като водач на МПС л.а. „Роувър” с рег. № СН 37 06 АР,
като се прави възражение за евентуално съпричиняване на вредата от страна на
ищеца, тъй като същата е била без поставен предпазен колан. Правят се
доказателствени искания за допускане на комплексна експертиза с поставени
конкретни въпроси.
Предявена е и допълнителна искова
молба от ищцата, в която се излагат твърдения за неоснователност на
възражението на ответника, поддържат се исковете в така заявеният размер, като
се твърди, че същият е съобразен с принципа за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, както и с константната съдебна практика по сходни казуси, оспорва се
твърдението за съпричиняване от страна на ищцата, като в тази връзка е поискано
изслушването на свидетел. Изразява се становище по доказателствените искания на
ответника.
В с.з. ищецът се явява лично и с
процесуален представител по пълномощие, като поддържа изцяло исковата претенция
и моли за нейното уважаване. Представя подробни писмени бележки.
В с.з. ответното застрахователно
дружество не се представлява.
От фактическа страна се
установява следното :
На 01.09.2017 г., около 20.50 ч.
на път ІІІ-
Назначената по делото САТЕ установява, че произшествието
е настъпило в зоната на прав участък спрямо посоката на движение на автомобила „Ровър“
и непосредствено преди зоната на лек десен завой на платното за движение.
Платното за движение е съставено от две ленти, по една във всяка посока, без
наклони, като лентите за движение са разделени с непрекъсната разделителна
линия. Движението се е осъществявало в тъмната част на денонощието, при суха
пътна настилка и нормална видимост, в зоната на прав участък на пътя.
Скоростта на движение на л.а. „Фиат“ , модел „Пунто“, била около 87 км/час, а опасната му зона на спиране около 81 метра. В същото
време, в обратната посока - от гр.Нова Загора за с.Кортен, се движел лек автомобил “Роувър“, модел“414И“,с
рег. № СН 3706 АР. Скоростта на движение на този автомобил била около 144 км/ч,
а опасната му зона на спиране – около 165 метра.
В зоната
на прав участък на пътя, водачът на л.а.“Роувър“, предприел навлизане в насрещната лента за
движение, вероятно докато е предприемал изпреварване на неизвестен автомобил,
навлязъл в лентата за движение на л.а. „Фиат Пунто“, като пресичането на
разделителната лента станало на 59.6 метра преди мястото на удара.
В
момента на възприемане на опасността, водачът на л..а „Фиат Пунто“ се намирал
на разстояние 47 метра от мястото на удара. В момента на
възприемане на опасността от водача на л..а „Роувър“, двата автомобила
били на разстояние 164 метра един от
друг, при сбор на опасните им зони за спиране
246 метра.
При това
движение на двата автомобила, настъпил удар в лентата за движение на „Фиан
Пунто“ на 43.5 метра след мерната линия и на ниво от 1.7 метра до 2.2. метра
вляво от разделителната линия.
В
резултат на удара, л.а. „Роувър“ продължил движението си при ротация около
вертикалната ос, в посока обратна на часовниковата стрелка, като продължил
движението си напред и надясно към дясната канавка. Автомобилът
“Фиат Пунто“, продължил напред и надясно спрямо собствената посока, като се
завъртял около вертикалната ос в посока обратна на часовниковата стрелка. При
настъпилия силен удар, двете жени, пътуващи на задната седалка на „Фиата“
изхвръкнали от автомобила, а детето било извадено от багажника. След удара
“Фиатът“ се възпламенил и част от него изгорял, ведно с телата на двамата мъже,
стоящи на предната седалка.
Според
вещото лице инж.У., водачът на л.а. „Фиат Пунто“ не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара. Времето на движение на л.а. „Роувър“
от момента на пресичане на разделителната линия до момента на удара е било
недостатъчно водачът на л.а. „Фиат
Пунто“ да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП.
Според
заключението на приетата по делото САТЕ, техническите причина, довели до
възникване на процесното ПТП, са
няколко: 1/ навлизането на л.а. „Роувър“ в насрещната лента за движение,
без да пропусне движещия се в обратна посока и в собствената си лента за
движение л.а. „Фиат Пунто“. Технически правилно било водачът на л..а.“Роувър“
да контролира непрекъснато автомобила и се движи в собствената си дясна пътна
лента. С действията си, водачът на л.а.“Роувър“ навлязъл в опасната зона за
спиране на л.а.“Фиат Пунто“; 2/ движение на л.а. „Роувър“ със скорост над
максимално разрешената от 90 км/ч; 3/Движение
на същия автомобил с технически
несъобразена скорост съобразно ограничената видимост при движение на
къси светлини и наличие на завой с ограничена видимост; 4/ предприета маневра изпреварване от водача на л.а.
„Роувър“ при наличие на забрана за това, указана с пътна маркировка-
непрекъсната разделителна линия.
Съгласно
заключението на САТЕ, водачът на л.а. „Роувър“ е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, като намали скоростта на движение и запази движението в
собствената си лента за движение до разминаването с л.а.“Фиат Пунто“, докато
водачът на „Фиат Пунто“ е нямал техническа възможност да предотврати ПТП към
момента на навлизане на л.а. “Роувър“ н неговата пътна лента. С действията си
л.а.“Роувър“ е навлязъл в опасната зона на спиране на л.а.“Фиат Пунто“
Вещото лице приема, че при движение
на л.а. “Роувър“ със скорост от 90км/ч и същите действия на двамата водачи,
удар между тях не би настъпил, тъй като биха спрели на 7 метра един от друг.
Автомобилът „Фиат Пунто“ е бил снабден с предпазни колани, тип
триточкови, инерционни на всяка седалка.
Вещото лице инж.Узуново не може да отговори на въпроса дали постр. водач
Г. Д. е бил с поставен предпазен колан поради силното опожаряване на автомобила
и значителното увреждане на купето. Но поради значителното увреждане на купето
на автомобила, в челната лява част и уврежданията по тялото на пострадалия, вещото
лице счита, че те биха се получили независимо от поставяне на предпазен колан.
Според
показанията на св. Р.Б., която се е водила в същия автомобил, водачът и съпругът й, който стоял на предната дясна
седалка, били с поставени предпазни
колани.
В резултат на ПТП, водачът на
л.а.“Фиат Пунто“- Г. Д. получил несъвместими с човешкия живот травми и починал
същия ден.
Според приетата и неоспорена по делото съдебно медицинска експертиза
изготвена от д-р Т.Ч. починалият Г. Д. в резултат на ПТП на 01.09.2017 г. е
получил следните увреждания:
-
Тежкоспетенно изгаряне на
цялото тяло на пострадалия с последващо овъгляване на някои от меките тъкани на
лицевата и мозъчната част на главату, меките тъкани на шията, гръдния кош и
коремът, горните и долните крайници;
-
Тежки изгаряния на напречно
набраздената скелетна мускулатура, изпичане на вътрешните органи – мозъка,
белите дробове, сърцето, черния дроб, слезката, стомаха и червата;
-
Масивни счупвания на черепните
кости и тежки контузиционни огнища на белите дробове, които пострадалият е
получил вследствие действието на твърди тъпи предмети при възникналото ПТП
преди възникване на пожара в
катастрофиралия лек автомобил;
-
Тежки травматични увреждания в
областта на горните и долните крайници с разкъсване на меките тъкани счупване на костите;
-
Тежки увреждания в областта на
коремните органи – дълбоки разкъсвания на черния дроб и слезката, с
размачквания на паренхимна им.
Това са смъртоносни увреждания, комбинирани с възникналия пожар
непосредствено или кратко време след настъпване на катастрофата, както и факта
че пострадалият е бил в състояние на кома и травматичен шок, то същия не е бил
в състояние да окаже помощ на самия себе си при възникването на пожара и да
напусне автомобила.
Назначената по делото СМЕ е извършила обстоен преглед на ищцата, като в
заключение посочва, че в резултат на настъпилото на 01.09.2017г. ПТП
пострадалата П.И.П. е получила автомобилна травма, изразяваща се в следните
телесни увреждания :
-
Тежка съчетана травма със
засягане на глава, гърди, корем, крайници, протекла с картина на клинично
изявен травматичен шок – разстройство на здравето, временно опасно за живота;
-
Контузия в областта на главата,
с данни по делото за сътресение на мозъка – временно разстройство на здравето,
неопасно за живота;
-
Контузия на гръдния кош с
клинични и рентгенологични данни за счупване на трето и четвърто ребро вляво по
предна акселарна линия, счупване на 5,6,7,8 и 9 ребро вляво по задна акселарна
линия, счупване на 3 и 4 ребро вдясно по предна акселарна линия, хемоторакс
вляво наложило поставянето на аспирационни дренове в лявата гръдна кухина и
данни от образните изследвания за контузия на левия бял дроб – трайно
затрудняване движенията на снагата;
-
Контузия на комемна област с наличие на няколко
линейни разкъсвания на капсулите на черния дроб и слезката с изразен
ретроперитонеален хематом, довели до
излив на свободна кръв в коремната кухина, наложило извършването на оперативно
лечение – разстройство на здравето, временно опасно за живота;
-
Контузия на левия крак в
областта на бедрото с наличие на масивен мекотъканен хематом в областта с
изразени спонтанна, функционална и палпаторна болезненост без данни за фрактура
на бедрената кост – разстройство на здравето, неопасно за живота;
-
Контузия на лявата ръка в
областта на лакетната става с болезненост в областта на главичката на лъчевата
кост - разстройство на здравето, неопасно за живота.
Тежката съчетана травма, протекла с картина на травматичен шок наложила
хоспитализацията на ищцата в ОАИЛ при МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“ АД – Сливен, е осъществила смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак „разстройство на здравето временно опасно за живота“.
След проведени в спешно отделение диагностични процедури и консултации са били
извършени две оперативни интервенции описани в медицинските документи по
делото. След оперативните интервенции ищцата е постъпила за лечение и наблюдение
в Болницата, където е пролежала до
изписването й на 12.09.2017 г. за продължение на лечението в домашна
обстановка. Уврежданията на ищцата са такива, че те са били съпроводени със
значителни болки и страдания по време на пролежаването в болничното заведение,
които са били подтискани медикаментозно. Като цяло в конкретния случай вещото
лице сочи, че може да се твърди със сигурност, че ищцата е търпяла силни и
мъчителни болки, особено в ранния период след получаването на травмата и след
изписването й от лечебното заведение. Болките и страданията са били значителни
и сравнително продължителни, независимо от факта, че с времето те са намалявали
постепенно и повечето от тях са изчезнали напълно. Най-продължителни са били те
в лявата половина на гръдния кош, като са затруднявали както дихателните движения,
така и движенията на снагата за продължителен период от време не по-малък от 3-
4 месеца.
Извършеният на 27.02.2019 г преглед на ищцата П.И.П.–Д.а установява
възстановяване на здравословното й състояние в значителна степен. Установени са
палпаторна и функционална болезненост в лявата половина на гръдния кош, в
областта на дислоцираните фрактури на ребра, в дясната половина на коремната област,
в проекционното място на главичката на лъчевата кост на лявата ръка и долната
трета на бедрото на левия крак. Уврежданията в областта на левия крак, лявата
ръка и лявата половина на гръдния кош следва да се очаква, че ще се възстановят
напълно и болезнеността в тези области ще отзвучи с времето, в случай, че не се
касае за обхванат откостния калус на някое от ребрата, междуребрен нерв. В
резултата на травмата в областта на корема, наложила извършването на оперативна
интервенция са възможни късни усложнения в коремната област, най-вече свързани
с чревната проходимост, което налага спазването на доживотен диетичен режим.
Описаните в медицинските документи по делото увреждания имат травматична
генеза, дължат се на действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и добре
отговарят да са получени по време на процесното ПТП. В случая видно от
материалите по делото, става въпрос за високо енергийна травма, при която и в
случай на поставен предпазен колан ищцата би получила увреждания на
най-вероятно в по-лека степен.
От показанията на разпитания в
о.с.з. свидетел Д.Г.Д. – майка на ищцата се установява, че в резултат на процесното
ПТП ищцата е претърпяла продължителни болки и страдания, тъй като е била на
апаратно дишане, в кома няколко дни, с опасност за живота. Ищцата не е могла да
става и да се обслужва сама в продължение на месеци – не е могла да се храни
сама и да ходи до тоалетната с чужда помощ. Чувствала е неудобство от
състоянието си , в което се е намирала и в резултат на това отказвала да се
храни. Оплаквала се от силни болки в
областта на травмите – чувствала е силна болка дори когато диша. Бил е назначен
специален хранителен режим, като е забранено на ищцата да консумира определени
видове храни – бобови култури, зеле и всички видове ядки, тъй като същите могат
да доведат до патологична промяна в нормалното положение на червата в коремната
кухина.
Свид. Д. установява, че ищцата
много тежко е приела новината за смъртта на съпруга си Г.. След изписването й
от болницата П. не е искала да влиза в
стаята където са спяли двамата със съпруга си, защото обстановката болезнено й
напомняла за него. Ищцата е станала лабилна, напрегната, постоянно плачела, не
е искала да се среща с хора, затворила се е в себе си. Единствено е говорела за
починалия Г. и е имала желание да ходи на гроба му. Преди инцидента двамата са
били много влюбени, щастливи и задружни. Правели са планове за съвместното им
бъдеще, искали са да имат дете и да бъдат истинско семейство.
От проведения разпит на свид. К. И.П.
–Т. – сестра на ищцата, се установява тежкото физическо състояние на П. Д.а
непосредствено след пътния инцидент. Сочи се, че П. е чувствала силна болка в
продължение на месеци, нуждаела се е от грижи и помощ ежедневно. Свидетелят
сочи, че инцидентът е променил психически пострадалата, която е станала
затворена негативна, започнала да се облича в тъмни дрехи. Ищцата не могла да
приеме загубата на съпруга си и до този момент навсякъде в дома й са поставени
снимки на починалия Г., като смъртта все още не е преодоляна.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът даде
вяра и на изслушаните по делото експертни заключени, като изготвени от
добросъвестни и компетентни вещи лица.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи :
Правна квалификация на
предявените искове чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 409 от КЗ.
Отговорността на
застрахователя се претендира на основание договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключен през 2017г,
, т.е. при действието на Кодекса за застраховането, в сила от
01.01.2016г.
Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ във
вр. с чл.496 КЗ вр.
с чл.380 КЗ, предвижда като специална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя
на „ГО“ на
виновния водач на МПС, изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране
на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ, увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В случая
застрахователят е сезиран от ищцата по реда на чл.380 КЗ на 23.05.2018г., но същият не е определил размер на застраховетлоното
обезщетение, нито е изплатил такова.
Съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ,
увреденото лице, спрямо който застрахователят е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от него по застраховка „ГО“, при спазване изискванията на
чл.380 КЗ.
Ищцата е увредено лице по смисъла на
чл.478 КЗ.
За да уважи предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя
по застраховка „ГО“, по делото следва да са
установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличието на валиден договор за
застраховка “ГО“ с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените изисквания
по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне размера на
обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД.
Не се оспорва от ответника наличието на валидно застрахователно
правоотношение с деликвента по застраховка „ГО“ към момента на ПТП.
Не се оспорва и настъпването на застрахователното събитие.
От заключенията на съдебните
експертизи по делото се установи механизма на ПТП, причините за неговото
възникване, настъпилите увреждания вследствие процесното ПТП и наличието на причинно
– следствена връзка между противоправното деяние и настъпилите увреждания.
Експертът заключава, че водача на л.а. „Роувър“ е
имал техническа възможност да предотврати ПТП, като намали скоростта на
движение и запази движението в собствената си лента за движение до
разминаването с л.а.“Фиат Пунто“, докато водачът на „Фиата“ е нямал техническа
възможност да предотврати ПТП към момента на навлизане на “Роувъра“ в неговата
пътна лента. С действията си л.а.“Роувър“ е навлязъл в опасната зона на спиране
на л.а.“Фиат Пунто“ и предизвикал ПТП.
Вещото лице инж.У. приема, че при
движение на л..а“Роувър“ със скорост от 90км/ч и същите действия на двамата
водачи, удар между тях не би настъпил, тъй като те биха спрели на 7 метра един
от друг. Възприемайки изцяло заключението на САТЕ, съдът
намира, че вината за настъпване на процесното ПТП е изцяло на водача на
л.а.“Роувър“.
С действията си водачът на л.а.
„Роувър“- С.С.К. нарушил разпоредбите на чл. 5 ал.2 т.1; чл. 15 ал.1 ;чл. 16
ал.1 т.1; чл. 20 ,чл.21, чл. 25, чл. 42 ал.2 т.2 и чл. 43 т.4 от ЗДвП и
причинил по непредпазливост смърт на четири лица - на Г.Й.Д. и спътника му Д.А.Б., собствената си
смърт и тази на К.К..
Съдът приема за доказани настъпилите
увреждания на ищцата в резултат на процесното ПТП. Ищцата е претърпяла множество
травми и продължителни болки с висок интензитет. Извършени са няколко
медицински интервенции с дълъг възстановителен период, през който се е
налагало да бъде изцяло обслужвана. Здравословното
състояние към момента при което тя продължава да търпи болки с възможност за
усложнения, мотивират съда да приеме за справедлив размер на обезщетението
сумата в размер на 70 000лева. Посоченото обезщетение следва да бъде
редуцирано до размер от 63 000лева предвид липсата на използван от ищцата
обезопасителен колан в автомобила, който се установява, че би смегчил до
някаква степен нараняванията.
Основателна е претенцията за присъждане
на обезщетение за претърпените болки и страдания от ищцата вследствие смъртта
на нейния съпруг Г. – водач на автомобила при процесното ПТП. Действително
двамата са били младо и сплотено семейство, с хармонични взаимоотношения
основани на взаимна любов и уважение. Внезапната смърт е депресирала силно
ищцата, която и до момента не може емоционално да преодолее загубата. Загубен е
както съпругът, така и мечтаното семейство. Тази болка ще остави мрачен и тъжен
отпечатък върху целия бъдещ живот на ищцата, като за нейното преодоляване са
нужни много подкрепа и дълъг период от време. Изложеното
мотивира съда да приеме за справедлив размер на обезщетението сумата в размер
на 120 000лева, която следва да бъде присъдена като обезщетение, а до
пълния размер от 200 000лева претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
На осн.
чл. 409 от КЗ върху определения размер на обезщетенията, следва да бъде
присъдена и законната лихва за забава, считано от изтичане на срока по чл. 496 КЗ – 23.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Съобразно изхода на
делото и на осн. чл.78 от ГПК на ищеца са дължими разноски, съобразно уважената
част от исковете. Същите са уговорени по реда на чл. 38 от ЗА и съответно
дължими на адвокат Р.М. *** в общ размер от 6350 лева - съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върху
уважения размер на иска, ответното застрахователно дружество дължи държавна
такса в размер от 4%, или сумата 7 320
лв. по сметка на СлОС, както и сумата в размер на 853.80 лева – възнаграждение
на вещи лица.
Ръководен
от гореизложеното, настоящия съдебен състав на СлОС
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД, със седалище и
адрес на управление *****, ЕИК *********,
представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на П.И.П. – Д.А с ЕГН **********
с адрес *** сумата в размер на 63 000лева,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от настъпилото на 01.09.2017г. ПТП, ведно със
законната лихва за забава, считано от 23.08.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълния му
размер от 80 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление *****, ЕИК *********, представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К.,
ДА ЗАПЛАТИ на П.И.П. – Д.А с ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на
120 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания от настъпилата в резултат на ПТП от 01.09.2017г. смърт на нейния съпруг Г.Й.Д., ведно
със законната лихва от 23.08.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълния му
размер от 200 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление *******, ЕИК *********, представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К.,
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р.И.М. – адвокат при Адвокатска колегия София, с личен номер
от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № ********** и адрес
на дейност ************* сумата в размер на 6350 лева без ДДС - за адвокатска
защита и представителство на ищеца П.И.П. – Д.А.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД, със седалище и
адрес на управление *****, ЕИК *********,
представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К.,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС държавна такса в размер
на 7 320лева, както и сумата в размер на 853.80 лева –
възнаграждение на вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.
Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: