Протокол по дело №504/2023 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 955
Дата: 21 юни 2023 г. (в сила от 21 юни 2023 г.)
Съдия: Димитър Чардаков
Дело: 20235220100504
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 955
гр. Пазарджик, 15.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20235220100504 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищцата И. М. не се явява. Представлява се от адв. М., с пълномощно
към исковата молба.
АДВ. М.: – Господин председател, моята доверителка е възпрепятствана
да се яви в днешното съдебно заседание по извинителна причина, тъй като се
намира извън страната, където преимуществено живее и работи. Представям
нотариално заверено изрично пълномощно за бракоразводното дело, както и
декларация от моята доверителка, с която удостоверява причините за
неявяването си.
Не се явява ответникът А. М., редовно и своевременно призован.
Призовката му е връчена при условията на чл. 40, ал. 2 от ГПК, тъй като не е
открит на адреса на който до момента е получавал съобщенията по делото и
не е посочил новия си адрес.
АДВ. М.: - Няма пречка – да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за разглеждане на
делото, тъй като страните са редовно и своевременно призовани. Не са налице
предпоставките по чл. 321, ал. 1, изречение второ от СК за прекратяване на
производството, тъй като отсъствието на ищцата се дължи на извинителна
причина, която е надлежно удостоверена.
Затова, съдът
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване на спора от
фактическа страна.
АДВ. М.: - Поддържаме исковата молба, така, както е предявена. Няма
да правим уточнения и допълнения към нея.
Съдът ДОКЛАДВА делото, на осн. чл. 146 от ГПК.
Производството е за развод по чл. 321 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК, в която
ищцата И. И. М. твърди, че с ответника А. В. М. са сключили граждански
брак, през 2015-та година. Твърди, че след сключването на брака съпрузите и
тяхното общо дете Ж А М., родена на ** г. заминали да живеят в гр. К, Г, като
там се родило и детето. Твърди, че първоначално съпрузите живели в любов
и разбирателство, но не след дълго поведението на ответника рязко се
променило. Той започнал да нагрубява съпругата си и да упражнява спрамо
нея физическо и психическо насилие. Агресията се задълбочила, което
принудило ищцата да напусне семейното жилище в гр. К и заедно с детето да
се завърне в България, където се установила в дома на родителите си в с. Г.
По молба на ответника тя се съгласила да разреши детето да се върне в Г,
мотивирана от разбирането, че там ще получи по-добри условия за живот. Тя
самата, обаче, останала в България. Твърди ищцата, че от този момент
съпрузите са във фактичесака раздяла и не поддържат помежду си
съпружески контакти освен по въпроси касаещи тяхната дъщеря. Счита, че
поради това бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, а вината за неговото
разстройство е на ответника. Иска от съда, да постанови решение с което да
прекрати брака с развод. Не претендира ползването на семейното жилище, не
претендира издържка от ответника. Иска след развода да възстанови
фамилното име от преди този брак, което е И.. С исковата молба ищцата е
предявила и небрачните искове, касаещи родителските права,
местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето, като същите не
са допуснати до разглеждане от съда с нарочно Определение №378/15. 02.
2023 г., тъй като българският съд е приел, че не е компетентен да разгледа
спора за родителската отговорност предвид факта, че обичайното
местопребиваване на детето е на територията на друга държава членка на
2
Европейския съюз. Предмет на настоящото производство са останали само
брачните искове, касаещи развода и последиците от него.
От страна на ответника не е постъпил писмен отговор.
Съдът УКАЗВА на ищцата, че за основателността на иска следва да
установи обстоятелствата довели до дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, както и че вината за това разстройство е на ответника.
АДВ. М.: - Уважаеми господин председател, нямам искания, бележки и
възражения по доклада. Съгласен съм с определнието на съда, което считам
за правилно, с което съдът приема за приложим Регламент 2201 от 2003 г. на
съвета от 27.11.2003 г., с което обявява, че съдът не е компетентен да разгледа
предявените допълнителн искове относно упражняването на родителските
права, местоживеенето, режим на личните отношения и издръжката на детето
и обявява, че е компетентен да разгледа само иска за развод. С исковата молба
сме поискали двама свидетели при режим на довеждане, водим ги и моля да
ги допуснете.
Съдът констатира, че по искането за разпит на свидетели се е
произнесъл с определението за насочване на делото, като същите са
допуснати, поради което не се налага повторно произнасяне по това искане,
затова съдът пристъпи към събиране на допуснатите доказателства с разпит
на доведените свидетели.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ СТРАНА
НА ИЩЕЦА:
Й Г Я: – на 57 години, български гражданин, омъжена, неосъждана,
майка съм на И. М..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. Й Я: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. Й Я: – Разбрах отговорността. Обещавам да кажа истината.
Дъщеря ми се омъжи 2015-та година за А. М. – сключиха граждански брак.
Преди това не са живели заедно, сключи брака и тогава. Отидоха в Г, бяха
добре отношенията им там, но после там вече се развиха работите. Почнаха
да се карат, той почна да я тормози, да я ревнува, не й дава телефона да се
обажда на нас, и не даваше да общува с нас, не й даваше да идва у нас на
3
гости, биеше я, ревнува я, не я пускаше да излиза от портата навън, само в
стаята седи, и така. 2017-та година им се роди там в Г детето Ж М.. И тя
изтърпя всичко после заради детето, само да не се раздели детето, но той
продъжаваще да я тормози, да я ревнува, да я малтретира, и тя вече достигна
до тук. 2021 година си дойде, и до тук вече да си дава развод. Детето е в Г. Тя
искаше да си го вземе, то беше с нея, но той дойде и си го взе, и не даваше да
е в България и сега детето е в Г. Но тя започна да изпраща пари – И., аз да ги
пращам за издръжка на Ж в Г, и тя изпращаше пари там. Сега И. е в А, но не я
пускат, да ще си изпусне работата. Тя работи в А, и сега е там.
АДВ. М.: - Нямам други въпроси към свидетеля.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ СТРАНА
НА ИЩЕЦА:
И С Я: – на 56 години, български гражданин, женен, неосъждан, И. М.
ми е дъщеря.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. И Я: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВ. И Я: - Разбрах отговорнонстта. Обещавам да казвам истината.
2015-та година дъщеря ми И. се омъжи за А.р М., тук в България в с. – М К
сключиха брак. Те живееха в М К и после отидоха в Г. Заминаха в Г малко
след като се ожениха. Те в началото много хубаво се разбираха и имаха мерак
един на друг си имаха, и обичаха се много, и след като заминаха в Г тя
започна да се оплаква, че той я тормози. Бишеше я ревнуваше не дааше
теелфон да разговаря с нас, с близките си. От ревност не й даваше да говори.
Доколкото помня, 2017 – та година се роди дъщеря им и се казва Ж. Преди да
се роди детето почнаха проблемите, но след като се роди детето – още повече
големи проблеми. Детето се роди в Г. После се мина малко време и си
дойдоха в България и тримата – М и И., и детето в България. И тя живееше с
него тука, той почваше пак да я тормози, но тя търпеше заради детето, заради
детето. Тя го обичаше, но той човека си е наумил да си я тормози, и така,
4
дойде година, в която тя си взема детето и дойде в вкъщи да живее. Това беше
2020 -2021 г. нещо такова беше, тя си беше дошла у дома, и той дойде да
поиска детето, и тя го даде, тя го даде. Каза, че искал детето, съжалила го и
даде детето. Той вика: „Искаме детето да го вземем, и да си отиваме в Г с
детето, да си живеем там.” И И. не щя да отива, само детето взема и отидоха в
Г. И сега е в Г детето, с баба си и дядо си. Той й забраняваше да се вижда с
нас, да говори по телефони с нас, и тя даже си беше дошла, и беше донесла от
косата й, където я е оскубал косата и я влякъл по земята. Откакто си замина
разделено живеят, и тя има контакт с малката й и праща там пари в Г – от А й
праща пари в Г. И. сега работи в А и не я пускат да идва така. Чухме, имаше
от него така да кажем – „ще ти счупя главата” – и това като след като се
разделиха, по телефона имаме нещо като тормоз по телефона, ако не с нея, с
нас – нас ще ни хване някъде ще ни бие, така и нея, на брат й се кани - моят
син, имам и син. Не знам защо така – ние не го познаваме много много по
характер какъв човек е. На нея това й е втори брак. От първия брак мъжът и
почина – А И се казваше момчето и две дечица има от него, аз ги гледам тях в
Г, аз живея там.
АДВ. М.: - Няма въпроси.
Разпитът приключи.
Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. М.: - Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
Съдът като съобрази, че допуснатите доказалества са събрани, счете
делото за изяснено то фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. М.: – Уважаеми господин председател, считам, че делото се
изясни от фактическа страна след днешния разпит на свидетелите, които ни
бяха допуснанти. От показанията им става ясно, че ответникът А. М. е
тормозил моята клиентка И. М.. Ставя ясно също, че от 21-ва година насам те
живеят разделени, тоест, че бракът им съществува формално. Считам, че
доказахме твърденията си инкорпорирани в исковата молба, с оглед на което
моля да постановите решение, с което да прекратите сключения граждански
5
брак между И. И. Мракова и А. В. М., като постановите, че вина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака има А. М.. Също така, моля след
постановяването на прекратяването на брака да постановите клиентката ми И.
И. М. да носи предбрачното си фамилно име, а именно И.. С оглед на горното
моля за Вашето решение
Съдът уведомява страните, че ще постанови решение по делото в
установения от закона едномесечен срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:58 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6