Определение по дело №373/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 505
Дата: 19 март 2018 г.
Съдия: Сияна Стойчева Димитрова
Дело: 20182100500373
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

I -   505                                                19.03.2018 г.                                         град Бургас

Бургаският окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание, на основание чл. 267 от ГПК, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА

                                                             мл.с. Сияна ДИМИТРОВА

Секретар

като разгледа докладваното от младши съдия Сияна Димитрова

въззивно гражданско дело № 373 по описа за 2018 година,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 5464/07.02.2018 г. от ответната страна А.Д.М., ЕГН **********, чрез адвокат Т.К. от БАК, със съдебен адрес: ***, срещу решение № 106/19.01.2018 г. на Районен съд - Бургас, постановено по гр.д. № 8940/2017 г.

С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е уважил молбата  за издаване на съдебна заповед за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ на молителката Ж.Ц.М., ЕГН **********, като е постановил в нейна полза мерки за защита за срок от 6 /шест/ месеца по повод осъществено над нея домашно насилие 19.11.2017 г. от въззивника А.М. – нейн съпруг, с който е във фактическа раздяла, като е задължил М. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката; забранил на М. да приближава на по-малко от 100 метра жилището на молителката, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих; определил временно местожителството на малолетното дете на страните – Димитър Антонов М., ЕГН **********, при родителя, който не е извършил насилието – молителката; задължил М. да посещава специализирана програма за работа с извършители на насилие към „Център за превенция на насилието и престъпността“ – гр. Бургас. С решението е постановено издаване на заповед в посочения смисъл, като е указано на полицейските органи да следят за изпълнението й, а на М. са указани последиците от неизпълнение на заповедта. М. е осъден да заплати в полза на Държавата 500 лева глоба, както и дължимата държавна такса за производството в размер на 25 лева. По делото е издадена съдебна заповед от 22.01.2018 г.

Във въззивната си жалба пред настоящия съд, ответникът по молбата А.М. обжалва решението като неправилно и необосновано. Излагат се съображения, че неправилно съдът приел да доказан по делото твърдения от молителката акт на насилие, като стъпил единствено да декларираните от нея обстоятелства. Твърди се, че по делото били събрани свидетелски показания, които оборвали заявеното от молителката, но били неоснователно игнорирани от БРС като недостоверни.

Във връзка с наложената на въззивника глоба, с въззивната жалба се иска намаляване на размера и до сумата от 200 лева, предвид факта, че М. няма други регистрирани производства по ЗЗДН. Излагат се доводи, че наложената от БРС мярка – посещение на специализирана програма при ЦПНП – Бургас е ненеобходима е процесния случай и се иска отмяната й от въззивния съд. Моли се и за отмяна на наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН за временно определяне местоживеенето на общото на страните дете с мотиви, че между страните е налице висящ бракоразводен процес.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Ж.Ц.М., чрез адвокат Н.К. ***, със съдебен адрес:***, е подала отговор на въззивната жалба, с който изразява становище, че същата е неоснователна, а обжалвания съдебен акт – законосъобразен и правилен, като излага подробни съображения по оплакванията, релевирани от въззивника. Моли за потвърждаване на първоинстанционния акт и присъждане на разноски.

Настоящият състав намира, че постъпилата въззивна жалба е допустима като подадена от страна която има правен интерес от обжалването, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и съобразена с изискванията за редовност по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Поради това, делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Предвид изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 5464/07.02.2018 г. от А.Д.М., ЕГН **********, чрез адвокат Т.К. от БАК, със съдебен адрес: ***, срещу решение № 106/19.01.2018 г. на Районен съд - Бургас, постановено по гр.д. № 8940/2017 г.

ВНАСЯ в.гр.д. № 373/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 11.04.2018 г. от 10,20 часа.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                 2.