РЕШЕНИЕ
№ 12111
гр. София, 21.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.....................
при участието на секретаря ....................
като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело №
20231110147707 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът ......................... е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й. П. Ж. за заплащане на ............... от
стойността на ползвана топлинна енергия и извършена услуга дялово
разпределение за топлоснабден имот – ......................, находящ се в
..........................., за сумите, претендирани от посочения длъжник, както
следва: сумата от ................... лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия през периода ...................., ведно със законна
лихва от ...................... г. до изплащане на вземането, сумата от
........................., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от ......................, сумата от ........................ лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение през
периода ...................., ведно със законна лихва от ...................... г. до
изплащане на вземането и сумата от .................. лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от ......................,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
67160/2016 г. по описа на СРС, 119 състав.
След постъпило възражение от длъжника Й. П. Ж. по реда на чл. 414 ГПК
са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
1
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
На основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото
ответник Й. П. Ж. са конституирани наследниците й по закон – Х. П. Ж. и П.
П. Ж., като ищецът е насочил исковете си срещу последните при условията на
разделност, като претендира от всеки от тях ½ от горепосочените суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците – Х. П. Ж. и П. П. Ж., са депозирали
писмен отговор на исковата молба, в който заявяват, че на ......................... са
заплатили на ищеца сума в общ размер ........................ лв., поради което считат,
че са погасили чрез плащане претендираните главници. С молба от
.................... заявяват, че на .................... г. са заплатили сума в общ размер
...................... лв., с което плащане считат, че са погасили изцяло претенцията
на ищеца.
Съдът е изпратил посочените молби на ищеца за становище, който с молби
от .................. г. и от .................. г. признава извършените плащания, но счита,
че непогасена е останала дължимата законна лихва в размер .....................,
начислена за периода от ......................... до .................... г., върху главница в
размер ...................... лв., останала непогасена след извършеното от
ответниците плащане на ........................., както и сторените разноски за
държавна такса и претендираното юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и исковото производство.
С молба от ........................... г. ответниците признават претендираните от
ищеца суми и молят съда да постанови „решение при признание на иска“ по
отношение на претендираната законна лихва и разноски, съгласно
становището на ищеца от .................. г.
Третото лице помагач на страната на ищеца ....................... не оспорва
предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Страните не спорят, че за процесния период между техния наследодател и
ищеца е съществувало облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия, по силата на което ищецът е престирал – доставил е
топлинна енергия в процесния обем, като в тежест на ответниците е
възникнало задължение за заплащане на цената в посочения размер.
Безспорно е между страните, че ответниците са погасили изцяло
претендираните от ищеца вземания за сумата от ................... лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия през
периода ...................., сумата от ........................., представляваща лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от ......................,
сумата от ........................ лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение през периода ...................., и сумата от .................. лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от ...................... Ответниците не оспорват и реда, по който ищецът е
2
отнесъл извършените плащания за погасяване на перата по задължението на
ответниците. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците,
направени в съдебно заседание, че ищецът бил „изменил исковата молба за
заплащане на законна лихва с две години назад“. На първо място следва да се
посочи, че искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата
молба респ. от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която
дата се счита предявен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, не представлява
самостоятелен иск, а законна последица от уважаването на иска, като за
присъждането на законна лихва е достатъчно да бъде поискана. В случая
както със заявлението по чл. 410 ГПК, така и с исковата молба, това е сторено
от ищеца, като такава е присъдена с издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
...................... г. Обстоятелството, че в исковата молба ищецът погрешно е
посочил датата ................... г., не променя горните изводи. Още повече с молба
от ...................... препис от която е връчен на ответниците, ищецът е отстранил
посочената техническа грешка.
С оглед на гореизложеното и при липса на други възражения, на основание
чл. 235 ГПК съдът приема, че вземанията на ищеца са погасени изцяло в хода
на процеса, с оглед на което предявените искове следва да бъдат отхвърлени,
като искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху главницата в
размер ....................., начислена за периода от ......................... до .................... г.,
следва да бъде уважено.
По разноските:
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето
на исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като
отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на
неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност
за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е
отричала/претендирала съдебно предявеното право. В случая се установи
бездействие на длъжника въпреки изпадането му в забава, довело до
пренасяне на спора в съда. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на
процеса плащане само във връзка с постановяване на решение относно
дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските.
Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото – задълженията са
били изискуеми преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, същият
следва да бъде осъден да заплати сторените разноски. Дължимите разноски,
направени в производството по чл. 410 ГПК са в размер на ................... лв.,
представляващи заплатена държавна такса в размер ................... лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер ................. лв. За исковото
производство ответниците следва да заплатят на ищеца сторените от него
разноски в размер на .................... лв., представляваща заплатени държавни
такси в размер на ................ лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
.................... лв., определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК. Като всеки от
ответниците дължи половината от посочените суми. Заплатената от ищеца
сума в размер .................... лева с платежно нареждане от .................. като
недължима (съдът неправилно е дал указания на ищеца за довнасяне на
3
държава такса над дължимия за производството размер), подлежи на връщане
при подаване на молба от ищеца в този смисъл с посочена банкова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Х. П.
Ж., ЕГН ********** и П. П. Ж., ЕГН **********, конституирани на
основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на делото ответник Й.
П. Ж., ЕГН **********, дължат при условията на разделност при равни квоти
на ....................., по ..................... от сумата ....................., представляваща
законна лихва върху главницата, начислена за периода от ......................... до
.................... г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......................., срещу Х. П. Ж., ЕГН
********** и П. П. Ж., ЕГН **********, конституирани на основание чл. 227
ГПК на мястото на починалия в хода на делото ответник Й. П. Ж., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване за установено, че Х. П. Ж., ЕГН ********** и П. П. Ж., ЕГН
********** дължат при условията на разделност при равни квоти на
......................., по ..................... от следните суми: сумата от ................... лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия през
периода ...................., за топлоснабден имот – ......................, находящ се в
..........................., сумата от ........................., представляваща лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от ......................, сумата от
........................ лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение през периода ...................., и сумата от .................. лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от ......................, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. дело № 67160/2016 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. П. Ж., ЕГН ********** да
заплати на ......................., сумата от .................... лв., представляваща разноски
в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. П. Ж., ЕГН ********** да
заплати на ......................., сумата от .................... лв., представляваща разноски
в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ....................... като
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4