№ 1144
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330201849 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 18-1030-000445/12.02.2018г.
на ** Група в Сектор ПП - гр.Пловдив, с което на И.П.Р., с ЕГН **********
от ** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 / две
хиляди / лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 20 / двадесет / лева за
нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, както и ГЛОБА в размер на 10 / десет / лв.
за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Р. моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения
изложени в жалбата и съдебно заседание от повереник. Претендира и
разноски.
Въззиваемата страна – ПП - Пловдив, редовно призована не изпраща
представител и не взема становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На 02.02.2018г. около 04.00ч жалбоподателя Р. управлявал в гр.Пловдив
лек автомобил Мерцедес негова собственост, с рег. № **. Движел се по
бул.”Христо Ботев” като в района на Коматевски възел загубил управление
върху автомобила и последвал удар в разделителната мантинела. На место
пристигнал патрул на ПП Пловдив, в чийто състав влизал актосъставителя
Г.Х. – **. При извършената проверка жалб.Р. отказал проба с техническо
средство за употреба на алкохол като му бил издаден талон за кръвна проба с
№ 0015537. Въпреки това жалбоподателя не дал кръв за изследване. Освен
това не носел СУМПС и контролен талон. Ето защо за горното срещу
последният бил съставен АУАН № 0365448, серия Д от същата дата, а въз
основа на него било издадено и атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства, представени по делото – АУАН, талон за
кръвна проба с № 0015537/02.02.2018г., справка за водач нарушител и
заповед, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Нещо повече освен, че
фактите са отразени ясно в АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП се
ползва с доказателствена сила, същото не се и оспорва от самия
жалбоподател. Не бяха ангажирани никакви доказателства за друго
фактическо положение, поради което и настоящата инстанция няма как да
изгради други фактически изводи.
Възражението на жалбоподателя всъщност касае обстоятелството, че
според него е изтекла давност за преследването му. Нарушенията се твърди
да са извършени на 02.02.2018г. и се твърди да са изтекли сроковете по чл.34
ЗАНН. Последното обаче не е вярно, тъй като тези срокове не са изтекли.
АУАН е съставен на датата на извършване на нарушението, а процесното НП
на 12.02.2018г., т.е. преди изтичане на шестмесечния срок от съставяне на
констативния акт. Действително ЗАНН препраща към НК за обстоятелствата
изключващи отговорността, а давността по чл.80 НК е такова обстоятелство.
Само че и тези срокове не са изтекли. Съгласно ал.1, т.5 на посочената норма
наказателното преследване следва да се прекрати при изтичане на три години
от извършване на нарушението / в процесния казус от 02.02.2018г./, като този
срок се прекъсва с всяко действие насочено за наказване на извършителя.
Безспорно издаването на процесното НП е такова действие, както и неговото
връчване. При всички случаи с изтичане на четири години и половина обаче
2
наказателното преследване следва да се прекрати съгласно нормата на чл.81,
ал.3 НК. Видно е, че в процесния казус този срок не е изтекъл. След като са
спазени сроковете по чл.34 ЗАНН пък, напрактика е приложим само
абсолютния давностен срок по чл.81 НК. Това следва от Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и
ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, според което
поради факта, че в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност, то само
по отношение на нея намира приложение нормата на чл. 81, ал. 3, във връзка с
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, а за останалите хипотези се
прилага единствено нормата на чл.34 ЗАНН. Неправилно жалбоподателя
интерпретира сроковете по чл.82 ЗАНН. Както правилно е посочено в
писмените бележки депозирани преди съдебно заседание от повереника му,
това е изпълнителската давност. Последната касае периода след влизане в
сила на НП. В настоящия казус обаче няма влязло в сила наказателно
постановление. Същото е връчено на 23.02.2021г. и от този момент тече срок
за обжалване. Последното е било сторено, с което НП не е влязло в сила, за да
започне изобщо да тече срок по чл.82 ЗАНН.
При тази безспорно установена фактическа обстановка, Съдът намира от
правна страна, че правилно актосъставителя, а и
административнонаказващият орган са ангажирали отговорността на
жалбоподателя по чл.174, ал.3 ЗДвП, който изисква водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, да се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв. Като не е съобразил горното, жалбоподателя е
извършил вмененото му нарушение. В случая санкциите са абсолютно
определени и не подлежат на допълнителна индивидуализация нито от
3
наказващия орган, нито от съда.
Що касае второто вменено нарушение, то съгласно чл.20, ал.1, от ЗДвП на
водача на МПС следва да конторлира същото. Последното включва следенето
на пътната обстановка постоянно, а щом е настъпило ПТП, за което не
събраха доказателства за някакви други причини, то същото се дължи на
липсата на контрол от страна на водача Р.. Правилно е приложен закона ив
неговата санкционна част от наказващия орган. Нормата на чл.185 ЗДвП
предвижда глоба в размер от 20лева, колкото е и наложена на жалоподателя.
На следващо място ЗДвП в нормата на чл.100, ал.1, т.1 е въвел
задължение водачите да носят СУМПС и контролен талон към него. Като не е
сторил горното жалбопадетля е извършил и третото вменено нарушение. От
своя страна наказващият орган правилно е приложил закона като е наложил
наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП. В
случая законодателя отново определил глобата в абсолютен размер и
наказващият орган не е имал възможност за нейната индивидуализация.
При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, които да са довели до
опорочаване на процесното НП.
С оглед потвърдителното решение въззимаемата страна би имала право
на разноски, но поради липса на надлежно искане поне пред настоящата
инстанция, такива не се присъждат.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1030-
000445/12.02.2018г. на ** Група в Сектор ПП - гр.Пловдив, с което на И.П.Р.,
с ЕГН ********** от ** е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 2000 / две хиляди / лева и Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, ГЛОБА в размер на
20 / двадесет / лева за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, както и ГЛОБА в
размер на 10 / десет / лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
4
съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5