Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Велико Търново, 07.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд,
наказателна колегия, четвърти състав, в публично съдебно заседание на седми
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
при секретаря Д. Димитрова и в присъствието на прокурора ……,
като разгледа докладваното от съдията
Съдът след като се запозна с
приложените по делото писмени и гласни доказателства и разгледа материалите по
досъдебното производство, приема за установена следната фактическа обстановка:
Бързото производство е образувано на 06.11.2019 г. срещу В.Г.В.
с ЕГН: ********** ***, който на 06.11.2019 г. в гр. Велико Търново, ул. „*****не
изпълнил заповед за защита на Великотърновски районен съд по гр. дело № 2790/19
г., по отношение на М.И.С.и И.-Б.Т.И., а именно - да не приближава тях и
жилището им в гр. Велико Търново, ул. „*****- престъпление по чл. 296, ал. 1,
пр. 2 от НК.
Обвиняемият В.Г.В. не е осъждан за престъпления.
От 31.10.2015 г. заживял на съпружески начала с М.И.С.в
нейния имот гр. В. Търново, ул. „*****. С тях живеел и сина й И.-Б.Т.И..
На няколко пъти под
влияние на алкохол, В. отправял заплахи към С. и сина й, удрял я, поради което
свидетелката С. решила да прекрати връзката си с обв.
В., като поискала от него да напусне жилището й. Случаите на домашно насилие
продължили и С. подала жалба в Районна прокуратура гр. Велико Търново срещу
него по реда на Закона за защита от домашното насилие.
С Решение по образуваното гр. дело № 2790 от 23.10.2019 г., В.Г.В.
бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. и сина й
И.-Б.Т., отстранен от жилището на свидетелката С., което до този момент
обитавал и му било забранено да приближава тях, жилището им в гр. Велико
Търново, ул. „*****, местоработата на свидетелката С., училището на свидетеля И.
и местата им за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца. На 23.10.2019
г. от съдия Диана Радева от ВТРС въз основа на решението била издадена заповед
за незабавна защита № 36/ 23.10.2019 г. Препис от заповедта и решението били
връчени на В.В. на 30.10.2019 г., независимо да бил уведомен за издаването им
както от С., така и от полицейските служители. Обвиняемият В. отказал да
напусне жилището, въпреки заповедта и продължил да живее в него постоянно до
06.11.2019 г.
На 06.11.2019 г. след
пореден скандал с В. и отказ от негова страна да напусне жилището, свидетелката
С. се обадила на тел: 112 и подала сигнал, за това, че е нарушена издадената от
съда заповед за защита. На място в дома й дошли служители на полицията, които
установили, че обв. В. е в дома на свидетелката С..
Бил очевидно повлиян от алкохол. На полицейските служители обяснил, че
заповедта не му била връчена, което се опровергало при извършената справка.
Същият бил задържан за срок до 24 часа.
От
назначената по делото СПЕ се установява, че обвиняемият В. не страда от
психично заболяване и към 06.11.2019 г. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и пълноценно да
участва в наказателното производство. В. страда от алкохолна зависимост, в рамките
на обикновена битова алкохолна консумация.
Приетото за
установено от фактическа страна се доказва от всички събрани в рамките на ДО и
прието в рамките на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които
са непротиворечиви и сочат към еднородна фактическа обстановка, поради което
съдът ги приема за безспорни. Фактическата обстановка се доказва и от
показанията на обвиняемият, дадени на ДП, в протокол за разпит на обвиняем на
12.11.2019 г.
С оглед
изложената фактическа обстановка съдът приема, че от обективна и субективна
страна обвиняемият В.Г.В. е извършил престъпното деяние по чл. 296,ал. 1, предл. 2 от НК.
От
обективна страна в периода от 01.11.2019 г. до 06.11.2019 г. в гр. Велико
Търново не изпълнил заповед за защита от домашно насилие - Заповед за защита №
36/23.10.2019 г., издадена на основание чл. 18 от Закона за защита срещу
домашно насилие по гражданско дело № 2790/2019 г. по описа на ВТРС, с която бил
отстранен от съвместно обитаваното от него, М.И.С.и И.-Б.Т.И. жилище, находящо
се в гр. Велико Търново, ул. „*****и му било забранено да приближава С. и И., както и тяхното жилище, като не напуснал жилището в гр.
Велико Търново, ул. „*****и така приближавал тях и жилището им. По този начин
обвиняемият е осъществил състава на престъпното деяние по чл. 296, ал. 1, предл 2 от НК, тъй като същото касае отстраняването му от
жилището и забрана обвиняемият да се доближава до С. и И.,
които забрани са нарушени посредством фактическото положение, създадено от
обвиняемия.
От
субективна страна съдът приема, че деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал всеки един елемент от обективната
страна на деянието, а именно, че спрямо него е издадена влязла в сила заповед
за защита, че същата касае забрана той да се приближава до М. С. и И.-Б.И., че
е бил отстранен от съвместно обитаваното с тях жилище и че чрез своите действия
той нарушава цитираната заповед за защита. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е желал тяхното настъпване.
За
престъплението по чл. 296, ал.1, предл. 2 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или глоба до 5000 лева.
Обвиняемият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на глава осма от НК, пълнолетен е и с деянието не са причинени имуществени
вреди. Не са налице отрицателните пречки по чл. 78а, ал. 7 от НК забраняващи
приложение на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
Предвид
изложеното съдът приема, че са налице кумулативно предвидените законови
предпоставки по чл. 78а, ал. 1 от НК и обвиняемият В. следва да бъде освободен
от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание – глоба.
По размера на наказанието съдът приема, че
административно наказание в предвидения от закона минимален размер ще изпълни
целите индивидуалната и обща превенция, тъй като такова наказание съдът приема
за справедливо и достатъчно с оглед тежестта на деянието, обществената му
опасност и тази на дееца.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
Признава
В.Г.В., роден на *** ***, с
постоянен адрес:***, български гражданин, неосъждан, полувисше образование, ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в
това, че в периода от 01.11.2019 г. до 06.11.2019 г. в гр. Велико Търново не
изпълнил заповед за защита от домашно насилие - Заповед за защита №
36/23.10.2019 г., издадена на основание чл. 18 от Закона за защита срещу
домашно насилие по гражданско дело № 2790/2019 г. по описа на ВТРС, с която бил
отстранен от съвместно обитаваното от него, М.И.С.и И.-Б.Т.И. жилище, находящо
се в гр. Велико Търново, ул. „*****и му било забранено да приближава С. и И., както и тяхното жилище, като не напуснал жилището в гр.
Велико Търново, ул. „*****и така приближавал тях и жилището им - престъпление
по чл. 296, ал. 1, пр. 2 от НК, като
на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и
му налага административно наказание глоба, в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА
В.Г.В. с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на Районен
съд – В. Търново направените в наказателното производство разноски, в размер на
135 лева.
Решението
подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, считано от днес пред
Окръжен съд – В. Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: