№ 117
гр. Елин Пелин, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20221820100118 по описа за 2022 година
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА и в присъствието на прокурор ВЕЛИН
ВОДЕНИЧАРОВ, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр. дело № 118/2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК и чл. 134, т. 1 и т. 2 СК.
Делото е образувано по постъпила искова молба на М. П. М., ЕГН **********, с адрес: с.
Д.М. община Г.М., област Софийска, срещу М. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.
„К.“, бл. .. ет. 1, ап. 3, с която се иска лишаване на ответника от родителските права по
отношение на детето М. М. В.а, ЕГН **********, определяне на месечна издръжка в размер
на 250 лева и мерки относно личните отношения между бащата и детето, както и издръжка
за минало време от 10.02.2021 г. до 10.02.2022 г. Твърди се, че страните били приятели
около 2-3 месеца, когато ищцата забременяла, като докато била бременна не живеели
заедно, а ищцата ходила на гости по 2-3 вечери в седмицата, при което ответникът я
подлагал на психически тормоз, употребявал редовно алкохол и се карали. Твърди се, че
страните живеели на семейни начала около 2 седмици в къщата на родителите на ищцата в
с. Д.М. след което ответникът си тръгнал и повече не се върнал при тях. М. била на месец и
половина, когато страните говорили за последно по телефона. След август 2008 г. с
ответника не се виждали, той не е виждал дъщеря си, не полагал грижи за нея и не давал
средства за издръжка. Ищцата полагала ежедневни грижи за отглеждането и възпитанието
на детето и осигурявала издръжката й. Сочи се, че М. през учебната 2021/2022 г. е ученичка
в 7-ми клас в СУ „Христо Ботев” - Г.М.. Ответникът само формално е носител на
1
родителските права спрямо детето си, като той изцяло и безпричинно вече почти 14 години
не изпълнява родителските си задължения, няма лични контакти с дъщеря си, не проявява
интерес към здравето и нуждите й, към физическото й и емоционално развитие и
същевременно не дава средства за издръжката й, с което нарушава родителският си дълг. С
оглед на продължителното пълно дезинтересиране на ответника и пренебрегване на
родителските си задължения към детето, в интерес на детето е той да бъде лишен от
родителски права. Твърди се, че в резултат на това поведение на ответника за детето
възникват редица пречки от административен характер. Твърди се, че ответникът без
основателна причина трайно не полагал грижи за детето си и не му давал издръжка.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. В. В. не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ищцата М. П. М. лично и чрез процесуалния си представител адв.
Радулова-Каралова поддържа исковете си.
В съдебно заседание прокурорът изразява становище за основателност на искането за
лишаване на ответника от родителски права.
По време на съдебно заседание не се явява ответника М. В. В., като същият се появява в РС
Елин Пелин след приключването му.
Съдът, като взе предвид направените искания и доводи, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно е от удостоверение за раждане от 05.08.2008 г., че М. М. В.а, ЕГН **********, е
родена на 27.07.2008 г. в гр. С., като са посочени майка М. П. М., ЕГН ********** и баща
М. В. В., ЕГН **********.
Видно е от удостоверение от 12.01.2022 г., че М. П. М. получава месечен брутен трудов
доход от 681,20 лева от „.......“ ЕООД.
Според справка от НАП М. В. В. за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2022 г. е бил с
осигурител „.....“ ООД, ЕИК ....... с осигурителен доход от 0 лева.
Според служебна бележка от 10.01.2022 г. М. М. В.а е била ученичка в 7 клас през учебната
2021/2022 г. в СУ Христо Ботев –с. Г.М.. Според служебна бележка от 07.02.2022 г. М. М.
В.а е посещавала уроци по математика два пъти седмично по два часа с такса от 30 лева на
час.
Според социален доклад на ДСП Елин Пелин от 30.08.2022 г. адекватни грижи за детето М.
М. В.а се полагат от майка му М. П. М.. Изразено е становище за нуждата от постановяване
на решение в интерес на детето М. М. В.а.
Установява се от показанията на свидетеля Д.Ц.В., че ответникът М. В. В. живеел на
семейни начала с М. за около месец и половина през 2008 г., след като се родило детето им
М.. След това ответникът М. В. В. не е идвал да вижда детето, не е давал средства за
издръжката му и дрехи. Роднините на М. също не са виждали детето М.. Към момента само
М. полагала грижи за детето М.. Към момента М. била в осми клас, не познавала баща си, не
2
го е виждала и същият не й е давал пари. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д.Ц.В.,
тъй като са логични и последователни, като не са налице доказателства, които да им
противоречат.
Установява се от показанията на свидетелката Е.М. М., майка на ищцата, че ответникът М.
В. В. живеел на семейни начала с М. за около две седмици, след като се родило детето им
М.. Преди това за кратко живеели в хотел в К.. М. и М. се запознали въз връзка с работата
си, като тогава М. бил барман в ресторант. След раздялата им през 2008 г. М. не се е грижил
за М., а тя не познава баща си и не е питала за него. М. не пращал пари за издръжка на
детето, а грижите били изцяло от майката М.. Съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК и
кредитира показанията на свидетелката Е.М. М. като логични и последователни, като не са
налице доказателства, които да им противоречат.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 132, ал.1, т. 2 СК родителят може да бъде лишен от
родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му
дава издръжка. Основание за лишаване от родителски права при условията на чл. 132, ал. 1,
т. 2 СК е кумулативното наличие на факти, сочещи за трайно неполагане на грижи без
основателна причина и липса на всякакъв финансов принос в отглеждането му; прилага се
когато родителските задължения са изцяло и безпричинно пренебрегнати; когато родителят
без основателна причина не се възползва от правото на лични контакти; не проявява интерес
към здравето и нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и
същевременно не дава средства за издръжката му. В производството за лишаване от
родителски права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя,
в т.ч. налице ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг
(Решение № 406 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2010 г., IV г. о., ГК; Определение
№ 661 от 1.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 462/2012 г., IV г. о., ГК). Родителят, който не
упражнява родителските права, но не се възползва от предоставения му режим за лични
контакти без основателна причина; не проявява интерес към здравето, към нуждите на
детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за
издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг по смисъла на чл. 75, ал. 1, т. 2 СК (отм.)
(Решение № 406 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2010 г., IV г. о., ГК;).
Задължението на родителя е комплексно, по отношение на материалните му измерения,
свързани с издръжката, основателните причини по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК не
могат да се изразят в предпочитанието на родителя да пребивава в чужбина, независимо от
повода. Престоят на родител извън страната не го освобождава от изпълнение на родителки
задължения, а отчуждеността между родителите не е основателна причина за
дезинтересиране от детето (Определение № 794 от 1.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 139/2012
г., III г. о., ГК). За да може да полага грижи за детето, родителят преди всичко следва да
проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с детето, за да може да осигури
базата за необходимата емоционална връзка, както и практически да покаже грижата си
3
(Решение № 209 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4468/2008 г., IV г. о., ГК). Лишаването от
родителски права е не само санкция за пренебрегналия родителския дълг, но и предоставяне
възможност на родителя, който изцяло е поел грижите за отглеждане и възпитание на детето
да решава сам съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие.
По делото се установи, че ответникът М. В. В. трайно се е дезинтересирал от детето си М.
М. В.а, като не е полагал грижи за същото от 2008 г., не е претендирал за осъществяване на
режим на личен контакт, не го е посещавал и не е заплащал никаква издръжка. Не се твърди
ответникът да страда от заболяване, препятстващо реализирането на доходи; да е
предприемал каквито и да е действия за общуване с дъщеря си; да е проявявал реален
интерес към живота на детето или да е изпращал средства за издръжката или по какъвто и да
е начин да е подпомагал майката при отглеждането на детето. Това негово поведение на
отчужденост има траен характер, доколкото от събраните по делото доказателства се
установява, че детето и ответника не са контактували по никакъв начин, а последният не е
правил опит или да е изразил активност да види детето си.
Изложените обстоятелства водят до единствения възможен извод за драстично, системно и
необосновано отклонение на бащата М. В. В. от задълженията му по чл. 125 и сл. СК спрямо
неговото дете М. М. В.а. Не са ангажирани в хода на производството доказателства от
ответника за наличие на обстоятелства, които да представляват основателна причина по
смисъла на закона за трайното неполагане на грижи, поради което същият следва да бъде
лишен от родителските си права.
С оглед изложеното искът с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК се явява основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
Според чл. 134, т. 1 СК при ограничаване на родителски права чрез настаняване на детето
извън семейството, както и при лишаване от родителски права, съдът определя издръжката
на детето, ако не е присъдена. По делото не се събраха конкретни доказателства за
получаваните от ответника доходи, но за всеки родител съществува както моралното, така и
законовото задължение (чл. 143, ал. 1 СК) да осигурява част от издръжката на детето си,
включително и в случаите при лишаване от родителски права- чл. 134, т. 1 СК.
Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). С Постановление № ПМС № 37/24.03.2022 г. на
Министерски съвет, считано от 01.04.2022 г. е определен нов размер на минималната
месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 710 лв., от което следва, че
гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 177,50 лева. Не се
установява нуждите на детето да изискват отделяне на повече средства от обикновеното за
отглеждане на дете в тази възраст. Не са налични доказателства за това, че ответникът да не
е трудоспособен или обективно възпрепятстван да полага труд, от който да реализира
доходи. Претендираният от ищцата размер от 250 лева месечно обаче е завишен, защото не
са събрани данни за получаваните от бащата доходи, а издръжката се определя според
възможностите на лицето, което я дължи. Трайната дезинтересираност на бащата към детето
и отказът му да поддържа лични отношения с дъщеря си могат да бъдат основание за
4
уважаване на иска за лишаване от родителски права, но не и възлагането на парични
задължения за издръжка в размер, който не е съобразен с възможностите на лицето и се
извежда на база предположения за евентуално материално състояние. Съобразявайки
нуждите и потребностите на детето с оглед неговата възраст /14 години/, възможностите на
всеки от родителите, съдът намира, че двамата родители следва да осигуряват ежемесечно
общо 360 лв. за издръжката на детето М. М. В.а, необходими за облекло, обувки, храна,
обучение и здравни грижи. Нуждите на детето налагат заплащане на постоянни средства,
поради което съдът намира, че месечната издръжка, която следва да поеме бащата М. В. В.
възлиза на 180 лева, която сума съответства на доказаната по делото фактическа обстановка
относно нуждите на детето и неизясненото икономическо положение на бащата, като в
останалата част до пълния предявен размер от 250 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Основателно е обаче искането издръжката да се присъди за минало време, в рамките на
допустимото от закона до една година преди подаването на исковата молба (чл. 149 СК),
защото безспорно се установи от събраните доказателства, че бащата в продължение на
последните тринадесет години не е предоставил никакви средства за отглеждане на дъщеря
си.
Съдът е задължен да определи мерки за лични отношения между родител и дете във всички
случаи на ограничаване или лишаване на родителя от родителски права, като това
законодателно разрешение изключва правната възможност съдът да не определи мерки за
лични отношения, независимо от фактическите обстоятелства на конкретния случай -
определение № 177 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2662/2020 г., IV г. о., ГК. Съдът
намира, че на основание чл. 134, т. 2 СК следва да бъде определен следният режим на лични
контакти на ответника М. В. В. с детето М. М. В.а: всяка първа и трета събота от месеца от
12.00ч. до 17.00 ч. с изключение на летния месец, през който майката ползва платен
годишен отпуск, който се явява подходящ, доколкото в интерес на детето е да получи
ефективна възможност за постепенно възстановяване на емоционалната връзка със своя
баща.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът М. В. В. следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените от нея разноски по делото: 30 лева за държавна такса и 600 лева за
адвокатско възнаграждение.
Съобщение за лишаването на бащата от родителски права следва да се изпрати на общината
по местожителството по постоянния му адрес за вписване по реда на чл. 136 СК, както и на
ДСП Елин Пелин по настоящия адрес на детето.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ЛИШАВА от родителски права М. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „К.“, бл. .. ет.
1, ап. 3, по отношение на детето М. М. В.а, ЕГН **********, на основание чл. 132, ал. 1, т.
2 СК.
5
ОСЪЖДА бащата М. В. В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА издръжка на непълнолетното
си дете М. М. В.а, ЕГН **********, със съгласието на майка й М. П. М., ЕГН **********, с
адрес: с. Д.М. община Г.М., област Софийска, в размер на 180 (сто и осемдесет) лева
месечно, платима до 5 число на съответния месец, считано от подаване на исковата молба на
09.02.2022 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законна лихва върху всяка просрочена месечна вноска, както и ДА ЗАПЛАТИ
издръжка в същият размер от 180 (сто и осемдесет) лева месечно за периода от 09.02.2021 г.
до 08.02.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за издръжка до пълния претендиран размер от
250 лева.
ОПРЕДЕЛЯ режим на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата М. В. В., ЕГН **********, с
детето М. М. В.а, ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от
12.00 ч. до 17.00 ч. с изключение на летния месец, през който майката ползва платен
годишен отпуск, на основание чл. 134, т. 2 СК.
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „К.“, бл. .. ет. 1, ап. 3 ДА
ЗАПЛАТИ на М. П. М., ЕГН **********, с адрес: с. Д.М. община Г.М., област Софийска,
сумата от 630 лева, направени разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съобщение за решението да се изпрати на Столична община-Район К. за вписване в
регистъра по чл. 136 от Семейния кодекс.
Препис от решението да се изпрати и на Дирекция „Социално подпомагане“ Елин Пелин.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6