Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 11.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шести юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия Евелина
Маринова в. гр. д. № 4024 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 237450 от 08.10.2019 г., постановено по
гр.д. № 51131/2018 г. на СРС, 59 състав, са отхвърлени предявените от Д.С.В.
против „Л.С.“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за
признаване на уволнението му, извършено със заповед № 34 от 28.02.2018 г. на
изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД, връчена на 26.06.2018 г., за незаконно, възстановяване на предишната работа
„шофьор, автобус“ и заплащане на обезщетение за времето, през което е останал
без работа. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба от ищеца Д.С.В.. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е
неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Навежда оплакване, че прекратяването на трудовото правоотношение по
чл.328, ал.1, т.12 КТ се осъществява от работодателя с предизвестие, каквото в
случая не е било отправено до ищеца и само на това основание искът по чл.344,
ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна следва
да бъде уважен. Счита, че изложените в заповедта за уволнение мотиви обуславят
приложението не на чл.328, ал.1, т.12 КТ – обективна невъзможност за изпълнение
на трудовия договор, а на чл.328, ал.1, т.11 КТ, която касае промяна на
изискванията за изпълнение на длъжността, чийто фактически състав обаче в
случая не е налице. Развива доводи, че е отговарял на изискванията за заемане
на длъжността съгласно длъжностните характеристики от 28.08.2014 г., което се
установявало от копието на личното ми трудово досие, както и че е изпълнявал
служебните си задължения между Терминал 1 и Терминал 2 и след изтичане на срока
на предишния ми пропуск повече от две години. По отношение на събраните пред
първата инстанция гласни доказателства навежда оплакване, че не отговаря на
истината заявеното от разпитан по делото свидетел, че шофьорите на автобус
трябва да притежават пропуск, защото трябвало да влизат в зоната. За обективна
невъзможност за продължаване на
съществуването на трудовото правоотношение може да се приеме такова
обстоятелство или факт, което стои извън волята на страните и е настъпило към
датата на издаване на заповедта за прекратяването му, каквото в случая не е
налице. Излага съображения, че заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение е мотивирана с наличието на отказ на ДАНС и ГД „ГП“ за издаване
на валидни пропуски за работа при ответника. Тези откази обаче не са съобщени
на жалбоподателя с оглед реализиране възможността му да ги обжалва. Към момента
на издаването им е било налице висящо НОХД № 12526/2013 г. на СРС, 2 състав, но
с влязла в сила на 24.01.2018 г. присъда жалбоподателят е признат за невиновен
по повдигнато му обвинение за престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.1 НК. Към
момента на издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
жалбоподателят не е бил осъждан и не е имало данни за неприключили спрямо него
наказателни производства, видно от представените по делото свидетелство за
съдимост с рег. № 17453/08.02.2018 г. и удостоверение изх. № И-7247/22.02.2018
г. По изложените съображения счита, че не е било налице основание да му бъде
отказано издаването на съответния пропуск. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Извън срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от страна на „Л.С.“ ЕАД, в който се поддържат доводи за
неоснователност на въззивната жалба. Излагат се съображения, че за да изпълнява
самостоятелно възложените му задължения, въззивникът е необходимо да притежава
пропуск, който да му осигурява достъп до зоните с ограничен достъп, където се
изпълняват основните дейности, като в противен случай същият не е в състояние
да ги изпълнява. Поддържа се, че приложение в случая намират Регламент (ЕО) №
300/2008 на Европейския Парламент и на Съвета
от 11 март 2008 година относно общите правила в областта на сигурността на
гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002; Регламент
(ЕС) 2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 година за установяване на
подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във
въздухоплаването; Закон за гражданското въздухоплаване (ЗГВ); Националната
програма за сигурност в гражданското въздухоплаване (НПСГВ) и Националната
програма за обучение и сертифициране по сигурност в гражданското въздухоплаване
(НПОССГВ). Поддържа се, че „Л.С.“ ЕАД няма отношение към причините, довели до
отказа за издаване на постоянен пропуск на ищеца, като е било уведомено с писмо
рег. № 60-06-166/19.02.2018 г. на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна
администрация“ (ГД „ГВА“), че Д.В. не отговаря на условията и критериите за
издаване на постоянен пропуск. В този случай е възникнала нова фактическа
обстановка по причини, стоящи извън волята на страните, при което реалното изпълнение
на трудовия договор е станало невъзможно. Отправя се искане за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното на 06.07.2020 г. открито съдебно
заседание от страна на въззиваемия се поддържа, че без постоянен пропуск
въззивникът-ищец не може да изпълнява служебните си задължения, тъй като трябва
да влиза съответно в критичните зони, както и че този пропуск се издава
единствено и само от ГД „ГВА“, която не им дава мотивация защо отказва
издаването на постоянен пропуск за този служител, по отношение на когото е
имало дело и присъда.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна; чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на предишната работа и чл.344,
ал.1, т.3 КТ – за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради уволнението.
С
исковата молба ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 1292/08.08.2011
г. е заемал длъжността „шофьор, автобус“, отдел „Автотранспорт“, Дирекция
„Транспорт и ГСМ“. Със заповед № 34/28.02.2018 г., връчена на 26.06.2018 г.,
трудовото му правоотношение е било прекратено от работодателя на основание
чл.328, ал.1, т.12 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор, каквато счита, че не е била налице. Излага доводи, че заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение е мотивирана с приложението на т.1.2.1
от Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване, касаеща
проверка преди издаване на карта за самоличност на член на екипажа или пропуск,
разрешаващи им да влизат непридружени в зоните с ограничен достъп. Твърди, че
не е запознат с посочената Национална програма, последната не му е връчвана,
нито е част от длъжностната му характеристика, като намира, че същата не е
относима към заеманата от него длъжност. Твърди, че като шофьор на автобус „шатъл“ се е движел между Терминал
1и Терминал 2. В заповед № 34/28.02.2018 г. е посочен положителен за него
доклад № 100-24738 от 13.12.2017 г. от директора на Дирекция „Сигурност“, с
който ищецът е предложен за издаване на постоянен пропуск и същият доклад е
изпратен на Главна дирекция „Гранична полиция“, като не познава мотивите на
писмо № 60-06-166/19.02.2018 г. на ГД „ГВА“, с което същата е уведомила „Л.С.“
ЕАД, че ищецът не отговаря на условията и критериите за издаване на постоянен
пропуск. Твърди, че в продължение на 7 години е изпълнявал длъжността „шофьор,
автобус“ с различни видове пропуски за ограничените зони, вкл. с постоянен и с
временен пропуск, макар да не е имал необходимост от такъв, тъй като е
изпълнявал без никакви обструкции служебните си задължения между двата
терминала и след изтичане срока на пропуска, което състояние е продължило
повече от 2 години. Във връзка с посоченото счита, че след като е работил
необезпокоявано с постоянен, временен пропуск и без пропуск, не съществува
пречка да продължи работата си при условията от преди прекратяването на
трудовото му правоотношение. Твърди, че към момента на подаване на молбата му
от 2017 г. за издаване на постоянен пропуск е представил оправдателна присъда
от 13.06.2016 г. по НОХД № 12526/2013 г. на СРС, НО, 2 състав, влязла в сила
впоследствие – на 24.01.2018 г., като своевременно е уведомил за влизането й в сила
и е приложил свидетелство за съдимост рег. № 17453 от 08.02.2018 г., от което
било видно, че не е осъждан, както и удостоверение изх. № И-7247/22.02.2018 г.
от Националната следствена служба за липса на данни за обвинения и неприключили
наказателни производства. По отношение на заеманата от него длъжност пояснява,
че за заемането й се изисква категория „Д“, но въпреки това, тя се изпълнява и
от назначени лица с категория „С“ и „В“, които в продължение на 6 месеца не са
имали постоянен пропуск. На същата длъжност е бил назначен и служител с
категория „Б“, който е упражнявал дейността с временен пропуск, както и ищецът.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да
го възстанови на предишната работа, както и да осъди ответника да му заплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението за
период от 6 месеца – от 26.06.2018 г. до 26.12.2018 г. в размер на 7 852,
32 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Л.С.“
ЕАД, с който оспорва предявените искове. Излага съображения, че законосъобразно
е прекратил трудовото правоотношение на ищеца. Счита, че отказът на ГД „ГВА“ да
издаде на ищеца постоянен пропуск, води до невъзможност последният да изпълнява
произтичащите от трудовия му договор задължения. Твърди, че ищецът е заемал
длъжността „шофьор, автобус“ в отдел „Автотранспорт“ на Дирекция „Транспорт и
ГСМ“ на „Л.С.“ ЕАД. Във връзка с твърденията на ищеца, че е шофьор на автобус
„шатъл“, който се движи между Терминал 1 и Терминал 2, ответникът, като се
позовава на т.1, т.6, т,7, т.9 и т.10 от длъжностната характеристика на ищеца, развива
доводи, че задълженията му се отнасят до цялостното обслужване на дейността и
предназначението на „Л.С.“ ЕАД, като единствено в т.11 от длъжностната
характеристика е въведено и задължение по отношение на водачите на трансферни
автобуси, което показва, че посочената дейност не е основна, а допълваща.
Твърди, че ищецът е преминал специализирано обучение по наземно движение на
територията на летище и е получил достъп „Перон“, сертифициран е съгласно НПОССГВ,
което единствено му дава право да управлява автобус на територията на Летище
София, а наличието на такъв сертификат оборва твърдението на ищеца, че
дейността му е единствено на шофьор на автобус „шатъл“ между двата терминала на
летището. Излага подробни съображения относно приложимата по отношение на
гражданското въздухоплаване правна уредба, като се позовава на Регламент (ЕО) №
300/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 март 2008 година относно
общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за
отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002; Регламент (ЕС) 2015/1998 на Комисията от
5 ноември 2015 година за установяване на подробни мерки за прилагането на
общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването; Закон за
гражданското въздухоплаване (ЗГВ); Националната програма за сигурност в
гражданското въздухоплаване (НПСГВ) и Националната програма за обучение и
сертифициране по сигурност в гражданското въздухоплаване (НПОССГВ). По
изложените съображения счита, че законосъобразно е упражнил правото си да
прекрати едностранно трудовото
правоотношение на ищеца. В случай че бъде уважен искът по чл.334, ал.1,
т.3 КТ, вр. чл.225 КТ за обезщетение за времето, през което ищецът е останал
без работа, прави възражение за прихващане с изплатената на ищеца сума в размер
на 2 564, 90 лв., от която: сумата от 1 206, 98 лв., представляваща
обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 15
дни, и сумата от 1 357, 92 лв., представляваща обезщетение по чл.220 КТ за
неспазен срок на предизвестие в размер на брутното му трудово възнаграждение за
един месец, изплатено през месец юни. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
По
делото е представен е трудов договор № 1292/08.08.2011 г., сключен между
работодателя „Л.С.“ ЕАД и работника/служителя Д.С.В., по силата на който
работодателят възлага, а работникът/служителят приема да изпълнява длъжността
„шофьор, автобус“ с код по НКИД – 51 и код по НКПД – 83312002, с характер на
работата, определен в длъжностната характеристика, място на работата: гр. С.и
работно място: Дирекция „Транспорт и ГСМ“, Отдел „Автотранспорт“, Сектор
„Автобуси“, като договорът е сключен със
срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, при основна месечна
работна заплата в размер на 693 лв. Видно от отбелязването на стр.2 от трудовия
договор, на работника е връчено копие на длъжностната характеристика на
29.08.2011 г.
С
допълнително споразумение № 1424/08.09.2011 г. към трудовия договор между
страните е постигнато съгласие, считано от 29.08.2011 г. да се изплаща
допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит – 1,1% върху основната месечна работна заплата за всяка пълна година
придобит трудов стаж и професионален опит.
С
допълнително споразумение № 1874/16.11.2011 г. към трудовия договор между
страните е постигнато съгласие, считано от 01.10.2011 г. да се изплаща
допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит – 1,1% върху основната месечна работна заплата за всяка пълна година
придобит трудов стаж и професионален опит.
С
допълнително споразумение № 675/10.10.2012 г. към трудовия договор между
страните е постигнато съгласие, считано от датата на връчване, за следните
изменения на трудовия договор: от длъжност „шофьор, автобус – дирекция
„Транспорт и ГСМ“, Отдел „Автотранспорт“, Сектор „Автобуси“ с код по НКИД – 51
и код по НКПД – 83312002 с характер на работата, определен в длъжностната
характеристика, място на работа: гр. С.и работно място: Дирекция „Наземно
обслужване“, Отдел „Перонно обслужване“, Сектор „Превоз пътници“ при основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 866 лв. Видно от допълнителното
споразумение, подписано от двете страни, на работника е връчено копие на
длъжностната характеристика на 29.10.2012 г.
По
делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „шофьор, автобус“,
код по НКПД 83312002, утвърдена от изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД на
28.08.2014 г. и връчена на ищеца на същата дата. От същата е видно, че основни
функции и задължения за посочената длъжност са: управлява и обслужва автобуси за транспортиране
на пътници и екипажи /р.II, т.1/; контролира осветлението, отоплението и вентилацията в автобуса /р.II, т.2/; познава и спазва Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, ПАБ, ЗДП, ППЗДП и Сигурността за гарантиране на
безопасно придвижване /р.II, т.3/; при възникнали проблеми в техническото състояние на водещото МПС,
които не е в състояние да отстрани сам, незабавно да уведоми по съответния ред
отдел „Автосервиз“ /р.II, т.4/; ежедневно следи техническото състояние на водещото му се МПС,
като осигурява безопасността на движение и на пътниците и съблюдава спазването
на разписанието на самолетите /р.II, т.5/; участва в АСД (аварийно-спасителна дейност) /р.II, т.6/; Познава добре функционалните задължения
на работещите във всички служби, отдели и сектори на дружеството за съвместно
изпълнение на задачи и цялостната дейност по обслужване на пътници и самолети и
координира дейността си с тази на останалите служби на летището /р.II, т.7/; поема функциите и задълженията, указани
му от ръководителя на отдела и подробно се запознава с длъжностната
характеристика при заместване /р.II, т.8/; водачите на перонни автобуси, след спиране на автобуса пред
входовете/изходите в/от терминалите или на стоянките за НО, задължително
застават от страната на отворените врати на автобуса и следят процеса на
качване/слизане на пътници и при необходимост помагат на възрастни хора,
семейства с малки деца и колички при преминаването им от изхода/стълбата до
автобуса или обратно /р.II, т.9/; веднага, след слизане на пътниците от автобуса водачите на
автобуси да преглеждат кабината за забравени вещи и при намиране да информират
придружаващия служител от отдел „ОП“ за намиране на притежателя /р.II, т.10/; водачите на трансферните микробуси за
транспорт между двата терминала задължително изпълняват разписаното в т.9 и
т.10, както и натоварват и разтоварват от багажния отсек багажите на пътниците
/р.II,
т.11/; изпълнява нарежданията на Изпълнителния Директор, Директор на дирекция
„Транспорт и ГСМ“ и Ръководител отдел „Автотранспорт”, които са извън горните
функции, не противоречат на преките служебни задължения и са съобразно
притежаваната или по-ниска квалификация /р.II, т.12/.
По
делото е представена присъствена книга на участниците в обучение „Правила за
безопасност на наземното движение на територията на летище и курс за получаване
на достъп „Перон“ от 08.04.2015 г., в която под номер 19 е посочено лицето Д.С.В.,
удостоверил с подписа си своето участие в посочения курс, както и протокол от
тест по обучението, в който същият е посочен под номер 15. Представена е присъствена книга на
участниците в проведен на 19.04.2016 г. „Курс информираност по „Авиационна сигурност“
за лицата, имащи право на достъп до охраняемите зони без придружител на
територията на „Летище София“, в която под номер 11 е посочено лицето Д.С.В.,
удостоверил с подписа си своето участие в посочения курс, както и протокол от
тест по курс „Авиационна сигурност – информираност“ от 19.04.2016 г., в който
същият е посочен под номер 11.
Установява
се от писмо вх. № 5193491 от 26.11.2018 г. от Главния директор на ГД „ГВА“, че
на лицето Д.С.В. са издавани два постоянни пропуска за достъп до зоните с
ограничен достъп на „Л.С.“ ЕАД: пропуск № 66650 с валидност за периода
16.09.2011 г. – 16.09.2014 г. и пропуск № 75147 с валидност за периода
11.06.2013 г. – 11.06.2016 г., като в писмото се сочи, че и двата пропуска са върнати,
което обстоятелство е отразено в базата данни на ГД „ГВА“.
По
делото е представен доклад вх. № 100-24738/13.12.2017 г. от Х.Х., директор
дирекция „Сигурност“ до изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД, в който е
посочено, че във връзка с назначаване на Д.С.В. на длъжност „шофьор, автобус“,
Дирекция „Транспорт и ГСМ“ и във връзка с изпълнение на служебните задължения е
необходимо да бъде издаден постоянен пропуск, поради което директорът на
дирекция „Сигурност“ предлага необходимата документация за издаване на
постоянен пропуск съгласно т.2.5 от Приложение 1-А от НПСГВ да бъде изпратена с
писмо до ГД „ГВА“.
С писмо
изх. № 100-24804/13.12.2017 г. от изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД до
Главния директор на ГД „ГВА“ е поискано издаване на постоянен пропуск на Д.С.В.
на длъжност „шофьор, автобус“, Дирекция „Транспорт и ГСМ“ към „Л.С.“ ЕАД.
С писмо
peг. № 60-06-166/19.02.2018 г. главният директор на ГД „ГВА“ е уведомил „Л.С.“
ЕАД, че: съгласно т.2.6 от Приложение 1-А от НПСГВ преди издаване на постоянен
пропуск се извършва цялостна проверка на лицата от ДАНС и същите се съгласуват
с ГДГП (РДГП); че в т.1.1 от същото приложение са посочени критериите за
издаване на постоянни пропуски и че във връзка с горното и на основание писмо №
60-06-166/13.02.2018 г. от РДГП-АЕРОГАРИ, както и във връзка с т.2.8 от
Приложение 1-А на НПСГВ, ГД „ГВА“ уведомява „Л.С.“ ЕАД, че лицето Д.С.В. не
отговаря на условията и критериите за издаване на постоянен пропуск.
Относно
отказа да му бъде издаден постоянен пропуск е съставен доклад от Г.Т., Директор
на дирекция „Транспорт и ГСМ“ от 28.02.2018 г. до изпълнителния директор на „Л.С.“
ЕАД, в който се посочва, че с писмо ГД „ГВА“ е уведомила, че Д.С.В. не е
съгласуван положително от РДГП-АЕРОГАРИ и не може да му бъде издаден пропуск за
достъп до ЗОД, като по тази причина той няма възможност да изпълнява служебните
си задължения, което налага да бъде прекратено трудовото му правоотношение.
Със
заповед № 34/28.02.2018 г. на изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД, получена от
ищеца на 26.06.2018 г., на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ е прекратен трудов
договор № 1292/08.08.2011 г., сключен с Д.С.В. на длъжност „шофьор, автобус“,
код по НКПД 83312002, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта е
посочено, че за изпълнение на основните функции и задължения, произтичащи от
длъжностните характеристики, работниците и служителите на „Летище Софи“ ЕАД
следва да отговарят на определени изисквания за сигурност. Последните са
установени в Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване
(НПСГВ), като съгласно т.1.2.1 от НПСГВ лицата, включително членовете на
екипажа, трябва да са преминали успешно цялостната проверка, преди да им бъде
издадена карта за самоличност на член на екипажа или пропуск, разрешаващи им да
влизат непридружени в зоните с ограничен достъп. Условията и редът за издаване
на пропуски за лица съгласно т. 1.2.1.2.2 от НПСГВ са дадени в Приложение 1-А,
като в съответствие с т.2.6. от Приложение 1-А, преди издаване на пропуск от
упълномощения орган се извършва цялостна проверка на лицето от Държавна агенция
„Национални сигурност“ (ДА „НС“), а ако пропускът дава достъп и до граничната
зона, същият следва положително да се съгласува и от органите на Главна
дирекция „Гранични полиция“ (РД „ГП“ - Аерогари). С доклад с вх. №
100-24738/13.12.2017 г. директорът на дирекция „Сигурност“ е предложил, във
връзка с изпълнение на служебните задължения на Д.С.В. да бъде издаден
постоянен пропуск. След утвърждаване на доклада са изготвени необходимите
съгласно т. 2.5 от Приложение 1-А на НПСГВ документи, които са изпратени в ГД
„Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД „ГВА“). С писмо с peг. № 60-06-166/19.02.2018 г., ГД „ГВА“ съгласно т.2.8. от Приложение 1-А на
НПСГВ е уведомила „Л.С.“ ЕАД, че лицето Д.С.В. не отговаря на условията и критериите
за издаване на постоянен пропуск. По този начин Д.С.В. няма право на достъп до
зоните с ограничен достъп, критичните зони и до граничната зона, което не му
позволява да изпълнява основните функции и задължения, произтичащи от длъжностната
характеристика на заеманата от него длъжност. Следователно, налице е обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор, тъй като служителят не
притежава пропуск, който да му позволява да влиза без непридружител в зоните с
ограничен достъп.
С
влязла в сила на 24.01.2018 г. присъда от 13.06.2016 г. по НОХД № 12526/2013 г.
на СРС, НО, 2 състав Д.С.В. е признат за невиновен за това, че на 21.09.2012 г.
в гр. София, ж.к. „Люлин“, пред бл. 348 чрез нанасяне на удари с ръце в областта
на главата на В.Д.Й.причинил средна телесна повреда – голяма перфорация,
ангажираща долните квадранти на лявата тъпанчева ципа с кръвонаседнали,
разкъсани и подгънати навътре към кухината ръбове, отслабен слух, което е
осъществило медико-биологичния признак „трайно отслабване на слуха с лявото
ухо“, и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК.
Видно
от свидетелство за съдимост от 08.02.2018 г., лицето Д.С.В. не е осъждано, като
по делото е представено и удостоверение рег. № И-7247/22.02.2018 г., изд. от
НСлС в уверение на това, че към 21.02.2018 г. срещу него няма данни за
обвинения по неприключили производства.
От
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г.А.,
се установява, че на основание фишове с начисленото и осчетоводено трудово
възнаграждение по КТ с постоянен характер, същото е общо в размер на
1 357, 92 лв. месечно, формирана от основната заплата в размер на 984 лв.,
доплащане за професионален опит и стаж 33% в размер на 324, 72 лв. и
допълнително възнаграждение 5% в размер на 49, 20 лв., като размерът на
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за периода 26.06.2018 г. – 26.12.2018 г.
възлиза на сумата от 8 147, 52 лв.
От
заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Г.А., се установява, че при съобразяване на сумите за СБКО и
корекции за минали месеци, на основание фишове с начисленото и осчетоводено
трудово възнаграждение по КТ с постоянен характер, същото е общо в размер на
1 308, 72 лв. месечно, формирана от основната заплата в размер на 984 лв.
и доплащане за професионален опит и стаж 33% в размер на 324, 72 лв., като
размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за периода 26.06.2018 г. –
26.12.2018 г. възлиза на сумата от 7 852, 32 лв.
Пред
СРС е разпитан свидетелят И.Х.Д., заемал длъжността директор на „Техническа
дирекция“ на „Летище София“ до 14.09.2017 г., който заявява, че познава ищеца, който
е бил на длъжност „шофьор, автобус“, но са се изпълнявали и други функции,
свързани с транспорта на летището. Депозира показания, че длъжността е свързана
с издаване на пропуск, но е имало места, където е можело да се работи и без
пропуск, както и че издаването на постоянен пропуск се предхожда от издаването
на временен пропуск, какъвто се издава и в случай на загубване, изтичане,
отнемане на постоянния. Заявява, че ищецът е работел и с временен, и с
постоянен пропуск, както и че е имал дело, за което ръководството е било
уведомено, и въпреки него повече от 2-3 години е работел с пропуск, а когато
пропускът е изтекъл, не му е бил подновен; че тъй като е бил сред най-добрите
специалисти, свидетелят след съгласуване с изпълнителния директор го е поставил
да изпълнява функционални задължения там, където не се е изисквал пропуск до
преминаване на делото, като над година ищецът е работел без пропуск. Депозира
показания относно начина на организиране на работата на шофьорите в отдел
„Транспорт“, които са били разделени на 4 бригади, като има дежурна бригада,
покриваща нуждите на летището като транспорт на всички възможни точки, като
основната е била в зоната с ограничен достъп, където се осъществява превозът на
пътници между терминалите и самолетите и обратно. Заявява, че с разрешение на
ръководството ищецът е бил поставен да осъществява непрекъснатата връзка в
неохраняемата зона между двата терминала, като от 7 часа сутринта до 7 часа
вечерта на всеки 15 минути е имало автобус между терминал 1 и терминал 2 и за
осъществяване на посоченото не се е изисквал пропуск, както и че в отдела няма
длъжност „шофьор на шатъл“, като тези функции са възлагани на служители за
времето, през което са изчаквали да им издадат пропуски, или които не са били
толкова подготвени да карат между самолетите, но след атентата в гр. Бургас,
осъществен именно в зоната пред терминалите, са започнали да гледат много
сериозно на това звено и с писмено разпореждане свидетелят е определил
служители, които да работят на шатъла, като ищецът е ръководел този екип.
Пред
СРС е разпитан и свидетелят К.Д.М., заемащ длъжността Ръководител отдел
„Автотранспорт“ от 2015 г., който депозира показания, че отговарят за
транспортиране на пътници от самолетите и от чакалните до самолетите, като в
това се състои основно работата, като отговарят и за извозването на персонала
вечерно време до и от работното място; отговарят и за автобус, с който се
осъществява безплатен транспорт между двата терминала, т.нар. „шатъл“,
използван много след пускането на метрото до Терминал 2 на летището. Заявява,
че повече от година са ползвали електрически автобус, който се зарежда вътре в
сервиза, където се намира зарядната станция, а зареждането с гориво на
автобуса, който ползват сега, става на ведомствената бензиностанция, която е
близо до тяхната дирекция. Заявява, че в дирекцията нямат шофьори без пропуски,
с изключение на ищеца, който дълго време и до последно преди уволнението му е
бил без пропуск; че между Терминал 1 и Терминал 2 е неохраняема зона, свободно
достъпна и за там не се изисква специален режим, но за да си видиш автобуса и
да го заредиш, би трябвало да можеш да влезеш вътре, като не е съществувала
забрана друг шофьор да обслужи автобуса – да го погледне и зареди, но е имало
голямо недоволство сред служителите във връзка с необходимостта да извършват и
тази дейност.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В
тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е да
докаже, че между него и ответника е сключен трудов договор със соченото от
ищеца съдържание, което е било прекратено от страна на ответника.
В
тежест на работодателя е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си
да прекрати трудовото правоотношение, като съдът преценява законността на
уволнението в рамките на използваното от работодателя основание за
уволнение.
От
представения трудов договор № 1292/08.08.2011 г., изм. с допълнително
споразумение № 1424/08.09.2011 г., допълнително споразумение № 1874/16.11.2011
г. и допълнително споразумение № 675/10.10.2012 г., се установи, че между
страните валидно е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът
е заемал длъжността „шофьор, автобус“, код по НКПД 83312002, с характер на
работата, определен в длъжностната характеристика.
Установи
се от представената заповед № 34/28.02.2018 г. на изпълнителния директор на „Л.С.“
ЕАД, получена от ищеца на 26.06.2018 г., че трудовото му правоотношение е било
едностранно прекратено от работодателя-ответник, на основание чл.328, ал.1,
т.12 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
Заповедта за уволнение е мотивирана с обстоятелството, че за изпълнение на
основните им функции и задължения работниците и служителите на „Летище София“
следва да отговарят на определени изисквания за сигурност, сред които попада
притежаването на пропуск, разрешаващ им да влизат непридружени в зоните с
ограничен достъп, като за издаването на постоянен пропуск на ищеца са били
изпратени необходимите документи в ГД „ГВА“, откъдето са уведомили ответника,
че ищецът не отговаря на условията за издаването на такъв. В заповедта за
уволнение се посочва, че горното обуславя обективна невъзможност за изпълнение
на трудовия договор, тъй като ищецът не притежава пропуск, който да му позволява
да влиза в зоните с ограничен достъп.
Основанието
по чл.328, ал.1, т.12 КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за
изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на уволнение
е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова
обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало
невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Обективната
невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за
страните по трудовия договор, затова основанието по т.12 е формулирано общо /в
посочения смисъл - решение № 218 от 17.03.2010 г. по гр. д. № 984/2009 г. на
ВКС III ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
От ангажираните
по делото доказателства: доклад вх. № 100-24738/13.12.2017 г. от Х.Х., директор
дирекция „Сигурност“ до изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД; писмо изх. №
100-24804/13.12.2017 г. от изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД до Главния
директор на ГД „ГВА“; писмо peг. № 60-06-166/19.02.2018 г. от главния директор
на ГД „ГВА“ до „Л.С.“ ЕАД и доклад от Г.Т., Директор на дирекция „Транспорт и
ГСМ“ от 28.02.2018 г. до изпълнителния директор на „Л.С.“ ЕАД, се установява,
че за ищеца е поискано издаването на постоянен пропуск от ГД „ГВА“, откъдето са
уведомили ответника, че ищецът не отговаря на условията и критериите за
издаването на такъв.
Ирелевантно
в случая е какви са причините за постановяване на отказа от страна на ГД „ГВА“
за издаване на постоянен пропуск, както и обстоятелството дали същите са били съобщени
на ищеца. Неотносими се явяват и доводите на жалбоподателя, че към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение от страна на работодателя оправдателната му присъда
за повдигнатото обвинение по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК е влязла в сила.
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е мотивирана с
наличието на висящи наказателни производства по отношение на ищеца. От значение
е обстоятелството обуславя ли отказът за издаване на пропуск обективна невъзможност
за изпълнение на трудовия договор.
За
извършване на тази преценка следва да се съобрази, че по отношение на
сигурността в гражданското въздухоплаване приложение намират Регламент (ЕО) №
300/2008 на Европейския Парламент и на Съвета
от 11 март 2008 година относно общите правила в областта на сигурността на
гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002;
Регламент (ЕС) 2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 година за установяване
на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във
въздухоплаването. Съгласно т.1 на член 4 „Общи основни стандарти“ от Регламент
(ЕО) № 300/2008 на Европейския Парламент и на Съвета
от 11 март 2008 година относно общите правила в областта на сигурността на
гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002, общите
основни стандарти за опазване на гражданското въздухоплаване от актове на
незаконна намеса, които застрашават сигурността на гражданското въздухоплаване,
са изложени в приложението. В т.1.1 от раздел 1 „Сигурност на летищата“ на
Приложение „Общи основни стандарти за защита на гражданското въздухоплаване от
актове на незаконна намеса (член 4)“ са поставени изисквания за планиране на
летищата, като съгласно т.1.1.2 на летищата се определят следните зони: а)
охраняеми граници; б) съоръжение за излитане и кацане; в) зони с ограничен
достъп; и г) критични части на зоните с ограничен достъп. В т.1.2 е уреден
контрол на достъпа, като съгласно т.1.2.2 влизането в зоните с ограничен достъп
се контролира, за да се гарантира, че в тях няма да проникнат лица и превозни
средства, които нямат разрешение за това, а по силата на т.1.2.4 лицата,
включително членовете на екипажа, трябва да са преминали успешно цялостната
проверка, преди да им бъде издадена карта за самоличност на член на екипажа или
летищна карта за самоличност, разрешаваща им да влизат непридружени в зоните с
ограничен достъп.
Съгласно
т.1.1.2.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията от 5 ноември
2015 година за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни
стандарти за сигурност във въздухоплаването, зоните с ограничен достъп включват
поне следното: а) част от летището, до която имат достъп проверените заминаващи
пътници; както и б) част от летището, през която след проверка може да
преминава регистрираният багаж при заминаване или в която той може да се
намира, ако този багаж не е защитен; както и в) част от летището, предназначена
за паркиране на въздухоплавателни средства, в които се качват пътници или се
товарят товари.
Съгласно
чл.16о, ал.1 ЗГВ, на всяко летище се определят зони за сигурност, до които
достъпът е ограничен. По силата на чл.16о, ал.2 ЗГВ в редакцията преди изм. ДВ,
бр. 1/2019 г., действала към момента на прекратяването на трудовото
правоотношение на
ищеца, достъпът на физически лица, които изпълняват служебните си задължения,
до зоните за сигурност на гражданските летища се осъществява след извършване на
успешна цялостна проверка от Държавна агенция „Национална сигурност“ по
критерии, посочени в Националната програма за сигурност в гражданското
въздухоплаване. Достъпът в граничната
зона се съгласува и с органите на Главна дирекция „Гранична полиция“.
Установи
се по делото, че сред основните функции и задължения на ищеца съгласно
представената по делото длъжностна характеристика е управление и обслужване на
автобуси за транспортиране на пътници и екипажи /р.II, т.1/, като изрично е предвидено и познаване на
функционалните задължения на работещите във всички служби, отдели и сектори на
дружеството за съвместно изпълнение на задачи и цялостната дейност по
обслужване на пътници и самолети и координиране дейността си с тази на
останалите служби на летището /р.II, т.7/. Установи се от писмо вх. № 5193491 от 26.11.2018 г. от Главния
директор на ГД „ГВА“, че на ищеца са издавани два постоянни пропуска за достъп
до зоните с ограничен достъп на „Л.С.“ ЕАД: пропуск № 66650 с валидност за
периода 16.09.2011 г. – 16.09.2014 г. и пропуск № 75147 с валидност за периода
11.06.2013 г. – 11.06.2016 г., като в писмото се сочи, че и двата пропуска са
върнати, което обстоятелство е отразено в базата данни на ГД „ГВА“. Установи се
също, че ищецът е преминал обучение „Правила за безопасност на наземното
движение на територията на летище и курс за получаване на достъп „Перон“ от
08.04.2015 г. и „Курс информираност по „Авиационна сигурност“ за лицата, имащи
право на достъп до охраняемите зони без придружител на територията на „Летище
София“ от 19.04.2016 г. От ангажираните гласни доказателства – показанията на
свидетеля Димитриев, заемал до 14.09.2017 г. длъжността директор на „Техническа
дирекция“ на Летище София, се установи, че организацията на работа на шофьорите
в отдел „Транспорт“ на летището е налагала влизане в зони с ограничен достъп и
е свързана с издаване на пропуск. Свидетелят е заявил, че е имало и места,
където е можело да се работи без пропуск, като от показанията му се установява
и че с разрешение на ръководството ищецът е бил поставен да изпълнява връзката
между двата терминала, където зоната е била неохраняема и не се е изисквал
пропуск, без в отдела да е имало отделна длъжност „шофьор на шатъл“. От
показанията на свидетеля М., заемащ длъжността Ръководител на Отдел
„Автотранспорт“ от 2015 г. обаче се установява, че в дирекцията няма шофьори
без пропуски, с изключение на ищеца и че дори обслужването на т.нар. „шатъл“, чрез
който се осъществява връзката между двата терминала, налага влизане в зона с
ограничен достъп.
По
изложените съображения неоснователно се явява оплакването на жалбоподателя, че
не е налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Обстоятелството,
че в определен период – след изтичане на пропуска на ищеца и до прекратяване на
трудовото му правоотношение същият е бил поставен да осъществява функции, които
не са били свързани с влизане в зони с ограничен достъп, не променя горния
извод, доколкото от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
следва, че изпълнението на задълженията за заеманата от ищеца длъжност е
налагало той да има пропуск за зоните с ограничен достъп.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че липсата на предизвестие от страна на
работодателя обуславя незаконност на уволнението. Неотправянето
на писмено предизвестие не води до незаконосъобразност на уволнението,
извършено на основанията по чл.328, ал.1 КТ. Липсата на писмено предизвестие не
може да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението по
отношение на всички състави по чл.328, ал.1 КТ. То няма значение за
законосъобразността на уволненията по чл.328, ал.1 КТ, а за евентуална
отговорност на работодателя за обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазване
срока на предизвестието /в посочения смисъл - решение № 169 от 12.10.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 2023/2016 г., III ГО; решение № 94 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1301/2012 г., III ГО; решение № 873 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1757/2009 г., IV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
Възражението
на жалбоподателя, че мотивите на заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение не съответстват на посоченото от работодателя основание по
чл.328, ал.1, т.12 КТ, а отговарят на уреденото в чл.328, ал.1, т.11 КТ основание, е направено едва с въззивната жалба, поради което същото не
следва да се обсъжда като несвоевременно заявено. Само за пълнота следва да се
отбележи, че за да бъде приложен чл.328, ал.1, т.11 КТ, следва да е
налице промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, на които работникът
или служителят да не отговаря, каквито мотиви не се съдържат в процесната
заповед за уволнение.
По
изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 ГПК
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна се явява
неоснователен. С оглед така формирания извод за неоснователност на иска чл.344,
ал.1, т.1 ГПК, неоснователни се явяват и обусловените от изхода му искове по
чл.344, ал.1, т.2 – за възстановяване на предишната работа и чл.344, ал.1, т.3 КТ – за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да
се потвърди.
По разноските:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски
за въззивното производство.
На
ответника по жалбата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, вр. чл.23, т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, сумата от
150 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Воден
от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
237450 от 08.10.2019 г., постановено по гр.д. № 51131/2018 г. на СРС, 59
състав.
ОСЪЖДА Д.С.В., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***
– адв. М.М. да заплати на „Л.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***,
А.С.№ 1, на основание чл.78,
ал.3, вр. ал.8 ГПК, вр. чл.23, т.1 НЗПП, сумата от 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.