№ 92
гр. Варна , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110201203 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. С. Ж. против Електронен фиш серия К
№2168722, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на жалбоподателя Я.
С. Ж. в качеството му на законен представител на „Лайтинг систем“ ЕООД, на
основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона
за движение по пътищата, е наложена Глоба в размер на 100 лева за
допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата.
Жалбоподателят изразява несъгласието си с наложената му глоба, като в
жалбата моли за отмяна на издадения по отношение на него електронен фиш.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Варна изразява своето писмено
становище по отношение на депозираната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, който поддържа
жалбата на заявените в нея основания.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 14.07.2018г. в обл. Варна, по главен път I-9 с мобилна видео –
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип
TFR1M-524/07 била засечена скорост на движение на моторно превозно
1
средство –лек автомобил с ДК № В 9742РМ от 90 км (след отчитане на
допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 60км./ч., т.е.
превишение в размер на 30 км./ч.
Лекият автомобил бил регистриран на името на „Лайтинг систем“
ЕООД – в несъстоятелност. Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр.
Варна бил издаден електронен фиш серия, с който на Я. Ж., който бил приет
за представляващ дружеството била наложена глоба в размер на 100 (сто)
лева за извършеното нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз
основа на всички събрани писмени доказателства, които съдът кредитира като
логични и безпротиворечиви.
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол
на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване
на нарушенията да използват два вида технически средства или системи –
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на
движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно
веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП,
изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи
извършеното нарушение.
Видно от Протокол за проверка № 2-8-18 по отношение на мобилна –
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип
TFR1M-524/07 регистрираната скорост попада в обхвата й, като допустимата
грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч., съответно над 1 % при
скорост над 100 км./ч. В случая липсват данни, които да установяват, че
радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това
условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената
скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено
деянието.
Поради изложеното, съдът намира за несъмнено установени както
засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на
автомобила.
2
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалвания
електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че електронният фиш е издаден от
компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност,
съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.
Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗАНН. По дефиниция електронният фиш не
носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на
определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само
структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е
сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на
електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
3
средства.
Измерената скорост на движение на автомобила е 93 км/ч., допустимата
грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 %, поради което правилно във
фиша е отразена скорост от 90 км/ч.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо
средство радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
тип TFR1M-524/07 било заснето движение на процесния лек автомобил със
скорост от 90 км./ч. при ограничение от 60 км./ч. за населено място, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е установено превишение
на скоростта с 30 км./ч.
Нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, а разпоредбата на ал. 2
гласи, че когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. В конкретния случай към датата на нарушението
собственик на автомобила е юридическото лице „Лайтинг систем“ ЕООД.
Съдът не приема възраженията на жалбоподателя, че не следва да носи адм.
нак. отговорност тъй като дружеството представлявано от него било обявено
в несъстоятелност. Следва да се уточнил, че при открито производство по
несъстоятелност легитимните органи на представителство на дружеството,
съгласно разпоредби на ТЗ, продължават да функционират, доколкото тези им
правомощия не са ограничени при условията на чл.635 от ТЗ (за което няма
доказателства, а и не се твърди). Спецификата на представителството на
търговеца с оглед на откритото по отношение на него производство по
несъстоятелност не означава, че е налице определена двойственост, като той
продължава да се представлява от своите легитимни органи. В този смисъл е
и практиката на съдилищата.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
4
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение
не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се
отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.
С оглед на това, че наложеното на жалбоподателя наказание е в размер,
императивно установен със закон, обжалваният електронен фиш следва да се
потвърди като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №2168722, издаден от ОД
на МВР – гр. Варна, с който на жалбоподателя Я. С. Ж. в качеството му на
законен представител на „Лайтинг систем“ ЕООД, на основание разпоредбите
на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по
пътищата, е наложена Глоба в размер на 100 лева за допуснато от него
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата.
ОСЪЖДА Я. С. Ж. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
5
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд -
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6