Р Е Ш Е Н И Е
№ 921/7.3.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети
февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар И.И., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3257 по описа за 2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал 1 ЗЗД от „П.И.Б." АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, регистрирано в Търговски
регистър към Агенция по вписванията, представлявано от * - Изпълнителен директор срещу А.Г.Е., ЕГН **********,
с адрес: *** и А.Р.Е., ЕГН **********, с адрес: *** за обявяване за относително
недействителни по отношение на ищеца на договор за дарение на недвижими имоти
оформен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 3, том II, peг. № *,
дело № 167 от *. по описа на Нотариус *, peг. № * на
НК, вписан с вх. peг. № * от 19.08.* ***
Излага се в исковата молба, че банката ищец е универсален правоприемник
на „МКБ *" АД, ЕИК *. Между „МКБ *" АД, ЕИК * и „*“ ЕООД, ЕИК *, е
сключен Договор за кредит „Бизнес алтернатива“ с погасителни вноски №
346-31/20.12.2007г., по силата на който на дружеството е предоставен банков
кредит за оборотни средства в размер на 44 000 евро.
Твърди се в исковата молба, че с Анекс № 1/18.05.2010г. с №
369-181/18.05.2010г. е променен погасителния план по кредита, като страните са
постигнали съгласие от А.Г.Е. да встъпи в дълга на „*" ЕООД, като поеме
неограничена солидарна отговорност за изпълнението на задълженията на
Кредитополучателя. С Анекс № 2/29.06.2011г. с № 369-195/29.06.2011г. е
договорен гратисен период относно непогасената главница, като е променен и
погасителния план на кредита, като последната погасителна вноска е дължима на
20.12.2017г. Поради неизпълнение на
договорните задължения от
страна на Кредитополучателя и на Съдлъжника, на 20.03.201Зг. кредитът е обявен
за предсрочно изискуем, като на 28.06.201Зг. са издадени Заповед № 5601 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист от
10.07.201Зг. за сумите: 38 056.14 евро - главница; 4 579.15 евро - договорна
лихва за периода 20.10.2011г. - 19.03.2013г.; 3 067.86 евро - наказателна лихва
за периода 20.12.2011г. - 25.06.201Зг.; 297.55 евро - годишна такса за
управление на кредита; 1 799.39 лева - държавна такса и 1 350.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на горния изпълнителен лист, от „П.и.б."
АД е образувано изп. д. № 1548/201Зг. по описа на ЧСИ Захари Димитров, peг. №
808 на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - гр. Варна.
На 19.08.*. в Имотния регистър към Агенция по вписванията е вписан
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 3, том II, peг. № *, дело № 167 от
*. по описа на Нотариус ****.
Мотивира правен интерес за предявяването на павловия иск с твърденията,
че с прехвърлянето недвижимия имот първата ответница, е увредила интереса на
кредитора-ищец, като с намаляване на имуществото си е намалила възможността на
ищеца да удовлетвори вземането си от нейното имущество, като при евентуалното
уважаване на павловия иск кредиторът-ищец ще има право да се удовлетвори от
отчужденото имущество по реда на изпълнителното производство за удовлетворяване
на вземането си.
Моли се за уважаване на предявения иск при изложени в исковата молба
аргументи и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът А.Р.Е. депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131
от ГПК, с който оспорва иска. Не оспорва допустимостта на иска, но го намира за
неоснователен.
Оспорва твърденията на ищеца за наличието на увреждане интересите на
кредитора-ищец, като твърди, че във връзка с отпуснатия от банката-ищец кредит
е учредено обезпечение с недвижими имоти различни от прехвърлените с
атакуваната сделка, които са достатъчни по своята стойност да задоволят
вземането на кредитора и с пазарна стойност многократно надвишаваща тази на
задължението. Твърди се от ответницата, че освен даденото при отпускането на
кредита обезпечение в изпълнителното производство са наложени и възбрани върху
недвижими имоти, които също надвишават многократно по стойност размера на
задълженията към кредитора. Възразява се в подадения отговор, че в случая не е
налице и субективната предпоставка за надлежното упражняване на правото на
кредитора по чл. 135 ЗЗД, а именно знанието, че се уврежда кредитора, както по
отношение на длъжника, така и на третото лице-преобретател. В тази връзка моли
искът да бъде отхвърлен.
Ответникът А.Г.Е., ЕГН ********** в срока по чл. 131 от ГПК не депозира
отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени по реда
на чл. 12 и чл. 235 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите
и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.12.2007г. между Между „МКБ *" АД, ЕИК *, чийто универсален
правоприемник е банката ищец и „*“ ЕООД, ЕИК *, е сключен Договор за кредит
„Бизнес алтернатива“ с погасителни вноски № 346-31/20.12.2007г. (л. 6-8), по силата
на който на дружеството е предоставен банков кредит за оборотни средства в
размер на 44 000 евро.
С Анекс № 1/18.05.2010г. с № 369-181/18.05.2010г. (л. 9-10) страните по
договора за кредит № 346-31/20.12.2007г. са постигнали съгласие за промяна в
погасителния план по кредита, както и встъпване на А.Г.Е. в дълга на „*"
ЕООД, с поемане на неограничена солидарна отговорност за изпълнението на
задълженията на Кредитополучателя.
С Анекс № 2/29.06.2011г. с № 369-195/29.06.2011г. (л. 11) страните по договора
за кредит № 346-31/20.12.2007г. са договорили гратисен период относно
непогасената главница, като са променили и погасителния план на кредита, като
последната погасителна вноска е дължима на 20.12.2017г.
От служебно извършена справка по
ч.гр.д. № 9365/2013 г. ВРС и от приложените на л. 12 и 13 от делото преписи
от изпълнителен лист и заповед за изпълнение, издадени по същото дело се
установява, че предвид неизпълнение на договорните задължения на кредитополучателя
и съдлъжника по договора за кредит, банката ищец е обявила същия за предсрочно
изискуем считано от 20.03.201Зг., като по заявление на кредитора са издадени
Заповед № 5601 от 28.06.201Зг. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ и Изпълнителен лист от 10.07.201Зг. за сумите: 38 056.14 евро -
главница; 4 579.15 евро - договорна лихва за периода 20.10.2011г. -
19.03.2013г.; 3 067.86 евро - наказателна лихва за периода 20.12.2011г. -
25.06.201Зг.; 297.55 евро - годишна такса за управление на кредита; 1 799.39
лева - държавна такса и 1 350.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Установява се от приложената на листи 14 и 15 от делото молба до ЧСИ
№808 КЧСИ и удостоверение за размера на дълга на ответниците по ИД №
20138080401548 на ЧСИ Захари Димитров, peг. № 808 на КЧСИ (л. 122),
че въз основа на горепосочените заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, по инициатива на ищеца е образувано изп. д.
№ 1548/201Зг. по описа на ЧСИ Захари Димитров, peг. № 808 на КЧСИ, с район на
действие - Окръжен съд - гр. Варна, като задължението на ответниците по същото
дело към ищеца, след приспадане на стойността на придобития от взискателя при
публичната продан ипотекиран имот възлиза на сумата от 55 968,15 лева.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 3, том II, peг. № *, дело
№ 167 от *. по описа на Нотариус *, peг. № * на НК,
вписан с вх. peг. № * от 19.08.*., акт ***.
По делото бе допусната и приета съдебно оценителната експертиза на
вещото лице С. Д., съгласно която стойността на имотите прехвърлени с
атакуваното дарение е както следва: Дворно място с площ от 320 кв.м. по
нотариален акт, а по скица и данъчна оценка с площ 530 ***.
При така установените факти
и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. За
уважаването им е необходимо установяване на две обективни и една субективна
предпоставка, а именно: 1) ищецът да е кредитор на ответника–прехвърлител; 2)
увреждаща кредитора сделка; и 3) знание (съзнаване) на увреждането от страна на
прехвърлителя. В конкретния случай, понеже сделките са безвъзмездни (дарение),
не се изисква съзнаване на увреждането и от втория ответник–приобретател на
имуществото. Предпоставките са кумулативно предвидени, което означава, че
липсата и на една от всичките води до отхвърляне на иска.
Предмет на исковата претенция по чл. 135 ЗЗД в настоящото производство е
прогласяване за относително недействителни спрямо ищеца на договори за дарение на
недвижими имоти, сключени между двете ответници – майка и дъщеря и оформени с Нотариален
акт за дарение на недвижим имот ***.
За да е налице правен интерес за търсене на защита по реда на чл. 135 ЗЗД е необходимо кредиторът да посочи обстоятелства и факти относно качеството
си на кредитор на ответника прехвърлител, както и такива относно наличието на правна
сделка между ответника длъжник и другия ответник, а така също и на твърдения за
увреждане интересите на кредитора от извършеното правно действие. Искът по чл. 135 ЗЗД е с предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по
отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това предвидено
от закона право възниква, когато от фактическа страна е установено наличието на
действително вземане, което не е погасено, чрез плащане, прихващане, по давност
или по друг начин, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо.
Ищецът установява качеството си на кредитор като материална предпоставка, без
да провежда пълно и главно доказване на правата, от които черпи правния си
интерес. Посочената фактическа постановка, отнесена към разглеждания случай
обуславя допустимостта на предявения иск.
Безспорно е между страните, че банката е кредитор на ответника А.Г.Е. по
силата на сключения договор за кредит и анексите посочени по-горе, който договор
за кредит освен това е обявен за предсрочно изискуем. Няма данни, а и не се
твърди първият ответник да е погасил изцяло задълженията си към банката и облигационната
им връзка да е прекратена на това или друго основание.
Съгласно установената практика на Върховния касационен съд (така
например Решение № 4 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 551/2010 г., III г.
о., ГК, решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. ІV г.о. ВКС;
решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. ІV г.о. ВКС), всяко
отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение
на кредиторите му, поради което отменителният иск по чл. 135 ЗЗД ще е
основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява обема му
или извършва други правни действия, които създават трудности за удовлетворение
на кредитора. В това число са хипотезите на продажба, дарение, опрощаване на
дълг, обезпечение на собствен или чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен
интерес даване вместо изпълнение и др.
Ирелевантен за изхода на спора е размерът на задължението към момента на
предявяване на исковата молба или към момента на постановяване на решението,
тъй като отношенията по договорите за кредит и поетото встъпване в дълг не са
предмет на производството. Достатъчно е установяването само на качеството
„кредитор“ от страна на ищеца, което в настоящия случай е и безспорен факт. Ето
защо, доводите във връзка с размера на задължението са неоснователни. Размерът
на дължимата сума не е от значение при определяне допустимостта и
основателността на отменителния иск. Интерес от предявяването му ще е налице за
ищеца, ако с прогласяване относителната недействителност на атакуваната сделка,
ще се промени правната сфера на длъжника и кредиторът ще може да се удовлетвори
от имотите предмет на сделката.
Неоснователни са също и доводите на ответната страна за наличието на
достатъчно имущество в патримониума на първия ответник за удовлетворяване вземането
на банката. Правноирелевантен факт е дали след разпореждането
длъжникът притежава имущество и на каква стойност (така например р. №
320/05.11.2013г. по гр.д. № 1379/2012г. на ВКС). В случая, предвид разпоредбата
на чл. 133 ЗЗД ответницата А.Г.Е. отговаря пред банката с цялото си имущество. Кредиторът
разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори – с
обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова,
поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му се явява
увреждащо кредитора. Дарявайки на ответницата А.Р.Е. свои недвижими имоти, първата
ответница е намалила своето имущество и е препятствала възможността банката да
се удовлетвори от тези имоти.
Без значение при преценка основателността на иска, с оглед изискуемата обективна
предпоставка, е и дали сделката е безвъзмездна или е получена определена цена. Съдебната
практика (така р. № 149/12.11.2013г. по т.д. № 422/2012г. на ВКС) приема, че затруднение
за удовлетворението на кредитора е налице дори и при продажба на имот по
действителната му цена, тъй като от извършване на сделката до принудителното
изпълнение могат да настъпят промени и получената като продажна цена сума да не
е налична. Сделката винаги е увреждаща за кредитора, когато
длъжникът извършва разпореждане със секвестируемо имущество. Когато се е
разпоредил със несеквестируемо такова, се счита че с действията си длъжникът
сам е опровергал несеквестируемостта на същото имущество. С така извършеното
разпореждане се осуетява, намалява или затруднява възможността на кредитора да
се удовлетвори от имуществото на длъжника.
Предвид възприетото дотук, че ищецът е кредитор на прехвърлителя и че с
отчуждителните сделки първият ответник е намалил имуществото си, съдът намира,
че са осъществени предпоставките на чл. 135 ЗЗД от обективна страна.
В съдебната практика на ВКС е прието (в т.см. Решение № 264 от
18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 915/2012 г. IV г. о.; Решение № 18 от 4.02.2015
г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о.), че когато разпоредителната
сделка е извършена след възникване вземането на кредитора, длъжникът винаги
знае за увреждането, а когато (както е в разглеждания случай) увреждащото
действие е безвъзмездно, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е
договарял (в случая ответникът А.Р.Е.) е знаело за увреждането. По този начин
бе установено наличието и на третата субективна предпоставка за уважаване на
отменителния иск, а изложеното дотук обуславя извода на съда, че в случая
всички елементи от състава на чл. 135 ЗЗД са налице и предявеният иск се явява
основателен и доказан.
Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски
от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер на 250 лв.
държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на кредитора-ишец „П.И.Б."
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, регистрирано в Търговски
регистър към Агенция по вписванията, представлявано от * - Изпълнителен
директор, сключения между ответниците А.Г.Е.,
ЕГН **********, с адрес: *** и А.Р.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, ДОГОВОР ЗА
ДАРЕНИЕ, обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 3, том II, peг. № *, дело № 167 от *. по описа на
Нотариус *, peг. № * на НК, вписан с вх. peг. № * от
19.08.*., акт № *, с който, ответникът А.Г.Е. дарява на дъщеря си А.Р.Е. следните
недвижими имоти, намиращи се в с. Детелина, Общ. Долни Чифлик, обл. Варна, а
именно: Дворно място с площ от 320 кв.м. по нотариален акт, а по скица и
данъчна оценка с площ 530 кв.м., съставляващо част от ПИ № 30, включени в УПИ *в кв. 36 по плана на с. *, целия с площ * кв.м., при граници: улица, * Дворно място с площ от 725 кв.м.,
съставляващо УПИ * в кв. 36 по плана на с. Детелина, при граници: улица, * и улица; Дворно място с
площ от 690 кв.м., съставляващо * в кв. 36 по плана на с. *, при граници:
улица,* и улица; Дворно място с площ
от 760 кв.м., съставляващо УПИ * в кв. 36 по плана на с. *, при граници: улица, УПИ *, V и улица и
Дворно място с площ от 790кв.м., съставляващо * в кв. 36 по плана на с. *, при граници:
улица, * и улица, на основание чл. 135 ЗЗД..
ОСЪЖДА А.Г.Е., ЕГН **********, с адрес: *** и А.Р.Е.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА ищеца „П.И.Б." АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, регистрирано в Търговски регистър към
Агенция по вписванията, представлявано от * -
Изпълнителен директор сумата от 350,00 лв. (триста и петдесет лева),
представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: