Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр. Враца, 23.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на 09.06.2020 г. /девети юни две хиляди и двадесета година/
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като
разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА
КАН дело № 72 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.В.Д. ***, против Решение № 109 от 20.12.2019
г. на Районен съд – Бяла Слатина, постановено по АНД № 196 по описа на съда за
2019 г., с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 1828632, издаден от
ОДМВР - Враца на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) срещу касатора за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв. (шестстотин лева).
В жалбата са изложени доводи, че решението на първата съдебна инстанция е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Твърди се неспазване в производството
по налагане на административно наказание на изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш да е издаден въз основа на показанията на техническо
средство, което извършва заснемането в отсъствието на контролен орган. Сочи се,
че по делото не е представен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, с оглед на което недоказани са останали мястото на
контрол и действащото ограничение на скоростта. Твърди се
неспазване на изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8
от ЗДвП за обозначаване чрез поставяне на пътен знак на участъка от пътя, на
който се осъществява контрол. Поддържа се, че в издадения ЕФ липсва съществен
реквизит като датата на издаване, както и е посочена по-ниска скорост от
установената в разпечатката на техническото средство. Твърди се, че
използваното техническо средство TFR1-M
549 не е одобрено средство за измерване на скоростта. Сочените пороци на ЕФ касаторът заявява като основания за отмяна на
решението на първата съдебна инстанция, както и по същество отмяна на
обжалвания електронен фиш.
Ответникът - ОДМВР – Враца не изразява становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на решението,
като правилно и законосъобразно.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд –
Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения с чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна
срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение
РС – Бяла Слатина е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1828632
на ОДМВР – Враца, издаден на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, с който на Д.В.Д. *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За да
стигне до този извод,
съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на
установената в чл. 189, ал. 4 ЗДвП форма, като съдържа всички лимитативно
посочени в този текст реквизити.
При постановяване на
съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към
спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е
мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на
оспорения пред него електронен фиш. В съответствие със събраните доказателства
и при правилно прилагане на материалния закон, въззивният съд е приел, че
нарушението е доказано по безспорен начин. Като е управлявала МПС със скорост
от 98 км/ч, при отчетен толеранс от 3 км/ч, надвишаваща с 38 км/ч действащото
ограничение на скоростта, жалбоподателката е реализирала състав на нарушение
именно по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП. Нарушението е извършено повторно, след като водачът е наказан с ЕФ серия
К № 1553976, в сила от 13.06.2017г., за което правилно е административно
наказан със съответното по вид и абсолютно по размер административно наказание.
Нарушението е установено с техническо средство
тип „TFR1-M 549“, което е
преминало първоначална и последваща проверка в Лаборатория за проверка на
радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха, съответства на
изискванията и е одобрен тип мобилно средство за измерване на скорост, видно от
представените по делото Протокол № 2-12-17/31.03.17 г. и Удостоверение от Български
институт по метрология № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. със срок на валидност до
24.02.2020 г.
По делото е представен протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г., удостоверяващ използването на мобилното
Автоматизирано техническо средство. Същият съдържа данни за мястото на контрол
и точно местонахождение, посока на движение на контролираните МПС, действащото
ограничение на скоростта, поставен пътен знак Е24, режим на измерване, начало и
край на работа.
С оглед на това,
нарушението се явява доказано по безспорен начин, електронният фиш, предмет на
разглеждане, съдържа всички реквизити, изискуеми от закона, правната
квалификация съответства на извършеното нарушение и правилно е приложена
санкционната норма.
Неоснователно е
възражението на касатора за допуснато в хода на административнонаказателното
производство съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
непосочване в ЕФ на датата на неговото издаване. ЕФ се издава по одобрен от министъра на вътрешните
работи образец, в който няма реквизит „дата на издаване”, поради което липсата
на дата не води до незаконосъобразност на ЕФ.
Неоснователно е и
възражението на касатора за допуснато нарушение на изискването на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП електронният фиш да е издаден въз основа на показанията на техническо
средство, което извършва заснемането в отсъствието на контролен орган. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в редакцията
на разпоредбата към датата на извършване на нарушението – 04.07.2017г., при
нарушение, установено и заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба. Нормата следва да се
тълкува във връзка с легалното определение на понятието „автоматизирани технически средства
и системи“, дадено в §6 т. 65 от ДР на ЗДвП, съгласно което АТСС са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: както
„стационарни“ – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган и „мобилни“ – прикрепени към превозно средство или временно разположени
на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изисква ЕФ да се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител, а не
нарушението да е установено в тяхно отсъствие. В случая нарушението е
установено с мобилно АТСС, временно разположено на участъка от пътя, където е
извършено и заснето нарушението, в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Електронният фиш е издаден в отсъствието на контролен
орган и на нарушител съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Липсват данни, а и не
се твърди от страна на Д. да е депозирала декларация,
съобразно чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която да посочи данни за лицето,
извършило нарушението. След като не е упражнила правото
си да възрази и да посочи конкретно физическо
лице, което е управлявало на посочената дата автомобила,
с който е извършено нарушението, следва да понесе неблагоприятните
последици, които законът свързва с това бездействие, а именно - издаване
на електронен фиш за
ангажиране отговорността на собственика на автомобила, с който
автомобил е извършено конкретното административно
нарушение, а това е именно жалбоподателката.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав счита за правилни и обосновани фактическите и правни
изводи на РС – Бяла Слатина, мотивирали го да потвърди обжалвания ЕФНГ.
При служебна проверка
на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК на основания извън посочените в
касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на
оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на
заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.
По тези съображения
жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде
оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109/20.12.2019 г., постановено по АНД
№ 196 по описа за 2019 г. на Районен съд – Бяла Слатина.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.