Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на осми ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илиана Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№4874 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца М.Д.К. срещу решение
от 17.12.2018 г. по гр.д. №41795/2017 г. по описа на СРС, 150 състав, в частта,
в която са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника ЗАД „ОЗК - З.“ АД
искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за разликата над сумата
от 3000,00 лв. до пълния претендиран размер от 10 000,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 30.11.2016 г., и за сумата
от 80,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, като ищецът е
осъден да заплати разноски за отхвърлената част от исковете.
В жалбата се твърди, че неправилно СРС е приел процента на
съпричиняване и размера на дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди. Сочи, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, като не е допуснал повторна САТЕ и като е ценил само
част от доказателствата по делото. Поддържа, че не са съобразени критериите на
чл.52 ЗЗД. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваните му части и да му бъдат присъдени претендираните
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в пълен размер. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „ОЗК -
З.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението да бъде потвърдено в обжалваните от ищеца части.
Претендира разноски.
Образувано е и по въззивна жалба на ответника ЗАД „ОЗК - З.“
АД срещу решение от 17.12.2018 г. по гр.д. №41795/2017 г. по описа на СРС, 150
състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на М.Д.К. на
основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП,
настъпило на 30.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2016 г.
до окончателното изплащане, за разликата над сумата от 1000,00 лв. до пълния присъден
размер от 3000,00 лв., като ответникът е осъден да заплати разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и
необосновано. Сочи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
завишено и не съответства на степента на претърпените неимуществени вреди.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в
обжалваната му част и да отхвърли предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над сумата от 1000,00 лв. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М.Д.К. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението
да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с
правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е уважен до размера на сумата от 1000,00 лв., поради което
решението в тази част е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по
същество са частично неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо,
но частично неправилно.
По
жалбите в частта на иска за неимуществени вреди:
Тъй като решението на СРС е влязло в законна
сила в посочената по-горе част, то основанието на предявения иск за
неимуществени вреди е установено със сила на присъдено нещо, поради което
спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост,
уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и налице ли е съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, респ. какъв е неговия процент.
От
представените по делото констативен протокол за ПТП №284р-28923, съставен от
длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, и НП №16-0284-002748 от
22.12.2016 г., се установява, че 30.11.2016 г. в гр. Казанлък е реализирано ПТП
между л.а. „Опел Кадет“ с рег. № *******и ищеца, като пешеходец, който е
пресичал плътното за движение по диагонал на пешеходната пътека.
От показанията на свид. Г.В.се установява, че процесното
ПТП е настъпило след пешеходна пътека, като ищецът внезапно се е ударила в
десния калник на автомобила. Свидетелят сочи още, че ПТП е настъпило в тъмната
част на денонощието.
От показанията на свид. И.С.се установява, че
процесното ПТП е настъпило при навлизане в платното за движение от страна на
ищеца, когато е била ударена от автомобил. Свидетелят сочи още, че пешеходецът
е пресичала на пешеходна пътека, когато е била ударена, като той не е
присъствал на самото ПТП.
От приетото пред СРС заключение на САТЕ се установява,
че са налице два варианта за движение на пешеходеца през кръстовището: І
вариант – преминала е диагонално на пешеходната пътека, като контактът е
осъществен на самата пешеходна пътека и ІІ вариант – преминала е диагонално на
кръстовището и на 4 м. след пешеходната пътека, като контактът на ищеца с л.а.
е осъществен с предния десен калник на автомобила. Вещото лице сочи още, че
ищецът е имала видимост преди да стъпи на пътното платно, а от техническа
гледна точка ищецът е пресичала по диагонал на пътното платно, като на мястото
на ПТП има напречна пътна маркировка М18 „Пешеходна пътека“. В о.с.з. вещото
лице сочи, че не може да даде категоричен отговор къде е мястото на удара.
От приетото във въззивното производство
заключение на повторната САТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило с
предния десен калник на л.а. „Опел Кадет“ на прав участък и пешеходецът е имала
възможност да възприеме фаровете на л.а. на разстояние над 100 м. при липса на
препятствия, които да ограничават видимостта, и е имала възможност да
предотврати удара, ако е изчакала преминаването на л.а. „Опел Кадет“. Вещото
лице сочи още, че от техническа гледна точка ищецът е пресичала пътното платно
по диагонал, а в района на произшествието на пътното платно има обособен
участък за пресичане на пешеходци – пешеходна пътека тип „Зебра“. В о.с.з.
вещото лице сочи, че поради
противоречивите свидетелски показания са дадени два варианта на мястото, където
е пресичала ищеца: ударът е настъпил на самата пешеходна пътека или ударът е
настъпил извън очертанията на пешеходната пътека.
С оглед на
това, настоящият съдебен състав намира, че водачът на л.а. „Опел Кадет” с рег.
№ *******е извършила виновно противоправно деяние, като е нарушила разпоредбите
на чл.5 ал.1 т.1 и чл.119 ал.1 ЗДвП.
От приетото и неоспорено пред СРС заключение на
СМЕ, което настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че при
процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: мекотъканно
увреждане на главата, изразяващо се в контузия с подкожен /екстракраниален/
хематом и разкъсно-контузна рана на главата вляво, както и контузия на
коляното, които увреждания са довели до болки и страдания, които в началото
/1-3 дни/ са били по-интензивни и са налагали прием на обезболяващи, като
постепенно болките са намалявали по интензитет и последиците от уврежданията са
заздравявали, а средностатистически при подобни травми пълното възстановяване е
за около 2-3 седмици. В о.с.з. вещото лице сочи категорично, че при ищеца не се
касае за черепно-мозъчна травма, както и че нараняванията са в окосмената част
на главата и няма да се видими.
От показанията на свид. М. К. се установява, че
след процесното ПТП ищецът е имала голям хематом на главата, открита рана и
охлузвания по цялото тяло, кръвонасядания, имала е нужда от помощ за
елементарни неща, имала е световъртеж, гадене, повръщане, главоболие, което
продължава и до сега. Свидетелят сочи още, че и към настоящия момент ищецът се
страхува при пресичане и все още има главоболие.
От показанията на свид. Д.К.се установява, че
след ПТП ищецът е била 14 дни в болничен, като първите дни състоянието и е било
тежко – виело и се е свят, имала е болки
в кръста и гърба, повръщала е. Свидетелят сочи още, че към настоящия момент все
още изпитва страх при пресичане.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Настоящият
съдебен състав, при определяне размера на обезщетението, отчита
обстоятелството, че контузиите на ищеца са били без риск за живота на
пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на ищеца е
проведено само консервативно лечение, периодът на възстановяване е с кратка
продължителност и не се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия,
както и че същият не се е нуждаел от чужда помощ. Съдът отчита и
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е била на 28 години,
т.е. в много млада възраст, както и че тези болки са отзвучали и към настоящия
момент няма остатъчни травми. С оглед на изложеното по-горе и предвид
икономическата конюнктура към момента на настъпване на ПТП, съдът счита, че
справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 3000,00
лв.
С оглед изложеното,
въззивната инстанция приема, че определеното от първата инстанция обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в завишен размер, така, както се
твърди от въззивника ЗАД „ОЗК – З.“ АД. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд е извършил
нарушение на императивни разпоредби на материалния закон и не се е съобразил
със събраните по делото доказателства.
Настоящият
съдебен състав също намира за основателно и доказано възражението на ответника
за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на
установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
От
събраните в рамките на производството по настоящето дело доказателства се
установи по безспорен и категоричен начин твърдението на ответника, че ищецът е
пресичала пътното платно на неразрешено място, както и че преди да
навлезе на платното за движение не се съобразила с
приближаващите се пътни превозни средства, и е удължила
ненужно пътя и времето за пресичане, т.е. установи се нарушение на разпоредбите на чл.113
ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП. Това обстоятелство се установи безспорно от приетите по
делото заключения на САТЕ, които съдът кредитира напълно, като обосновани и
компетентно изготвени, както и от показанията на свид. В.. Въз основа на установения по делото механизъм на настъпване на ПТП, съдът
намира, че пострадалата е предприела пресичане на необозначено и неразрешено за
пресичане място при несъобразяване на своето поведение с поведението на другите
участници в движението, с което си поведение сама се е поставила в ситуация на
повишен риск от увреждане. Същата е нарушила правилата за движение по пътищата,
изискващи от пешеходците при пресичане на платното за движение да преминават по
пешеходни пътеки и преди навлизане в пътното платно да се съобразят с
разстоянията на приближаващите се пътни превозни средства, както и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане.
При определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът
следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата
и въз основа на това да определи обективния му принос /решение №33 от 04.04.2012 г. по
т.д. №172/2011 г., на II ТО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. При определяне приноса на ищеца,
за която се установи, че е пресичала пътното платно на място,
необозначено за преминаване на пешеходци, както и че не се е съобразила с
приближаващия се автомобил, с което е нарушила установените правила за пресичане, следва да се има предвид, че районът на местопроизшествието е жилищна зона, което несъмнено налага
изключително внимание от страна на водача на процесния лек автомобил. Следователно
при вмененото на водача на увреждащия автомобил общо задължение по чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП, което изисква да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, и
на задължението по чл.119 ал.1 ЗДвП, което изисква, че при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, неспазването им означава непроявена дължима грижа от страна на водача
на увреждащия лек автомобил - фактор, който обуславя и правен извод, че
приносът му превишава значително този на пострадалата. Следователно е налице принос на увреденото лице, който не е тъждествен
на приноса на делинквента и следва да бъде определен на 25%.
Поради изложеното и според
приетото съотношение на съпричиняване на вредата
от ищцовата страна и определения общ размер от 3000,00 лв., на
пострадалата е дължима сума от 2250,00 лв., паричен
еквивалент на понесените от нея неимуществени вреди. Всичко това води до извод, че въззивната жалба на
въззивника ЗАД „ОЗК – З.“ АД е частично основателна.
Поради изложеното, решението на СРС в частта за
обезщетението за неимуществени вреди за разликата над сумата от 2250,00
лв. следва да бъде отменено. Решението
следва да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски
по сметка на СРС за разликата над сумата от 254,54 лв. и в частта, в която е
осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, платимо по
реда на чл.38 ал.2 ЗА за разликата над сумата от 222,75 лв.
По
жалбата в частта на иска за имуществени вреди:
С разпореждане от 03.05.2019 г. въззивният съд е констатирал
нередовности в исковата молба в частта на иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди и е дал указания на ищеца да конкретизира претендираните
имуществени вреди, както и да уточни дали е предявил пред застрахователя
писмена претенция за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени
вреди, които указания не са изпълнени от ищеца, вкл. и до проведеното пред
въззивната инстанция о.с.з.
Разпоредбата на чл.498 ал.3 КЗ обвързва допустимостта
на прекия иск срещу застрахователя с изискване преди предявяването му да е
проведена предварителна процедура за доброволно уреждане на претенцията за
изплащане на застрахователно обезщетение и да е изтекъл на тримесечен срок -
чл.496 ТЗ, от отправяне на претенцията пред застрахователя или негов
представител. Уреденият в чл.496 КЗ срок е рекламационен и има за цел да
предотврати предявяването на неоснователни искове в случаите, когато
застрахователят е съгласен да обезщети доброволно претърпените в резултат на
настъпило застрахователно събитие вреди. Изтичането на срока е специална
процесуална предпоставка за възникване на правото на иск и за неговото надлежно
упражняване пред съда, за която съдът следи служебно. От вложената в
разпоредбата на чл.498 ал.3 КЗ цел и от значението на срока по чл.496 ТЗ на
процесуална предпоставка за възникване на правото на иск срещу застрахователя
следва, че тази предпоставка трябва да е налице към момента на предявяване на
иска пред съда /определение №578/26.10.2018 г., постановено по ч.т.д. №2356/2018
г. по описа на ВКС, ІІ ТО/.
Всичко това води до извод за недопустимост на решението в
частта, в която съдът е отхвърлил предявения иск за обезщетение за имуществени
вреди, което в приложение правомощията
на въззивния съд по чл.270 ал.3 изр.1 ГПК налага извод за обезсилване на решението в тази част.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника
ЗАД „ОЗК – З.“ АД на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят допълнително
разноски в първоинстанционното производство в общ размер на сумата от 54,32 лв.
и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 15,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 37,50 лв. с ДДС,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №562886 от 17.12.2018
г., постановено по гр.д. №41795/2017 г. на Софийски районен съд, 150 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от М.Д.К., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу ЗАД „ОЗК – Общо З.“ АД,
ЕИК ********седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.432 КЗ вр. чл.45 вр. ЗЗД за заплащане на сумата
от 80,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 30.11.2016 г., и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение
№562886 от 17.12.2018 г., постановено по гр.д. №41795/2017 г. на Софийски
районен съд, 150 състав, в частта, в
която е уважен предявеният от М.Д.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу ЗАД
„ОЗК – Общо З.“ АД, ЕИК ********седалище и адрес на управление:***, иск с
правно основание чл.432 КЗ вр. чл.45 вр. ЗЗД за разликата над сумата от 2250,00 лв. до пълния присъден размер от 3000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП,
настъпило на 30.11.2016 г., ведно със законната лихва от 21.12.2016 г. до
окончателното изплащане, в частта, в която ЗАД „ОЗК – Общо З.“ АД, ЕИК ********седалище
и адрес на управление:***, е осъдено да заплати по сметка на СРС на основание чл.78 ал.6 ГПК държавна такса и
разноски за разликата над сумата от 254,54 лв. до пълния присъден размер от
339,39 лв., и в частта, в която ЗАД „ОЗК – Общо З.“ АД, ЕИК ********седалище
и адрес на управление:***, е осъден да заплати на адв. П.К., адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2
ЗА адвокатско възнаграждение за разликата над
сумата от 222,75 лв. до пълния присъден размер от 297,00 лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.К., ЕГН **********, адрес: ***, срещу ЗАД „ОЗК – Общо З.“ АД, ЕИК ********седалище
и адрес на управление:***, иск с
правно основание чл.432 КЗ вр. чл.45 вр. ЗЗД за сумата над 2250,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 30.11.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.Д.К., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на ЗАД „ОЗК – Общо З.“ АД, ЕИК ********седалище
и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК допълнително сумата от 54,32 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 52,50 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.