№ 533
гр. Дупница, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. Б. Димитров
при участието на секретаря Юлия Д. Йордан. В.а
като разгледа докладваното от И. Б. Димитров Гражданско дело №
20221510101537 по описа за 2022 година
„* със седалище и адрес на управление: гр. * *, представлявано от Е. Р. - Д. чрез адв. И. Л.,
с адрес за съобщения и кореспонденция: гр. * бул. „* е предявило срещу Д. В. В., ЕГН **********,
с адрес: с. *, общ. *, ул. „* иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
41, 09 лв., представляваща главница по договор за телекомуникационни услуги от 25.02.2015 г. и
договор за телекомуникационни услуги от 25.07.2014 г., сключени между ответника и „Българска
Телекомуникационна Компания” ЕАД, въз осн. на които са издадени фактури с №
**********/22.04.2017 г., № **********/22.05.2017 г., № **********/22.06.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и направените разноски.
Ищецът твърди, че на 25.07.2014 г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
и Д. В. В. е сключен договор за предоставяне на телекомуникационни услуги, със срок 24 месеца,
за телефонен номер . с абонаментен план „Виваком Фрии“. На 25.02.2015 г. между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и Д. В. В. е сключен договор за предоставяне на
телекомуникационни услуги, със срок 24 месеца, за телефонен номер . с абонаментен план
„Виваком Хибрид“.
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е издала по договора следните фактури:
1. Ha 22.04.2017 г. е издадена фактура №********** за отчетен период 22.04.2017 до
21.05.2017 г. и включва стойността на ползваните телекомуникационни услуги /месечен абонамент
за мобилни услуги/ в размер на 26, 39 лв. с ДДС, която до настоящия момент не е заплатена.
2. На 22.05.2017 г. е издадена фактура № ********** за отчетен период 22.05.2017 до
21.06.2017 г. и включва стойността на ползваните телекомуникационни услуги /месечен абонамент
за мобилни услуги/ в размер на 4, 70 лв., която до настоящия момент не е заплатена.
3. На 22.06.2017 г. е издадена фактура № ********** за отчетен период 22.06.2017 до
21.07.2017 г. и включва стойността на ползваните телекомуникационни услуги /месечен абонамент
за мобилни услуги/ в размер на 10, 00 лв., която до настоящия момент не е заплатена.
1
На 16.10.2018 г. всички вземания по описания договор били прехвърлени от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД – цедент, на „СГ груп“ ООД – цесионер, ведно с всички
привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. На длъжника било изпратено уведомление за
извършената цесия от цедента /посредством упълномощаване на цесионера/.
На 26.08.2019 г. „СГ Груп” ООД прехвърлило всички свои вземания придобити по
горепосочения договор на „Евро Финанс Колект” ЕООД. „СГ Груп” ООД в качеството си на
цедент по договора за прехвърляне на вземания сключен на 26.08.2019 г. е изпратило уведомление
по пощата до Д. В. В. на осн.ние чл.99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите.
За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № .. г. по описа на ДРС и е издадена заповед
за изпълнение за посочените суми. Впоследствие на заявителя са дадени указания по реда на
чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
В постъпилия писмен отговор ответникът оспорва уведомяването за извършените цесии и
процесуалната легитимация на ищеца; оспорва продължаването на действието на договорите след
изтичането на уговорения срок; счита, че продължаването на действието на договорите обосн.ва
извод за липса на равнопоставеност между страните; твърди, че своевременно е заявил пред
служител на „Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД желанието си да не подновява
договора за мобилна услуга. Оспорва ползването на услуги след изтичането на срока на
договорите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото е прието за безспорно сключването на описаните в иск.та молба
договор за телекомуникационни услуги от 25.02.2015 г. и договор за телекомуникационни услуги
от 25.07.2014 г. между ответника и „Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД. И в двата
договора е посочен идентичен клиентски номер – .. В договора от 25.02.2015 г. е посочен предмет
на споразумението: продължаване на срока на договора и заявени изменения: нов мобилен номер и
нов абонаментен план. Предвид посочения в договора от 25.02.2015 г. предмет, с този договор е
продължено действието на договора от 25.07.2014 г., като е добавена н. мобилна услуга.
Срокът на договора от 25.02.2015 г. е 24 месеца; с изтичането му може да бъде прекратен с
30-дневно писмено предизвестие, без да се дължат неустойки; при липса на писмено предизвестие
за прекратяване, договорът продължава своето действие за неопределен срок при същите условия.
Видно от описаните в иск.та молба фактури, те са издадени за клиентски номер . и
включват предоставената услуга по двата телефонни номера, посочени в описаните договори - . с
абонаментен план „Виваком Хибрид“ и . с абонаментен план „Виваком Фрии“. Начислените във
фактурите суми са за месечен абонамент.
С представения договор за цесия от 16.10.2018 г. вземанията на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД срещу ответника /видно от представеното извлечение от
Приложение №1/ са придобити от „СГ груп“ ООД. Представено е и уведомление до ответника за
извършената цесия от цедента, чрез упълномощения за т. цесионер.
Впоследствие с договор за цесия от 26.08.2019 г. вземането е придобито от ищеца /съгласно
Приложение №1 към договора/, като е представено и уведомление от цедента до ответника за
извършената цесия.
Приложено е ч.гр.дело № .. г. по описа на ДнРС, по което е издадена заповед за изпълнение
срещу Д. В. В. за сума в размер на 41, 09 лв. - главница по договор за телекомуникационни услуги
от 25.02.2015 г. и 12, 17 лв. – мораторна лихва /искът за установяване на т. вземане е оттеглен и
производството в тази част е прекратено/.
От показанията на свидетелката Д. И.. се установява, че ответникът на два пъти – през 2016
г. и през 2017 г., посещавал офис на „Виваком“ в гр. Самоков след обаждания от служители на
мобилния оператор с предложение за подновяване на сключения договор. В разговорите със
служителите ответникът отказвал сключването на нов договор и те го уверявали, че договорът е
прекратен.
2
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК – за установяване на вземането на ищеца
срещу ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № .. г. по
описа на РС – Дупница. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да
докаже, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на
договорите за предоставяне на мобилни услуги, изпълнението на задължението за предоставяне на
мобилни услуги; размера на дължимите суми за предоставени, но незаплатени мобилни услуги.
Между страните не е спорно сключването на описаните в иск.та молба договори за
предоставяне на мобилни услуги. С подписването на договорите ответникът е поел задължение да
заплаща абонаментна такса съгласно избрания план. Страните са се съгласили и след изтичането
на срока на договорите тяхното действие да продължава за неопределен срок, като за
прекратяването е необходимо единствено писмено 30-дневно предизвестие. Неосн.телно е
възражението за неравноправност на тази клауза по смисъла на чл.143 от Закона за защита на
потребителите: съгласно чл.143, ал.2, т.8 и т.9 ЗЗП, неравноправни са клаузи, предвиждащи кратък
срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора преди неговото изтичане, респ. -
автоматично продължаване на срочен договор със съответния срок. В случая продължаването на
действието на договора е за неопределен срок и прекратяването му не е обвързано с дължимост на
неустойка. Уговореното 30-дневно писмено предизвестие цели сигурност и предвидимост в
отношенията между страните и не представлява уговорка във вреда на потребителя, която да не
отг.ря на изискването за добросъвестност и да води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Поради т. е неосн.телно възражението, че срокът и на двата договора е изтекъл преди
периода, за който се отнасят процесните фактури. Ответникът не е представил доказателства за
отправяне на писмено предизвестие за прекратяване на договора; видно от събраните по нег.
инициатива гласни доказателства, той единствено в устна форма е изразявал намерение да не
сключва нов договор за мобилни услуги.
Изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД предишният кредитор да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането цели да предотврати погрешно извършване на плащания на цедента. В
конкретния случай такива плащания не са налице, поради което е ирелевантно неуведомяването на
ответника за цесията преди завеждане на иска. Към иск.та молба са приложени уведомления до
него, като с връчването на иск.та молба и приложенията уведомяването за цесията е извършено
надлежно - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. Цесията от
26.08.2019 г. легитимира ищеца като носител на претендираното вземане.
Неосн.телни са възраженията, че в процесния период ответникът не е ползвал мобилни
услуги, тъй като в издадените фактури са начислени единствено суми за месечен абонамент, които
са дължими при действащ договор, независимо от ползването на съответните услуги.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло чрез признаване по
отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за 41, 09 лв. - главница по договор
за телекомуникационни услуги от 25.02.2015 г. и договор за телекомуникационни услуги от
25.07.2014 г., сключени между ответника и „Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД, въз
осн. на които са издадени фактури с № **********/22.04.2017 г., № **********/22.05.2017 г., №
**********/22.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
На осн.ние чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски
по водене на делото /за държавна такса – 25 лв., адвокатско възнаграждение – 300 лв./ в размер
общо на 325 лв.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Зат. ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № .. г. по описа на ДРС /в размер на 25 лв. – държавна
такса и адвокатско възнаграждение – 300 лв./ в размер общо на 325 лв.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. В. В., ЕГН **********, че дължи на „*
сумата 41, 09 лв. - главница по договор за телекомуникационни услуги от 25.02.2015 г. и договор
за телекомуникационни услуги от 25.07.2014 г., сключени между ответника и „Българска
Телекомуникационна Компания” ЕАД, въз осн. на които са издадени фактури с №
**********/22.04.2017 г., № **********/22.05.2017 г., № **********/22.06.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Д. В. В., ЕГН **********, да заплати на „* сумата 325 лв. - разноски по водене
на делото, както и разноски по ч.гр.д. № .. г. по описа на ДнРС в размер на 325 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4