№ 1552
гр. Варна, 27.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно
гражданско дело № 20213100501719 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:21 часа се явиха:
Въззивникът „ИТЕРАЦИО“ ЕАД е редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адвокат В.К., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
Въззиваемата страна „УНИПАРК ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД е редовно
призована, представлява се от адвокат К.Д., редовно упълномощен и приет
от съда от днес.
АДВ. К.:Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 2506 от 15.07.2021 г.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по ВЖ вх.
№282863/12.04.2021г. на ИНТЕРАЦИО ЕАД, чрез адв.В.К., срещу решение
№260941/16.03.2021г., постановено по ГД № 19763/2019г. по описа на ВРС,
1
XLIX състав, с което съдът е отхвърлил предявените от „ИТЕРАЦИО“ ЕАД,
ЕИК *********, гр.София, ул.“Галилео Галилей“ 20 против „УНИПАРК
ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул.“Цар Симеон I"№29
обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите: 3 520.49 лв. представляваща внесен гаранционен
депозит по договор за наем от 22.02.2017г., дължима след изтичане срока на
договора, ведно със сумата 636 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане по чл.86 ал.1 ЗЗД, за периода от 21.03.2019г. до датата на исковата
молба 04.12.2019г., както и законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност,
в случай на отхвърляне на главния иск, да бъде осъден ответника да върне
сумата 3520.49 лв. като получена на отпаднало основание - чл.55 ал.1 ЗЗД
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане; сумата 7 604.27 лв., като получена от ответника без основание по
фактура № **********/15.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 04.12.2019г. до окончателното изплащане; сумата 7604.27 лв.,
представляваща внесен гаранционен депозит по договор за наем от
15.03.2018г., дължима от ответника, считано от датата 21.03.2019г. на
прекратяване на договора, ведно със сумата 547 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане, за периода от 21.03.2019г. до датата на
исковата молба 04.12.2019г., както и законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба до окончателното изплащане, а в условията на
евентуалност, в случай на отхвърляне на това основание, да бъде осъден
ответникът да върне сумата 7 604.27 лв. като получена на отпаднало
основание -чл.55 ал.1 ЗЗД, със законната лихва от датата на исковата молба
до окончателното изплащане.
В жалбата се излага, че постановеното решение на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно. Считат, че неправилно съдът е стигнал до извод, че
ответникът има основание да задържи претендираните суми поради насрещно
вземане за неплатен наем за м.март 2019г. и суми за неустойки при
прекратяване на договора за наем с предизвестие от наемателя. Претендира се
отмяна на решението с уважаване на исковете и присъждане разноските за две
инстанции.
По същество в жалбата се излага, че по първия договор за наем от
2
22.02.2017г., същият е прекратен на 22.02.2018г. като се дължи връщането на
платения депозит. Неоснователно съдът приел, че този депозит е внесен по
договора от 22.02.2018г., каквито твърдения не са правени и не произтичат от
договорите. Неоснователни се твърдят и направените от ответника
възражения за прихващане с останалите суми. Твърди се, че ответникът няма
насрещно вземане от наем за март 2019г., тъй като ищецът валидно е
упражнил право на задържане за това вземане с писмо от 27.02.2019г.,
получено от насрещната страна. Това правомощие на ищеца е установено
чрез свидетелски показания. По отношение на насрещното вземане за
неустойка съдът е игнорирал ОУ, при които са сключени договорите за наем,
и чл.11, ал.1, където е предвидено наемателят да предаде на наемодателя
депозит – да послужи след прекратяване на договора за наем за заплащане на
дължими текущи разноски и покриване нанесени на обекта вреди. В случая не
се твърдят тези основания за задържане на депозита. Въззивникът сочи, че в
мотивите на съда е налице противоречие относно основанието и моментът на
прекратяване на договорите за наем – от една страна като развалени с
изявление на ответника от 12.03.2019г., а от друга страна – с предизвестие от
ищеца, на 21.03.2019г. Съдът неправилно е приложил ОУ в редакция, която е
изготвена за целите на процеса от ответника като не е взел предвид
направените в тази връзка оспорвания от ищеца и императивната разпоредба
на чл.16, ал.3 ЗЗД. Прави се довод, че по договорите с продължително
изпълнение, какъвто е настоящия, промяната в ОУ следва да бъде съобщена
на наемателя в достатъчен срок. Щом ответникът не е уведомил ищеца за
новите ОУ, то последните нямат сила за него. Съдът изобщо не разгледал
възражението за нищожност на клаузата на чл.20, ал.4 от изменените ОУ,
поради противоречие с императивна разпоредба на чл.238 ЗЗД, евентуално
поради накърняване на добрите нрави. Поддържа се, че всяка страна може да
се откаже от безсрочния договор за наем с едномесечно предизвестие като
упражняването на това право не може да представлява неизпълнение на
договора и да влече задължение за неустойка. Прави се искане въззивният
съд са се произнесе изрично по това възражение. В крайна сметка се твърди,
че съдът е отхвърлил исковете поради уважени насрещни възражения за
прихващане на ответника, за които последният е образувал отделно исково
производство – висящо в момента пред СГС, ТО, VI-5 състав, ТД
№1764/2020г.
3
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна
УНИПАРК ЛОДЖИСТИК ЕООД чрез адв.Ст.Иванова, за неоснователност на
жалбата. Според въззиваемата страна решението е правилно и следва да бъде
потвърдено изцяло, за всички отхвърлени искове. Поддържа се, че основният
спор е относно предназначението на внесения по договорите за наем
депозити. Според страната, съдът правилно и тълкувал волята на страните,
обективирана в договорите за наем като приел, че след прекратяване на
договора за наем се дължи връщане на депозита, но че е налице основание на
наемодателя да задържи сумата по внесените депозити поради насрещното
задължение, произтичащо от наема – за наемна цена и неустойка, съгласно
чл.11, ал.2 от ОУ. Налице е основание за задържане на сумите от наемодателя
и на основание чл.10, ал.2 от договорите за наем. Поддържа се, че
наемодателят има насрещни вземания от наемателя, свързани с неустойки в
трикратен на наемната цена размер, поради което следва да задържи изцяло
внесените депозити по договорите за наем, което е било правилно обсъдено и
възприето от първата инстанция. Поддържа се, че договорите за наем са
развалени от ответника поради виновното им неизпълнение от страна на
наемателя. Твърди се за неоснователно оплакването, че съдът не се е
произнесъл по възражението за непротивопоставимост на изменените ОУ.
Напротив, поддържа се, че ответникът е разгласил по подходящ начин
изменението в ОУ като наемателят не е упражнил в 7 дневен срок правото си
на възражение срещу същите. Между страните е налице изрично уговорен
начин на съобщаване на измененията, поради което чл.16, ал.2 от ЗЗД е
неприложима. Страните не правят доказателствени искания и не твърдят
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.
АДВ. К.: От името на доверителя ми заявявам, че поддържам жалбата.
Запознат съм с доклада на Съда. Имам само една бележка. Прието е в доклада,
че страните не са изложили твърдения за допуснати процесуални нарушения.
Във въззивната жалба съм насочил вниманието Ви към едно процесуално
нарушение, което според мен има важно значение за делото, а то е, че Съдът
не се е произнесъл по оспорването датата на Общите условия /ОУ/. Говорим
за едни ОУ, които са преди да са били изменени в хода на договора, във
връзка с чл. 181 от ГПК. С отговора на исковата молба ние сме получили нови
ОУ, които са изненадали доверителя ми, своевременно с писмена молба през
4
месец август, мисля датата беше 18-ти, сме направили това възражение. И в
първото съдебно заседание сме го доразвили, като сме твърдели, че в края на
краищата тези ОУ не са нищо друго, освен един частен документ, който
изхожда от другата страна, не носи подпис на доверителя ми и който спрямо
нас няма достоверна дата, а и с оглед на всички данни по делото не може да
се приеме нещо различно, тъй като тези ОУ са били нотариално заверени
много по-късно - на 11.03.2019г., която дата можем да приемем за достоверна.
Съдът е замълчал по този въпрос. Затова аз си позволявам да допълня с това.
Иначе нямам никакви възражения по доклада. Поддържам изцяло въззивната
жалба.
АДВ. Д.: Считам, че са изпълнени указанията по отношение на
преподписването, ведно с доказателства за представителна власт. Поддържам
така депозирания писмен отговор с наведените изложения. Запознат съм с
определение № 2506/15.07.2021г. Нямам възражения.
По отношение на допълнението, аз считам, че изложеното от страна на
жалбоподателя, че Съдът не се е произнесъл, не е процесуално нарушение. В
хода по същество ще посоча и аргументи в тази насока.
Въз основа на направените от страните изявления ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА изготвения от съда доклад с изявлението на пълномощника на
въззивника за допуснато процесуално нарушение в постановеното от Районен
съд решение, по отношение липсата на произнасяне на Съда по едно от
направените възражения, касаещо Общите условия.
АДВ. К.: Дали разполагате с данни от висящо дело в СГС? Имам едно
определение за спиране. Ако не е известно, да го представя за сведение.
Представям го.
АДВ. Д.: Запознат съм, но считам, че това производство е преюдициално
по отношение на спора пред СГС и без значение това определение тук, тъй
като там определението е след приключване с влязъл в сила съдебен акт по
разделеното производство. Неотносимо е към момента.
5
АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на
разноски.
АДВ. Д.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък на
разноски.
АДВ. К.: Нямам възражения по списъка на насрещната страна.
АДВ. Д.: Правя възражение по списъка на насрещната страна. Считам, че
фактическата и правна сложност на настоящото производство не е толкова
голяма, за да породи размера на адвокатското възнаграждение да бъде в
посочения размер.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. К.: Предвид, че в настоящата инстанция не са излагани някакви нови
доводи или пък да са събирани нови доказателства, аз ще моля да
постановите решение, с което да уважите въззивната жалба и да отмените
първоинстанционното решение с присъждане на разноските за двете
инстанции, по съображения, които считам, че подробно съм изложил в
писмената защита, която съм представил още пред първа инстанция. На нея се
спирам. Тя е напълно актуален за мен документ.
Само да допълня – стана дума за този документ във връзка с допълването
на определението – аз считам, че дори на основание чл. 181 ГПК Съдът е
длъжен да приеме, че така наречените нови ОУ, които ни сервира ответника
имат достоверна дата за доверителя ми от момента, когато са били
нотариално заверени. Това в този случай е датата 11.03.2019г. Никакви други
данни няма този документ да е ястван пред държавен орган или при някакви
обстоятелства, които да правят за мен някакъв друг извод. Дори и на това
основание те не трябва да се четат и да се прилагат при решаване на спорните
въпроси по делото.
Всъщност има два или три основни въпроси в основата на това дело-кога и
как са прекратени тези договори за наем, които са станали причина страните
6
да влязат в настоящия спор. Казал съм с писмена защита и жалбата, че съдът
не е бил длъжен да каже по кой от двата способа, за които се твърди, че са
били прекратени. Според нас с предизвестие, а според ответната страна като
развалени поради неизпълнение от наша страна. Вярвам, че настоящият съд
ще се произнесе по този преюдициален донякъде въпрос.
Тук за какво по същество става въпрос? Доверителят ми е ползвал под наем
помещение на ответника, във връзка с договорите за наем си е внесъл т.нар.
гаранционен депозит и сега си го иска. По всеки от договорите е внесъл
депозит, който се оказа невърнат. Според ОУ, които доверителят ми е наел
помещенията, ответникът може да задържи сумите по депозит само ако се
породят насрещни претенции от нанесени вреди по обекта или такива
разноски, които са свързани със самото ползване. Такива няма и не се твърдят
в настоящото дело да има. Няма основание да ги задържи ответникът. Това е
истината. Докато тези ОУ, за които ние така горещо протестираме, правото да
се държи депозита вече се свързва с формулирането на каквито и да са
насрещни претенции. От което следва спора с ответната страна. Друго, което
би могло да има значение за правилното решаване на спора всъщност –
доверителят ми изправна страна ли е бил по договорите за наем или не. Като
в тази насока сега се представя твърдението, че доверителят ми не си е платил
наема за месец март. Да. Според договорите за наем, наемите е трябвало да се
платят до 10-то число на месеца май. Доверителят ми обаче далеч преди това
е предупредил ответната страна, че няма да плати наема, още през февруари.
Защото през февруари, след плащането на наема на 10 дата, ответникът, поне
по наши твърдения, е започнал да създава такива спънки на доверителят ми,
които по същество са му попречили да се ползва от обектите по
предназначение. Това се големи складове с едрогабаритен товар и този
въпрос според нас е изяснен както от ангажираните от нас писмени
доказателства, така и от разпит на свидетели пред първата инстанция. И е
предупредил по всички леги артис правила, че ако това продължи ще задържи
неама за месец март. Сега да видим какви са насрещните претенции на
другата страна: И така според тях, доверителят ми на 10-то число не си е
платил наема. Е, добре. Да приемем, че не сме имали право да задържим
наема и е трябвало да го платим. На 11-ти заверяват нови ОУ пред нотариус и
пускат писмо за разваляне не договора поради неизпълнение. Говоря на
7
следващия ден. На 12-ти писмото вече е връчено на доверителя ми. Като дали
е било това фикс сделка, т.е. толкова ли е фатално закъснението от един ден
за плащане на наема, че да обоснове подобни претенции, че и правото да се
развали договора, без да се предостави срок за изпълнение. Този въпрос е
изяснен нашироко в писмената защита. И какво излиза накрая – от този факт
ответната страна изведнъж формулира насрещни претенции не само за наема,
а трикратния му размер под формата неустойка, и мораторни и какви ли не
ужасни неустойки, каквито е сътворил по новите ОУ. Дори и от най-
обикновена житейска гледна точка, камо ли от юридическа, не може подобно
нещо да се приеме, без възмущение. Би ли могло заради еднодневно
закъснение на наем, човек да се задължи по такъв начин към когото и да
било? То противоречи това провокация към правното мислене, към правото.
И като цяло всъщност това са двата възлови въпроса от значение за делото.
И трето - добре, първата инстанция казва – понеже ответната страна имала
насрещни претенции, там се работи от гледната точка на делата на „новите
ОУ“ и съдът казва: самият факт, че имало някаква фактура, която Вие не сте
оспорили, показва, че другата страна (т.е. ответната страна по жалбата) имала
някакви претенции. Само че съдията е пропуснал да забележи, че тази
фактура, която е цитирана в решението всъщност е била платена и това се
вижда от заключението на вещото лице. И което е най-голямата грешка.
Добре, ако да кажем ответната страна и се признае по възражението за
́
прихващане някакви насрещни претенции, произнесете се, прихванете ги. А
така какво излиза? На доверителят ми му се отхвърля иска за гаранционните
депозити, а възраженията и насрещните претенции упражнени в СГС изцяло,
нали разбирате, че тук доверителят ми е поставен в положението дали два
пъти да плати едно и също нещо. Така че ако намерите тезата на ответната
страна за основателна, направете прихващане с нашата претенция. Щом
поначало ни се дължат, но имат основание да бъдат задържани – нека да
бъдат прихванати. Съдията в районната инстанция е премълчал този въпрос.
И не е извършил никакво прихващане.
В тази насока ще моля да постановите Вашето решение. Моля да присъдите
разноските за двете инстанции. Възражението за прекомерност е
неоснователно. Тук имаме няколко съединени иска, има се предвид и
8
защитата срещу насрещните претенции, упражняване първоначално само с
възражение, после и с насрещен иск. Т.е. тук имаме и фактическа, и правна
сложност, а и размерът на възнаграждението ми е съобразено с минимума,
умножен по броя на исковете по правилото на ал.2, чл.5 от Наредбата и няма
никакво основание хонорар от 2000лв да се счита за прекомерен.
АДВ. Д.: Моля да постановите решение, с което да оставите жалбата без
уважение.
На кратко ще изложа няколко аргумента и възможност да представя
писмени бележки.
Не е спорен фактът, че страните са били в облигационни отношения. Не е
спорен фактът, че наемната цена за месец март 2019г. не е заплатена, което е
дал право по силата на сключените правоотношения наемодателят да
прекрати същите поради неизпълнение на наемателя. Правоотношението е
между търговски дружества. Нищожността, каквито волеизявления имаше по
отношение на едностранното изменение на ОУ не могат да касаят в случая
със залагането на тази неустойка, в случай на прекратяване поради
неизпълнение на задълженията на наемателя, говоря за нейната гаранционно-
обезпечителна функция, говорим за търговски дружества, които са
предвидили, че получавайки приход от своето имущество, ще развиват своята
стопанска дейност. В този смисъл считам, че възраженията за нищожност
могат да бъдат споделени и уважени.
По отношение на възражението, че изменението на ОУ било направено
едва на 11.03.2019г. това не кореспондира с представените писмени, да вярно,
частни документи, но сме подкрепили залепянето на кой ден е било
извършено в складовата база, съобразно ОУ, когато „Интерацио“ при
сключването на наемните договори са били приети и одобрени. Т.е. те са се
съгласили, че в един последващ момент по преценка на наемодателя,
естествено не можем да игнорираме и добрите нрави, съгласен съм, но самият
факт, че има неизпълнение дава правото на наемодателят да прекрати
договора. В този ред на мисли, видно и от приемо-предавателния протокол в
средата на месец март имуществото на наемателя е било пренесено от
служители на наемателя. Т.е. както и да разглеждаме месец март наемът е
месечен, не е подневен и е платим до 10-то число. Да, ползвали са 5 дни, 10
9
дни, заплатете толкова и отношенията са уредени. В този смисъл считам, че
възраженията са неоснователни. Да, логично е след като е имало възражение
за прихващане, първоинстанционният съд да се произнесе в смисъла на чл.
103 от ЗЗД.
Моля да ми предоставите възможност за писмени бележки. И в случай на
потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, да ни присъдите
разноските за настоящата инстанция.
АДВ. К./реплика/: Колегата принципно е прав - ако страната предизвика
разваляне на договора поради неизправно поведение, би търпяла отговорност
за неустойката. Но тук не говорим неустойка, която се претендира, заради
това, че доверителят ми предизвиква разваляне на договор. Тук говорим за
неустойка, която се търси, заради това, че моят доверител едностранно се е
освободил от безсрочния договор за наем. Т.е. упражнявайки си правото да се
отметне от него с едномесечно предизвестие и аз казвам – възмутителна е
самата идея, че можеш да вмениш някаква отговорност за неустойка за това,
че се възползваме и упражняваме свое право. Ето затова говорим. Защото
това вече не е санкция за неправомерно поведение. Това е откупничество.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния
срок, като дава възможност на въззивната страна в 10-дневен срок от
изготвяне на протокола да депозира по делото писмени бележки.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.41
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10