РЕШЕНИЕ
гр.София,13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева
гр.дело № 1325 по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.08.2018 г. по гр.д. № 11169/17 г., СРС, ГО, 82 с-в ОСЪЖДА Г. фонд, със седалище и адрес: ***, да заплати на Ч.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ сумата от 5863 лв. - незаплатен остатък от дължимото обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 16.07.2016 г. на път ПП 1-9 в района на гр. Варна, при което виновният водач не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва за забава, считано от 22.02.2017 г.до окончателното заплащане; на оснавание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 180.78 лв. –мораторна лихва за периода от 03.11.2016 г. до 21.02.2017 г„ като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над 180.78 лв. до пълния предявен размер от 184.40 лв.
ОСЪЖДА Г. ф., със седалище и адрес: ***, да заплати на Ч.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1098.43 лв. - разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ч.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.
фонд, със седалище и адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата
от 2.25 лв. - разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска за мораторна лихва.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника И.Р.П., ЕГН **********, е адрес: ***.
Решението е обжалвано с въззивна жалба на третото лице
помагач.Оплакванията на жалбоподателя
са,че решението е неправилно и небосновано.По делото не е обсъдено
възражение за съпричиняване,предвид
обстоятелството,че водачът на процесния мотор е бил
непълнолетен и неправоспособен към
момента на събитието.Съдът неправилно ценил извършената извънсъдебна
спогодба.Неправилно определил обезщетението,ценил само изготвената САТЕ.
Моли
решението да се отмени и да се отхвърли
исковата претенция изцяло. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивна жалба,с
който същата се оспорва.Претендират се разноски.
Въззивната жалба
е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има
съдържание и приложения от тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261
от ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния
съд, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В
случая постановеното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо .
Релевантните за делото факти
са установени обосновано от СРС , поради което на
основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна
част от настоящите
мотиви.
Правните
изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те
стават неразделна част от настоящите
мотиви.
За пълнота съдът намира следното:
Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на Г.Ф.за заплащане на обезщетение за имуществени вреди на ищеца-настъпило ПТП на територията на Република България, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България и за което към датата на ПТП няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като на ищеца при ПТП са причинени имуществени вреди в твърдяния размер, които са в пряка причинно-следствена връзка с виновното и противоправно поведение на водача на МПС, за което липсва застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
На ищеца е изплатено от Г.Ф.обезщетение за имуществени вреди в размер на 6162 лв. Спорът е за размера на обезщетението.
За да се приеме, че е налице извънсъдебна спогодба, следва увреденото лице да е заявило, че е напълно обезщетено за съответната вреда /в този смисъл — ТР № 1/30.01.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСГТК, което макар да касае отношенията между пострадал и делинквент със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съответно - и застрахователя по нея, намира приложение и по отношение на Г.Ф.предвид характера на неговата отговорност. В случая не са представени доказателства за това ищецът да е заявил изрично, че изплатеното му обезщетение покрива изцяло вредите от процесното застрахователно събитие.
Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ тотална
щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност. Именно такъв е настоящият случай, тъй като съгласно заключението на
САТЕ действителната стойност на увредения мотоциклет към датата на ПТП е в
размер на 20 249 лв., а разходите за необходимия ремонт по средни пазарни цени
възлизат на 22 105.13 лв.
При определяне на обезщетението по чл. 226 КЗ /отм./ прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 на Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН не е задължително, а определеното застрахователно обезщетение въз основа на заключение на вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл. 4 на Приложение № 1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие е Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН /в този смисъл - Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. по описа на ВКС, I ТО/. Предвид характера на отговорността на Гаранционния фонд, горното важи и при определяне от съда на дължимото от Фонда обезщетение за имуществени вреди по МПС, причинени от водач на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
В случая дължимото от ответника обезщетение за
причинените на ищеца в резултат на процесното ПТП
имуществени вреди е в размер на 15 956.21 лв., която сума е определена от
вещото лице по САТЕ като от действителната стойност на мотоциклета към датата
на произшествието /20 249 лв./ са приспаднати запазените части, които са 21.20
%.Незаплатеният от Г.Ф.остатък от дължимото на ищеца обезщетение е в размер на
9794.21 лв. Претендиратото от ищеца вземане е в
по-малък размер, поради което и с оглед принципа на диспозитивното
начало, в негова полза следва да бъде присъдена претендираната сума
от 5863 лв.
С въззивната жалба е напарвено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,поради това,че водачът на процесния мотоциклет не е бил пълнолетен и не е бил правоспособен.Това възражение не е своевременно направено и не следва да се разглежда.В съдебно заседание третото лице помагач е заявило,че поддържа отговора на ответника.В ОИМ не е направено възражение за съпричиняване.След приключване на съдебното дирене,процесуалният представител е заявил такова възражение ,което е несвоевременно.
Предвид изложеното
и поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на
спора първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход
на спора на въззиваемата страна се дължат разноски.Процесуалният представител претендира
такива на основание чл.38 ал.1 ЗА в
минимален размер по Наредба №1/2004 за МРАВ .Съдът определя адвокатски хонорар за осъществено процесуално
представителство от адв.М.А.А.
в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.08.2018 г. по гр.д. № 11169/17 г., СРС, ГО,
82 с-в
ОСЪЖДА И.Р.П., ЕГН **********, е адрес: ***
да заплати на адв.М.А.А. от САК,с адрес ***
на основание чл. 38 ал.1 ЗА сумата от 300 лв.адвокатски хонорар за осъществено
процесуално представителство във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.