Решение по дело №422/2021 на Районен съд - Разлог

Номер на акта: 81
Дата: 29 юли 2022 г. (в сила от 29 юли 2022 г.)
Съдия: Велина Иванова Полежанова
Дело: 20211240200422
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Разлог, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на десети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря Анелия Р. Татарска
в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград
разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова Административно
наказателно дело № 20211240200422 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.59 от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от
П.И.Б., ЕГН*, от г.Б., у.„П.“№85, против НП №74 от 29.07.2021 г. на Директора на РЗИ-Б., с
което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: „глоба" от 300.00 лева за нарушение на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Жалбоподателят - редовно призован за съдебно заседание, представлява се от адв. С., която
поддържа жалбата.
Административно-наказващият орган - редовно призовани за съдебно заседание, явява се
юрисконсулт Я.-К. Оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в
законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното НП.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа
страна следното:
На 20.02.2021 г. в 20:15 часа била извършена проверка на търговски обект - „Д.-Б.з.“,
находящ се в г.Б., у.„П.“№85, стопанисван от фирма „Б.“ООД, относно спазване на
противоепидемичните мерки, въведени със Заповед №РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра
на З. По време на проверката било установено, че лицето П.И.Б., с ЕГН* - продавач в обекта,
се е намирал зад бюфет, приготвял палачинки и обслужвал е клиенти, без да е имал
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, покриващи носа
и устата, което е в нарушение на задължителните противоепидемични мерки, въведени със
Заповед №РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на З., с която са въведени
противоепидемични мерки на територията на Р.Б. за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2021
г. на основание чл.63, ал.4 от ЗЗ, във вр. с удължаване на обявената с Решение №325 на МС
от 14.05.2020 г. извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение №72/26.01.2021 г.
на МС, с оглед ограничаване разпространението на COVID-19 и опазване живота и здравето
на хората от заболяването.
Като доказателство за резултатите от извършената проверка бил съставен Констативен
протокол от 20.02.2021 г.
1
Съставеният АУАН №53 от 20.02.2021 г. е връчен на жалбоподателя при отказ в деня на
съставянето му. Свидетел при отказа е Н.Ш., служител на РПУ-Б. В акта е отбелязано, че са
нарушени разпоредбите на т.7 от Заповед №РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на З., във
вр. с чл.63, ал.4 от ЗЗ.
Въз основа на АУАН №53 от 20.02.2021 г. е издадено и атакуваното НП за нарушение на т.7
от Заповед №РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на З., във вр. с чл.63, ал.4 от ЗЗ.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от разпита на свидетелите Й.М. –
актосъставител, Ф.Я. свидетел по акта и Н.Ш. – свидетел при отказ на акта, които
потвърждават възприетата по-горе и описана в акта фактическа обстановка. Свидетелите
твърдят, лицето П.Б. – продавач в обекта, приготвял палачинки и обслужвал клиенти, без да
има поставена защитна маска за лице за еднократна и многократна употреба, покриваща
носа и устата, което е в нарушение на задължителните противоепидемични мерки. Сочат, че
търговския обект се намирал на партерен етаж от къща на у.„П.“№85.
По искане на жалбоподателя е разпитан свидетеля Й.З., който твърди, че жалбоподателят
притежава търговски обект на у.„П.“№85, което представлява помещение за бързо хранене и
се продава на гише. Сочи се, че на гишето има параван, от където се продава готова
продукция.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания с НП, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна
по следните съображения:
В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените
законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Спазени са
сроковете по чл. .34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна
давност по чл. .81, ал.3, вр. с чл. .80, ал.1, т.5 от НК. Давностните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. .34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, както относно съставянето на АУАН, така и
издаването на НП също са спазени. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя и
връчен на последния при отказ, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок така, че
жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Съдът, не установи
процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при
съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е
спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.
При издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както актът за установяване на адм. нарушение, така и НП са
съставени в съответствие с изискванията на чл.42, съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване
на правилата за установяване на адм. нарушение и налагане на наказанието, установени в
раздел ІІ-ІV от ЗАНН. Във връзка с горното, неоснователно се явява възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че в издадения АУАН №53/20.02.2021 г. е
посочено, че адреса на проверявания обект е на у.„П.“№05, а не у.„П.“№85, с което се
нарушава правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ, при непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл.61, ал.1, с
цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка. В ал.3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето
на гражданите, а ал.4 предоставя правомощие на министъра на З., да въвежда със заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал.1. Със заповед №РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на З., са
въведени временни противоепидемично мерки на територията на Р.Б., счита от 01.02.2021
г., като в т. 7 се забранява на лицата, които се намират в закрити обществени места, в които
се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища,
2
метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба.
От събрания по делото доказателствен материал, безспорно се доказва, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му с НП адм. нарушение. Към
момента на извършване на вмененото нарушение /20.02.2021 г./ Заповед №РД-01-
51/26.01.2021 г. на министъра на З., е действащ акт, който не е отменян изрично или
мълчаливо с последваща заповед съгласно информацията на интернет страницата на МЗ.
Съдът намира, че в процесния случай правилно актосъставителят е приел, че
жалбоподателят се е намирал на „закрито обществено място" по смисъла на заповедта. В ЗЗ
не е разписана легална дефиниция на понятието „закрито обществено място". В §1а от
допълнителните разпоредби на ЗЗ е дадено определение за „обществени места". Това са
всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване,
без оглед на собствеността или правото на достъп. Направеното изброяване на
обществените места в посочената разпоредба е примерно, а не изчерпателно.
По пътя на тълкуването за изясняване смисъла на понятието за закрито обществено място в
съответствие с целта на закона, се приема, че закрито обществено място е закрито
помещение или пространство, което е покрито с покрив/навес и има най-малко три плътни
стени/страни, без оглед на материала, използван за покрива/навеса, стените/страните, и без
оглед на това дали структурата е постоянна или временна. Безспорно установено е, че
мястото, на което е бил установен жалбоподателят е било общодостъпно – търговски обект
„Д.-Б.з.“. Наред с това, посредством въведените от органа на изпълнителната власт
противоепидемични мерки се определят и елементите от изпълнителните състави на
деянията, подлежащи на санкция на основание чл.209а от ЗЗ. Въз основа на гореизложеното,
неоснователно се явява твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че
търговския обект не попада в хипотезата на „закрито обществено място“ по т.7 от заповед
РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на З.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва
извършеното от жалбоподателя нарушение - а именно, че в посочените в АУАН и НП време
и място последния е бил без поставена защитна маска, въпреки съществувалото за това
задължение за гражданите. С това той е осъществил описания състав на нарушение при
форма на вината пряк умисъл.
Не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен
случай". В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на адм.
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено адм.
наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на адм.
орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, той следва да отмени НП поради издаването му в противоречие със
закона. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
В случая не се установява по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение
с обикновените случаи на адм. нарушения от същия вид и липсата на умисъл в деянието.
Нарушената заповед на министъра на З. е издадена в условията на световна пандемия,
застрашаваща живота и здравето на хората, поради което неизпълнението на задължението
за спазване на въведените с нея противоепидемични мерки, няма основание да бъде считано
за маловажно, а в тази насока, следва да се отчитат конкретните обстоятелства при
извършване на деянието – санкционираното лице е продавач в търговският обект „Д.-Б.з.“.
Целта на въведените ограниченията е да се намали риска от разпространение на заразявания,
тъй като се касае се за закрито обществено място, посещавано от много хора. Ето защо, не
би могло да се приеме, че конкретното деяние е с по-ниска степен на обществена опасност
3
от обикновените случаи на адм. нарушения от същия вид. При тези конкретни
обстоятелства, правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН, а е издал
процесното НП, с което е наложил предвиденото по вид и размер адм. наказание на лицето,
като е наложена санкция в минимален размер.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП – потвърдено, като
законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. По делото от страна на процесуалния представител
на административно-наказващият органа е направено искане за присъждане на разноски.
На основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът счита че следва да определи минимално възнаграждение от 100.00 лева за
участието на юрисконсулта на въззиваемата страна, като следва тези разноски с оглед
изхода на делото да бъдат възложени на жалбоподателя.
С оглед гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП №74 от 29.07.2021 г. на Директора на РЗИ-Б., с което на П.И.Б.,
ЕГН*, от г.Б., у.„П.“№85, е наложено адм. наказание: „глоба" от 300.00 лева, за нарушение
на чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
ОСЪЖДА П.И.Б., ЕГН*, от г.Б., у.„П.“№85, да заплати на РЗИ-Б. юрисконсултско
възнаграждение от 100,00 лева.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4