№ 6761
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100508461 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №5092 от 31.03.2023 год. по гр.д.14780/2022 год., 43 – ти състав, СРС е
ОТХВЪРЛЕНИ предявените кумулативно и обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.31, ал.2 от ЗС вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от Р. И. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, действащ чрез процесуалния си
представител адв. А. Х. от САК срещу В. С. С. - З.а, ЕГН **********, действаща чрез
процесуалния си представител адв. В. Х., със съдебен адрес: гр. София, ул.****, за
ОСЪЖДАНЕ на ответника сумите, както следва: сума в размер на 6 356,45 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищеца 1/2
идеална част от недвижим имот, представляващ жилищна сграда – еднофамилна с
идентификатор № 55419.6702.3181.1 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-24/02.02.2012 г.
на ИД на АГКК, застроена площ: 139 кв.м., брой етажи:2, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 55419.6702.3181, с адрес: с.Панчарево, район Панчарево, м. Косанин дол,
ул. ****, за периода от 22.11.2019 г. до 18.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сума от 1449,62
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.12.2019 г. до
21.03.2022 г.; сума в размер на 8 106,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Е 220 ЦДИ“ с рег.№ СА **** МК, за периода от 13.07.2020 г. до 18.03.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане и сума в размер на 1425,48 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 13.08.2020 г. до 21.03.2022 г. Ищецът Р. И. З. е осъден
на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на В. С. С. - З.а сумата от 2 690 лева,
представляваща направени в производството съдебни разноски.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба срещу решението подава ищеца, с който
1
оспорва първоинстанционното решение, като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и в
нарушение на материалния закон. Въззивникът твърди, че не са отчетени докрай
последиците от издадената Заповед за незабавна защита спрямо ищеца, като макар и
правилно да е отчел, че за периода на ограниченията за последния не отпадат правата му във
връзка със съсобствения имот, не е отчел фактическата невъзможност същият да се
възползва в пълен обем от правата си по отношение на процесния недвижим имот.
Въззивникът твърди, че в случая е налице основанието да получи обезщетение от ответника,
тъй като не е имал възможност през твърдения период да използва недвижимия имот, като
задължението на ответника да изплати обезщетение не отпада по силата на издадената
Заповед за незабавна защита. Въззивникът твърди, че поведението на ответника изцяло
изпълва смисъла на понятието „лично ползване“, установено в непротиворечивата
задължителна съдебна практика по въпроса. Въззивникът счита, че не са обсъдени в пълнота
и свидетелските показания и значението на обстоятелството на отмяна на издадената
заповед за незабавна защита и отмяна на наложените ограничителни мерки. Въззивникът
твърди, че част от договорите за наем са сключени непосредствено след отправената покана
за плащане на обезщетение. Въззивникът твърди, че решението е изцяло неаргументирано и
необосновано в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение по отношение на процесния
лек автомобил, като съдът изцяло е игнорирал заключението на вещото лице по
допълнителната задача към съдебно – оценителната експертиза. Оспорва размера на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, като твърди липса на доказателства за
съобразяване на същото с приложимите за изчислението му нормативни актове, респ.
евентуалните изменения на последните. Моли съда, да отмени решението, като постанови
ново, с което да уважи изцяло претенциите на ищеца.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответникът подава отговор на въззивната жалба, с която я
оспорва като неоснователна и недоказана. Въззиваемият оспорва твърденията за
стеснително тълкуване от страна на съда на приложимата в спора между страните
разпоредба на чл.31, ал.2 ЗС. Въззиваемият твърди, че са неоснователни възраженията
относно изводите за последиците от издадената заповед за незабавна защита, като твърди
бездействие от страна на самия ищец, който, въпреки обемът от права, който остава
незасегнат от наложените му ограничения, по никакъв начин не се възползва от
възможността да си осигурява приходи от собствената му идеална част от недвижимия имот.
Не твърди и не представя доказателства за заплатени разходи във връзка с това
отстраняване, поради което и няма как да претендира такива суми. Поддържа изцяло
твърденията и аргументите, че по делото не се доказва възпрепятстване от страна на
ответника по какъвто и да е начин ищеца да използва процесния недвижим имот, като
оспорва твърденията, че договорите за наем, сключвани от ответника са умишлено сключени
след отправената покана за плащане, като бланкетни и видно от датите на договорите за
наем – неоснователни. Оспорва възраженията относно процесния лек автомобил, като
поддържа заявеното в отговора на исковата молба, респ. в съдебните заседания пред първата
инстанция. Моли съда да отхвърли въззивната жалба, а решението да потвърди като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Р. И. З. против
В. С. С., с която са предявени два осъдителни иска, както следва: 1/ за заплащане на сума в
общ размер на 6356,45 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ жилищна
сграда – еднофамилна с идентификатор № 55419.6702.3181.1, разположена в поземлен имот
с идентификатор № 55419.6702.3181, с адрес: с.Панчарево, район Панчарево, м.Косанин дол,
2
през периода от 22.11.2019 г. до 18.03.2022 г. и сумата от 1449,62 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане и 2/ за заплащане на сума в
общ размер на 9425,48 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220
ЦДИ“ с рег.№ СА **** МК, за периода от 13.07.2020 г. до 18.03.2020 г. и сумата от 1425,48
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са бивщи съпрузи, като бракът им е
прекратен с влязло в сила решение от 03.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 62785/2018 г. по
описа на СРС. Поддържа, че вследствие на цитираното решение двамата останали
обикновени съсобственици при равни квоти на жилищна сграда – еднофамилна с
идентификатор № 55419.6702.3181.1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
55419.6702.3181, с адрес: с.Панчарево, район Панчарево, м.Косанин дол, със застроена площ
от 139 кв.м., брой етажи: 2, както и на автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“ с
рег.№ СА **** МК. Сочи, че със издадена заповед за незабавна защита по гр.д.№ 57211/2018
г. по описа на СРС, бил отстранен от горепосочения имот, а от м.октомври 2018 г.
автомобилът останал във владение на ответницата. Предходното обусловило отправяне на
покана до ответницата да заплаща наем на ищеца, но въпреки получаването й на 22.10.2019
г., ответницата продължила да ползва необезпокоявано имота, без да е превела нито един от
дължимите наеми. Ищецът поддържа, че с покана от 10.07.2020 г. поканил ответницата да му
заплаща и наем за ползвания от нея гореописан лек автомобил, но това отново не било
сторено. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния
си интерес от предявените обективно съединени иска и моли за тяхното уважаване.
Претендира и присъждане на направените в хода на производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се
изразява становище за нередовност на исковата молба, недопустимост, а по същество и
неоснователност на предявените искове. Изразява се становище, че от исковата молба не
става ясно как са формирани размерите на предявените искове, а искането за присъждане на
законна лихва – недопустимо. Оспорва се предявения за обезщетение по отношение на
недвижимия имот с доводи, че през посочения от ищеца период ответницата не е ползвала
имота и не е живяла в него, поради основателен страх за живота си, породен от
предшестващите действия на ищеца, обусловили завеждане на дело по ЗЗДН. Сочи се, че в
бракоразводното решение изрично е посоченото, че имота представлява семейно жилище,
което е напуснато от съпругата и ще се ползва от ищеца. С оглед предходното, считано от
30.08.2018 г. ответницата твърди, че не живее в семейното жилище, а същото се ползва от
ищеца и трето за делото лице. По отношение на сочената от ищеца покана се излага, че още
тогава ответницата е изпратила отговор, в който е възразила, че ползва имота, като ищеца е в
състояние да реализира правата си, както намери за добре. Оспорва се акцесорната
претенция за обезщетение за забава с доводи, че в поканата не е посечен конкретен падеж за
изпълнение на претенцията. По отношение на претенцията за обезщетение от лишаване
ползването на процесния лек автомобил се сочи, че той е бил закупен като подарък от ищеца
4 на ответницата, а отделно от предходното автомобилът бил безвъзмездно и безусловно
предоставен на последната от ищеца с протокол да доброволно предаване. С оглед
предходното се поддържа становище, че ищецът не е лишаван от ползването на описания в
исковата молба лек автомобил, не е предявявал претенции към ползването му и е ползвал
еднолично закупения по време на брака им автомобил – марка „Мицубиши“, модел
„Паджеро“ с рег.№ СА **** ХР. С оглед предходното, ответницата предявява насрещно
възражение за прихващане в условията на евентуалност, по което в случай, че предявените
искове бъдат уважени изцяло или частично, да бъде извършено прихващане със сумата от
18400 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения между
3
страните джип 4х4, марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с рег.№ СА **** ХР, през периода
от 23.07.2020 г. до 05.05.2022 г. Поддържа, че за заплащането на горепосочената сума
ищецът бил поканен с покана от 23.07.2020 г., но и до настоящия момент не бил изпълнил.
Предявени са искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС. В условията на евентуалност
ответницата е предявила насрещно възражение за прихващане с правно основание чл.103
ЗЗД, вр.чл.31, ал.2 ЗС.
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и следва да се
разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно, но
разгледано по същество е неправилно, като излага следните съображения.
Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Според посочената разпоредба,
когато общата вещ се ползва само от един от съсобствениците той дължи обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Лишаване е
налице винаги, когато един съсобственик не упражнява правото си да ползва общия имот, а
друг съсобственик го ползва повече, отколкото му се следва според неговия дял, като без
значение са причините за това състояние. С ТР № 7/02.11.2012 г. на ОСГК ВКС е дадено
разяснение, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал.2 ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват
общата вещ. Отговорността да се заплати обезщетение за лишаване от ползване на общата
вещ, може да отпадне само ако ползващият съсобственик, след отправена му писмена
покана, отговори, че предоставя ползването на общата част в съответствие с правата на
другия съсобственик, който откаже да се възползва от това предложение.
Установеното от закона правило, залегнало в разпоредбата на чл. 31, ал.2 ЗС,
представлява имуществен коректив за онзи от съсобствениците на една обща вещ, който е
лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и съобразно обема от
права, които същият притежава в съсобствеността. Посочената разпоредба се явява частен
случай, специална такава, на общата забрана визирана в чл. 59 от ЗЗД, едно лице да се
облагодетелства за сметка на друго, като възпрепятства възможността да упражнява едно
субективно материално право – правото на съсобственика /респективно на съползвателя/ да
ползва своята част от имота.
Както правилно е посочил и първоинстанционния съд, за да се ангажира
отговорността на съсобственика по реда на чл. 31, ал.2 ЗС е необходимо да се установи, че
вещното право на собственост върху вещта принадлежи на страните – че същите са
съсобственици на заявеното основание /в случая при посочените квоти 1/2 ид.ч. за ищеца и
1/2 ид.ч. за ответника/ и имота се ползва от единия от съсобствениците през исковия период,
а другия е лишен от възможността да си служи с вещта, както и че неползващия
съсобственик е поискал писмено обезщетение за ползите, от които е лишен. Тъй като се
касае до факти, които пораждат претендираните от ищеца права, негова е доказателствената
тежест да ги установи като проведе пълно и главно доказване за основанието и размера на
претенцията си.
Спорният между страните момент е именно втората предпоставка от очертания
фактически състав – лишаване на единия съсобственик от възможността да се ползва от
съсобствената вещ, респ. личното използване на последната от страна на другия
съсобственик.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Неползващият съсобственик има право
на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС. Разпоредбата
обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от
4
единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият
съсобственик да поиска реално да я ползва и да доказва, че не е допускан до нея. Както е
посочено в ТР № 7 от 2.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, решение № 119 от
11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г., ВКС, ІІ г. о., решение № 820 от 20.09.2011 г. по гр. д. №
1009/2009 г., ВКС, І г. о., решение № 516 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1385/2009 г., ВКС, III г.
о. и решение № 4 от 18.02.2016 г. по гр. д. № 3322/2015 г., ВКС, ІІ г. о. вземането по чл. 31,
ал. 2 ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи съсобственик на една обща вещ,
който е лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи
обем права, който притежава в съсобствеността. Причина за разместването на блага в
имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на
съсобствената вещ, а не наличието или липсата на изразена воля от другия съсобственик да
ползва реално вещта според правата си. Не претендиращият обезщетението следва да поиска
възможност да ползва вещта, а ползващият вещта съсобственик следва да предостави на
неползващия такава възможност, която последният да е отказал да приеме.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да
ползва общата вещ, от който момент ползващият съсобственик изпада в забава при
условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието на писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС. Достатъчно е писмената покана
да е достигнала до своя адресат – ползващия имота съсобственик /напр. решение № 121 от
7.04.2014 г. по гр. д. № 3230/2013 г., ВКС, IV г. о., решение № 112 от 2.07.2013 г. по гр. д. №
1011/2013 г., ВКС, II г. о. /. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от
съсобственика.
Претенцията за обезщетение ще е основателна и когато ползващият съсобственик не
си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, след като е
получил писмена покана, не допуска друг съсобственик да си служи с вещта. Прякото
ползване на вещта от единия съсобственик само по себе си представлява полза и доколкото
именно от тази полза другият съсобственик е лишен, той разполага с възможността да
претендира заплащане на съответното обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Разпоредбата на чл.
31, ал. 2 ЗС има предвид личното ползване на съсобствената вещ, "служенето" с нея за
задоволяване на лични нужди, съобразно предназначението й, без събиране на добиви и
граждански плодове и без вещта да бъде използвана като средство за производство или
стока, като не поставя условие общата вещ да бъде използвана по предназначение.
Състоянието на вещта следва да бъде отчетено само при определяне размера на дължимото
обезпечение.
Предвид изложеното, настоящият състав на въззивния съд намира за неоснователни
възраженията, изложени от ищеца – въззивник във въззивната жалба, като съображенията за
това са следните. В първоинстанционното решение, съдът не стига до извод, че по силата на
издадената Заповед за незабавна защита и наложените с нея ограничения спрямо ищеца –
въззивник, изключват дължимото му се обезщетение за лишаване от правото на ползване
върху процесния недвижим имот за съответния период на действие на ограниченията.
Напротив, изрично съдът посочва, че в такъв случай и при доказано използване изцяло на
имота от другия съсобственик, в настоящия случай ответника по делото, ищецът следва да
бъде обезщетен за ползите, от които е лишен от невъзможността да упражнява правата си
във връзка с процесния недвижим имот. Основанието, поради което съдът отказва да уважи
претенцията на ищеца – въззивник в сочения от него размер е обстоятелството, че не
доказва ответникът – въззиваем да използва лично, пряко и изцяло недвижимия имот, както
и че възпрепятства по какъвто и да е начин въззивника от възможността да го използва при
съобразяване на наложените спрямо него ограничения.
5
Настоящият състав на въззивния съд изцяло споделя изводите на първата инстанция,
че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът – въззиваем
не използва съсобствения недвижим имот по начин, който да ограничава правата на другия
съсобственик. Непосредствено след издаване на Заповедта за незабавна защита от 28.08.2018
год. е първият сключен от ответника договор за наем от 30.08.2018 год., с който наема
недвижим имот за временно и възмездно ползване при уговорените в същия срок и условия.
За останалата част от процесния период, следват още няколко договора за наем за различни
недвижими имоти и за други локации, които са изчерпателно изброени в обжалваното
решение, съответно приложени като доказателства по делото. Твърдението, че ответника
сключва нарочно в смисъл на фиктивно договор за наем след получената покана за плащане
на обезщетение за лишаването на ищеца от ползване на недвижимия имот е изцяло
неоснователно. Видно е от приложените по делото договори за наем, сключени съответно на
30.08.2018 год., 05.07.2019 год. и 27.11.2020 год., че нито един от тях не е сключен нито след
изпращане, нито след получаване на Нотариална покана с рег.№11248, том 6, №154, тъй като
същата е изготвена на 21.10.2019 год. и получена от ответника на 22.10.2019 год.
Процесните две дати попадат в период на действащ договор за наем, а именно сключения от
05.07.2019 год. и действащ до 26.11.2020 год. Договор за наем на недвижим имот, находящ
се на ул. „**** II“ №43. Последният договор за наем е сключен на 27.11.2020 год. за
недвижим имот, находящ се на ул. „****, като на същият е и адресната регистрация на
ответника. С поведението си ответника ясно демонстрира, че няма намерение да ползва
недвижимия имот, като в представените по делото писмени доказателства е налице и
изричното изявление на последния, че ищецът е свободен да използва недвижимия имот
съобразно правата си, за което от страна на ответника няма да бъдат създавани трудности
или проблеми. Налице е изрично изявление в този смисъл, обективирано в отговора,
направен на Нотариалната покана от 21.10.2019 год., като от съдържанието на отговора, за
оборване на което ищецът не ангажира доказателства, става ясно, че ищецът има пълен
достъп до съсобствения недвижим имот. Липсата на пречка за ползването му по
предназначение и съобразно правата си се доказва и от отправеното предизвестие за
прекратяване на договора за охрана от 09.11.2019 год.. Първоинстанционният съд подробно
е разгледал и свидетелските показания относно обстоятелството на ползване на имота, като е
посочил в коя част ги кредитира, респ. в коя не, както и причините, поради които достига до
тези изводи. Възраженията на въззивника в тази насока, също следва да бъдат оставени без
уважение, като неоснователни.
Допълнителен аргумент за неоснователност на претенцията за обезщетение за
лишаване от право да си служи с вещта е, че за да може да се приеме, че съсобственикът,
който използва сам общата вещ, съобразно с чл. 31, ал. 1 ЗС, започва да пречи на другите
съсобственици, трябва да има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и
това искане да е доведено до знанието на първия съсобственик / В този смисъл
Тълкувателно решение № 129 от 30.VI.1986 г., ОСГК. Единственото волеизявление, което е
отправено от ищеца към ответника е в цитираната по – горе нотариална покана и е относно
претендиране за плащане на обезщетение, но не е изявено и желание от страна на ищеца да
ползва имота. Добавено към липсата на каквито и да е пречки, създадени от страна на
ответника, това обстоятелство несъмнено допринася за извода, направен и от
първоинстанционния съд, че не е доказано основанието на претенцията на ищеца по
отношение на недвижимия имот.
Изводите на настоящия съдебен състав се разминават с постановеното от
първоинстанционния съд по отношение на процесния лек автомобил. Правилно съдът е
анализирал писмените доказателства, като е заключил, че от приложения по делото заверен
препис от протокол за доброволно предаване от 16.10.2018 г. е, че лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“ с рег.№ СА **** МК е предаден от ищеца на служител на
07 РУ-СДВР във връзка с образувано досъдебно производство, както и че впоследствие е
6
предаден на ответника В. С. на същата дата, което е отразено в приложената по делото
разписка от 17.10.2018 год. В показанията на разпитания по делото свидетел, доведен от
ответника, същият посочва, че с ответника използват лек автомобил със същата марка и
модел, както и че го използват от 2018 год. Очевидно, че описаният от свидетеля лек
автомобил съвпада по описание с лекия автомобил, за който ищеца претендира обезщетение.
Показанията на свидетеля кореспондират с останалия писмен доказателствен материал по
отношение на момента, от който ищеца е лишен от използването на съсобствения лек
автомобил. Анализирани в съвкупност, сочените доказателства водят до извода, че, за
разлика от съсобствения недвижим имот, за който реално ползване от ответника,
възпрепятстващо ищеца от служене с имота не се доказа, съсобственият лек автомобил
реално се използва изцяло и единствено от ответника. Предвид установеното от съдебната
практика, изложено по – горе в съдебното решение, последното е достатъчно за да възникне
за ищеца право да претендира сума за обезщетение на соченото основание. Доброволното
предаване на лекия автомобил, отразено в посочения по делото протокол, е осъществено
единствено за целите на досъдебно производство по описа на 07 РУ – СДВР. Протоколът за
доброволно предаване не е акт, по силата на който да е възможно прекратяване на
съсобствеността между ищеца и ответника, респ. ищецът да не разполага с права по
отношение на съсобствената вещ. Отделно, ограничителните мерки, наложени на ищеца със
заповедта за незабавна защита, не обхващат и процесния лек автомобил, което да оправдае
ограничаване правото му да се ползва от вещта през периода на протичане на
производството за домашно насилие. Претенцията е установена и по размер, доколкото
вещото лице в допълнителната съдебно – оценителна експертиза посочва, че дължимото се
обезщетение за цялата вещ в размер на 1 691 лева., като на ищеца за притежаваната от него
1 / 2 идеална част възлиза в размер на 845 лева.
По разноските.
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете. Въззивникът претендира сума в размер на 1 047
лева за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстнация, за което
представя и Договор за правна защита и съдействие, в който сумата е отразена и е посочено,
че е платена в брой. Доколкото въззивната жалба е основателна единствено за обезщетението
относно съсобствения лек автомобил, претенцията за разноски следва да бъде уважена
съобразно така уважената сума. Вземайки предвид и броя съдебни заседания, които са
проведени по делото, процесуалните действия, извършени от представителя, обемът от
писмени доказателства, събрани по делото, с които е следвало да се запознае и да вземе
становище, изслушаните и приети по делото експертизи, както и разпитаните свидетели,
съдът намира, че делото се откроява с фактическа и правна сложност. Справедливият размер
на обезщетението за процесуалния представител на въззивника е в размер на 1 000 лева.
Въззиваемата страна претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2 400 лева, като представя Договор за правна защита и съдействие, в който е
отбелязана сумата и е посочено, че заплащането е извършено в деня на подписването му.
Предвид изложените по – горе съображения относно развитието и хода на делото и
прилагайки разпоредбите относно изчисляване на адвокатските възнаграждения, настоящият
състав на съда намира, че справедливият размер на разноските за процесуален представител
на въззиваемата страна възлизат в размер на 2 200 лева и следва да бъдат уважени до този
размер.
По изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №5092 от 31.03.2023 год. по гр.д.14780/2022 год., 43 – ти състав,
7
СРС в частта, с която ОТХВЪРЛЕНИ предявените кумулативно и обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС вр.чл.86, ал.1 ЗЗД от Р. И. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, действащ чрез процесуалния си
представител адв. А. Х. от САК срещу В. С. С. - З.а, ЕГН **********, действаща чрез
процесуалния си представител адв. В. Х., със съдебен адрес: гр. София, ул.**** за
заплащане на сума в размер на 8 106,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Е 220 ЦДИ“ с рег.№ СА **** МК, за периода от 13.07.2020 г. до 18.03.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане и сума в размер на 1425,48 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 13.08.2020 г. до 21.03.2022 г., като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. С. С. - З.а, ЕГН **********, действаща чрез процесуалния си
представител адв. В. Х., със съдебен адрес: гр. София, ул.**** да заплати на Р. И. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, действащ чрез процесуалния си
представител адв. А. Х. от САК сума в размер на 845 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на притежаваната от ищеца 1/2 идеална част от автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“ с рег.№ СА **** МК, за периода от 13.07.2020 г. до
18.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане и сума в размер на 1425,48 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.08.2020 г. до 21.03.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №5092 от 31.03.2023 год. по гр.д.14780/2022 год., 43 – ти
състав, СРС в частта, с която са ОТХВЪРЛЕНИ предявените кумулативно и обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС вр.чл.86, ал.1 ЗЗД,
предявени от Р. И. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, действащ
чрез процесуалния си представител адв. А. Х. от САК срещу В. С. С. - З.а, ЕГН **********,
действаща чрез процесуалния си представител адв. В. Х., със съдебен адрес: гр. София,
ул.****, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 6 356,45 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищеца 1/2
идеална част от недвижим имот, представляващ жилищна сграда – еднофамилна с
идентификатор № 55419.6702.3181.1 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-24/02.02.2012 г.
на ИД на АГКК, застроена площ: 139 кв.м., брой етажи:2, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 55419.6702.3181, с адрес: с.Панчарево, район Панчарево, м. Косанин дол,
ул. ****, за периода от 22.11.2019 г. до 18.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сума от 1449,62
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.12.2019 г. до
21.03.2022 г.
ОСЪЖДА Р. И. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, действащ
чрез процесуалния си представител адв. А. Х. от САК да заплати на В. С. С. - З.а, ЕГН
**********, действаща чрез процесуалния си представител адв. В. Х., със съдебен адрес: гр.
София, ул.**** на основание чл.78, ал. 3 от ГПК сума в размер на 2 200 лева,
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА В. С. С. - З.а, ЕГН **********, действаща чрез процесуалния си
представител адв. В. Х., със съдебен адрес: гр. София, ул.**** да заплати на Р. И. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, действащ чрез процесуалния си
представител адв. А. Х. от САК на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 1 000
лева, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване
на съобщението.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9