гр.
Сливница, 30.01.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Сливница, в публично съдебно заседание на дванадесети
декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Дора Михайлова
при секретаря Г. В., като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 89 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са за разглеждане
положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, че
между него и ответниците Б.П.Д. и Л.А.Д. е възникнало
договорно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди, като последните имат качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ по отношение на следния имот: ап. № 84, находящ
се в гр. С.., ж. к. „…, бл. 199,
вх. Б, абонатен № …. В исковата молба се сочи също, че за периода от м.
01.2013 г. до м. 04.2015 г. ищцовото дружество е
доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците
не заплатили дължимата за това цена в общ размер на 612, 36 лева, за което били
издадени и фактури. Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, като било
образувано (след
препращането му по подсъдност от СРС) гр. д. № 709/2015 г. по описа на РС
– гр. Сливница. Районният съд уважил заявлението в цялост, като издал заповед
за изпълнение на парично задължение срещу ответниците
в условия на разделност за сумата от 612, 36 лева –
главница, и 85, 52 лева – лихва за забава за периода от 28.02.2013 г. до
05.10.2015 година. В законоустановения двуседмичен
срок от връчване на препис от заповедта длъжниците
депозирали възражение срещу дължимостта на претендираните суми. Ето защо търговското дружество
предявява установителни искове срещу Б.П.Д. и Л.А.Д.
с искане за установяване, че ответникците дължат
поравно в условията на разделност паричната сума от
612, 36 лева – главница за периода от м. 01.2013 г. до м. 04.2015 г.,
представляваща стойност на доставената топлинна енергия от ищцовото
дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „ Топлофикация София ” ЕАД на потребители в
гр. София, приети с Решение по т. 5 от Протокол № 183/16.05.2002 г. и одобрени
с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР,
както и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „
Топлофикация София ” АД на потребители в гр. София, приети с Решение по т. 5 от
Протокол № 35/11.11.2004 г. и Решение по т. 7 от
Протокол № 45/15.09.2005 г. и одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. и Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, както
и с Решение по т. 11 от Протокол № 26/18.09.2007 г. на СД и одобрени с Решение
№ ОУ – 001/07.01.2008 г. на ДКЕВР.
В раздел VІІ от Общите условия е
определен редът и срокът, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно в 30 -дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. С оглед
така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по
договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за
заплащане на паричната сума, считано от изтичане на последния ден от месеца,
следващ месеца на доставката. Ето защо ищцовото
дружество моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено,
че ответниците
дължат поравно в условията на разделност сумата от
85, 52 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
28.02.2013 г. до 05.10.2015 година. Претендира присъждане и на направените по
делото разноски.
С молба от 21.10.2016 г. ищецът
заявява, че на 23.06.2016 г. е получил плащане от ответниците
на сумите за главница и лихва, поради което дължими към настоящия момент били
само разноските в заповедното производство, наред със сумата от 41, 90 л .-
законна лихва върху главницата от 612, 36 лева за периода от 21.10.2015 г. до
23.06.2016 г., както и с разноските в исковото производство.
Ответниците признават иска.
Привлеченото от ищеца трето лице -
помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище за основателност
на исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и
в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните
съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, установи следното от фактическа
страна.
Като
доказателство по делото е приложено ч. гр. д. № 709/2015 г. по описа на РС –
гр. Сливница, от материалите по което се установява, че същото било образувано (след препращането му по подсъдност от СРС) по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК от 21.10.2015
г. на "Топлофикация София" ЕАД /ищец по делото/ срещу Б.П.Д. и Л.А.Д. /ответници по делото / за заплащане
в условията на разделност на следните суми: 612, 36
лв. - главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от
м.01.2013 г. до м.04.2015 г. за топлоснабдяван имот, находящ се в гр. София, ж. к. „.”, бл. ., вх. ., ап. ., абонатен № ., и 85, 52 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 28.02.2013 г.
до 05.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното и изплащане. На 17.12.2015 г. в
полза на "Топлофикация София" ЕАД била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните суми. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК длъжниците възразили срещу заповедта, поради което с разпореждане
от 13.01.2016 г., получено от заявителя на 28.01.2016 г., съдът му указал
необходимостта от предявяване на установителни искове
относно вземанията.
Като
доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия
от "Топлофикация С." ЕАД на потребители за битови нужди, приети с
Решение по т.1 от Протокол № 170 от 12.02.2002 г. и Решение по т.5 от Протокол
№ 183 от 16.05.2002 г. на Управителния съвет на ищцовото
дружество и одобрени с Решение №ОУ-021 от 22.04.2002 г. и Решение №ОУ-026 от
11.05.2002 г. на ДКЕР, на основание чл. 106а, ал.1 от ЗЕЕЕ (отм.); и чл. 298, ал.1 от ТЗ, както и Общи условия
за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация С." ЕАД на
потребители за битови нужди, приети с Решение по т.5 от Протокол № 35 от 11.11.2004 г. и с Решение по т.7 от протокол № 45 от
15.09.2005 г. на Съвета на директорите на ищцовото
дружество и одобрени с Решение №ОУ-067 от 12.12.2005
г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал.1 от ЗЕ и чл. 298, ал.1 от ТЗ. Според
клаузите на тези общи условия купувачите са длъжни да уведомят продавача за
промяна на титуляра на правото на собственост или на
вещното право на топлоснабдявания имот в 30-дневен
срок от настъпването на това обстоятелство. Купувачите следвало да заплащат
топлинната енергия за битови нужди по двукомпонентна продажна цена, определена
по предвидения съответно в ЗЕЕЕ (отм.); и ЗЕ ред, състояща се от цена за
мощност и цена за енергия, като месечната сума за мощност се определя въз
основа на пълния по проект отопляем обем на имота на купувача и цената за
мощност, а месечната сума за енергия се определя въз основа на разпределеното
за купувача количество от измерената чрез топломера в абонатната станция
топлинна енергия и нейната цена; купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия /прогнозни или изравнителни/ в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Горепосочените Общи условия били
публикувани съответно във вестник "Демокрация", в брой от 23.05.2002
г. и във вестник "П.", в брой от 23.12.2005 г.
Представени са и
договори, сключени между ищеца и третото - лице помагач, по силата на които
последните се задължили да извършват услугата дялово разпределение на
топлинната енергия на потребителите /собственици и ползватели/ в сграда-етажна
собственост, а "Топлофикация София" ЕАД се задължило да приема
предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за
топлинна енергия от потребителите.
От нотариален
акт № 108/2009 г. се установява качеството на вещни ползватели на ответниците.
От приетите като
писмени доказателства договори, сключени между етажната собственост на процесната сграда и третото лице-помагач, е видно, че
етажната собственост е възложила извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална сметка.
Като доказателства по делото са приети
дялови разпределения и документи за главни отчети. Съдът не обсъжда
обстоятелствата по тези документи, тъй като за целта са необходими специални
знания, с каквито не разполага. Не следва да се обсъждат самостоятелно и
представените данъчни фактури за абонатния номер.
Други доказателства не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
По отношение на исковете за
главниците:
Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест / чл. 154, ал. 1 от ГПК /
ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Ответницата, признавайки иска, не
оспорват че през процесния период са били вещни
ползватели на апартамент № 84. Установено е също така по делото, че процесният имот е бил топлофициран,
както и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесният
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Следователно ответниците се явяват потребители на
енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката
/действал по време на процесния период/ - собственик
или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена /.
Тези общи условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите / чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая
несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество
са влезли в сила доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.
150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента
на административно регулиране в чл. 150 от закона съдът приема, че между
страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ / чл. 139 – чл. 148 / и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от
28.05.2004 год. за топлоснабдяването / Обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 год., и Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/ Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 год. /.
Топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл. 142, ал .2 от ЗЕ
/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая етажните собственици на процесната сграда след взето решение на проведено общо
събрание са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода на третото лице - помагач „Техем Сървисис” ЕООД.
Съгласно изразеното признание на
исковете и извършените действия по погасяване на главното задължение и дълга за
мораторна лихва чрез плащане, осъществено в хода на
процеса – на 23 юни 2016 г., съдът приема, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответниците топлоенергия в определено количество и нейните
стойности за исковия период.
Ето защо следва да се приеме, че релевираните главни претенции са били основателни.
Горепосочената сума е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
по повод на което е било образувано гр. дело № 709/2015 год. по описа на РС –
гр. Сливница – 21.10.2015 год. до окончателното изплащане – арг.
от чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По отношение на исковете за лихвите:
Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест / чл. 154, ал. 1 от ГПК/
ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: че главните парични
задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че
размерът на лихвата за забава възлиза именно на спорната сума.
Несъмнено е също така, че съгласно
клаузите на Общите условия доставената топлинна енергия е следвало да бъде
остойностявана от ищеца /продавач / всеки месец, като сумите за топлинна
енергия са били дължими от купувачите в 30 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на
топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на чл. 84,
ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му / не е нужно отправянето на покана / - т. е.
ответникът следва да се счита за изпаднал в забава на 1 - во
число на втория месец, следващ отчетния период, за който се дължи месечната
стойност на доставената топлинна енергия.
Извършеното признание и погасяването
на дълга чрез плащане е извод за основателно възникване на претенцията за мораторна лихва.
Предвид изложените по-горе
съображения исковете са главници и мораторни лихви
следва да се отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Доколкото няма данни ответниците да са погасили законната лихва върху главницата
от 612, 36 лв. за периода 21.10.2015 г. – 23.06.2016 г. и в размер на 42, 10
лв. , който съдът при условията на чл. 162 ГПК определи с помощта на електронен
калкулатор, следва да се признае за установено дължимостта
на тази сума.
С оглед изхода от настоящия спор ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разноските в исковото производство в размер на 325 лева, както и разноските в
настоящото производство в размер на 375 лева.
Предвид изложените съображения съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: …, против Б.П.Д., ЕГН: **********, и Л.А.Д.,
ЕГН: **********, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Б.П.Д. и Л.А.Д.
дължат в условията на разделност на „Топлофикация
София ” ЕАД сумата от 612, 36 лева, представляваща стойност на топлинна енергия
за периода от м. 01.2013 г. до м. 04.2015 г. за топлоснабдяван
имот, находящ се в гр. . ж. к. „.”, бл. ., вх.., ап. .., абонатен № ., за които суми е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 709/2015
год. по описа на РС – гр. Сливница, поради осъществено плащане на исковата сума
в хода на процеса.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, предявени от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, против Б.П.Д., ЕГН: **********, и Л.А.Д.,
ЕГН: **********, че Б.П.Д. и Л.А.Д. дължат в условията на разделност
(поравно) на „Топлофикация
София” ЕАД сумата от 42, 10 лв. - законна лихва върху главницата от 612, 36 лв.
за периода 21.10.2015 г. – 23.06.2016 г., за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 709/2015 год. по описа на РС –
гр. Сливница.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, против Б.П.Д., ЕГН: **********, и Л.А.Д.,
ЕГН: **********, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Б.П.Д. и Л.А.Д.
дължат в условията на разделност на „Топлофикация
София ” ЕАД сумата от 85, 52 лева, представляваща лихва за забава за периода от
28.02.2013 г. до 05.10.2015 г., за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 709/2015 год. по описа на РС –
гр. Сливница, поради осъществено плащане на исковата сума в хода на процеса.
ОСЪЖДА Б.П.Д.,
ЕГН: **********, и Л.А.Д., ЕГН: **********, да заплатят на „Топлофикация София ”
ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 325 лева
- разноски в заповедното производство - ч. гр. дело № 709/2015 год. по
описа на РС – гр. Сливница, както и сумата от 375 лева – съдебни разноски в
исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при
участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: