Решение по дело №189/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Образувано е по жалба на ЕТ„Г*** Я*** 1620“ със седалище и адрес на управление гр.Б*** , ж.к. „И*** “, бл.* , ет.* , ап.* , подадена чрез пълномощник адвокат М., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №11726/25.01.2024г. на Началник отдел "Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС на оспорващия е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – козметичен салон, находящ се в гр.Б*** , ул.“Н*** “ №* , стопанисван от ЕТ„Г*** Я*** 1620“ и е забранен достъпа до него за срок от 10-дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на оспореният административен акт и се иска да бъде отменен, тъй като е постановен в противоречие с материалния закон и административнопроизводствените правила. По същество на спора, оспорващия, чрез пълномощника си адвокат М., поддържа жалбата си в постъпила молба и моли да бъде уважена при доводите изложени в нея, като претендира и присъждане на разноски по делото съобразно представен списък

Ответника, чрез пълномощника си юрисконсулт Н., оспорва жалбата и моли да бъде потвърден оспореният административен акт, като претендира присъждане на разноски по делото, а доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорения административен акт развива в писмена защита представена по делото.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от надлежно легитимирано лице имащо правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Неоснователно е искането на пълномощника на ответника за оставяне на жалбата като недопустима, тъй като предвид издадено Постановление за прекратяване на принудителна административна мярка „запечатване на обект“ №11845/12.04.2024г. на Началник отдел "Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП (л.18 по делото) и липса на реално изпълнение на административния акт не следвало делото да бъде разгледано. Това е така, тъй като в случая се касае за прекратяване на наложена ПАМ на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС след заплащане на наложена имуществена санкция от оспорващият, тоест не е налице оттегляне на оспорения административен акт по смисъла на чл.156 от АПК, респективно за оспорващият е налице правен интерес от оспорване на наложената ПАМ.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка №11726/25.01.2024г. на Началник отдел "Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС на оспорващия е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – козметичен салон, находящ се в гр.Б*** , ул.“Н*** “ №* , стопанисван от ЕТ„Г*** Я*** 1620“ и е забранен достъпа до него за срок от 10-дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Административния орган е приел в мотивите на оспорения административен акт, че при извършена проверка на търговския обект на 28.12.2023г ., че Г*** Я*** приема плащане в качеството си на извършител на услугата и собственик, но не издава фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан – нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006г.). Административния орган е приел в мотивите на оспорения административен акт, че оспорващия е допуснал посоченото по-горе нарушение, което е прието за изпълнение на състава на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, респективно е мотивирало налагането на оспорената принудителна административна мярка.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Видно от Протокол за извършена проверка в обект (л.29-33 по делото) на 28.12.2023г. е извършена проверка на търговски обект – козметичен салон, находящ се в гр.Б*** , ул.“Н*** “ №* , стопанисван от ЕТ„Г*** Я*** 1620“ гр.Б*** .

Във връзка с извършената проверка на обект от 28.12.2023г., на ЕТ„Г*** Я*** 1620“ гр.Б*** е съставен акт за установяване на административно нарушение №F50558/04.01.2024г. (л.26-28 по делото) за нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006г.). За така установеното нарушение с Наказателно постановление №751781- F50558/25.01.2024г. издадено от Началник отдел "Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на оспорващият е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева, която видно от разписка на л.20 по делото е заплатена.

С оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка №11726/25.01.2024г. на Началник отдел "Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС на оспорващия е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – козметичен салон, находящ се в гр.Б*** , ул.“Н*** “ №* , стопанисван от ЕТ„Г*** Я*** 1620“ и е забранен достъпа до него за срок от 10-дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Видно от разписка на л.17 по делото, административния акт е надлежно връчен на оспорващия на 28.03.2024г., тоест жалбата с вх.№951/11.04.2024г., с която е оспорен административния акт, е подадена в законоустановения срок.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът, стига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице. Оспореният административен акт е издаден от оправомощено лице в рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция по приходите и т. 1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителният директор на НАП (л.39), тоест издателят на административен акт е притежавал необходимата за това материална компетентност. Изводът за териториалната такава, съдът, основава на нормата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК, тоест в случая е налице компетентност на органа, който е издал оспорения административен акт.

Оспорения административен акт е издаден в предвидената писмена форма предвидена в чл.186, ал.3 от ЗДДС и съдържа необходимите реквизити, като са посочени и фактически и правни основания, който са мотивирали издаването му.

Основателно в жалбата се поддържа, че с оспорения административен акт, административния орган е незаконосъобразен, тъй като противоречи с материалния закон и не изпълнява целта на закона.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което "никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.).

От доказателствата по делото се установява, че въз основа на един и същи факт на оспорващият са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. Следва да се отбележи, че ПАМ и наказателното постановление са издадени от Началник отдел "Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП на 25.01.2024г., като при налагане на ПАМ е нарушен принципа на съразмерност регламентиран в чл.6, ал.1 и ал.2 от АПК, тъй като упражняването на държавната принуда е явно несъразмерно на целта за която е предвидено налагането.

В т. 63 от решението по дело С-97/21, Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на оспорващият е допуснато в случая, което е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

Горното е достатъчно, за да се приеме незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ, като настоящата съдебна инстанция отбелязва константна практика на ВАС по аналогични дела, като например: Решение №1252/05.02.2024г. по адм.дело №7897/2023г.; Решение №6472/28.05.2024г. по адм.дело №1416/2024г.; Решение №6115/20.05.2024г. по адм.дело №435/2024г.; Решение №6335/22.05.2024г. по адм.дело №324/2024г. и др. все в тази насока.

Предвид изхода на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващия за присъждане разноски по водене на съдебното производство и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващия разноски по делото изразяващите се в разноски за внесена държавна такса в размер на 50 лева и разноски за адвокат в размер на 1000 лева, който са договорени и платени от оспорващия и съответстват на фактическата и правна сложност на делото и процесуалното представителство осъществено от пълномощника на оспорващият, тоест общо разноски в размер на 1050 лева.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспорената ЕТ„Г*** Я*** 1620“ със седалище и адрес на управление гр.Б*** , ж.к. „И*** “, бл.* , ет.* , ап.* , подадена чрез пълномощник адвокат М., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №11726/25.01.2024г. на Началник отдел "Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, предвид което на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №11726/25.01.2024г. на Началник отдел "Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр.София да заплати на ЕТ„Г*** Я*** 1620“ със седалище и адрес на управление гр.Б*** , ж.к. „И*** “, бл.* , ет.* , ап.* , ЕИК * разноски по воденото съдебно производство в размер на 1050 (хиляда и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.