№ 18
гр. Враца, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211400500451 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
"ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД гр.София,чрез процесуален представител адв.Н.Б.
от АК Монтана,е обжалвало решение на РС гр.Враца от 21.06.2021г.,постановено по гр.д.№
2728/2020г.,в частта,в която са уважени предявените против въззивника при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.чл.226 ал.1 КЗ/отм./,чл.432 ал.1 КЗ-
нов за съответни суми,представляващи незаплатено застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди от въззиваемия в следствие настъпило
застрахователно събитие на 11.11.2015г.в гр.Враца – ПТП по вина на водач на
МПС,застраховано към въззивника по застраховка ГО.
Поддържа се във въззивната жалба,че обжалваното решение в атакуваните му части
е неправилно и необосновано – постановено при неправилно приложение на материалния
закон и доказателствата по делото,поради което се иска неговата отмяна,и постановяване на
ново от въззивната инстанция,с което предявените искове се отхвърлят и в уважените им
части.Излага се,че първоинстанционният съд не бил отчел и обсъдил всички доказателства
по делото.Неправилно бил дал вяра на едната автотехническа експертиза,а не на другата
такава,която била по-обективна и почивала на обективни данни от действителността,а не на
свидетелски показания,при което механизмът на възникване на ПТП-то бил неизяснен,или
1
неправилно изяснен.Налице били противоречия относно механизма на възникване на ПТП в
обясненията на ищеца в исковата молба,и тези дадени в с.з.след изготвяне на
експертизите,които противоречия не били отчетени от първоинстанционния съд.Неправилно
действията на ищеца били тълкувани от съда като спасителна маневра.Вина за настъпилото
ПТП имал единствено въззиваемия,при което не следва да се ангажира отговорността на
въззивника.Ако се приемело,че въззивникът следва да носи отговорност,то следвало да се
отчете и съпричиняване от страна на въззиваемия,което първоинстанционният съд не бил
сторил.На последно място,при условията на евентуалност въззивникът оспорва предявените
искове по размер.
Противната страна оспорва жалбата.Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено в обжалваните му части.От своя страна е подала насрещна въззивна жалба,с
която оспорва решението в частта,в която са отхвърлени предявените искове, с искане
решението да бъде отменени в тази му част и вместо него –постановено ново решение от
въззивната инстанция,с което исковете се уважат и в отхвърлената им част до пълния
предявен размер.
Въззивникът оспорва насрещната въззивна жалба по съображения изложени в
неговата въззивна жалба.
Пред въззивната инстнция не са събирани нови доказателства.
Настоящият състав намира въззивните жалби за редовни от външна страна,и
процесуално допустими.Подадени са в преклузивните срокове по чл.259 ал.1 ГПК и чл.263
ал.2 ГПК,от страни в процеса,имащи право и интерес от обжалване, и против акт на
съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
подадена от въззивника-ищец А.Д. от гр.Враца срещу въззивника-ответник „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД гр. София.
Поддържа се в исковата молба, че на 11.11.2015 г. в гр. Враца, близо до магазин
„Лидъл“, в посока изхода от гр. Враца за гр. Мездра, водачът А.Д., при управление на лек
автомобил „Мерцедес Ц63 АМГ” с ДК № ***, е претърпял пътно-транспортно произшествие
поради неправомерно поведение на П. М. П.-водач на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ВР
*** АК,при което получил увреждания. Ищецът веднага бил закаран по спешност в „МБАЛ
Хр.Ботев” гр.Враца, където се установило, че е получил счупване на дясна тазобедрена кост,
изкълчване на дясна тазобедрена става и локална болка в гръдната област,и бил насочен към
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ гр. София. В последното лечебно заведение ищецът претърпял
спешна операция за поставяне на импланти в десния крак. Поради инцидента ищецът
получил леко забавена проводимост по сетивните влакна в крака, дълго бил обездвижен и
не можел да се обслужва сам, преживял силни болки и страдания за дълъг период от време,
като някои от оплакванията му съществували и към момента, изпаднал и в силна депресия.
Поддържа се също, че лекият автомобил м.„Ауди 80“ е бил застрахован към момента на
ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. С молба с вх. № О-
2
92-807/17.01.2019 г. ищецът предявил претенциите си към ответното дружество, като
последното отказало да изплати обезщетение,което обосновава правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящите искове.
Претенциите са за сумата 2 244,00 лева, ведно със законната лихва от 20.10.2020 г.-
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за имуществени вреди-разходи за операция и хоспитализация;сумата 400,80
лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за
периода от 17.01.2019 г. до 19.10.2020 г.; сумата 20 000,00 лева, ведно със законната лихва от
20.10.2020 г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания; сумата 3 572,22
лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода от 17.01.2019 г. до 19.10.2020 г.
Предявените искове са с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ-отм., сега чл. 432 ал. 1
от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД,и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД гр. София в срока по чл. 131 от ГПК е
подал писмен отговор, с който се оспорват основателността на исковете и техния размер.
Ответникът твърди, че липсва причинно-следствена връзка между конкретни действия или
бездействия на водача на автомобила, застрахован по „Гражданска отговорност“ и вредите,
чието обезщетяване се претендира с исковата молба, както и че липсват останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, при условията на
евентуалност прави възражения с правно основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, че е налице пълно,
съответно частично съпричиняване на претърпените от ищеца вреди поради негово
противоправно поведение при управлението на лек автомобил „Мерцедес Ц63 АМГ” с ДК
№ ***, както и поддържа, че размерът на предявените искове е силно завишен.
Безспорно между страните,това е отразено и в определението по чл. 140 от ГПК от
04.01.2021 г., че лек автомобил м.„Ауди 80“ с рег. № ВР *** АК е бил застрахован към
момента на процесното ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество.
Не е спорно, установява се и от писмените доказателства, че с писмо изх. № 0-92-
2386/14.02.2019 г. ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е отказал на ищеца А.Д.
изплащането на застрахователно обезщетение за процесното ПТП.
Представени са платежни документи и други писмени доказателства, от които се
установява, че за проведеното му лечение и за непосредствено свързаните с това болнични
услуги ищецът е заплатил сумата 2 244,00 лева.
Установено е,че за процснто ПТП е образувано досъдебно производство №
1231/2015 г. на РПУ гр. Враца (преписка № 3177/2015 г. на Районна прокуратура гр. Враца),
водено срещу П. М.П. и приключило с влязло в сила постановление от 13.04.2016 г. за
прекратяване на основание чл. 199 и чл. 243 ал. 1 т. 1, вр. чл. 24 ал. 1 т. 9 от НПК – поради
волеизявление на пострадалия А. Н.Д. и собственика на увредения автомобил Ц. П. С., че
3
желаят на основание чл. 343 ал. 2 от НК да бъде прекратено наказателното производство.
Представен е протокол за оглед от 11.11.2015 г., изготвен за целите на досъдебното
производство, по който за направление е приета посоката от Автогара гр. Враца към ТИР
паркинг гр. Враца,и от който се установява,че мястото на ПТП представлява пътно платно с
широчина 14 м., разделено с двойна непрекъсната линия, с две платна за движение във всяка
посока, а от двете страни на пътното платно е имало тревни площи с височина на тротоара
10 см. Управляваният от ищеца А.Д. лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ е бил намерен в
тревната площ вдясно от пътя, с предна част опряна в крайпътно дърво и с конкретно
посочените в протокола щети, а друг автомобил не е бил установен при огледа.
По досъдебното производство е била изготвена и авто-техническа експертиза (стр.
64-77 от делото),също представена, съгласно която управляваният от третото за делото лице
П.П. лек автомобил м.„Ауди 80“ излизайки от път, водещ до гаражи за леки автомобили
вляво от приетото в протокола за оглед направление, е предприел маневра „завой на ляво“,
като в района на двойната непрекъсната линия е намалил скоростта си на движение, след
което е продължил движението в дясната лента на платното за движение. Ищецът А.Д.,
който управлявал лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ по бул. „В.Кънчов“ в посока от
Автогара гр. Враца към ТИР паркинг гр. Враца, в един момент забелязал, че лек автомобил
„Ауди 80“ предприема завой на ляво и в непосредствена близост до него пресича неговата
лента за движение, при което завил на дясно, за да избегне сблъсъка, излязъл от пътя и се
ударил в крайпътно дърво. Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“
преди ПТП била около 83 км/ч, а в момента на удара – около 71 км/ч.Отразено е,че водачът
на лек автомобил „Ауди 80“ е имал обективна възможност да предотврати ПТП, като
осигури предимство на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, след което да предприеме
маневра „завой на ляво“, а водачът лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ при установената
по експертизата скорост не е имал възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране,
но е щял да има такава възможност при скорост на движение от 50 км/ч.
По делото е приета от съда и не е оспорена от страните съдебно-медицинска
експертиза, от която се установява,че при процесното ПТП ищецът А.Д. е получил счупване
на дясна бедрена кост в областта на шийката, като нараняването е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП. Оздравителният период е от три до шест месеца,
които са необходими, за да може пациентът да започне да ходи самостоятелно, като не е
възможно пълно излекуване. Рехабилитацията би подобрила състоянието на пациента, но не
би променила хода на заболяването. Ищецът бил приет в болница „Пирогов“ гр. София,
където му направили спешна операция, включваща поставяне на импланти в пострадалия
крак. След нараняването и към момента на извършване на личен преглед на ищеца от страна
на вещото лице при ищеца се наблюдава посттравматична коксартроза, която не е
характерна за възрастта му, а е следствие от настъпилото увреждане. Проявленията на
същата са болка, ограничение на движенията в тазобедрената става, нестабилност на
походката, която е с накуцване. Извършеното оперативно лечение е включвало смяна на
ямката на таза и на бедрената глава с метални импланти. В бъдеще, при наличие на силна
4
болка и силно ограничаване на движенията на пострадалия крак, би могла да се наложи и
втора операция за поставяне на импланти, най-добре механични такива, като при такова
развитие на нещата оздравителния период отново би бил от три до шест месеца.
По делото е изготвена и приета авто-техническа експертиза с два варианта:първи
вариант - без съобразяване на събраните по делото гласни доказателства,и втори вариант, с
възприемане на събраните по делото гласни доказателства. Първият вариант от експертизата
е оспорен от ищеца, а вторият вариант – от ответника.
В първия си вариант/който съвпада с експертизата от досъдебното производство/
авто-техническата експертиза дава заключение, че процесното ПТП е възникнало по
следния начин: лекият автомобил „Мерцедес C63 AMG“ се е движел по бул. „В.Кънчов“ в
гр. Враца в посока от Автогара гр. Враца към ТИР паркинг гр. Враца /посока гр. Мездра/, а
управляваният от П.*** лек автомобил „Ауди 80“ е излязъл от път, водещ до гаражи за леки
автомобили в ляво от посоката на движение на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“,
предприел е маневра „завой на ляво“, като в района на двойната непрекъсната линия е
намалил скоростта си на движение, след което е продължил движението в дясната лента на
платното за движение. Ищецът А.Д., управлявайки лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, в
един момент забелязал, че лек автомобил „Ауди 80“ предприема завой на ляво и в
непосредствена близост до него пресича неговата лента за движение, при което напуснал
лентата си за движение и се ударил в крайпътно дърво, намиращо се в тревната площ в
дясно от пътя. Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ била около
71 км/ч. Водачът на лек автомобил „Ауди 80“ е имал обективна възможност да предотврати
ПТП, като осигури предимство на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, след което да
предприеме маневра „завой на ляво“, а водачът лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ при
установената по експертизата скорост не е имал възможност да предотврати ПТП чрез
аварийно спиране, тъй като при скоростта му на движение 71 км/ч лекият автомобил „Ауди
80“ е попаднал в опасната му зона на спиране.
Във втория си вариант авто-техническата експертиза дава заключение, че
процесното ПТП е възникнало по следния начин: лекият автомобил „Мерцедес C63 AMG“
се е движел по бул. „В.Кънчов“ в гр. Враца в посока от Автогара гр. Враца към ТИР паркинг
гр. Враца, като е спрял на червен сигнал на светофара при Автогарата. След подаване на
зелена светлина, същият е тръгнал, като е продължил движението си по дясната лента за
движение.При потеглянето си от светофара същият е развил скорост от 0 до 50 км/ч, която е
допустима за населено място. В един момент, малко след магазин „Лидъл“ ищецът А.Д.,
управлявайки лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, забелязал, че лек автомобил „Ауди 80“
предприема завой на ляво и в непосредствена близост до него пресича неговата лента за
движение, като дава рязко газ, за да се предпази от удар с идващите в лявото платно
автомобили, след което на непрекъснатата двойна осева линия е намалил скоростта, а
ищецът, който наблюдавал движението на лек автомобил „Ауди 80“, решил да го изпревари,
за да не се стигне до сблъсък, подал рязко газ на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, но в
същия момент водачът на лек автомобил „Ауди 80“ също подал рязко газ и затворил с
5
движението си пътя на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“. При тази ситуация ищецът
завил рязко на дясно, излязъл от пътя и се блъснал в крайпътно дърво. От техническа гледна
точка и предвид техническите характеристики на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ е
напълно възможно същият за кратко разстояние да ускори скоростта си на движение с около
30 км/ч. Скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“ преди подаване на
газ от водача е била около 50 км/ч, преди ПТП – 83 км/ч, в момента на удара – 71 км/ч.
По делото са събирани гласни доказателства.
Свидетелят В.Д. дава показания, че с брат му се движели с автомобил в посока,
обратна на движението на ищеца. Когато наближили 18-етажните блокове преди
Автогарата, в дясно от тях излизал автомобил „Ауди 80“, който искал да пресече директно
пътя през двойната непрекъсната линия и да завие на ляво през същата, за да хване другата
посока на движение, обратна на тази на свидетеля. Автомобилът „Ауди 80“, виждайки
колата на свидетеля и идващите след нея коли, подал рязко газ, пресякъл двойната
непрекъсната линия и отнел предимството на ищеца. Свидетелят не видял реакцията на
ищеца, тъй като си гледал пътя, но видял, че управляваният от ищеца автомобил
катастрофирал. Продължил напред, за да направи обратен завой на бензиностанция
„Лукойл“, след което се върнал на мястото на катастрофата. При пристигането му ищецът
бил изкаран от лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, като последният се самозапалил. По
впечатления на свидетеля водачът на автомобил „Ауди 80“ бил хаотичен, тъй като първо
тръгнал да прави ляв завой на забранено място, а после пък подал рязко газ.
Свидетелят Х.Х. дава показания, че преди ПТП се е движел в същата посока като
ищеца, но една или две коли след него. Свидетелят и колите пред него били спрели на
червен светофар, след което отново потеглили. След кръстовището, малко след магазин
„Лидъл“ свидетелят забелязал синя на цвят кола да излиза от гаражите встрани от пътя, като
тръгнала и в средата на пътното платно спряла, при което колите пред свидетеля ударили
спирачки. Синята кола спряла и после пак потеглила, а управляваният от ищеца лек
автомобил „Мерцедес C63 AMG“, след като ударил спирачки (на колата след него й
светнали стоповете), направил рязка маневра на дясно, за да избегне удара. Свидетелят
счита, че едва ли ищецът се е движел с повече от 50 км/ч, тъй като е кратко разстоянието от
светофара до мястото, където синята кола пресичала двойната непрекъсната линия. Пред
свидетеля се движела друга кола – черен на цвят „Фолксваген Голф“, който спрял, но хората
вътре не излезли от колата. Свидетелят спрял при катастрофиралия лек автомобил
„Мерцедес C63 AMG“ и попитал ищеца, който тъкмо си свалял колана и излизал от колата,
дали е добре, а последният му казал да настигне синята кола. Свидетелят така и направил и
попитал водача й – възрастен човек, дали е видял какво е сторил, а последният казал, че
нищо не е видял и нищо не е сторил. Свидетелят снимал регистрационния номер на синята
кола и по-късно го предоставил на полицията.
Свидетелят Ал.Б. дава показания, че скоро след катастрофата ищецът бил много
стресиран и уплашен и изпитвал болки в крака, като според свидетеля това е допринесло
6
ищецът да получи диабет. След изписването му от болница след операцията също бил много
зле, не можел да ходи месеци наред. В момента ищецът ходи, но не много добре и го боли
кракът. Ставата на пострадалия крак на ищеца е износена и е необходимо да бъде сменена.
След травмата ищецът напълнял много и поддържал това наднормено тегло години наред,
след което успял частично да свали натрупаните след инцидента килограми. Ищецът се
променил и психически – станал по-затворен и когато се сети за инцидента, му става много
неприятно.
Настоящият състав дава вяра на показанията на тримата свидетели - същите
добросъвестно са депозирани,вътрешно последователни и непротиворечиви са и взаимно
допълващи са, както и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал.
Ищецът е изслушан от съда на осн.чл.176 ал.1 ГПК.Заявил е, че на светофара при
Автогарата е спрял на червен сигнал, като се движел в дясната лента и бил първа кола. На
зеления светофар потеглил. Имало коли както зад него в дясната лента, така и в лявата
лента. След потеглянето от светофара, малко след магазин „Лидъл“, където имало една
пресечка, отстрани излязло и се качило на пътя синьо „Ауди 80“. На ищеца направило
впечатление, че при излизането си автомобилът „Ауди 80“ си подал муцуната
перпендикулярно на пътното платно и това го накарало да си мисли, че е възможно да
направи обратен завой през двете платна на движение. Автомобилът „Ауди 80“ тръгнал и
спрял или може би замръзнал, като към този момент изглеждало, че изчаква да минат колите
в посоката на ищеца и евентуално в обратната посока, а ищецът леко намалил със
спирачките. Като видял, че автомобилът „Ауди 80“ е спрял на двойната непрекъсната линия,
ищецът подал газ, за да мине по-бързо и да избегне сблъсъка, но точно в този момент
автомобилът „Ауди 80“ дал газ и му затворил пътя. Ищецът завъртял рязко волана на дясно,
излязъл от пътя и се блъснал в дърво.
Дадените от ищеца по реда на чл. 176 от ГПК обяснения,настоящият състав намира
за логични и последователни, съответстващи на останалите гласни доказателства,поради
което ги възприема.
В мотивите към решението съдът е посочил,че възприема авто-техническата
експертиза във втория й вариант, приет в съдебно заседание на 20.05.2021 г., като гради
изводите си именно въз основа на този вариант.
Настоящият състав възприема и двата варианта на експертизата,и намира,че двата
варианта не си противоречат и не се изключват,и в съчетание със свидетелските показани
разкриват един механизъм на възникване на ПТП:ищецът е бил спрял на светофар.При
включване на зелена светлина на светофара потеглил.Естесвено е при потеглянето да се е
движел със скорост от 0 км.до 50 км./ч.Забелязвайки пресичащия автомобил,управляван от
П.*** леко намалил скоростта,но виждайки,че той потегля от непрекъснатата линия и ще
пресече платното му рязко подал газ,за да избегне удара и завил надясно,при което се
7
ударил,като увеличил скоростта на 83 км/ч.,респ.71 км./ч.при удара.И при двата варианта
няма спор относно скоростта на л.а.м."Мерцедес" преди и след удара – съответно 83 км./ч. и
71 км./ч.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд приел предявените искове за доказани по основание и ги уважил
частично,като в останалата част ги отхвърлил като неоснователни и недоказани.Въззивната
инстанция не възприема изцяло крайните фактически и правни изводи на първата конкретно
в частта относно наличието или не на съпричиняване от страна на ищеца, и намира,че
решението и в тази му част е постановено при неправилно приложение на материални закон
и доказателствата по делото.
Съгласно чл. 226 ал. 1 от КЗ (отменен),чл.432 ал.1 КЗ-нов, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по неговата застраховка „Гражданска отговорност“.Спазено е изискването на действащия
КЗ за предявяване на претенцията пред застрахователя, обуславящо правото на иск на
увреденото лице пред съда.
Отговорността на застрахователя е функционална на отговорността на прекия
причинител-в случая лицето П.***.От събраните по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че третото лице П.*** е действало виновно и противоправно преди
настъпването на ПТП, и е налице пряка причинно-следствена връзка между неговото
поведение и настъпилото ПТП,при което ищецът е претърпл вреди.Налице са всички
предпоставки за ангажиране отговорността му на основание чл.45 ЗЗД.
Безспорен е и факта, че ответникът „ДЗИ-Общи застраховане“ ЕАД, в качеството на
застраховател по „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ВР ***
АК, е пряко отговорен към ищеца А.Д..
Възражението за съпричиняване,обаче, настоящият състав намира за
основателно.Няма спор,че ПТП-то е настъпило по изключителна вина на водача на
л.а.м.”Ауди 80”,който предприел обратен завой на забранено място и при непрекъсната
линия.Ако не беше предприел горната маневра на непозволено място,или бе изчакал на
непрексната линия да преминат всички движещи се л.а.,ПТП не би възникнало.За
възникване на ПТП-то,обаче вина има и самия ищец,който забелязал навреме пресичащия
непрекъснатата линия л.а.м.”Ауди 80”.Ищецът, който наблюдавал движението на лек
автомобил м.„Ауди 80“, решил да го изпревари, за да не се стигне до сблъсък и подал рязко
газ на лек автомобил „Мерцедес C63 AMG“, но в същия момент водачът на лек автомобил
„Ауди 80“ също подал рязко газ и затворил с движението си пътя на лек автомобил
„Мерцедес C63 AMG“.Ищецът обективно също е имал възможност да предотврати ПТП при
така стеклите се обстоятелства,като спре на място,или не увеличава скоростта си на
движение.Налице е противоправност и виновност в поведението на ищеца непосредствено
преди настъпване на ПТП,респ. налице е и съпричиняване на вредоносния
резултат.Вредоносният резултат е в причинна връзка с поведението както на П.***,така и с
поведението на ищеца,конкретно управлението на л.а. с повече от 50 км./ч.,каквато е
8
позволената в населено място,макар и увеличението на скоростта да е резултат от
противоправното поведение на водача П.***,който навлязъл неправомерно в неговото
платно за движение и с цел да се избегне удара между двете превозни средства.При
събраните доказателства настоящият състав не възприема тезата на първата инстанция,че
предприетото от ищеца увеличение на скоростта представлявало спасителна маневра,тъй
като ако бе спрял ,или не бе увеличавал скоростта,то ПТП-то би могло да се
предотврати,независимо от поведението на водача на л.а.м."Ауди".
Съпринивяването според настоящия състав е в съотношение 2 към 1 в полза на
ищеца/2/3 вина за водача на л.а.м."Ауди" и 1/3 вина за ищеца/.Дължимите обезщетения с
оглед разп.на чл.51 ал.2 ЗЗД следва да бъдат присъдени при съблюдаване този процент на
съпричиняване.
Искът за имуществени вреди е основателен съобразно представените платежни
документи и други писмени доказателства, от които се установява, че за проведеното му
лечение и за непосредствено свързаните с това болнични услуги ищецът е заплатил сумата 2
244,00 лева.Във връзка с приетото съпричиняване това обезщетение следва да се намали с
1/3 и да се уважи за сумата 1496 лв.
Като има предвид разп.на чл. 52 ЗЗД, вида и характера на увреждането, начин на
причиняването му, последиците за здравето, продължителността на оздравителния процес,
причинените морални страдания,факта,че се наблюдават остатъчни явления в здравния
статус на ищеца в следствие на получената травма, както и износване на поставените в
крака му импланти и необходимост в бъдеще от извършване на нова операция за смяна на
имплантите в крака, негативните емоции,изживения стрес и търпените неудобства от
ищеца, обема и интензитета на търпените от него болки и страдания, както и неудобствата
от гипсиране на крака за един продължителен период; общата продължителност на
възстановителния процес – от около 6 месеца, бъдещата необходимост от операция за смяна
на става, а така също и предвид възрастта на пострадалия към датата на събитието (36 г.),
настоящият съдебен състав намира, че е справедливо ответникът да му заплати обезщетение
за обезвреда на търпените в случая неимуществени вреди в размер на 15000 лв.От тази сума
също следва да се приспадне съпричиняването на ищеца в размер на 1/3,при което остава
сумата 10000 лв.,в който размер следва да се уважи предявения пряк иск,като в останалата
част се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Върху дължимите обезщетения ответникът дължи лихва за забава за периода с
начало 14.02.2019 г. до предявяване на исковата молба,които суми също следва да се
редуцират с по 1/3.
При така изяснената фактическа обстановка въззивната жалба на въззивника
ответник се явява частично основателни.Като такива следва да се уважи в горния
смисъл,като първоинстанционното решение се отмени в частта,в която предявените искове
са уважени в размер над 2/3 от дължимите суми,и вместо него в отменените части се
постанови друго решение,с което в тези им части предявените искове се
9
отхвърлят.Въззивната жалба на въззивника ищец се явява неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
При този изход на делото следва да се отмени първоинстанционното решение и в
частта,в която ДЗИ"Общо застраховане е осъдено да заплати на А.Д. разноски пред първата
инстанция в размер над 1637,09 лв.,а АНГ. Н. Д. следва да бъде осъден да заплати на
"ДЗИ"Общо застраховане" ЕАД разноски за първа инстанция в размер на още 61,52 лв.
А.Д. следва да заплати на ДЗИ „Общо застраховане”АД гр.София разноски по
компенсация пред въззивната инстанция в размер на 15,72 лв.
Предвид разп.на чл.280 ал.3 т.1 предл.2 ГПК решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Водим от горното,ВрОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на РС Враца от 21.06.2021г,постановено по гр.д.№
2728/2020г.1/в частта,в която "ДЗИ Общо застраховане" ЕАД гр.София е осъдено да
заплати на АНГ. Н. Д. от гр.Враца застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди в частта над 1496 лв.до уважения размер от 2244 лв.,2/в частта над
255,57 лв.до уважения размер от 400,21 лв.представляваща лихва за забава за периода
от 14.02.2019г. до 19.10.2020г.върху обезщетението за имуществени вреди,3/в частта
над 1708,33 лв.до уважения размер от 1783,48 лв.,представляваща лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 14.02.2019г.до
19.10.2020г.,както и 4/в частта,в която е присъдена лихва за забава върху дължимите
обезщетения за периода 17.01.2019г.-14.02.2019г.,
и вместо него в тези му части
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове в тези им части.
ОТМЕНЯ горното решение в частта,в която ДЗИ"Общо застраховане е осъдено
да заплани на А.Д. разноски пред първата инстанция в размер над 1637,09 лв.
ОСЪЖДА АНГ. Н. Д. да заплати на "ДЗИ"Общо застраховане" ЕАД разноски
за първа инстанция в размер на още 61,52 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС в останалата му част.
ОСЪЖДА А.Д. да заплати на ДЗИ „Общо застраховане”АД гр.София разноски
10
по компенсация пред въззивната инстанция в размер на 15,72 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11