№ 6960
гр. София, 14.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110100474 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 318754/19.11.2023 г. от „К.“ ООД, с която се иска допълване
на постановеното по делото определение, като му бъдат присъдени направените разноски в
производството за адвокатско възнаграждение по договор за процесуално представителство
от 27.09.2022 г.
Ответникът по молбата – „А .“ ЕАД не взема становище.
Молбата е допустима и основателна.
С определение от 16.10.2023 г. съдът е прекратил производството по делото поради
отказ от предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „А .“ ЕАД срещу „К.“ ООД
установителни искове, без да се произнесе по въпроса за разноските.
Отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на
неоснователното възбуждане на съдебния процес /от ответника – ако е отказвал плащане и
от ищеца – ако не е предприел действия по поставяне на длъжника в забава/. Ето защо
отговорност за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е
отричала/претендирала съдебно предявеното право. Правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК не прави
изключение от този принцип.
В случая няма данни, нито се твърди от ищеца отказът от иска да е извършен поради
новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено
плащане на претендираната сума. Следователно ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото по правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК. Видно от договор за правна
защита и съдействие от 27.09.2022 г. по делото, ответникът е уговорил адвокатско
възнаграждение в размер на 695 лв., заплатено при подписване на договора, за процесуално
представителство по ч. гр. д. № 35 013/2022 г., както и по образуваното във връзка със
заповедното дело исково производство. Уговорено е още и по 100 лв. за явяване в съдебно
заседание, каквото по делото няма данни да е заплащано.
1
Размерът на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение съответства на
минималните размери по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на сключване на
договора, което за исковото производство е 495 лв., като за заповедното остават 200 лв.
Посочените размери отразяват реалната пазарна цена на адвокатската услуга съпоставена с
фактическата и правна сложност на настоящото дело.
Това налага молбата да бъде уважена.
Ето защо и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение от 16.10.2023 г. по гр. д. № 474/2023 г. на Софийски
районен съд, ГО, 153 състав в частта му за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД, ЕИК . да заплати на „К.“ ООД, ЕИК . на основание чл. 78, ал. 4
ГПК сумите 495 лв. адвокатско възнаграждение в исковото производство и 200 лв.
адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2