№ 119
гр. София, 16.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600127 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 във вр.с чл. 341, ал. 2 НПК.
Обжалвано е определение на Софийски градски съд, НО, 32. първоинстанционен
състав от 26.1.2022 г. по н.ч.д. № 33/2022 г., с което е оставена без уважение молбата на
осъдения Х. А. А. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част
(в размер на 4 години, 9 месеца и 7 дни) от наказанието лишаване от свобода - цялото в
размер на 13 години, определено му по н.ч.д. № 2462/2017 г. на СГС за извършено
престъпление по чл. 242, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.
В жалбата, подадена от упълномощения защитник на осъдения адвокат В.Д., се
оспорват крайните изводи на първата инстанция за неоснователност на искането за
предсрочно условно освобождаване на лишения от свобода А.. Излагат се доводи за това: че
съдът е игнорирал данните в досието на затворника и доклада на ИСДВР за поправяне на
осъдения; че еднопосочно се установява, че целите на наказанието са изпълнени, а рискът от
рецидив и вреди е нисък; че осъденият е с висше образование и на 56 години, поради което
трудно може служителите в затвора да го обучават на умение за мислене; че лишеният от
свобода признава извършеното деяние, но няма как да приеме наложеното наказание за
справедливо при положение, че то надвишава значително наказанията, определяни за сходни
престъпления от българските съдилища; че А. не е осъждан до момента и няма изградени
престъпни навици; че липсата на награди не следва да се взема в негов ущърб, още повече,
че чл. 439а, ал. 1 НК не предвижда такива изисквания; че неправилно в доклада на ИСДВР
се приема висок риск от вреди, доколкото тежестта на деянието е определяща за размера на
наказанието, а той не следва да се отразява при оценка на основателността на искането за
условно предсрочно освобождаване; че неоснователно съдът не е взел предвид при оценка
на относимите обстоятелства времето, през което осъденият е търпял наказание в затвора в
Армения; че съдът не е съобразил първоначалния доклад на ИСДВР от октомври 2020 г.
В жалбата се отправя искане за отмяна на определението на първата инстанция и за
постановяване на ново, с което да се допусне условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения А..
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата,
1
събраните по делото материали и атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Фактите по делото са установени от първоинстанционния съд в тяхната пълнота и
при спазване на процесуалните изисквания, предвидени в особеното производство на глава
35, раздел 1 от НПК. В резултат на законосъобразно приобщени доказателствени материали
съставът на градския съд правилно е приел, че лишеният от свобода Х. А. А.-Ш. е постъпил
в Затвора София на 12.5.2017 г., когато е бил приведен от Република Армения за
изтърпяване на наказанието в затвор в България. Осъденият Х. А.-Ш. е български и
сирийски гражданин, владее добре български език. Той изтърпява наказание лишаване от
свобода по първо осъждане в размер на 13 години, определено му в резултат на влязло в
сила на 26.2.2018 г. определение на СГС, НО, 27. състав за престъпление по чл. 242, ал. 2,
вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.
След постъпването си в затвора в гр. София, А. първоначално бил разпределен в 13
група. Впоследствие е преместен в 9-та група в Затвора гр. София. И в двете групи се
адаптира добре, като няма регистрирани конфликтни отношение с останалите лишени от
свобода и с администрацията на затвора.
Установено е, че лишеният от свобода последователно полага труд в условията на
Затвора в София – към момента работи като монтьор в паровата централа на затвора, а
преди това е бил работник в лавката, преводач,чистач на стълбището на 10-13 група и
партера. Наблюдава се старание при изпълнение на служебните му задължения. За времето
на престоя си в Затвора А. Ш. е бил наказван три пъти – за притежаване на забранени вещи,
за сбиване с други лишени от свобода, но всички дисциплинарни наказания са заличени на
основание чл. 107, ал. 1 ЗИНЗС. Несъмнено е също, че лишеният от свобода е награждаван
седем пъти – за последно със заповед № 589/7.12.2021 г. с удължено свиждане за срок от 4
часа с близките. От данните в доклада на ИСДВР се установява, че затворникът взима
участие в мероприятия от културно-масов характер, а индивидуалната робота с него се
провежда чрез разговори с ИСДВР.
От значение за потенциала за промяна на осъдения са и фактите относно неговата
трайна семейна и социална свързаност с територията на България – А. Ш. е български
гражданин, женен е за българка и има две пълнолетни деца; поддържа пълноценна връзка с
близките си, които го посещават в затвора. Обстоятелството, че това е първото осъждане на
лишения от свобода, както и високия му образователен статус (има завършено висше
образование с придобита инженерна специалност по двигатели с вътрешно горене), също
следва да се имат предвид при оценка на възможността за успешно социално интегриране на
А. след излизане от пенитенциарното заведение.
Първоначалната оценка за риск от рецидив е 35 точки, а към момента рискът е
редуциран на 33 точки, което все е в границите на ниските стойности.
Към датата на провеждане на първоинстанционното производство (26.1.2022 г.)
осъденият е изтърпял общо 8 години, 2 месеца и 23 дни, от които фактически 6 години, 11
месеца и 14 дни и от работа 1 година, 3 месеца и 9 дни. Остатъкът за изтърпяване към
същата дата е 4 години, 9 месеца и 7 дни.
В докладите и становищата на длъжностните лица, които са ангажирани в
поправителния процес на лишения от свобода, се констатира положителна тенденция в
поведението му – приемане на установените норми и правила, спазване на реда в групата и
затвора. В доклада на ИСДВР К. е констатирано снижаване на риска от рецидив, както и
оставащи дефицитни зони – отношение към правонарушението и умение за мислене
Подобни изводи се съдържат и в становището на началника на Затвора София, в
което се дава негативна оценка за поправянето на лишения от свобода А., като аргументите
повтарят в обобщен вид, посочените в доклада на ИСДВР К..
При така установените данни изводът на първоинстанционния съд, че не са налице
предпоставките на чл. 70, ал. 1 НК, САС намира за правилен и законосъобразен.
Правилно се сочи от състава на СГС, че спрямо лишения от свобода А. са налице
2
формалните предпоставки на чл. 70, ал. 1 НК. Към момента той е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание.
От друга страна, апелативната инстанция споделя изводите на градския съд, че при
оценка по същество за наличие на втората предпоставка на закона, а именно доказателства
за поправяне на осъдения, следва да се даде отрицателен отговор.
От една страна, несъмнено е, че в поведението на осъдения до момента са
констатирани положителни моменти и тенденции – показва добро поведение и отношение
към администрацията на затвора, награждаван е, а наложените наказания са заличени;
постоянен и старателен при изпълнение на трудовите си задължения. Същевременно рискът
от рецидив, макар и в ниските стойности, е редуциран само с 2 пункта за времето на престоя
му в Затвора София – от 12.5.2017 г. до момента; режимът за изпълнение на наказанието не
е променян и все още е строг, което рефлектира и до невъзможността на лицето да работи
извън територията на затвора, както и да бъде поставяно в неконтролирана среда.
В доклада на ИСДВР К. е отбелязано, че с осъдения се работи чрез провеждане на
разговори, както и че той участва в културната дейност на лишените от свобода. Тази
оскъдна информация не позволява да се разбере какви са предстоящите дейности (извън
предвидените разговори и беседи с лишения от свобода) и как ще продължи корекционната
работа с А., така че да има прогрес и по останалите две дефицитни зони и най-вече – умения
за мислене, защото прави впечатление, че почти петгодишният престой на осъдения в
условията на Затвора София, не е довел до съществен напредък в поправителния процес,
който да се отрази в правното положение на лицето – смекчаване на режима, преместване в
затворническо общежитие и работа и дейности извън територията на затвора.
В този смисъл не става ясно дали това се дължи на пасивното поведение на самия
затворник или на инертността на затворническата администрация. Според този състав на
САС не се използват в достатъчна степен за ускоряване на корекционния процес, от една
страна, съхранените семейни връзки на лицето, а от друга, очевидно високия му
образователен и интелектуален статус, така че включването му в подходящи програми за
въздействие, да доведе до видим напредък при прилагане на прогресивната система.
Констатираната инертност и бездействие на ангажираните с поправителния процес
длъжностни лица от Затвора София, няма как да доведе до основателност на искането на
осъдения за условното му предсрочно освобождаване. Това е така, защото съдът е обвързан
от оценка на обстоятелствата по чл. 439а НПК, от гледна точка на формиране на обосновано
заключение за поправянето на осъдения. Към момента от наличните по досието на
затворника материали не може да се направи извод, че поправянето на А. е настъпило в
степен, която да обуслови условното му предсрочно освобождаване: видно е, че процесът на
поправяне е с положителен ход, но най-вероятно поради пасивността на администрацията в
Затвора София, този процес не е приключил към момента.
При тези аргументи САС счита за неоснователни възраженията на защитника за това,
че поправянето на осъдения е нестъпило и искането му за предсрочно условно
освобождаване трябва да бъде уважено. Същевременно въззивният съдебен състав приема за
основателни доводите на защитника за това, че в обжалваното определение, макар и
индиректно, съдът се е позовал на тежестта на определеното на осъдения наказание, както и
на обществената опасност на деянието, които чл. 439а НПК не включва сред
обстоятелствата, подлежащи на оценка в хода на поправителния процес. Основателно се
поддържа в жалбата, че изтърпяването на наказанието в Република Армения, преди
трансфера на осъдения в България, не е изследвано, не са събирани доказателства от
администрацията в Затвора София, съответно не са налице данни в досието на лишения от
свобода.
С оглед констатациите в определението, касаещи дейността на затворническата
администрация, копие от съдебния акт следва да се изпрати на Началника на Затвора, който
следва да изпрати писмен отговор на настоящия съдебен състава за предприетите действия
по случая.
3
По изложените съображения, САС счита, че следва да потвърди атакуваното
определение, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд, НО, 32.
първоинстанционен състав от 26.1.2022 г. по н.ч.д. № 33/2022 г., с което е оставена без
уважение молбата на осъдения Х. А. А. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част (в размер на 4 години, 9 месеца и 7 дни) от наказанието
лишаване от свобода - цялото в размер на 13 години, определено му по н.ч.д. № 2462/2017 г.
на СГС за извършено престъпление по чл. 242, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, вр. с ал.
1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4