№ 242
гр. Враца, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
Членове:Христо Н. Христов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело №
20251400500308 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от
„Елекстроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от А. Ц. –
изпълнителен директор чрез юрисконсулт С. Н. против Решение №290/09.05.2025г. по
гр.дело № 3194/2024г. по описа на Районен съд – Враца, с което „Мрежови експлоатационен
район“ – Монтана, ЕИК ****** – поделение на „Елекстроенергиен системен оператор“ ЕАД
е осъден да заплати на С. А. И., ЕГН ********** сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства и
затруднения от травматично увреждане, причинено му вследствие на претърпяна на
11.04.2024 г. злополука, призната за трудова с Разпореждане № 10/08.05.2024 г. на
Териториално поделение на НОИ – Монтана, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането -11.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
108,37 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляваща стойността
на закупени лекарства и издаване на съдебно-медицинско удостоверение, вследствие на
претърпяна на 11.04.2024 г. злополука, призната за трудова с Разпореждане № 10/08.05.2024
г. на Териториално поделение на НОИ – Монтана, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба -08.10.2024г. до окончателното изплащане на
сумата. Със същото решение поделението е осъдено да заплати и разноски за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА на адв. Л. В., както и разноски в полза на бюджета на
съдебната власт за държавна такса и вещи лице.
Развиват се доводи, че постановеното решение е неправилно.
Описва се подробно фактическата обстановка, при която се е случила се на
11.04.2024 г. трудовата злополука. Изразява се несъгласие с мотивите на обжалваното
решение по отношение на направеното възражение за съпричиняване, като направените
изводи от съда са в резултат на неправилното тълкуване на свидетелски показания на
свидетелите на работодателя и противоречат на материалния закон. Изводът, до който е
1
стигнал първоинстанционният съд, че твърденията на ответника за съпричиняване са
неоснователни и недоказани, както и противоречащи на правилата на житейската логика,
бил неправилен и противоречал на основните принципи за безопасност при работа, който
бил изяснен от свидетелите на работодателя. Анализират се свидетелските показания на В.
Г. С. и Л. Л.. Изразява се съгласие със заключението на съда, че ищецът не е имал
задължението да изчака другата група, работеща на стълба, нито да ги уведомява, че слиза.
Както било изяснено от свидетелските показания, комуникацията на такава височина била
трудна и работодателят не бил изисквал някаква специална, облечена в правила
комуникация между работещите на височина групи. Изразява се несъгласие с направените
заключения, че пострадалият ищец не е имал задължение да се съобрази с обстановката, в
която се извършва работата, с това, че друга група работници все още работи и че слизайки
по единственото възможно място под тях, не е бил длъжен да прецени кога и как безопасно
да слезе и дали именно това е най-безопасния момент да се намира под работещите над него
колеги. Въпреки направените възражения от ищеца, че същият не бил запознат с Карта № 21
от 24.09.2020г., било доказано, че ищецът, както и всички работници в сектор
„Електропроводи ПРЕП ВНЮ били запознати с текста на картата, което удостоверили с
подписите си. Направените изводи на съда противоречали на материалните норми в
областта на безопасността при работа – чл. 33 от Закон за здравословни и безопасни условия
на труд, чл. 35 и чл. 61, ал.2, т. 4 от Правилник за безопасност и здраве при работа в
електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически
мрежи. Цитира се съдебна практика на ВКС във връзка с грубата небрежност и
съпричиняването на вредата. Изразява се несъгласие с изложените от първата инстанция
мотиви при определяне на размера на присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди. В подкрепа на твърдението си за неправилност и необоснованост на решението на
първоинстанционния съд се иска да бъдат разгледани и новонастъпили обстоятелства, които
да бъдат взети предвид при решаване на делото – освидетелстване на ищеца от ТЕЛК,
обективирано в Експертно решение № 91289 от заседание № 42 от 10.04.2025 г. на ТЕЛК
при „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, гр.
Севлиево. Решението било представено на работодателя от С. И. на 23.04.2025 г. след
приключване на делото пред първата инстанция. То представлявало новонастъпил факт по
смисъла на чл. 260, т.5 ГПК, тъй като същото било издадено на 10.04.2025 г., след
последното заседание пред районния съд, което се провело на 09.04.2025г. Констатациите на
ТЕЛК, освидетелствала здравословното състояние на С. А. И. се различавали значително от
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза пред първата инстанция.
Съгласно решението на ТЕЛК С. А. И. имал 32 % трайно намалена работоспособност и
можел да изпълнява длъжността“ ***“ при посочените противопоказни условия на труд –
без психофизическо пренапрежение, въздействие на токсични вещества и неблагоприятен
микроклимат. Решението на ТЕЛК влязло в сила на 24.04.2025г., същото не било обжалвано
и било представено на работодателя от ищеца на 23.04.2025г. Напълно в разрез с мотивите и
заключението на районният съд, С. А.а И. бил на работното си място на длъжност “ ***“,
като същият сам предоставил на работодателя си експертното решение на ТЕЛК, в подкрепа
на това, че може да изпълнява трудовите си задължения. На основание чл. 314 КТ
работодателят провел процедура по трудоустрояване, като с писмо с изх. №ЕСО-МН-
396/25.04.2025 г. било изискано становище от служба по трудова медицина „Медико“ ЕООД
и след получаване на становище от същата служба на 25.04.2025г. със Заповед № ЧР-МН-
ЗАП-37/30.04.2025г. ищецът бил трудоустроен на същата работа при облекчени условия,
съгласно предписанията на здравните органи.
В жалбата се счита, че присъденото с обезщетение е необосновано завишено, не
отговаря на принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД и това се потвърждавало от
новооткритите и новонастъпили факти, каквото било Експертно решение № 91289 от
заседание № 42 от 10.04.2025 г. на ТЕЛК при „Многопрофилна болница за активно лечение
Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, гр. Севлиево. Иска се от отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да бъде намалено исканото от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди. Претендират се разноски.
2
На основание чл. 260, т.6 ГПК се прави искане за назначаване на съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице лекар-ортопед, който след запознаване с медицинската
документация по делото и приложеното Експертно решение № 91289 от заседание № 42 от
10.04.2025 г. на ТЕЛК при „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Стойчо
Христов“ ЕООД, гр. Севлиево и извършване на необходимите преглед и изследвания да даде
отговор на въпроса „Какво е обективното здравословно състояние на ищеца към настоящия
момент?“. Иска се и приобщаване на следните писмени доказателства: Експертно решение
№ 91289 от заседание № 42 от 10.04.2025 г. на ТЕЛК при „Многопрофилна болница за
активно лечение Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, гр. Севлиево, писмо с изх. №ЕСО-МН-
396/25.04.2025 г., становище по трудова медицина „Медико“ ЕООД от 25.04.2025г., Заповед
№ ЧР-МН-ЗАП-37/30.04.2025г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна С. А. И., чрез упълномощения
адвокат Л. В., е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и се иска същата да бъде оставена без уважение.
В посочените във въззивната жалба нормативните актове, на който се позовавал
работодателят, липсвали правила за безопасност при работа на височина. Районният съд
стигнал до напълно верни, обосновани и законосъобразни правни изводи, като е приел, че в
процесния случай, с оглед установените по делото факти, ищецът не просто не бил
допринесъл за настъпване на вредите, а поведението и действията му били правомерни и
изцяло съобразени както с правилата за безопасност, така и с обичайната практика на
работещите в дружеството, каквито били и показанията на разпитаните свидетели С. и Л..
Ищецът нямал задължение да изчаква групата на свидетеля С., за да слезе по стълбата.
Двете работещи на стълба групи не били взаимно зависими и свързани п никакъв начин, тъй
като всяка една отговаряла за определена, предварително разпределена между работещите
работа и след завършването й е можела да слезе по стълбата, независимо от другата група,
без да е необходимо да изчаква или да я уведомява. Ищецът, след като е приключил работата
си на стълба,слязъл именно по монтираните за целта степенки. Напълно обосновани и
законосъобразни били изводите на съда, че твърденията на ответното дружество за
съпричиняване са голословни, недоказани, неоснователни и противоречащи на правилата на
житейската логика. Правилен бил изводът на съда, че в процесния случай и при
установените обстоятелства нямало как да се говори за допусната от ищеца груба или
каквато и да било небрежност. По делото бил установен по категоричен начин механизмът
на настъпване на трудовата злополука и поведението на ищеца непосредствено преди и по
време на настъпването й, както и поведението на останалите работещи - св. С. и работника
Д.. Обоснован, законосъобразен и правилен бил изводът на съда, че единствената причина за
настъпване на злополуката и респективно за причинените на ищеца вреди били действията
на втората група работещи С. и Д., които изпуснали винта в процеса на неговото
демонтиране. Работодателят нямал създадени инструкции, правила за безопасност, каквито
били изискванията на законодателството, включително и цитираните във въззивната жалба
разпоредби от нормативни актове. Никъде в приложените от работодателя документи не се
съдържали правила за безопасност в изложения от него смисъл, че ищецът е бил длъжен и е
трябвало да уведоми св. С. и работещия с него, че слиза, да се увери, че са спрели да работят
и го изчакват да слезе. В дружеството нямало разписани правила за безопасност при качване
и слизане, като всички останали правила били спазени от страна на ищеца - работно
облекло, обезопасяване на качване и слизане, разпределение на работата и безопасна
подмяна на изолаторните елементи. Правилно съдът изложил, че работодателят е бил
длъжен да осигури средства за комуникация между работещите, за да не се налага да викат
силно в опит да комуникират помежду си. Св. С. на практика не знаел дали ищецът му е
извикал, че слиза, дори сочел, че даже и да му е извикал, не е чул.
Излагат се доводи за липса на хипотезата на чл.201, ал.2 КТ за намаляване на
отговорността на работодателя. В процесния случай, ответното дружество не установило по
несъмнен начин, че конкретното поведение на пострадалия към момента на настъпване на
трудовата злополука е нарушавало конкретни нормативни изисквания и конкретни правила
3
за безопасност, за които да е бил надлежно инструктиран, както и че тези нарушения са в
резултат на неполагането на грижа, каквато и най-небрежният би положил при сходни
обстоятелства. Напълно неоснователни били изложените във въззивната жалба твърдения, че
здравословното състояние на ищецът било добро и пострадалата дясна ръка не е с трайни
увреждания, че е напълно работоспособен.Излага се, че приложените към въззивната жалба
писмени документи били напълно неотносими към предмета на делото, доколкото се
претендирали неимуществени вреди от деня на настъпване на злополуката до деня на
предявяване на иска. От друга страна, от съдържанието на същите не се установявало пълно
възстановяване на функцията на пострадалата ръка,а напротив, уврежданията били
наложили трудоустрояване на пострадалия работник.
Иска се да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да се потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се адвокатски хонорар
по чл.38, ал.2 във вр. ал.1, т.З, пр. второ от ЗА.
Пред въззивната инстанция са приети като писмени доказателства представените с
въззивната жалба Експертно решение № 91289 от заседание № 42 от 10.04.2025 г. на ТЕЛК
при „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, гр.
Севлиево, писмо с изх. №ЕСО-МН-396/25.04.2025 г., становище по трудова медицина
„Медико“ ЕООД от 25.04.2025г., Заповед № ЧР-МН-ЗАП-37/30.04.2025г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Следва да се отбележи, както и правилно е отбелязал в решението си районният съд,
че следва да се приеме участието на „Елекстроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК ***
като страна в процеса. Действително трудовото правооношение съществува между ищеца и
организационно обособеното звено в „Елекстроенергиен системен оператор“ ЕАД, което е
и работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и притежава специална правоспособност,
но независимо кой е конституиран като страна по трудовия спор дали организационно
обособеното звено или работодателят –юридическо лице, последния винаги може да
извършва съдопроизводствени действия, тъй като съдебното решение ще породи правните
си последици (сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие) в
неговата правна сфера. Нито правомощията на работодателя –юридическо лице по
трудовото правоотношение, нито процесуалната му легитимация могат да бъдат ограничени
от обстоятелството, че в структурата му съществува организационно обособено отделение,
което може самостоятелно да наема работници.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При извършената служебна
проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Решението не е обжалвано по отношение на присъдените в полза на С. А. И.
имуществени вреди, поради което в тази му част решението е влязло в законна сила и
въззивният съд не дължи произнасяне.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че между страните бил сключен Трудов договор
№9/21.01.2014 г., по силата на който ищецът заемал длъжността „***“, с място на работа: гр.
Враца, обекти на МЕПР Враца. Посочва, че на 11.04.2024 г., около 12:10 часа, по време на
работа – при отстраняване на повреда в гр. Козлодуй, на стълб № 40 на електропровод 400
kV „Цънцарени 1“, върху дясната му ръка паднал монтажен винт и причинил разкъсвания и
фрактури. Заявява, че по време на работа използвал съответните лични предпазни средства –
работно облекло, предпазна каска и колан за цяло тяло /сбруя/. След като завършил
ремонтните работи на височина, ищецът започнал слизане от стълб № 40 по конструктивно
изградените стъпенки. Същевременно групата, работеща от външната страна на стълба,
4
започнала демонтаж на използваната скоба за подмяна на изолаторните елементи, при който
един от елементите – монтажен винт с тегло около 15 кг паднал и ударил дясната ръка на
ищеца, разкъсал предмишницата му и причинил открита фрактура на двете кости на ръката.
Същият ден бил опериран в Ортопедо-травматологично отделение при „Първа частна
МБАЛ – Враца“ ЕООД, с диагноза „Фрактура аперта антебрахии декстра. Счупване на други
части на костите на предмишницата“, лекуван с антибиотик, болкоуспокояващи, вливания.
На 14.04.2024 г. бил изписан, назначена му била медикаментозна терапия - обезболяващи и
антикоагулант за 30 дни, както и лечебно-хранителен режим с указания да не се натоварва
оперираната ръка за срок от 35 дни. на 27.05.2024 г. постъпил за физикална терапия и
рехабилитация в „Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД с оплаквания от оток, болка и
скованост в горен десен крайник, затрудняващи движенията и самообслужването.
Проведени били изследвания и била назначена рехабилитационна програма. На 03.06.2024 г.
бил изписан с подобрение. Твърди, че на 15.07.2024 г. постъпил за втори път за физикална
терапия и рехабилитация в „Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД с оплаквания от оток,
болка и скованост в десен горен крайник, затрудняващи движенията и самообслужването.
Проведени били изследвания и била назначена рехабилитационна програма. На 22.07.2024 г.
бил изписан с леко подобрение.
Заявява, че с Декларация за трудова злополука вх. № 5101-11-7 от 15.04.2024 г. W ТП
на НОИ – Монтана, станалата на 11.04.2024 г. злополука била декларирана от работодателя
като трудова и с Разпореждане № 10/08.05.2024 г. на старши инспектор по осигуряването
при ТП на НОИ - Монтана на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната от осигурителя
„ЕСО“ ЕАД, Управление МЕР Монтана, злополука, станала със С. А. И., била приета за
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Разпореждането не било обжалвано от ответното
дружество и било влязло в законна сила на 28.05.2024 г.
Заявява, че на 29.08.2024 г. бил прегледан от съдебен лекар, който след като извършил
преглед, издал СМУ № 310/29.08.2024 г., в което констатирал следното обективно състояние:
На дясна предмишница на границата средна горна трета е налице лека деформация и по
предната и по задната й повърхност има сивкаво белезникави розови оперативни ръбци,
надлъжно разположени с дължина, съответно 20/16 см., като в средна трета и в далечна
трета има подобни по характеристика ръбци от първично заздравели рани с дължина
съответно 2.5 и 1.7 см. Заключението е, че се касае за открито многофрагментарно счупване
на десните лъчева и лакътна кости, които увреждания са причинили трайно затруднение на
движенията на горен десен крайник с оздравителен период около 6-7 месеца. Разкъсно
контузна рана в далечен край на дясна предмишница, което увреждане е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период от около две
седмици.
За съдебно-медицинско удостоверение ищецът заплатил в касата на МБАЛ „Христо
Ботев“ АД гр. Враца сумата от 80 лева. За закупуване на нивалин ампули, заплатил сумата от
28,37 лева.
Ищецът сочи, че от настъпване на злополуката на 11.04.2024 г. до момента на
подаване на исковата молба включително е в отпуск поради временна неработоспособност.
Сочи, че претърпял една операция под обща анестезия, като в продължение на пет месеца
изпитвал силни болки в дясната ръка, със силно ограничени движения и невъзможност да
движи пострадалата ръка, да се обслужва и да се грижи сам за себе си. Мускулната сила на
пострадалата ръка е намалена, с парастезии на пръстите, непрекъсната болка и оток,
ограничена флексия и екстензия на дясна лакътна става. При преглед на 11.07.2024 г. лекарят
констатирал дислокация на фрагментите на пострадалата ръка, което налагало извършването
на втора операция.
Движенията в дясната ръка били силно ограничени и болезнени, като непрекъснато
носи ортеза за обездвижване. Претърпяната злополука се отразила негативно върху
психическото здраве и състояние на ищеца, който станал неспокоен, тревожен, не можел да
спи, сънувал кошмари и непрекъснато преживявал и се връщал към случилото се.
първоначалната остра стресова реакция преминала в разстройство на адаптацията, тъй като
в резултат на операцията и непрекъснатата болка за ищеца не било възможно да се върне
към предишния си начин на живот и работа. Чувствал се непълноценен, неспособен,
5
безпомощен и в тежест на близките си. Непрекъснато изпитвал негативни емоции, затворил
се в себе си, бил настроен депресивно и се страхувал от падащи предмети, когато излизал
навън. Върху ръката на ищеца останали и два дълги, грозни белега, които непрекъснато го
връщали към случилото се и загрозяват ръката. Сочи се, че и към момента на подаване на
исковата липсвало пълно възстановяване на обема на движенията, мускулната сила в горен
десен крайник и в захвата на пръстите, продължава да изпитва болка и дискомфорт при
движение и спане и има нужда от помощ в ежедневните си дейности. Заявява, че се нуждае
от приемане на болкоуспокояващи и допълнителна рехабилитация. Предстояла му и втора
операция, тъй като има дислокация на фрагментите на пострадалата ръка.
Иска се постановяване на решение, с което ответникът „Мрежови експлоатационен
район“ – Монтана – поделение на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК на
поделението ******, да бъде осъден да заплати на ищеца С. А. И., ЕГН ********** сумата
от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди –
болки и страдания от травматичното увреждане, причинено му на 11.04.2024 г. и
представляващо трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 11.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
108,37 лв., представляваща причинените му от деянието имуществени вреди,
представляващи стойността на закупени лекарства и СМУ, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на исковата молба – 08.10.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответното дружество оспорва иска за
неимуществени вреди по размер като прекомерно завишен, а искът за имуществени вреди се
оспорва по основание. Не оспорва, че между страните съществува трудово правоотношение,
като ищецът заема длъжността „***“, както и че на 11.04.2024 г. при изпълнение на
трудовите му задължение е ударен от монтажен винт по дясната ръка.
Твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. Излага твърдения, че на 11.04.2024 г. с Наряд №11-13/11.04.2024
г., в състава на който бил включен и ищецът като член на бригадата, била извършвана работа
по върхова ревизия на електропровод 400 kV „Цънцарени I“, в участъка от стълб № 1 до
стълб № 44, като на стълб № 40 от електропровода била извършвана подмяна на разрушени
изолаторни елементи с използване на специална скоба. Работите били извършвани от две
групи, разположени от двете страни на стълба. Заявява, че преди допускане за извършване
на работата от допускащия В. Г. С. бил проведен инструктаж на изпълнителя на работата Л.
К. Л. и членовете на бригадата за изпълнение на техническите мерки относно
обезопасяването на работното място, особеностите, реда и последователността за
извършване на ремонтните работи.
Твърди се, че на стълба била извършвана работа от двете страни /по две отделни
опъвателни изолаторни вериги/, като членовете на бригадата били разпределени на отделни
обособени работни места – от едната страна на стълба подмяна на изолаторните елементи
била извършена от ищеца С. А. И. и Н. Д. Д., а от другата страна на стълба - от В. Г. С. и Д.
Н. Д.. Твърди се, че след завършване на работата на своето място ищецът С. И. и Н. Д. се
придвижили за слизане от стълба по конструктивно изградените степенки, докато В. Г. С. и
Д. Н. Д. в този момент довършвали своята работа и демонтирали използваната от тях скоба
за подмяна на изолаторните елементи. При предприетото придвижване за слизане, ищецът
бил ударен в дясната ръка от монтажен винт, който се изхлузил при демонтажа на скобата.
Ответникът смята, че при слизането след приключване на неговата част от работата,
ищецът не е съобразил съществуващите рискови фактори, водещи до опасност и проявление
върху здравето. При предприетото слизане от стълба, на който се извършва работата, при
условие, че слизането се извършва от страната, на която работи втората група от работници,
които в този момент довършват своята работа и не виждат слизащите под тях колеги,
пострадалият е проявил груба небрежност, като не е оценил риска, конто поема, слизайки
под работещите на височина колеги, без да ги предупреди, че тръгва и да се увери, че те са
спрели да работят и изчакват слизащите под тях безопасно да се придвижат към земята.
Сочи, че поведението му е в противоречие с Карта № 21/24.09.2020 г. за
6
идентифициране на опасностите и оценка на риска за безопасността и здравето на
работещите, изготвена от Служба по трудова медицина за длъжността, с която ищецът е
запознат, както и с чл. 16 и чл. 61, ал. 2, т. 4 от Правилник за безопасност и здраве при
работа в електрически уредби и топлофикационни централи и по електрически мрежи.
Сочи, че ищецът е дългогодишен квалифициран работник в предприятието с над 10-годишен
стаж, преминал периодични обучения и изпити по техника на безопасност и притежава
четвърта квалификационна група по безопасност и здраве.
Счита претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди за
прекомерно завишен, тъй като не е съобразен с обхвата и степента на претърпените вреди,
както и с обстоятелството, че ищецът е допринесъл за настъпване на трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност.
Оспорва иска за обезщетение за имуществени вреди като неоснователен. Счита, че
таксата за издаване на съдебно-медицинско удостоверение не представлявала разход по
повод лечението на получените травми вследствие на трудовата злополука, а издаване на
СМУ не било необходимо при липса на спор между страните относно вида на получената
травма вследствие на трудовата злополука. Оспорва дължимостта и на сумата от 28,37 лева,
тъй като от доказателствата не било ясно кога и за какво лечение са изписани ампули
нивалин. Освен това сочи, че въз основа на сключена от работодателя медицинска
застраховка на работниците се изплащат всички разходи за прегледи, изследвания и лечение
и закупуване на лекарства. Заявява, че на 05.06.2024 г. на ищеца било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 983,20 лева от ЗД „ОЗОК Инс“ АД по
медицинската застраховка.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните
в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства и заключенията на
изслушаните експертизи, както и събраните пред въззивната инстанция писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при което приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорни по делото между страните са следните обстоятелства: че по силата на
Трудов договор № 9/21.01.2014 г. ищецът заемал при ответника длъжността „***“, с място
на работа: гр. Враца, обекти на МЕПР - Враца и че на 11.04.2024 г. при изпълнение на
трудовите му задължение е ударен от монтажен винт по дясната ръка, причинило описаните
от него увреждания, което по надлежния ред е признато за трудова злополука по смисъла на
чл. 55, ал. 2 КСО.
Обстоятелствата се установяват от представения с исковата молба трудов договор №
09/21.04.2014 г., видно от който считано от 21.04.2014 г. С. А. И. заема длъжността „***“
при дружеството- жалбоподател.
По делото е представена длъжностната характеристика за длъжността, която е
изпълнявал С. И., като от нея се установяват следните трудови функции: текущо
поддържане и ремонт на въздушни и кабелни ел. проводи високо напрежение. При
изпълнението им трябва да спазва утвърдените в дружеството правила за здравословни и
безопасни условия на труд и на инструкциите за противопожарна защита, да спазва
Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрическите и
топлофикационни централи и по електрически мрежи /ПБЗРЕУЕТЦЕМ/. От представения с
отговора на исковата молба Протокол № 69/08.12.2023 г. за проведен изпит за проверка на
знанията по ПБЗРЕУЕТЦЕМ, И. е издържал проведения изпит и потвърждава четвърта
квалификационна група.
От книга за инструктаж, се установява, че на 19.03.2024 г. е проведен периодичен
инструктаж, за което И. се е подписал под № 7. Съгласно Заповед № МЕР-МН-ЗАП-
24/04.01.2024 г., т. 6, периодичен инструктаж се провеждана всеки три месеца, до 10-то
число на първия месец от тримесечието. В случая инструктажът е извършен на 19.03.2024 г.
и макар след десето число, касае второ тримесечие.
От представена от дружеството –жалбоподател Карта № 21 за идентифициране на
опасностите и оценка на риска за безопасността и здравето на работещите от 24.09.2020 г.,
7
изготвена от трудовата медицина, сред легитимиращите риска фактори от втора степен са
опасност от падащи, излитащи материали, частици, елементи, детайли и др. /т. 3 от
заключението/. На гърба на последната осма страница се установява, че има ръкописно
изписан списък с имена за запознати с документа и подписи, като под номер 9 фигурира
името на С. И., срещу което има поставен саморъчен подпис.
Установява се още, че с Разпореждане № 10/08.05.2024 г. на ТП – Монтана към НОИ,
влязло в сила на 28.05.2024 г., на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване,
декларираната злополука вх. № 5101-11-7/15.04.2024 г. от осигурителя, станала със С. А. И.
на 11.04.2024 г., се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
За установяване на причинените на И. вследствие на злополуката увреждания и
проведеното й лечение по първоинстанционното дело са представени медицински
документи: епикриза, издадена от „Ортопедо-травматологично отделение“ при „Първа
частна МБАЛ – Враца“ ЕООД, от която е видно, че ищецът е постъпил на 11.04.2024 г. и е
изписан на 15.04.2024 г. с диагноза „Фрактура аперта антебрахии декстр“. Счупване на
други части на костите на предмишницата“, както и 2 бр. епикризи от Физикална и
рехабилитационна медицина при „Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД, които установяват,
че С. И. е приет и провел 2 курса физиотерапия за времето от 27.05.2024 г. до 03.06.2024 г. и
от 15.07.2024 г. до 22.07.2024 г., 9 броя болнични листове, както и СМУ № 310/29.08.2024 г.,
издадено от д-р Р. А. – съдебен лекар.
За установяване на претендираните имуществени вреди са представени фактура №
**********/29.08.2024 г., издадена от МБАЛ „Христо Ботев“ АД в размер на 80 лв. и
фискален бон от същата дата за издаване на СМУ и фактура № **********/15.05.2024 г. в
размер на и фискален бон от същата дата за 28,37 лв. за ампули „Нивалин“.
По делото е представено и заключение от 19.09.2024 г., изготвено от Р. Х. П. –
психолог, който е провел с И. 10 индивидуални консултация в периода от 15.07.2024 г. до
15.09.2024 г.
За установяване на организацията на работата на датата, на която се е случила
трудовата злополука по делото е представен Наряд № II-13/11.04.2024 г. за работа по
въздушни и кабелни електропроводи, възлови станции и трафопостове, е определен състав
на бригадата от 9 човека, сред които и С. И., отговорен ръководител и допускащ В. С. и
изпълнител на работата Л. Л., наредено е да се извърши върхов оглед и ремонт окачването
на проводниковата линия, подмяна разрушение изолаторни елементи на обект: „Вл 400
„Цънцарени 1 и 2“ от стълб 1 до стълб 44“. В наряда са вписани изпълнените технически
мерки за безопасност: прекъсване на електропровода, поставяне на табели и заземители,
извършен е инструктаж на работното място и всички членове на бригадата са се подписали
– ищецът под № 6.
За установяване на механизма на настъпване на трудовата злополука са разпитани
свидетелите В. С. и Л. Л..
На 11.04.2024 г. свидетелят С. бил отговорен ръководител на бригада от 9 души,
извършваща смяна на изолатори на електропровод „Цънцарени“ 400 kV. Преди работа
електропроводът е обезопасен и заземен, съставен е наряд и работниците са инструктирани.
Бригадата се разделя на две групи – С. с Д. Д., ищецът И. с Н. Д.. Двете групи работят
независимо на различни части от стълба. След приключване на дейността си, ищецът се
премества под работната зона на групата на С.. При демонтаж на елемент от изолатора,
тежък винт (12 кг) пада от ръцете на С.. Въпреки предупреждението му ("Пази се!"), винтът
удря ищеца по ръката. С. твърди, че не е имало договорка групите да се изчакват при
слизане или да уведомяват, че приключват работа. Работниците били инструктирани,
включително да не се стои под мястото на работа.
На 11.04.2024 г. свидетелят Л. Л. е бил изпълнител в бригада от около 10 души,
включително В. С., Д. Д., ищеца С. и И.. Преди започване на работа било потвърдено е от
диспечер и отговорен ръководител, че електропроводът е изключен и заземен. Бил проведен
8
инструктаж, подписан от всички. Работата била разпределена на две групи едната С. и Д. (с
помощ от Л. и още един на въжето) и другата, в която били ищецът и Н. Д. (с И. Б. на
въжето). По отношение на инцидента посочва, че докато ищецът слизал от стълба, от
другата група падна; винт (~15 кг, ~1–1.2 м), който го удря по ръката. Л. го закарал в
Спешния център в гр. Козлодуй. Комуникацията между работниците е затруднена – трябва
да се вика силно, но често не се чувало. Нямало писмени правила за слизане от стълба, всеки
работник сам преценява кога и как да слезе. Има общи правила за безопасност, но не и
конкретни за комуникация, монтаж/демонтаж на скоби или слизане/качване.
Въззивният състав на съда възприема изцяло показанията на тези свидетели като
достоверни, логични и последователни, тъй като същите имат непосредствени впечатления
относно обстоятелствата, за които са разпитвани, и показанията им кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства - писмени и експертни заключения.
Относно характера на увреждането, търпените от него болки и страдания,
възстановителния период и степента на оздравяване на ищeца, по делото пред Районен сдъ-
Враца е назначена и е изслушана съдебно-медицинска експертиза. От заключението на
вещото лице д-р Г. К. – специалист по ортопедия и травматология, неоспорено от страните,
което след преглед на пострадалото лице, установява следното: леко деформирана дъговидно
дясна предмишница. Постоперативни ръбци откъм лакътна кост - надлъжен 17 см, дорзално
- 20 см, дорзолъчево в близкия край - 1,5 см и ръбец от инцидентна рана - 2,5 см над
стилоидния израстък. Ограничени и болезнени движения в дясна гривнена става - 30-0-30
градуса в китката. 0 градуса за проносупинация, невъзможна активна екстензия (разгъване)
на пръстите на същата ръка с нарушен захват. Пареза на десния лъчев нерв. Намалена
чувствителност по хода на повърхностния клон на лъчевия нерв. От направената рьо графия
- състояние след счупване на дясна предмишница и ОМ на лъчева и лакътна кости. Вещото
лице сочи, че периодът за възстановяване на подобни счупвания е от порядъка на 6-8
месеца, като в конкретния случай не е възможно пълно възстановяване и оздравяване. За в
бъдеще се налага оперативна интервенция за възстановяване на парезата на лъчевия нерв и с
това възстановяване на пълноценната хватателна функция на ръката. Посочения
медикамент, закупен и отразен във Фактура №**********/15.05.2024 г., е бил необходим за
лечение на парезата на десния лъчев нерв. При извършения преглед се установяват ръбцови
изменения в областта на дясна предмишница, получени при злополуката и последващото
оперативно лечение, като същите са с размери между 2,5 см и 20 см.
В съдебно заседание пред първата инстанция от 26.02.2025 г. вещото лице пояснява,
че леко деформирана дъговидно дясна предмишница означава, че е леко деформирана с
извивка между лакътя и китката. Сочи, че тази деформация е по-скоро козметичен дефект,
отколкото функционален и се дължи на това, че е имало забавено срастване на едната кост
и тъй като е премахната едната пластина, ищецът е носил ортеза, която не може да създаде
тази стабилност, която създават пластините и от тук идва изкривяването, което е леко
дъговидно. Обяснява също, че постоперативните ръбци са белези от външната страна на
ръката, а дорзално и дорзолъчево описват местоположението на тези ръбци. Дорзално
означава гръбно - в горната част и от външната страна на предмишницата, а другият е от
вътрешната - дорзолъчево. Белезите са два, защото са счупени и двете кости на
предмишницата и затова се е наложило по-големи хирургични достъпи. При самото
нараняване е имало и външна рана, това е раната, при която костта е пробила кожата при
счупването. Инцидентните рани са малки, защото те са вследствие на пробиването на
костите от вътре навън. Посочва, че проносупинацията е способността за завъртане на
китката, въртенето й по оста й нагоре надолу. Пояснява, че в случая китката е в блокаж и
ищецът не може да извърши завъртане на китката. Може единствено да я сгъва на 30
градуса, но не може да сгъне пръстите. В случая е имало увреда в дълбокия клон на
лъчевия нерв, който отговоря за движението на мускулите на китката и на пръстите. Когато
разгъва китката нагоре, пръстите стоят под ъгъл, не може да ги изпъне изцяло напред.
Може да сгъва самите пръсти, да хваща някои неща, но няма стабилен захват. За писане
зависи, може например да се подпише, но пълноценна функция на пръстите няма. Пояснява
още, че при реконструктивните операции се прехвърлят други мускули и те заместват тези
мускули, които са увредени. Заявява, че може да се направи такава операция на ищеца. Ако
9
е прекъснат, лъчевият нерв не се възстановява без тази операция. От травмата нервът при
ищеца е размачкан. Вещото лице сочи, че при ищеца не е възможно пълно възстановяване,
поради увреждането на лъчевия нерв. Самите кости са възстановени, счупването е
зараснало, макар с лека деформация, но заради лъчевия нерв ръката е с нарушена
хватателна функция. Увреждането на нерва в тази си част е свързано с нарушение на
функцията на ръката. Това причинява изтръпване и парастезии - парене, боцкане, като
мравучкане. Болката от счупването е много по-голяма. Заявява още, че тъй като се касае за
открито счупване, това удължава периода на възстановяване и той е по -дълъг от този,
който е посочил в задача 2 (6 до 8 месеца), тъй като има раздробяване. Вещото лице е
категоричен, че занапред ищецът няма да може да използва ръката си пълноценно, да носи
тежко или да работи такъв тип работа, каквато е работил по време на злополуката. Това до
известна степен може да се възвърне, чрез оперативна намеса, но не на 100%. Ръката му
няма да е 100% същата, както преди увреждането.
Експертното заключение не е оспорено от страните и въззивният състав на съда
изцяло ги възприема като пълно, обективно и компетентноизготвено, тъй като същите е
обстойно обосновано, анализирана е цялата медицинска документация, на която се
основават изводите, до които е достигнало вещото лице. Заключението изцяло
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Не са ангажирани
доказателства, които да разколебават извода на вещото лице.
Данни за силата и интензитета на търпените от ищеца болки и страдания дават и
свидетелите К. Ц. и Г. Р..
Свидетелят Ц. е близък приятел на ищеца, с когото са израснали заедно. Посочва, че
ищецът работи като електротехник във фирма в Монтана от около 10-11 години. На
11.04.2024 г., около 19:50 ч., ищецът му се обадил, че е претърпял трудов инцидент. На
следващия ден свидетелят го посетил в болницата във Враца и продължил да го посещава
ежедневно до изписването му. Ищецът е бил тежко наранен – ръката му била в бинт и с 30-
40 шева. През 3-4-те дни в болницата е изпитвал силни болки и е бил в невъзможност да се
обслужва сам. След изписването му, понеже майка му живее в Италия и не се е прибрала
веднага, приятели, включително свидетелят, ежедневно са му помагали – с храна,
почистване, лична хигиена. Сочи се, че въпреки че можел да се движи, ищецът не можел да
се храни, облича или спи нормално поради болки. След инцидента станал депресиран,
страхувал се да излиза, чувствал се несигурен за бъдещето си и работата си. Посещавал
психолог. И към момента му е нужна подкрепа – основно емоционална и при пазаруване.
Свидетелят подчертава, че дясната ръка на ищеца е водеща и че сега изпитва трудности
дори с базови дейности като рязане на нокти.
Свидетелката е приятелка на ищеца, с когото се познават от 10-11 години. Тя описва,
че на 11 април 2025 г. ищецът претърпял инцидент по време на работа, когато тежък
предмет паднал върху дясната му ръка и я счупил. Свидетелката го посетила в болницата
два дни след инцидента и го подкрепяла всекидневно по време на възстановяването му.
Ищецът изпитвал силна болка, имал над 30 шева и не можел да движи ръката си, дори не
можел да свива пръстите си и да контролира китката. След изписването му, ищецът не
могъл да се справя сам и ежедневно бил зависим от помощта на свидетелката или други
приятели. Той не можел да извършва основни дейности като обличане, къпане и дори не
могъл да отвори бутилка с вода. Също така е преминал през рехабилитация, но без
значителен напредък, и се наложила втора операция. Психически, ищецът бил депресиран и
изпаднал в тревожност. Страхувал се от нови инциденти и не можел да преодолее спомена
за случилото се. Бил агресивен, често плачел и бил в състояние на самосъжаление, като се
страхувал, че повече няма да може да работи и да упражнява професията си като
електромонтьор. Според свидетелката, той е посетил психолог два месеца по молба на
приятелите си, но това не му помогнало. Свидетелката подчертава, че ищецът бил запален
спортист преди инцидента, но сега вече не може да се занимава с фитнес или бокс. Той бил
тъжен и затворен, не искал да излиза и имал постоянен страх да не падне нещо върху него.
Тя добавя, че майката на ищеца живее в чужбина и той живее сам, като след инцидента тя
го е посещавала за месец, но след това отново заминала.
Въззивният състав на съда кредитира изцяло показанията им като достоверни,
логични, последователни и допълващи се, доколкото кореспондират на останалите събрани
10
по делото доказателства - писмени и експертни заключения.
По делото е допусната и комплексна психолого-психиатрична експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и което съдът кредитира. В него се посочва, че че при
изследването ищецът е психомоторно напрегнат, тревожен, със съответна мимика и
пантомимика. Критичен към ситуацията и добре съдействащ на изследването. Поведението
му е подредено. Адекватен е при вербален и невербален контакт. Правилно ориентиран за
време, място, собствена личност и житейска ситуация. Без сетивни измами и налудна
продукция /апсихотичен/. Мисловният процес е правилен по темп, структура и съдържание.
Реагира адекватно на темата на разговора. Съхранени са активното и пасивното внимание.
Паметта и интелекта му са в норма, съответни на възрастта, социалния опит и образованието
на ищеца. И. е уравновесен, отговорен, сдържан. Не е конфликтен. Има правилно
формирана ценностна система. Резултатите показват повишена степен на тревожност (57 т.).
Стойността на скалата на лъжата е ниска (2 т.), което доказва надеждността на получените от
изследванията резултати. Вещите лица сочат, че освидетелстваният е преживял психотравма,
вследствие на претърпяна на 11.04.2024 г. травма. Вследствие на това у него е настъпило
психично разстройство – Остра стресова реакция, която е в причинно-следствена връзка с
травмата му от 11.04.2024 г. Острата стресова реакция в И. не е отзвучала до няколко дни, а е
протрахирала – преминала е в Разстройство на адаптацията, тъй като той не е продължил да
води същия начин на живот, както преди травмата. Разстройство на адаптацията се проявява
с оглед невъзможността на пострадалия да се върне към предишния си начин на живот и
работа. Разстройството на адаптацията при ищеца е продължило повече от шест месеца и
след това е преминало в Посттравматично стресово състояние, което е в причинно-
следствена връзка с претърпяната трудова злополука и получената травма. Вещите лица
констатират, че към момента на освидетелстването И. има Посттравматично стресово
разстройство, което е в причинно-следствена връзка с травмата му 11.04.2024 г. Към
момента на прегледа той е напрегнат, тревожен и Посттравматичното разстройство не е
отзвучало. Той съобщава на вещите лица, че често сънува кошмарни сънища, стряска се,
изпитва страх от това, че не може да работи, трудно се самообслужва. Посттравматичното
стресово разстройство може да продължи с години.
Въззивният състав на съда изцяло възприема заключението, тъй като същото е
обстойно обосновано, пълно и обективно.
При така изложените обстоятелства въззивният съд намира следното от правна
страна:
Безспорно по делото е, че към датата на настъпване на злополуката - 11.04.2024 г.,
ищецът заемал при ответника длъжността „***“, с място на работа: гр. Враца, обекти на
МЕПР – Враца , както и че на посочената дата е настъпила злополука с ищеца, която по
надлежния ред е била призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО с Разпореждане №
10/08.05.2024 г. на ТП – Монтана към НОИ, влязло в сила на 28.05.2024 г.
Причинно-следствената връзка между злополуката и причинените на ищеца
неимуществени вреди - претърпените от него болки и страдания, се установяват от
събраните в първоинстанционното производство медицински документи, съдебно-
медицинската експертиза, комплексна психолого-психиатрична експертиза и гласни
доказателства. Установено е също, както от заключенията на СМЕ и СППЕ, така и от
показанията на свидетелите К. Ц. и Г. Р., че злополуката е причинила на ищеца болки, както
към момента на травмата, така и в последващ период, и че се е отразила негативно върху
психическото му състояние месеци наред.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че е налице основание
за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя по реда на чл. 200, ал. 1 от КТ
за обезщетяване на причинени вследствие на настъпила трудова злополука неимуществени
вреди, тъй като се установява кумулативното наличие на всички елементи на този институт:
трудова злополука; вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания и
причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, поради което
11
правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е доказан в своето
основание.
Спорът между страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение на който
въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, се съсредоточава върху
справедливия размер на имуществената отговорност на работодателя, респективно дали
трябва да бъде намалено поради съпричиняване на вредоносния резултат от работника,
действащ при груба небрежност. Следователно, предмет на проверка от въззивния съд
следва да бъде обстоятелството, дали първоинстанционният съд правилно е приложил
критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера
на заместващото обезщетение и дали правилно е приложил института на съпричиняване по
чл.201, ал.2 от КТ.
Обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не компенсаторно, поради
което законодателят е предвидил в чл. 52 от ЗЗД правната възможност на съда по
справедливост да определи заместващата парична престация, която работодателят дължи на
работника като обезщетение за изживените болки и страдания, които са закономерна
последица от настъпилата трудова злополука. Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г.,
Пленум на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението -
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на лечение и извършените медицински манипулации, усложненията на
здравето на пострадалия и трайните последици, перспективата за възстановяването му,
неговата възраст, обществено и социално положение, възможност да продължи трудовата си
кариера и да се социализира, както и общото икономическо състояние на обществото, което
е от значение за номиналния размер на обезщетението, и др. Принципът за справедливост
изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за
претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата
злополука
В разглеждания случай при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
и установените въз основа на тях обстоятелства, въззивният съд намира, че при определяне
размера на претендираното обезщетение първоинстанционният съд е съобразил всички
изброени по-горе обстоятелства.
Този извод съдът основава на конкретните обстоятелства в случая, а именно, че в
резултат на злополуката ищецът е получил открито счупване на дясната предмишница, т.е.
счупване и на двете кости, които я изграждат /лъчева и лакътна/, несъмнено са му причинили
силни физически болки и страдания; на С. И. е извършена оперативна намеса, с болничен
престой от 11.04.2024 г. до 15.04.2024 г., впоследствие бил приет 2 пъти за рехабилитация с
болничен престой от 27.05.2024 г. до 03.06.2024 г.; след операцията е носел ортеза;
непосредствено след злополуката и по време на възстановителния период на счупването
ищецът изпитвал силни и непрекъснати физически болки, за облекчаването на които
приемал обезболяващи медикаменти; че оздравителният период е сравнително дълъг –
повече от 6-8 месеца, тъй като се касае за открито счупване на предмишницата /счупване и
на двете кости/, като самите кости са възстановени, счупването е зараснало, макар с лека
дъговидна деформация - с лека дъговидна извивка между лакътя и китката. От съдебно-
медицинската експертиза се установява, че освен счупването на костите на предмишницата,
е налице и пареза на лъчевия нерв – увреждане в дълбокия клон на лъчевия нерв, който
отговоря за движението на мускулите на китката и на пръстите. Вследствие на това са
налице ограничени и болезнени движения в дясна гривнена става, 0° за проносупинация,
което означава невъзможност да завърти китката по оста й нагоре и надолу, китката е в
блокаж, може единствено да я сгъва навътре на 30°, но не може да сгъне пръстите към
китката, невъзможна е и активна екстензия (разгъване) на пръстите, същите са с нарушен
захват, може да ги сгъва и да хваща някои неща, но няма стабилен захват, поради което
занапред С. И. няма да може да използва ръката си пълноценно, да носи тежко или да работи
такъв тип работа, каквато е работил по време на злополуката. Вещото лице уточнява, че
хватателната функция може да се възвърне до известна степен чрез последваща оперативна
намеса, но не на 100% и ръката му няма да бъде същата, както преди увреждането.
Също така вследствие на оперативната намеса, по дължината на предмишницата му
12
са останали и два дълги загрозяващи белези от постоперативни ръбци откъм лакътна кост -
надлъжен с дължина 17 см, дорзално - с дължина 20 см, и два по – малки - 1,5 см и ръбец от
инцидентна рана - 2,5 см над стилоидния израстък.
Следва да се посочи, че се касае за водещата на И. дясна ръка. Посочените
увреждания наред с болките са довели до значителни затруднения и неудобства в
самообслужването на ищеца и в извършването на ежедневните битови дейности, които са
били по – силно изразени в първите месеци след злополуката, когато не е можел да се
грижи за себе си и за домакинството си до степен, че не е можел сам да си отвори бутилка с
вода. Не е можел сам да се храни, облича и съблича. Заради невъзможността си да се
самообслужва и да върши обикновени ежедневни дейности като чистене, пазаруване,
готвене, се е наложило да разчита на ежедневните грижи и помощ на своите приятели и на
своята майка.
Освен физическата травма и ежедневните неудобства при извършването на
посочените дейности, следва да се отчете значителният емоционален стрес, който ищецът е
изживял по време на злополуката и на последвалото я лечение и период на възстановяване.
На първо място, уплахата от самото събитие, както и стреса от последвалото оперативно
лечение и престой в болница, невъзможността да се обслужва сам и да извършва
елементарни ежедневни дейности, а след това притеснението дали ще се възстанови, дали
ще може да изпълнява трудовите си задължения, дали ще може да се издържа финансово.
Увреждането на ръката, изразяващо се в невъзможност да я използва, е довело до
множество негативни чувства и емоции у ищеца – чувство на безпомощност и
непълноценност, чувство на отчаяние и самосъжаление, страх, че няма да се възстанови и
ще бъде инвалид, страх, че няма да може да работи и да се издържа, не можел да спи,
плачел, понякога бил агресивен, не желаел да излиза от дома си, а когато излезел, се
страхувал и се оглеждал за падащи предмети.
Настоящият състав, както и правилно е отчел районният съд, счита, че следва да се
вземат предвид и социално-икономическите условия на живот в страната, както и факта, че
минималната работна заплата расте, но също така нарастват и нивата на инфлация, като
съдът следва да взема предвид тези бързо динамично променящи се нива, постъпателно
увеличавайки и размера на присъжданите обезщетения.
Наред с изложеното съдът отчита още, че се касае за травма на водещата ръка, че към
датата на инцидента ищецът е била в трудоспособна възраст /47 г./, трудово ангажиран,
чието ежедневие и ритъм на живот са променени съществено в резултат от травматичната
увреда, обусловила ползването на дългосрочен отпуск поради временна неработоспособност
за период от почти една година.
Всички тези обстоятелства, преценени поотделно и в съвкупност, налагат извод, че
определеното от районния съд обезщетение е съответно на критериите за справедливост и е
от естество да обезщети твърдените от ищцата и доказани неимуществени вреди, поради
което въззивният съд се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд
за размер на обезщетението от 50 000 лева. Върху тази сума, съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД, се
дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата
на увреждането - 11.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
Настоящият състав намира за неоснователен доводът във въззивната жалба, че
предвид новонастъпили обстоятелства след постановяване на решението на
първоинстанционния съд – освидетелстването на С. И., обективирано в Експертно решение
№ 91289 от заседание № 42 от 10.04.2025 г. на ТЕЛК при „Многопрофилна болница за
активно лечение Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, гр. Севлиево и констатациите на ТЕЛК, че И.
има 32 % трайно намалена работоспособност и че може да изпълнява длъжността „***“, че
същият е трудоустроен при жалбоподателя след становище от служба по трудова медицина
„Медико“ ЕООД, то първоинстанционното решение било неправилно и присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. било необосновано завишено,
не отговаряло на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и същото предвид
13
новонастъпилите обстоятелства следвало да бъде намалено.
На първо място следва да се отбележи, че Експертно решение № 91289 от заседание
№ 42 от 10.04.2025 г. на ТЕЛК при „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р
Стойчо Христов“ ЕООД, гр. Севлиево e отбелязано, че водещата диагноза е счупване на
други части на костите на предмишницата, че е налице счупване на други кости на
предмишницата-анкилоза/обездвижване/ на дясна лакетна става, включително на
нарушаване на ротаторните движения на предмишницата, както и ограничена подвижност
в дясната китка, лека степен. В решението е отбелязано, че се касае за пациент след
оперативно лечение по повод открито счупване на дясна предмишница. Излага се, че е
поставена метална остеосинтеза на десен радиус и улна. Постоянен болков и оточен
синдром. Намален обем на активни движения в десен горен крайник. Посочено е, че
начинът на вземане на решение е по документи.
От посоченото съдържание на експертното решение, се установява, че не е налице
пълно възстановяване на функцията на ръката, а дори се наложило трудоустрояване на С.
И., каквото е и било извършено.
С оглед на изложеното, неоснователен е доводът, изложен във въззивната жалба, за
неправилност на първоинстанционното решение при определяне размера на заместващото
обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца от настъпване на процесната
трудова злополука.
Макар действително да са налице малки разлики в съдебно-медицинската експертиза
и решението на ТЕЛК и да е налице трудоустрояване на С. И., като същият има възможност
да изпълнява същата длъжност, която е изпълнявал преди трудовата злополука, настоящият
състав счита, че това не следва да се отразява върху крайния извод относно размера на
дължимото обезщетение.
Също така следва да се отбележи, че С. И. претендира неимуществени вреди от деня
на настъпване на трудовата злополука до предяване на иска, към който момент не е било
налице експертното решение.
С отговора на исковата молба работодателят е въвел възражение за намаляване на
отговорността му поради проявена от ищцата груба небрежност, тъй като С. И. виждал и
знаел, че другата група качена на стълба все още работи и демонтира скобата, а с въззивната
жалба твърди, че се изразява несъгласие с изводите на районния съд, че И. не е имал
задължение да се съобрази с обстановката, в която се извършва работата, с това, че другата
група работници все още работи и че слизайки по единственото възможно място под тях, не
е бил длъжен да прецени кога и как е безопасно да слезе и дали именно това е най-
безопасният момент да се намира под работещите над него колеги. В тази връзка се цитира
Карта № 21 от 24.09.2020 г., както и се излага, че направените от първоинстанционния съд
изводи противоречат на чл. 33 и чл. 35 от ЗЗБУТ, както и чл. 61, ал.2, т. 4 от Правилник за
безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и
топлофикационно централи и по електрически мрежи.
Прави искане за да намаляване на размера на присъденото от районния съд
обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД.
В последователната съдебна практика на Върховния касационен съд по
приложението на чл. 201, ал. 2 КТ се приема, че работодателят, въвел възражение за
съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е
настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата,
т.е. при условията на пълно и главно доказване работодателят следва да установи не само, че
14
работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал
работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Изводът за наличие на съпричиняване от
страна на пострадалия работник не може да почива на предположения, нито може да се
обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност – работникът е
допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко
нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата. В
същия смисъл са Решение № 207 от 28.02.2006 г. на III г. о. ВКС, Решение № 719 от
10.11.2009 г. по гр. д. № 2898/2008 г. І г. о. ВКС; Решение 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. №
5074/2013 г. ІV г. о. ВКС; Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. ІV г. о. ВКС;
Решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., ІV г. о. ВКС и др.
Въззивният съд намира, при посочената и разпределена в тежест на въззивника-
работодател доказателствена тежест, че не е проведено пълно главно доказване на
възражението за съпричиняване.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
на соченото основание изисква по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неблагоприятните последици. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на него цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. / в този смисъл и Определение № 358 от 02.08.2022
г. по гр.д. № 902/2022 г., II ГО, ГК, докладчик съдията Гергана Никова/.
В настоящия случай въззивният съд намира за правилни изводите на районния съд,
че И. не е имал задължение да изчаква групата на свидетеля С., за да слезе от стълба, че
двете работещи горе на стълба групи не са били свързани по никакъв начин, всяка е
отговаряла за определена, предварително разпределена между групите работа и след
завършването й е можела да слезе от стълба, независимо от другата група, без да е
необходимо да изчаква или да ги уведомява, както и че И. е слязъл именно по монтираните
за целта степенки.
Категорични са показанията на свидетеля В. С., че двете групи не зависят една от
друга и същите не са свързани една с друга.
На следващо място от показанията на свидетелите С. и Л. в дружеството няма
правила за безопасност при качване и слизане, а останалите правила са били спазени –
разпределено е кой къде и какво ще работи, обличане на работното облекло, обезопасяване
на работното място и безопасно извършване на подмяната на изолаторните елементи.
Категорично не може да бъде изведен извод за съпричиняване посоченото от
свидетелите С. и Л., че било отговорност на работещите нас стълба работници следвало да
преценят след приключване на тяхната част от работата кога и как безопасно да се
придвижат към земята, като оценят факта, че слизането е от страна на другите двама
работници, които все още работят там.
Въззивният съд се солидализира и с извода на районния съд, че единствената
причината винтът да удари ищеца е неговото местоположение точно в този момент – че се е
намирал точно по траекторията на падане на винта. Няма как в този случай и при тези
обстоятелства да се говори за допусната от ищеца груба или каквато и да била небрежност.
Отделно следва да се отбележи, съобразно фактическата обстановка по делото, че същият
не е разполагал с друга алтернативна възможност да слезе от стълба, предвид и
обстоятелството, че работниците се качват на тези степенки на 30-40 метра по височината
на стълба, че тези степенки са само на едно място и само по тях може да се качи или слезе
човек от него.
Верен се явява и извода на районния съд, че посочената от дружеството-
жалбоподател Карта № 21 от 24.09.2020 г. и констатираните в нея рискови фактори не
променя извода за липсата на съпричиняване. В същата не се установяват правила за падане
на предмети от високо, докато работните се намират горе на стълба. Такива правила не се
установяват и в представените по делото писмени доказателства.
Настоящият състав намира и за неоснователни твърденията във въззивната жалба, че
15
изводите на първоинстанционния съд противоречат на чл. 33 и чл. 35 от ЗЗБУТ, както и чл.
61, ал.2, т. 4 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационно централи и по електрически мрежи, тъй като И. с
поведението си не е нарушил конкретни нормативни изисквания и конкретни правила за
безопасност, за които да е бил инструктиран, както и че ако е извършил нарушения, същите
са в резултат на неполагането на грижа, каквато и най-небрежният би положил при сходни
обстоятелства. В тази връзка напълно верен се явява изводът на районния съд, че
извършеното от ищеца действие /слизане от стълба по поставените за целта степенки/ не
може да бъде квалифицирано като груба небрежност.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на
основание чл.272 ГПК, като бъде извършено и препращане към мотивите на
първоинстанционния съд.
Поради изложеното въззивната инстанция намира, че въззивната жалба на
„Елекстроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК *** е изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски пред въззивната инстанция има само
въззиваемият С. А. И., като съгласно списък по чл. 80 ГПК се претендират разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3, предложение второ
от Закона за адвокатурата в минимален размер, определен по реда на чл.7, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 02.07.2025 г., сключен между С.
А. И. и адв. Л. В., последната е предоставила безплатна правна помощ на ищеца на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 Закона за адвокатурата. Ето защо дължимото се адвокатско
възнаграждение следва да бъде заплатено на адв. В. от въззивника. Предвид обжалваната
част от първоинстанционното решение следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер на 4650 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Така мотивиран, Окръжен съд - Враца
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №290/09.05.2025г. по гр.дело № 3194/2024г. по описа на
Районен съд – Враца в частта, в която е уважен предявеният от С. А. И., ЕГН ********** с
правно основание чл. 200 КТ за сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането -11.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
„Елекстроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК ***, представлявано от А. Ц. –
изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ адв. Л. В., личен № ***; с адрес: ***, сумата от
4650 лв. /четири хиляди шестстотин и петдесет лева/ представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд
по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
16
1._______________________
2._______________________
17