№ 57
гр. Разград, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20233300600034 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 64/24.11.2022 г. постановена по нчх дело № 369/2022 г.,
РС-Разград признал подсъдимия А. Е. С. за виновен в това, че на 16.06.2022 г.
в село ***, обл. Разград нанесъл на Б. А. Д. от същото село лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство
на здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, като на основание чл. 78а
от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание глоба в размер на 1500 лева.
Със същата присъда съдът признал подсъдимия А. Е. С. за невиновен в
това, че на 16.06.2022 г. в село ***, обл. Разград е казал или извършил нещо
унизително за честта и достойнството на Б. А. Д. от същото село и го
оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 146, ал.1 от НК,
поради недоказаност на обвинението.
На основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъдил подсъдимия А. Е. С. да заплати
на Б. А. Д. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените
от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2022 г. до окончателното
изплащане, като отхвърлил гражданския иск в останалата му част до
първоначално предявения размер от 2500 лева като недоказан и
неоснователен.
Съдът отхвърлил изцяло предявения от Б. А. Д. против подсъдимия А. Е.
1
С. граждански иск за сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за
причинените от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, като недоказан и неоснователен.
С оглед изхода на делото съдът осъдил подсъдимия А. Е. С. да заплати
на Б. А. Д. сумата 712 лева, представляваща разноски по водене на делото, от
които 500 лева адвокатско възнаграждение. Подсъдимият е осъден да заплати
по сметка на РС - Разград сумата от 50 лева, представляваща дължима
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. А. Ч. – защитник
на подсъдимия А. Е. С.. Присъдата се атакува единствено в осъдителната й
част. Твърди се, че в обжалваната част присъдата е незаконосъобразна,
неправилна, необоснована и несправедлива.
В жалбата са наведени твърдения, че в хода на първоинстанционното
производство обвинението против подсъдимия С. е останало недоказано. От
въззивния съд се иска да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с
която да признае подсъдимия С. за невиновен и да го оправдае по
обвинението да е извършил престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, както и да
отхвърли изцяло предявения граждански иск за неимуществени вреди.
Във въззивната жалба е посочено, че допълнителни съображения ще
бъдат депозирани след изготвяне на мотивите към присъдата, но по делото
липсват данни подсъдимият или защитникът му да са уведомявани за
изготвяне на мотивите към присъдата.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Претендира се присъждане на сторените от подсъдимия разноски за двете
съдебни инстанции.
Препис от въззивната жалба е изпратен на въззиваемата Б. А. Д.. В
предоставения й срок същата е депозирала възражение против въззивната
жалба в което се излагат доводи за нейната неоснователност. От въззивната
инстанция се иска да потвърди присъдата, както и да й бъдат присъдени
сторените разноски в настоящото производство.
При преценка на жалбата, съдът намери същата за редовна, като
подадена от страна в процеса, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и отговаряща
на изискванията по чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
Въззивната жалба се подържа в съдебно заседание от защитника на
подсъдимия адв. Ч. на същите основания и със същите искания. Защитата
изтъква, че по делото са събрани противоречиви доказателства от две групи
свидетели и съдът не взел предвид показанията на свидетелите Е. Е. – син на
подсъдимия, Р. С. – съпруга на подсъдимия и А. К. – родствена връзка с
подсъдимия от I-ва степен по сватовство /зет/, които сочели за нанесена
телесна повреда на самия подсъдим, а не на пострадалата. Заявява също, че
съдът се отнесъл безкритично към проведената съдебно-медицинска
експертиза, в която се сочело за нА.чието на наранявания от подсъдимия,
като вместо това съдът е кредитирал само и единствено медицинската
2
експертиза, касателно тъжителката. Сочи, че единственият очевидец на
инцидента бил свидетеля Х. Х., като същият свидетелствал в посока, че не
забелязал наранявания по пострадалата, а видял подсъдимия на земята, на
когото помогнал да се изправи. Навежда оплакване по отношение на това, че
медицинското удостоверение на тъжителката е издадено четири дни след
инцидента.
В съдебно заседание подсъдимият се възползва от възможността да даде
обяснения във въззивното производство. Същият сочи, че не са в добри
отношения с пострадалата, като причината за това са водени между тях
съдебни производства. Твърди, че подсъдимата метяла пред неговия имот, за
което той и направил забележка. Същата започнала да го обижда и му нанесла
удар с метлата, от който подсъдимият започнал да кърви. Заявява също, че
мъжът на тъжителката се притекъл на помощ, като и той му нанесъл удар, от
който подсъдимият паднал на земята, след което тъжителката и нейният
съпруг започнА. да му нанасят още удари. На мястото на инцидента дошъл
кмета на селото, който помогнал на подсъдимия да се изправи. Твърди, че не е
удрял никого.
В съдебно заседание тъжителката се явява лично и с повереника си адв.
Б., който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба с искане
за потвърждаване на атакуваната присъда. Излага подробни съображения.
В последната си дума подсъдимият изразява становище за невиновност.
Въззивният съд, след като се запозна с материА.те по делото, обсъди
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и след извършената
служебна проверка изцяло на постановената от първоинстанционния съд
присъда намери следното:
На 23.06.2021 г. в РС-Разград е депозирана частна тъжба от Б. А. Д.
срещу А. Е. С., в която са изложени обстоятелства за извършени на 16.06.2022
г. в село ***, обл. Разград, престъпления от частен характер, наказуеми по чл.
130, ал.2, от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК, по които е образувано производство
пред първата инстанция.
С частната тъжба е предявен и граждански иск от тъжителката Б. А. Д.
срещу А. Е. С. за претърпени от престъпленията неимуществени вреди,
съответно за престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК в размер на 2500 лв.,
ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателно
плащане и за престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК в размер на1500 лева,
ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането.
От фактическа страна:
Подсъдимият А. Е. С. е *** год. в село ***, ***, ЕГН - **********.
Частната тъжителка и подсъдимият живеят в съседство един с друг в
село ***, обл. Разград. Между двамата съществува дългогодишен спор, който
бил породен от съсобствено между двамата дворно място, което било предмет
на делба по гр. дело № 698/2019 г. по описа на РС – Разград, приключило с
3
влязло в сила решение. По време на делбения процес отношенията между
частната тъжителка и подсъдимия, както и между техните семейства се
влошили. През годините били отправяни множество закани от подсъдимия за
саморазправа, за което били образувани множество проверки в РУ на МВР –
Разград по подадени от тъжителката жалби. На 16.06.2022 год. след обяд,
частната тъжителка Б. Д. излязла на улицата пред своя дом и започнала да
мете. Същата била забелязана от подсъдимия А. С. да мете и пред неговия
имот, поради което и предвид влошените им отношения възникнал вербален
конфликт, при който двамата си разменили реплики на висок тон.
Подсъдимият С. издърпал от ръцете на пострадалата метлата, с която тя
метяла, при което й разкъсал кожата на четвърти и пети пръст на дясната
ръка, след което с дръжката на метлата й нанесъл удари по главата и в
коремната област. Свидетелят Л. Д. – съпруг на тъжителката чул възникнА.я
между двамата скандал и се притекъл на помощ на своята съпруга, като се
нахвърлил върху подсъдимия, нанасяйки му удари по тялото и в областта на
главата, поради което подсъдимият бил повален на земята. Междувременно
възникналата суматоха между тримата била чута от свидетеля Х. Р. – кмет на
село ***, който притичал и разтървал свидетеля Л. Д. и подсъдимия А. С..
След известно време на мястото пристигнал свидетеля Е. Е. – син на
подсъдимия, който забелязал кръв по лицето на своя баща, като поискал
обяснения за състоянието му от пострадалата и нейния съпруг. След известно
време състоянието на подсъдимия С. било възприето от неговата съпруга св.
Р. С. и свидетеля А. К. - съпруг на неговата дъщеря /зет/. За конкретния
инцидент била подадена жалба от пострадалата Б. Д. в РУ на МВР – Разград,
по която била извършена проверка от св. К. М. – полицейски служител, за
което последният съставил Протокол за предупреждение на подсъдимия А.
С.. На следващия ден подсъдимия С. посетил съдебен лекар при МБАЛ Св.
Иван Рилски“ АД – гр. Разград, за което, след извършен преглед, било
издадено съдебномедицинско удостоверение № 54/2022 год., в което били
описани получените от него наранявания. На 20.06.2022 год. частната
тъжителка също посетила съдебен лекар при МБАЛ Св. Иван Рилски“ АД –
гр. Разград, за което, след извършен преглед, било издадено
съдебномедицинско удостоверение № 56/2022 г., в което били описани
получените от нея наранявания.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
По доказателствата:
Очертаната фактическа обстановка е приета от първоинстатнционния
съд въз основа на заключенията на вещото лице по допуснатите от съда
съдебно-медицински експертизи на пострадалата и подсъдимия, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, като съдът дал преимуществено вяра
на показанията на свидетелите Х. Р. – кмет на село *** и К. М. – полицейски
служител, които били единствените незаинтересовани от изхода на делото и
доколкото, наложени с показанията на останА.те свидетели, дА. основание на
съда да възприеме именно описаната фактическа обстановка. Съдът
4
достигнал до извод, че по време на инцидента не е имало свидетели очевидци.
Съдът подходил внимателно към показанията на свидетелите Л. Д.-
съпруг на пострадалата, св. Е. Е. – син на подсъдимия, Р. С. – съпруга на
подсъдимия и А. К. – зет на подсъдимия, предвид близките им родствени
връзки както с пострадалата, така и с подсъдимия и нА.чието на
заинтересованост от изхода на делото.
Съдът кредитирал напълно като всестранни, пълни и компетентни
изготвените по делото заключения по назначените съдебно-медицински
експертизи на пострадалата и подсъдимия.
Правни изводи:
Съобразявайки приетото от фактическа страна, въззивната инстанция
приема, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд признал:
подсъдимия А. Е. С. за виновен в това, че на 16.06.2022 г. в село ***,
обл. Разград нанесъл на Б. А. Д. от същото село лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, като на основание чл. 78а
от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание глоба в размер на 1500 лева.
подсъдимия А. Е. С. за невиновен в това, че на 16.06.2022 г. в с. ***, ***
да е казал или извършил нещо унизително за честта и достойнството на
Б. А. Д. от с. *** – престъпление по чл. 146, ал.1 от НК, поради което и
на основание чл. 304 от НПК го оправдал по това обвинение, поради
недоказаност.
Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд приел, че от
субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при пряк умисъл -
същият съзнавал, че с предприетите действия на физическа саморазправа с
пострадалата уврежда нейното здраве и видно от действията му е искал и
преследвал настъпването на неблагоприятни последици за тъжителката.
Престъпният резултат е постигнат чрез издърпване със сила на метла, която
пострадалата е държала в ръце, след което с дръжката на метлата й нанесъл
удари по главата и тялото.
Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд приел, че от
обективна и субективна страна деянието по чл. 146, ал. 1 от НК е останало
недоказано. Липсват доказателства за употребени от подсъдимия А. С., думи
или поведение, които да са унизили честа и достойнството на частната
тъжителка, поради което С. е признат за невиновен по това обвинение.
В производството пред първата инстанция са наведени факти и
обстоятелства, от които се установява, че подсъдимият е получил телесни
увреждания от същия вид в резултат от процесния инцидент. При тези данни
за първостепенния съд възниква задължение да изследва и да се произнесе по
въпроса за прилагане на института на реторсията.
Предвид това настоящият въззивен състав счита, че за пълнота на
5
изложението следва да обърне внимание, че когато при разглеждане на дело
от частен характер за престъпление по чл. 130 НК се съберат доказателства,
че пострадА.ят е отвърнал веднага със същата такава телесна повреда, съдът е
длъжен да обсъди въпроса за прилагане на института на реторсията (но не и
да го приложи), като изложи съображения, независимо от решението си дА. я
прилага, или не.
В конкретния случай първоинстанционния съд не е изложил мотиви за
приложимост или неприложимост на института на реторсията, въпреки че в
хода на наказателното производство са събрани данни, че в резултат на
инцидента подсъдимият е получил телесни увреждания от същия вид. Този
пропуск не води до порочност на атакувания съдебен акт, който да обуславя
неговата отмяна.
В отговора на частната жалба, а и в дадените от подсъдимия обяснения в
хода на въззивното производство са изнесени твърдения за нанесени му от
частната тъжителка удари, с които са му причинени телесни увреждания от
същия вид. От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза /л. 130
от делото на РС/ се установява, че подсъдимият С. е получил телесни
увреждания – разкъсно-контузна рана на гърба на носа с подлежащ оток,
зачервяване и палпаторна болезненост на носа, кръвонасядане под далечния
край на гръдната кост, с анамнеза за затруднения в дишането, кръвонасядане
и оток на гръбната стена на показалеца на лявата ръка с ограничен обем на
движението в този пръст – невъзможно сгъване, спонтанна и палпаторна
болезненост по предната повърхност на лявата раменна става, които по своята
медико-биологична характеристика обуславят временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадА.я.
Безспорно от събраните по делото доказателства – назначената по делото
съдебно – медицинска експертиза и събраните гласни доказателства се
установява, че действително на подсъдимия са нанесени телесни увреждания
от същия вид, но липсват доказателства същите да са причинени от
пострадалата-тъжителка Б. Д.. Напротив от показанията на свидетелите се
установява, че ударите, които са причинили на подсъдимия телесни
увреждания са нанесени от съпруга на пострадалата - свидетеля Л. Д., което
от своя страна изключва приложението на института на реторсията - чл. 130,
ал. 3 от НК.
По наказанието:
Правилно и законосъобразно съдът, констатирайки нА.чието на всички
предпоставки на чл. 78а, ал. 1 от НК по отношение и на подсъдимия, го
освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание
глоба.
При индивидуА.зация размера на наказанието глоба съдът преценил
обществената опасност на деянието извършено от подсъдимия, мотивите и
подбудите, довели до неговото извършване. С оглед на това съдът определил
административното наказание глоба в размер на 1500 лева.
6
Въззивната инстанция не споделя изводите на първостепенния съд
изложени във връзка с индивидуА.зацията на наказанието, като намира
наложеното административно наказание за явно несправедливо, доколкото не
са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като
смекчаващи вината обстоятелства при индивидуА.зация на наказанието
следва да се отчете, че подсъдимият е в напреднала възраст /68 години/, с
добри характеристични данни, пенсионер по болест, в не добро здравословно
състояние, което се установява от представената по делото епикриза /л. 38 от
делото на РС/. Не са отчетени и доходите на подсъдимия, които императивно
следва да се съобразят при определяне размера на глобата. При определяне на
наказанието от вниманието на първия съд е убягнало и известното
съпричиняване на крайния престъпен резултат от страна на пострадалата,
която съзнавайки обтегнатите отношения между двамата, с поведението си -
метейки пред имота на подсъдимия, е подразнила същия. Не е без значение и
обстоятелството, че съпругът на частната тъжителка се е намесил, нанасяйки
удари на подсъдимия, от които същият е получил телесни увреждания, които
безспорно са установени от назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза.
Като отегчаващи вината обстоятелства при индивидуА.зация на
наказанието следва да се отчетат броят и характерът на нанесените удари,
областта към които са били насочени – главата и коремната област, както и
средството с които същите са били нанесени – твърд предмет /дръжка на
метла/.
При тези данни въззивната инстанция, упражнявайки правомощията си
по чл. 314 във вр. с чл. 337, ал. 5 от НПК, намира, че наказанието следва да
бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
като размерът на административното наказание - глоба следва да се намА. до
законоустановения минимум в размер на 1000 лева.
По гражданските искове:
Съдът уважил предявения от пострадалата Б. А. Д. граждански иск в
размер на 1000.00 лева, съобразявайки преживените от пострадалата болки и
страдания, емоционален стрес и общо разстройство на здравето от
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК. Съдът приел, че в проведеното
наказателно производство е доказана причинно-следствената връзка между
деянието, осъществено от подсъдимия и причинените на пострадалата
неимуществени вреди. Съдът намерил за недоказан предявения граждански
иск над 1000 лева до първоначално предявения размер от 2500 лева, поради
което отхвърлил иска в тази му част, като недоказан. Въззивната инстанция
напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че видът и характерът
на причинените телесни увреждания не навеждат за нА.чие на изключителен
или поне значителен интензитет на претърпените от пострадалата
неимуществени вреди - болка и страдание, като правилно е отчетен и краткия
за продължителността на оздравителния процес срок.
7
Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд отхвърлил като
неоснователен и недоказан предявения граждански иск за обезщетение на
претърпени от пострадалата неимуществени вреди в следствие на деяние по
чл. 146, ал. 1 от НК.
По жалбата:
С въззивната жалба се оспорва подсъдимият А. С. да е причинил лека
телесна повреда на пострадалата, като това се обосновава с показанията на
свидетелят Х. Р. – кмет на село ***, който не установил никакви наранявания
по пострадалата и подсъдимия, въпреки че бил единственият очевидец на
инцидента. Показанията на свидетеля Р. са внимателно преценени от съда,
доколкото същият не е бил пряк очевидец на инцидента. Същият е пристигнал
на мястото на инцидента малко след приключването му. В показанията си
сочи за физически контакт между свидетеля Л. Д. и подсъдимия С., които се
наложило да разтърве. Несъстоятелно е това оплакване на жалбоподателя,
доколкото по делото по категоричен начин от назначените по делото съдебно-
медицински експертизи се установява, че пострадалата е получила
наранявания, които съответстват да са причинени по начина описан в
частната тъжба, а именно от удари с твърд предмет – метла.
В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателят, чрез неговия повереник е навел оплакване, че нараняването
на пострадалата станало след 16.06.2022 г. - датата на инцидента, доколкото
същата е посетила медицинско заведение едва 4 дни след това, от където се е
снабдила със съдебно-медицинско удостоверение, в което подробно са
описани получените от нея наранявания. Писмените доказателства по делото
кореспондират с показанията на свидетеля Л. Д., в които същият сочи, че
поради обективни причини той и неговата съпруга са посетили съдебния
лекар на 20.06.2022 г. /понеделник/, поради което настоящия състав намира за
несъстоятелно и това оплакване на жалбоподателя.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК правилно
подсъдимият е осъден да заплати направените в хода на производството
разноски. На същото основание с оглед резултата от настоящото дело
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата Б. А. Д.
сумата в размер на 400 лева, представляваща сторени разноски във
въззивното производство – заплатен адвокатски хонорар.
При горните мотиви, настоящият състав на Окръжен съд - Разград
намери, че атакуваният съдебен акт – Присъда № 64/24.11.2022 г.,
постановена по н.ч.х. дело № 369/2022 г. по описа на Районен съд - Разград,
следва да бъде изменен в частта относно размера на наложеното на
подсъдимия административно наказание “глоба“, като същото следва да бъде
намалено от 1500 лева до законоустановения минимум в размер на 1000 лева,
съобразно разпоредбата на чл. 78а от НК.
В останалата част присъдата на Районен съд - Разград, като правилна и
8
законосъобразна, следва да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК, вр. чл. 337,
ал. 1, т. 5 и чл. 338 от НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 64 от 24.11.2022 г., постановена пон.ч.х. дело №
369/2022 г. по описа на Районен съд – Разград, като НАМАЛЯВА наложеното
на подсъдимия А. Е. С., ЕГН **********, на основание чл. 130, ал. 2 вр. с чл.
78а от НК административно наказание “глоба“ от 1500 лева на 1000 (хиляда)
лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия А. Е. С., ЕГН
**********, от село *** да заплати на Б. А. Д., ЕГН ********** от село ***
сума в размер на 400 лева, представляваща реално сторени и заплатени от нея
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9