Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260032
гр.Шумен, 12
Февруари 2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично
съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. Р. Хаджииванова
2.
С. Стефанова
при секретаря Т. Тодорова като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №432 по описа за 2020 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №76 от 09.03.2020г. по гр.д.№938/2019г.,
с допусната поправка на очевидна фактическа грешка в него с решение №260018 от
11.09.2020г. по с.д., Районен съд - гр.Н.п. е отхвърлил предявените от Н.М.М., Р.М.М.,
К.М.А., А.М.А., Ю.М.Ш. и Е.Х.Ю. срещу Р.С.Н., Е.З.И., Х.Б.Х., С.Р.М. и Р.Р.М.,
искови претенции по чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС, за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 1/20 ид.ч.-
за ищцата Н.М.М., 1/20 ид.ч.- за ищцата Р.М.М., 1/20 ид.ч. за ищеца К.М.А.,
1/20 ид.ч.- за ищеца А.М.А., 1/20 ид.ч.-за ищцата Ю.М.Ш. и 5/20 ид.ч.- за
ищцата Е.Х.Ю., от следните недвижими имоти: 1/НИВА от 23.413дка, III категория ,в местността „Авуз Башъ“,
съставляваща имот №16006 по плана за земеразделяне на с.Б.; 2/ НИВА от 17.095дка, III категория,в
местността „Бююк Авул“, съставляваща имот №18018 по плана за земеразделяне на
с.Б.; 3/ НИВА от 28.402 дка, III
категория,в местността „Бостанлъка“, съставляваща имот №019003 по плана за
земеразделяне землището на с.Б.; 4/ОВОЩНА
ГРАДИНА от 6.029 дка , III категория, в местността „Шавра Авлу“, съставляваща
имот №22002 по плана за земеразделяне землището на с.Б. и 5/ НИВА от 4.847 дка, III категория, в местността „Авуз Башъ“, съставляваща
имот №017004 по плана за земеразделяне землището на с.Б., за осъждане на
ответниците да предадат владението на ищците на горните идеални части от
недвижимите имоти, и искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на следните
нотариални актове: НА №139 том Х рег.№6222 дело №1422/2014г.по описа на
Нотариус с рег.№346 П.А., НА №97 том Х рег.№7212 дело №1393/2018г.по описа на
Нотариус П.А., и НА №103 том Х рег.№7237 дело №1398/2018г.по описа на Нотариус П.А..
На ответниците са присъдени деловодни разноски.
Недоволни от така постановеното решение
останали ищците, които обжалват решението на районния съд, като сочат доводи за
неправилност, и молят съда да го отмени и постанови друго, с което ищцовите претенции
да бъдат уважени.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата
страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно
и законосъобразно, поради което и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок,
редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по
същество. Въпреки, че съдът е приел, че е сезиран с обективно съединени искови
претенции по чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС /пред каквато хипотеза не сме
изправени в настоящия случай/, доколкото и дадената правна квалификация и
постановеното решение съдържат единствено необходимото
за ревандикационния иск произнасяне по принадлежността на спорното право на
собственост /установителен диспозитив /, и по осъдителния петитум за предаване
на владението на вещта /втората част от иска по чл.108 от ЗС/, то следва да се
приеме, че първоинстанционния съд е разгледал и се е произнесъл по фактически предявения
иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.
Районен съд - гр.Н.п. е бил сезиран с обективно и субективно
съединени искови претенции по чл.108 от ЗС от Н.М.М., Р.М.М., К.М.А., А.М.А., Ю.М.Ш.
и Е.Х.Ю. срещу Р.С.Н., Е.З.И., Х.Б.Х., С.Р.М. и Р.Р.М.. Ищцовата страна излага,
че са наследници на общия за тях наследодател Ю.Х.Х., починал на 22.08.1935 г.
и на Х.Ю.Х., починал на 23.10.1957г., последния единствен наследник на първия и
оставил за свои наследници общо 4 деца, сред които ответника Р.С.Н., и ищеца Е.Х.Ю.,
а останалите ищци - внуци на друго от децата на наследодателя Х.Х.. По силата
на Решение №4/22.12.1994г.на Поземлена комисия гр.К. и Решение №6/03.08.1992г, въз
основа на което са съставен НА за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ №4 том ХV дело 3589/17.11.1997г.на
НПРС, №3 том ХV дело №3588/17.11-1997г. на НПРС и №90 том IХ дело
№2208/12.12.1995г. на НПРС , на наследниците на общите наследодатели Ю.Х.Х. и Х.Ю.Х.
били възстановени земеделски земи, представляващи: 1/Нива от 23.413 дка, III
категория,в местността „Авуз Башъ“, съставляваща имот №16006 по плана за
земеразделяне на землището на с.Б., 2/Нива от 17.095дка, III категория, в
местността „Бююк Авул“,съставляващ имот №18018 по плана за земеразделяне
землището на с.Б., 3/Нива от 28.402 дска, III категория, в местността
„Бостанлъка“, съставляваща имот №019003 в землището на с.Б., 4/Овощна градина
от 6.029 дка,III категория,в местността „Шавла Авлу“,съставляваща имот №22002
по плана за земеразделяне с.Б., и 5/ нива от 4.847дка, III категория, в
местността „Авуз Башъ“, съставляваща имот №017004 по плана за земеразделяне
землището на с.Б.. С НА №139 том Х рег.№6222 дело №1422/2014г. по описа на
Нотариус П.А., ответниците Х.Б. , Р.Р.М. и С.Р.М. били признати за собственици
по давностно владение и наследство на имотите, описани в т.1, 2 ,4 и 5, а с НА
№40 том ХVII ,рег.№10844 дело №2499/2015г.на Нотариус П.А.,Х.Б.Х. и С.Р.М.
дарили на Р.Р.М., придобитите си въз основа на обстоятелствената проверка
идеални части на имотите, описани в т.1, 2, 4 и 5 в исковата молба и същата
станала едноличен собственик на имотите. Р.М. влязла във владение на имотите от
датата на сключване на договорите в нотариална форма-26.10.2015г. С НА №97 том
Х рег.№7212 дело №1393/2018г. и НА №103 том Х рег.№7237 дело №1398/2018г,
ответниците Р.С.Н. и Е.З.И. били признати за собственици на по ½ идеална
част от недвижимия имот, описани в т.3 от исковата молба. Ответниците не били
упражнявали давностно владение на имотите за частта на ищците, нито лично, нито
чрез другиго, и не са придобили по давност тяхната идеална част от
наследствените имоти. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде
признато спрямо ответниците, че са собственици на 1/20 ид.ч.- за ищцата Н.М.М.,
1/20 ид.ч.- за ищцата Р.М.М., 1/20 ид.ч. за ищеца К.М.А., 1/20 ид.ч.- за ищеца А.М.А.,
1/20 ид.ч.-за ищцата Ю.М.Ш. и 5/20 ид.ч.- за ищцата Е.Х.Ю., от процесните
имоти, и да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението на горните
идеални части, както и да бъдат отменени издадените констативни нотариални актове
по реда на чл.537, ал.2 от ГПК.
В депозираният отговор, ответниците оспорват
предявените искове, излагат, че след реституцията влезли във владение на
земеделските земи и ги обработвали и получавали доходите от тях само те. Поради
това ответниците били владелци на своите части и на частите на ищците, като в
тяхна полза бил изтекъл 10 годишен период на владение на имотите, в резултат на
което ги придобили по давност. Не били плащал рента на никого от ищците, а
винаги демонстрирали, че са собственици на тези имоти.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява следното от фактическа страна: Видно от
представеното удостоверение с изх. №АР-2016-69/212 от 13.06.2019г. за
наследници на Ю.Х.Х., б.ж. на с.Б., обл.Ш., починал на 22.08.1935г. е, че след
смъртта си, същият е оставил за свой законен наследник сина си Х.Ю.Х., роден на
***г.,починал на 23.10.1957г., а след неговата смърт /удостоверение за
наследници с изх.№АР-2016-26/090 от 13.03.2019г., издадено от Кметство с.Б.
/като техни законни наследници се легитимират ищците Н.М.М., Р.М.М., К.М.А., А.М.А.
, Ю.М.Ш. /по право на заместване на своята майка А.Х.Х., дъщеря на Х.Ю.Ю. и
внучка на Ю.Х.Х., и Е.Х.Ю. / дъщеря на Х.Ю.Ю. и внучка на Ю.Х.Х. /, както и
ответниците Р.С.Н., Е.З.И. /по право на заместване на баща си С.Х.Ю./, Х.Б.Х., С.Р.М. и Р.Р.М. /по право на заместване на Х.Х.Ю./.
Съобразно наследствените си права ищците притежават сочените от тях идеални
части от наследството на общия им наследодател.
Установено е, че процесните земеделски земи за били реституирани на
общите на страните наследодатели, като с Решение №0004/22.12.1994г.
за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана
за земеразделяне в землището на с.Б., ЕКАТТЕ 06094, на поземлена комисия в гр.К.,
обл.Ш. на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на
наследниците на Ю.Х.Х. и Х.Ю.Х., на процесните земи. Въз основа на горната
реституция, част от наследниците се снабдили с нотариални актове за собственост
на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ. С НА за собственост върху недвижим имот
по давност и наследство №139 том Х рег.№6222 дело №1422/2014г. по описа на
Нотариус с рег.№346 П.А., Х.Б.Х., Р.Р.М. и С.Р.М. са били признати за
собственици по давностно владение и наследство при квоти: за Х.Б.Х. -4/6 ид.ч.,
за Р.Р.М. -1/6 ид.ч. и за С.Р.М. -1/6 ид-.ч. от следните недвижими имоти, находящи
се в землището на с.Б., общ.К., обл.Ш., а именно: 1/НИВА от 4.848 дка, трета
категория, в местност „Авуз Башъ“, представляваща имот №017004 по плана за земеразделяне
на с.Б., при граници: имоти №017003-нива, №000167-полски път, №017005-нива и
№000157-полски път, 2/НИВА от 23.379 дка, трета категория, в местност „Авуз
Башъ“, представляваща имот №016006 по плана за земеразделяне на с.Б., при
граници: имоти №016018-нива, №016019-нива, №000259-водоем, №000148, №016014-нива,
№016012-нива, №016005-нива и №000167-полски път; 3/НИВА от 17.095 дка , трета
категория, в местността „Бююк Авлу“, представляваща имот №018018 по плана за
земеразделяне на с.Б., при граници: имоти №018019-нива, №018026-нива, №018017-нива
и №000188-полски път; 4/НИВА от 6.030 дка , трета категория, в местността
„Шарва Авлу“, представляваща имот №022002 по плана за земеразделяне на с.Б., при
граници:имот №022001-овощна градина, №000179-полски път, №022003-овощна
градина, №022035-овощна градина и №022036-овощна градина. С НА за дарение на
недвижим имот №40 том ХVII рег.№10844 дело №2499/2015г.по описа на Нотариус П.А.,
Х.Б.Х. и С.Р.М. са дарили на Р.Р.М. притежаваните от тях общо 5/6 идеални части
от недвижимите имоти, находящи се в землището на с.Б., общ.К., обл.Шуменска и
представляващи: 1/ НИВА от 4.848 дка, трета категория,в местност „Авуз Башъ“, представляваща
имот №017004 по плана за земеразделяне на с.Б., и 2/ОВОЩНА ГРАДИНА от 6.030 дка
, трета категория, в местността „Шарва Авлу“, представляваща имот №022002 по
плана за земеразделяне на с.Б.. С НА за собственост върху недвижим имот , придобит
по давност и наследство №97 том Х рег.№7212 дело №1393/2018г. по описа на
Нотариус П.А., Р.С.Н. е призната за собственик по давностно владение и
наследство върху следния недвижим имот, а именно: ½ идеална част от НИВА
с площ 28.403 дка,в местността Бостанлък“, съставляваща имот №019003 по плана
за земеразделяне на с.Б., общ.К., обл.Ш., при граници: имот №000187- полски път
на община, имот №019010 –нива на „Бул юнион комерс“ ООД, имот №019012-нива на М.
М.А., №019022-нива на „Бул юнион комерс“ ООД и №019002-нива на Б.Х.М.. С НА за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство №103 том Х
рег.№7237 дело №1398/2018г. по описа на Нотариус с рег.№346, Е.З.И. е призната
за собственик по давностно владение и наследство върху следния недвижим
имот:1/2 идеална част от НИВА с площ от площ 28.403 дка,в местността
Бостанлък“, съставляваща имот №019003 по плана за земеразделяне на с.Б., общ.К.,
обл.Ш., при граници: имот №000187-полски път на община, имот №019010 –нива на
„Бул юнион комерс“ ООД, имот №019012-нива на М. М.А., №019022-нива на „Бул
юнион комерс“ООД и №019002-нива на Б.Х.М.. Установено е, че за периода
2009-2015г., процесните земеделски земи са били заявени за кандидатстване за
субсидии от различни лица. От разпитаните в първоинстанционното производство
свидетели, най - общо се установява, че ответниците ползват процесните
земеделски земи, като ги обработвали или лично или ги отдавали под наем и
аренда.
При така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция намира, че предявените ревандикационни искове
са основателни. За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е
необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на
първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищеца, на второ -
този имот да се владее от ответника, и на трето - да се владее от него без
основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в
тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи
наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно
основание. В настоящия казус безспорен е факта на владението от ответната страна
върху спорния процесния имот. Спор е налице по отношение на останалите две
предпоставки. Установено е, че с приключила реституционна процедура по ЗСПЗЗ на
общия наследодател на страните е възстановено правото на собственост върху
процесните земеделски земи. Влязлото в сила решение, придружено със скица,
удостоверява правото на собственост на ищците върху 1/2 ид.ч. от нивите /по 1/20
за първите пет и 5/20 за Е.Ю./ и има силата на констативен нотариален акт за
собствеността им върху имота. Съобразно Тълкувателно решение №11/21.03.2013г.
по ТД №11/2012г. на ОСГК на ВКС - когато и двете страни в правния спор
легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /както е
в настоящия случай/, то разпределението на доказателствената тежест при
оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка
страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното
удостоверено от нотариуса придобивно основание. В тежест на
ответната страна е да установи, че след възстановяване на правото на
собственост по ЗСПЗЗ са
установили фактическа власт изключително за себе си и са владели непрекъснато,
явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл.79,
ал.1 ЗС. Ползването на имотите лично или чрез отдаването му на трети
лица е част от правомощията на съсобственика съгласно чл.31, ал.1 ЗС.
Действията чрез които се осъществява не отричат правата на другите
съсобственици, поради което и не могат да обосноват извод за несъмнено
владение. От една страна следва
да се отбележи, че владението, като елемент от фактическия състав на
придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и
поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и
несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с
намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт
следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане
достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и
действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните
имат постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е
постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на
фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. От друга
страна следва да се отбележи, че фактически състояния, при които се извършват
действия спрямо вещ, но които не произтичат от договор със собственика или
владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, тъй като почиват на
близки приятелски или други лични отношения, не представляват държане по
смисъла на чл.68 от ЗС /в който смисъл е и Р №483/11.12.2012г. по
гр.д.№493/2012г. І Г.О. на ВКС постановено по чл.290 от ГПК/. Ответникът е бил
допуснат да ползва идеалните части от нивите на ищците, именно на това
основание, и за да може да започне да владее валидно имота, следва да докаже
началния момент на узнаване от ищците /съответно праводателя им/ на промяната
на намерението на ответниците при упражняване на фактическата власт, в такова
за придобиване на собствеността. В настоящия случай не са налице хипотезите,
при които е обективно невъзможно манифестирането на промяната в намерението,
нито тези при които не се изисква демонстриране на завладяването. Според
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията по чл.69 от
ЗС е изначално оборена, ако основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт показва съвладение. Съсобственикът владее за сметка на
всички съсобственици, щом е установил фактическата власт на основание, което не
отрича правата им. За да превърне владението в самостоятелно, т.е. само за себе
си е необходимо да „отнеме“, да
„отблъсне“ владението на другите, а не е достатъчно само да манифестира
неопределено самостоятелността на владението. Фактическата
власт е придобита като държане, когато субектът ѝ има правно основание да
я упражнява - договорно /например наем/ или законно /например чл. 31, ал. 1 ЗС/.
При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт,
намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва
да бъде изразено по ясен /несъмнен/ начин, т. е. чрез действия който не будят
съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди
действия. В тази хипотеза /при превръщане на държането във владение/ в тежест
на претендиращия владение, годно да породи правни последици, е да докаже
извършването на такива действия след придобиване на фактическата власт.
Управителните действия, включително сключването на облигационни договори по
повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика,
респ. съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта /в
горния смисъл Решение №8 от
19.02.2014 г. по гр.д. №5109/2013 г., II г. о. на ВКС, а в близка до настоящата хипотеза
се е произнесъл и с Решение №12 от
19.02.2014 г. по гр.д. №1840/2013 г., I г.о. на ВКС/. Владението следва
да бъде установено при условията на главно, пълно и пряко доказване в хода на
процеса. Ответника, позоваващ се на придобивната давност, е следвало да създаде
абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо
твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а
именно да установи по безсъмнен начин елементите на фактическия състав на
чл.79, ал.1 от ЗС. В процесния случай, ответника не само че не е успял да създаде
абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи
фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са
оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва
да зачете неблагоприятните им последици, които задължават съда да приеме за
неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за
ненастъпили. Ответниците са ползвали всички ниви, въпреки, че са притежавали само
идеални части от тях, и единствената безспорно установена по делото
демонстрация за промяна в намерението, е едва с издаването на констативните
нотариални актове за придобиване на правото на собственост по давност, и то
едва след като ищците са узнали за това /не е установено да са узнали преди да
изтече давностния срок/, а след предявяване на исковата претенция през 2019г. е
прекъсната и придобивната давност. Показанията на свидетелите следва да се
преценяват с оглед на всички други данни по делото, предвид вероятната им
заинтересованост от изхода на спора /родствени, приятелски връзки и служебни
правоотношения/, а и те не сочат на промяна в намерението за държане на чуждите
идеални части, и не сочат упражняване на собственически правомощия в пълен обем
единствено за себе си, нито установяват узнаване на такава промяна от
действителния собственик в необходимия за придобиване на правото срок. Ето
защо, съдът намира, че по делото не е установено ответниците да са извършили
действия, чрез които да са демонстрирали завладяване правата на останалите
съсобственици, поради което владението им не е явно и несъмнено и не е годно да
породи последиците на придобивната давност.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявените ревандикационни претенции следва да се уважат. На основание чл.537,
ал.2 от ГПК следва да бъдат отменени нотариалните актове за собственост върху
недвижими имоти придобити по давност и наследство до размера на признатата на
ищцовата страна 1/2 ид.ч. от процесните ниви.
Предвид изложеното, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено, и вместо него постановено друго, с което
исковите претенции се уважат. Ищцовата страна не е претендирала деловодни
разноски и пред двете инстанции, поради което и такива не следва да ѝ се
присъждат.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №76 от 09.03.2020г. по гр.д.№938/2019г., с допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в него с решение №260018 от 11.09.2020г. по с.д., на
Районен съд - гр.Н.п., като вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Б.Х.
с ЕГН:**********,***, С.Р.М. с ЕГН:**********,*** и Р.Р.М. с ЕГН:**********,***,
ЧЕ
Н.М.М. с ЕГН:**********,***, Р.М.М.
с ЕГН:**********,***, К.М.А. с ЕГН:**********,***, А.М.А. с ЕГН:**********,***, Ю.М.Ш. с ЕГН:**********,*** и Е. Х.Ю.,
родена на ***г., с постоянен адрес:Р Т. СА
СОБСТВЕНИЦИ НА общо 1/2 ид.ч. /1/20 ид.ч.- за Н.М.М., 1/20 ид.ч.- за Р.М.М.,
1/20 ид.ч. за К.М.А., 1/20 ид.ч.- за А.М.А., 1/20 ид.ч.-за Ю.М.Ш. и 5/20 ид.ч.-
за Е.Х.Ю. / от следните недвижими
имоти: 1/НИВА от 23.379дка, III
категория ,в местността „Авуз Башъ“, съставляваща имот №16006 по плана за земеразделяне на с.Б., с идентификатор №06094.16.6 по кадастралната карта; 2/ НИВА от 17.095дка, III категория,в
местността „Бююк Авул“, съставляваща имот №18018
по плана за земеразделяне на с.Б., с идентификатор №06094.18.18 по кадастралната карта; 3/ОВОЩНА ГРАДИНА от 6.030 дка , III категория, в местността „Шавра
Авлу“, съставляваща имот №22002 по
плана за земеразделяне землището на с.Б., с идентификатор №06094.22.2 по кадастралната карта и 4/ НИВА от 4.847 дка, III категория, в местността „Авуз Башъ“, съставляваща
имот №017004 по плана за
земеразделяне землището на с.Б., с идентификатор №06094.17.4 по кадастралната карта.
ОСЪЖДА
Х.Б.Х. с ЕГН:**********, С.Р.М. с ЕГН:********** и Р.Р.М. с ЕГН:**********, ДА ПРЕДАДАТ на Н.М.М. с ЕГН:**********,
Р.М.М. с ЕГН:**********, К.М.А. с ЕГН:**********, А.М.А. с ЕГН:**********, Ю.М.Ш. с ЕГН:**********, и Е. Х.Ю.,
родена на ***г., с постоянен адрес:Р Турция, ВЛАДЕНИЕТО на общо 1/2 ид.ч.
/1/20 ид.ч.- за Н.М.М., 1/20 ид.ч.- за Р.М.М., 1/20 ид.ч. за К.М.А., 1/20
ид.ч.- за А.М.А., 1/20 ид.ч.-за Ю.М.Ш. и 5/20 ид.ч.- за Е.Х.Ю. / от следните недвижими имоти: 1/НИВА от 23.379дка, III категория ,в
местността „Авуз Башъ“, съставляваща имот №16006
по плана за земеразделяне на с.Б., с идентификатор №06094.16.6 по кадастралната карта; 2/ НИВА от 17.095дка, III категория,в местността „Бююк Авул“, съставляваща
имот №18018 по плана за
земеразделяне на с.Б., с идентификатор №06094.18.18
по кадастралната карта; 3/ОВОЩНА ГРАДИНА
от 6.030 дка , III категория, в местността „Шавра Авлу“, съставляваща имот №22002 по плана за земеразделяне
землището на с.Б., с идентификатор №06094.22.2
по кадастралната карта и 4/ НИВА от
4.847 дка, III категория, в местността „Авуз Башъ“, съставляваща имот №017004 по плана за земеразделяне
землището на с.Б., с идентификатор №06094.17.4
по кадастралната карта.
ОТМЕНЯ,
на основание чл.537, ал.2, изр. посл. от ГПК, констативен Нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити
по давност №139 том Х рег.№6222 дело №1422/2014г.по описа на Нотариус с
рег.№346 на НК П.А. с район на действие Районен съд Н.п.,
САМО В ЧАСТТА, с която Х.Б.Х.
с ЕГН:**********, С.Р.М. с ЕГН:********** и Р.Р.М. с ЕГН:**********, са признати
за собственици на 1/2 идеална част от описаните в акта
недвижими имоти.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.Н. с ЕГН:**********,***, и Е.З.И. с ЕГН:**********,***,
ЧЕ
Н.М.М. с ЕГН:**********,***, Р.М.М.
с ЕГН:**********,***, К.М.А. с ЕГН:**********,***, А.М.А. с ЕГН:**********,***, Ю.М.Ш. с ЕГН:**********,*** и Е. Х.Ю.,
родена на ***г., с постоянен адрес:Р Турция СА СОБСТВЕНИЦИ НА общо 1/2 ид.ч. /1/20 ид.ч.- за Н.М.М., 1/20
ид.ч.- за Р.М.М., 1/20 ид.ч. за К.М.А., 1/20 ид.ч.- за А.М.А., 1/20 ид.ч.-за Ю.М.Ш.
и 5/20 ид.ч.- за Е.Х.Ю. /от следния
недвижим имот: НИВА от 28.402 дка,
III категория,в местността „Бостанлъка“, съставляваща имот №019003 по плана за земеразделяне землището на с.Б., с
идентификатор №06094.19.3.
ОСЪЖДА
Р.С.Н. с ЕГН:********** и Е.З.И. с ЕГН:********** ДА ПРЕДАДАТ на Н.М.М. с ЕГН:**********, Р.М.М. с ЕГН:**********, К.М.А. с ЕГН:**********, А.М.А. с ЕГН:**********, Ю.М.Ш. с ЕГН:**********, и Е. Х.Ю.,
родена на ***г., с постоянен адрес:Р Турция, ВЛАДЕНИЕТО на общо 1/2 ид.ч.
/1/20 ид.ч.- за Н.М.М., 1/20 ид.ч.- за Р.М.М., 1/20 ид.ч. за К.М.А., 1/20
ид.ч.- за А.М.А., 1/20 ид.ч.-за Ю.М.Ш. и 5/20 ид.ч.- за Е.Х.Ю. / от следния недвижим имот: НИВА от 28.402 дка, III категория,в
местността „Бостанлъка“, съставляваща имот №019003
по плана за земеразделяне землището на с.Б., с идентификатор №06094.19.3.
ОТМЕНЯ,
на основание чл.537, ал.2, изр. посл. от ГПК, констативни нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити
по давност НА №97 том Х
рег.№7212 дело №1393/2018г., и НА №103
том Х рег.№7237 дело №1398/2018г. и двата по описа на Нотариус П.А. с рег.№346
на НК, с район на действие Районен съд Н.п., САМО В ЧАСТТА, с която Р.С.Н. с ЕГН:**********
и Е.З.И. с ЕГН:**********, са признати за собственици на по 1/4 идеална част /общо 1/2 ид.ч. от целия имот/
от описания в актовете недвижим имот.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.