№ 387
гр. Шумен, 17.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500168 по описа за 2022 година
Производство по чл.130, изр. ІІ, във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба вх.№ 1523/07.03.2022 г. от С.Н.С., действащ
чрез пълномощника си адв.Д.А. от ВАК против определение № 150/14.02.2022 г. по гр.д. №
1521/2021 г. по описа на НПРС, с което е прекратено производството по гр.д.№ 1521/2021 г.
по описа на НПРС, поради недопустимост на иска.
Съдът констатира, че частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт на районния съд, при нА.чието на правен интерес, поради което
се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Видно от материА.те по гр.д. № 1521/2021 г. по описа на НПРС ищецът С.Н.С. с ЕГН
********** е предявил срещу Д.И.А. с ЕГН ********** положителен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и по-конкретно да се приеме за установено по
отношение на Д.И.А., ЕГН **********, че С.Н.С. с ЕГН **********, с адрес с.П., общ.Н.П.,
обл.Ш., ул.. е собственик по давност на част от поземлен имот с идентификатор 55292.25.1,
находящ се в землището на с.П., общ.Н.П., обл.Ш., с площ 1 /един/ декар, при граници: на
изток – регулационна линия на с.П., на запад- останалата част от ПИ 55292.25.1, на север –
останалата част от ПИ 55292.25.1, на юг – останалата част от ПИ 55292.25.1 и на югозапад –
имот 55292.134.1 от действащата КК на с.П., община Н.П., обл.Ш., одобрена със Заповед
РД-18-859 от 27.03.2018 г. на ИД на АГКК.
С определение № 150/14.02.2022 г. е прекратено производството по гр.д.№ 1521/2021 г.
по описа на НПРС.
В посоченото определение съдът се е мотивирал, че не е нА.це правен интерес за
ищеца, поради което предявения иск е недопустим.
В депозираната жалба се излагат доводи, че ищеца владее имота повече от 10 години,
последователно, без прекъсване от неговите баща и дядо, поради което за него е нА.це
1
правен интерес да бъде признат за собственик по давност.
Против жалбата е депозиран отговор от Д.И.А., чрез адв.М.В. П. от ДАК. Намира, че
определението на НПРС е правилно и законосъобразно и моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до
следните правни изводи: Производството пред НПРС е образувано по искова молба,
подадена от С.Н.С. с ЕГН ********** с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК и по-
конкретно да се приеме за установено по отношение на Д.И., че ищеца е собственик по
давност на част от поземлен имот с идентификатор 55292.25.1, находящ се в землището на
с.П., общ.Н.П., обл.Ш., с площ 1 /един/ декар. Посоченият имот от 1951 г. е владян от
дядото – С.Д.Р., от 1991 г. от Н. С. Д. – баща на ищеца, а от 2011 г. от ищеца С.Н.С..
С решение №10/21.03.2006 г. по гр.д.№ 438/2005 г. по описа на НПРС е признато
правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя от 1 /един/ декар в
землището на с.П., обл.Ш. на наследниците на С.Д.Р. – бивш жител на с.П., обл.Ш.ска,
починал на 13.12.1991 г. по отношение на Общинска служба по земеделие и гори – гр.Н.П.,
обл.Ш.. Решението е влязло в сила на 17.04.2006 г.
С решение № 160 от 30.06.2011 г. по гр.д.№ 4/2011 г. на РС Н.П. е отменено решение
на ОСЗГ – Н.П. №9 от 10.12.2010 г., постановено по реда на чл.10б, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ,
с което на наследниците на С.Д.Р. бивш жител на с.П., обл.Ш.ска е определено право на
обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи,
както следва: 1,000 дка, ІІІ категория, признато със съдебно решение №10/21.03.2006 г. по
гр.д.№ 438/2005 г. по описа на НПРС, като същото се извърши с компенсационни бонове на
обща стойност 660 лв. В посоченото решение съдът е приел, че жалбоподателят, като
наследник на С.Д.Р., е обработвал имота повече от 50 г. и никой не е оспорил правото му да
го владее. По данни от експертизата, назначена по делото имота е овощна градина,
изградена и стопанисвана от жалбоподателя, поради което имота следва да се възстанови в
реални граници. Съдът с решението си е приел, че неправилно с решение на Об Съвет –
Н.П. №165-12/17.11.2000 г. имота е бил включен към терени на земеделски земи в
землището на с.П. за оземляване на безимотни граждани.
Видно от приложените по делото писмени доказателства посоченият имот, като част от
поземлен имот от 18,271 дка, №025001 по картата на възстановената собственост, категория
Х, местността „Карачалък“, землището на с.П., е бил предоставен с решение
№ПР1/22.08.2001 г. на ОСЗГ за оземляване на Р.И.Ш., ЕГН **********. С нотариален акт за
замяна на недвижим имот № 060/19.03.2019 г. имота е придобит от Е.М.К., с ЕГН
**********, а в последствие с нотариален акт № 95/ 19.04.2019 г. от Д.И.А., с ЕГН
**********.
Против подадената искова молба, по гр.д.№ 1521/2021 г. по описа на НПРС е
депозиран отговор, с който се оспорва исковата претенция, като се излагат доводи, свързани
с извършване на въвод във владение на имота, които обуславят извода, че владението на
2
ищеца върху имота е прекъснато.
Предвид гореизложеното, според настоящата съдебна инстанция е нА.це правен спор
за собственост по отношение на посочения имот. Неправилни са изводите на
първоинстанционния съд, че правен интерес за ищеца от предявяване на положителен
установителен иск ще е нА.це в случай, че имота е бил върнат в реални граници и то спрямо
останА.те наследници на наследодателя С.Д.Р..
Съгласно решение № 488/19.12.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1403/2010 г., І г.о. „ Ако
лицата, които владеят земи, които се намират извън регулационния план на населеното
място, не притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален
акт по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в хода на
един съдебен процес. За тези земи не е съществувала забраната на чл.86 от ЗС за
придобиването им по давност, доколкото върху тях не е установено право на
кооперативно земеползване и не са одържавени. Само този, който в съдебния процес
оспорва възможността за придобиване на такъв имот по давност, следва да установи
правоизключващото си възражение, като например докаже, че имота е бил част от
кооперативно земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е
подлежал на реституция по ЗСПЗЗ….“
В конкретния казус жалбоподателят се позовава на придобна давност върху спорния
недвижим имот, поради което за него е нА.це правен интерес от завеждане на иска.
Депозираната частна жалба против определение № 150/14.02.2022 г. е основателна и
следва да бъде уважена.
Предвид гореизложеното, атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
предявения иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се уважи
искането на жалбоподателя за присъждане на разноските, направени пред настоящата
инстанция в размер на 15,00 лв. за заплатена държавна такса.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 150/14.02.2022 г. по гр.д. № 1521/2021 г. по описа на
Новопазарския районен съд, с което е прекратено производството по гр.д.№ 1521/2021 г. по
описа на НПРС.
Връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Осъжда Д.И.А., ЕГН **********, с адрес с.П., общ.Н.П., обл.Ш., ул.№ да заплати на
С.Н.С., с ЕГН **********, с адрес с.П., общ.Н.П., обл.Ш., ул.№ разноските, направени пред
настоящата инстанция в размер на 15,00 лв. за заплатена държавна такса.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4