РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Сливница, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20211890100143 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „И. Т.“ ЕООД, с която
срещу „Л. И.“ ЕООД са предявени обективно и субективно съединени искове
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, а именно – иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 51, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 286, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 4 134 лева, представляваща възнаграждение по договор за
посредничество от 01.10.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 14.05.2019 г. до окончателното изплащане и иск по чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 152,73 лева – мораторна
лихва за периода 02.01.2019 г. до 13.05.2019 г., за които суми е издадена
заповед № 208 от 18.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 382/2019 г. по описа на Районен съд – Сливница.
Ищецът заявява в исковата молба, че по силата на договор за
посредничество от 01.10.2018 г., ответникът като възложител е възложил на
ищеца извършването на посреднически услуги с трето лице – LKW Walter
International. Посочва, че е изпълнил задълженията си по договора и е свързал
ответника с третото лице за извършване на спедиция през периода 01.10.2018
г. до 31.12.2018 г. Твърди, че ответникът не е заплатил уговореното
възнаградение по договора за услуга, за което ищецът е издал фактура №
10/02.01.2019 г. Посочва, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, което е било уважено от съда и е била
издадена заповед за изпълнение срещу ответника. Ответникът е подал
1
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Затова иска от съда да признае за
установено, че ответникът му дължи процесните суми.
В отговора на исковата молба ответникът „Л. И.“ ЕООД оспорва
предявените искове. Твърди, че съгласно договора за посредничество
възнаграждението се дължи при свързването на ответника от страна на ищеца
със съконтрагент посредством заявка. Твърди, че ищецът не е изпълнил
задължението си по договора. Ето защо моли съда да отхвърли предявените
искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
1/ По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, вр. чл. 51, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 286, ал. 1 от ЗЗД.
От приложеното ч.гр.д. № 382 по описа на Районен съд - Слвиница за
2019 г. се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх. №11253 от 14.05.2019 г., за вземането,
предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед № 208 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.07.2019 г. В срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е подал възражение срещу издадена
заповед за изпълнение. С разпореждане от 16.09.2019 г. заповедният съд е дал
указания на заявителя с оглед предявяването на установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като в срока по чл.
415, ал. 4 от ГПК ищецът е предявил иск по чл. 422 от ГПК. Във връзка с
изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че 1/ между
страните е бил налице действащ договор за посредничество, по който ищецът
е изпълнител, а ответникът възложител; 2/ ищецът е изпълнил задължението
си по договора; 3/ какъв е размерът на дължимото от ответника в полза на
ищеца възнаграждение и изпадане на ответника в забава за плащането му.
По делото е представен договор за посредничество от 01.10.2018 г., по
силата на който ответникът „Л. И.“ ООД е възложил на ищеца „И.Т.“ ЕООД
срещу възнаграждение да проучи условията и да води преговори до
окончателното сключване на поръчки за спедиция /вж. чл. 1 от договора/.
Възнаграждението на изпълнителя е уговорено в размер на 4134 лева с ДДС
/вж. чл. 2, ал. 1 от договора/.
По своето правно естество процесният договор представлява търговска
сделка, от характера на относителните (субективните) търговски договори,
тъй като двете страни по него са търговци, поради което по силата на
императивната разпоредба, уредена в чл. 288 от ТЗ за процесното
облигаторно правоотношение следва да се прилагат правните норми за
търговските сделки.
2
Договорът за посредничество, сключен между ищеца и ответника, по
своята правна природа представлява неформален, консенсуален, двустранен,
възмезден и комутативен договор, по силата на който в момента на
сключването му и за двете страни по него са възникнали субективни права и
правни задължения. Ищецът се е задължил да проучи възможността за
реализация на определената заявка и да предаде заявката за изпълнение на
транспортната услуга на възложителя – арг. чл. 4 от процесния договор.
Ответникът оспорва извършването на каквато и да е била услуга от
страна на ищеца. По делото е представена фактура № ********** от
02.01.2019 г. за сумата от 4134,00 лева. Фактурата е издадена от ищеца „Л.
И.” ООД като доставчик с получател ответното дружество „И. Т.” ЕООД. Във
фактурата е посочен вида на стоката/услугата – спедиторски услуги и тяхната
стойност.
От заключението на вещото лице по допусната от съда съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура е осчетоводена в
счетоводството на ищеца и фигурира в дневника за продажби и справка
декларация по ЗДДС за м. януари 2019 г.
Спорен обаче остава въпросът дали ищецът е извършил услугата по
договора за посредничество, за което е била издадена процесната фактура и
съответно дали му се дължи претендираното възнаграждение. Според чл. 2,
ал. 2 от договора възнаграждението се заплаща при свързване на възложителя
със съконтрахента посредством заявка. Възнаграждението се изплаща на
изпълнителя след получаването на заявки и след предоставяне на фактура за
извършената дейност /вж. чл. 2, ал. 3 от договора/.
Представената по делото фактура е подписана единствено от ищеца в
качеството му на издател и поради това не представлява годно доказателство
за обстоятелството, че твърдяната услуга е била извършена. Фактурите по
своята същност са частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща
съда материална доказателствена сила. Частният свидетелстващ документ не
доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание,
нито датата и мястото на съставянето на документа. Фактурата може да бъде
приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по
договор между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на
стоката/услугата по вид стойност, начин на плащане, наименованията на
страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на
фактурата в счетоводството на ответника – купувач, включването й в
дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване
/така решение № 166/26.10.2010г. по т.д. 991/09г. на ВКС, ІІ т.о., решение
№96/26.11.2009г по т.д. 380/2008г. на ВКС, І т.о., решение № 46 от
27.03.2009г. по т.д. №546/08г. на ВКС, ІІ т.о., решение №42/19.04.2010г. по
т.д. №593/09г. на ВКС , ІІ т.о./. В случая от заключението на вещото лице се
установява, че ответното дружество не е осчетоводило фактурата и не е
3
ползвало данъчен кредит по нея. Поради това не може да се приеме, че е
налице признаване от страна на ответника на съдържащото се в процесната
фактура задължение.
На следващо място от заключението на вещото лице се установява, че
на 12.11.2015 г. между ответника „Л. И.“ ООД и „Л. В. и.“ ООД е сключен
договор за извършване на транспортни услуги. Установява се, че за периода
м. юни 2018 г. – м. юни 2019 г. ежемесечно има фактуриране на транспортни
услуги, които „Л. В..“ ООД регулярно е заплащал на „Л. И.“ ООД по банков
път. По делото обаче остана недоказано обстоятелството, че именно ищецът е
посредничил между двете дружества за сключването на договори за превоз и
ответникът е получавал поръчки /заявки/ за превоз на товари.
Съдът не следва да обсъжда представените по делото документи на
чужд език, доколкото същите не са придружени от превод на български език
/арг. чл. 185 от ГПК/ въпреки изричните указания на съда до ищеца да
представи превод.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира
предявения иск за недоказан по основание и размер и поради това следва да
бъде отхвърлен изцяло.
2/ По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Следователно за уважаване на иска за мораторна лихва следва да се
установи: 1/ наличието на главен дълг и 2/ изпадането на длъжника в забава
за неговото изплащане.
С оглед изводите на съда за недължимост на главния дълг, то
неоснователен се явява и искът за мораторна лихва, който също следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника сторените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска,
но ответникът не е направил искане за присъждане на разноски по делото.
При този изход на делото ищецът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.т.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и
4
адрес на управление гр. К., ул. „Ц. О.“ № . и съдебен адрес: гр. К., ул. „Г.“ №
.., партер, срещу „Л. И.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Ю. Г.“ № ., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 51, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 286, ал. 1 от ЗЗД и иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване
за установено че „Л. И.“ ООД дължи на „И. т.“ ЕООД сумата от 4 134 лева,
представляваща възнаграждение по договор за посредничество от 01.10.2018
г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 14.05.2019 г.
до окончателното изплащане и сумата от 152,73 лева – мораторна лихва за
периода 02.01.2019 г. до 13.05.2019 г., за които суми е издадена заповед №
208 от 18.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 382/2019 г. по описа на Районен съд – Сливница.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5