Решение по дело №1948/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез юрк.Т. Х., против Решение № 893/08.07.2024г. на Районен съд - Варна, ІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 2170/2024г. по описа на същия съд, с което е отменено Наказателно постановление № 03-2400099/26.04.2024г., с което за нарушение на чл.63, ал.2 КТ и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, на „Пив 2020“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция, в размер на 2000,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно установена фактическа и правна обстановка - в противоречие със събраните писмени и гласни доказателства, и при неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно твърди, че неправилно ВРС е приел, че не е доказано К. Т. да е извършвала трудова дейност в деня на проверката, т.к. от попълнената декларация в обекта на контрол и от свидетелските показания, безспорно се установяване извършеното нарушение. При проверката контролните органи са установили, че К. Т. работи в обекта, приготвяйки сандвичи, като в попълнената декларация Т. е посочила, че работи от същия ден, с работно време от 10,30 часа до 20,00 часа. При документалната проверка са представени карта с посочено работно място и проведен инструктаж от същия ден. Уведомлението за сключения трудов договор е прието от НАП на 12.03.2024г. в 15:47:07 часа, т.е. след извършване на проверката. Твърди и че неправилно ВРС е приел, че тежестта да докаже извършеното нарушение е на административнонаказващия орган, т.к. съгласно чл.416, ал.1 КТ редовно съставените актове, с които се установяват нарушения на трудовото законодателство, имат доказателствена сила до доказване на противното. В този смисъл сочи, че в тежест на наказаното лице е да ангажира доказателства за опровергаване констатациите в акта, а в случая това не е сторено. Неправилно ВРС е приел и че в НП има неяснота при описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, т.к., както АУАН, така и НП са ясни и въз основа на отразените в тях факти и обстоятелства, дружеството е могло да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.Х., която поддържа жалбата на наведените с нея основания. Счита, че в обжалваното решение липсват мотиви защо съдът приема, че нарушението не е доказано, при положение че по делото са събрани писмени доказателства, от които безспорно се установява неговото извършване. Наличието на разминаване между декларираните обстоятелства и трудовия договор е без значение за съставомерността на нарушението, т.к. е достатъчно наличието на трудов договор и допускане работника до работа, преди да му бъде връчено копие от уведомлението за неговото сключване. Твърди, че нарушението е безспорно установено, т.к. е констатирано извършването на трудова дейност от страна на лицето. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата не бъде уважена, прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответната страна - „Пив 2020“ ЕООД, чрез адв.Р. М., оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки вх.№ 68534/27.08.2024г. и в пледоария по същество. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съвкупната преценка на установените факти и събраните доказателства, обосновава извод за извършено нарушение на чл.62, ал.2 КТ. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 12.03.2024г., около 15,20 часа, служители на ДИТ - Варна извършили проверка на работните места в заведение „Бар енд динър Гранде“, находящо се в гр.Варна, ул. „****“ № 2, стопанисвано от „Пив 2020“ ЕООД. При проверката в обекта било установено лицето К. Г. Т., която извършвала трудова дейност - приготвяла храна на скара, пици, сандвичи и поддържала хигиена в кухнята на обекта. Т. попълнила декларация, в която посочила, че при сключен трудов договор работи за „Пив 2020“ ЕООД, на длъжност „готвач“, с работно време от 10,30 часа до 20,00 часа, с два почивни дни - седмично, с почивка от 30 минути в рамките на работния ден и с месечно трудово възнаграждение от 466,50лв. При извършване на документалната проверка в ДИТ - Варна, е установено, че „Пив 2020“ ЕООД е сключило с К. Т. трудов договор № ***/12.03.2024г. за изпълнение на длъжността „работник - кухня“, за който е представена справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ с изх.№ ****/12.03.2024г., с час 15:47:07 часа. Прието било, че дружеството е извършило нарушение на чл.63, ал.2 КТ, за което му е съставен АУАН № 03-2400099/29.03.2024г., а въз основа на него било издадено обжалваното пред ВРС Наказателно постановление № 03-2400099/26.04.2024г., с което на „Пив 2020“ ЕООД е наложена имуществена санкция, в размер на 2000,00лв.

За да отмени наказателното постановление, ВРС е приел, че от събраните по делото доказателства не се установяват факти, от които да е изводим фактическия състав на вмененото във вина нарушение. Прието е, че К. Т. е сключила с „Пив 2020“ ЕООД трудов договор от 12.03.2024г., за който е подадено уведомление до ТД на НАП на същата дата, в 15:42:24 часа, поради което очевидно на Т. не са били известни конкретните параметри на трудовото правоотношение и между съдържанието на декларацията, и установеното с трудовия договор, съществуват различия. По тези съображения е прието, че не е доказано К. Т. да е извършвала трудова дейност в обекта, в деня на проверката. Отделно е прието, че в нарушение на изискванията - НП да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да се посочени конкретните обстоятелства, при които то е извършено, в обстоятелствената част на НП се съдържа единствено правния извод на АНО - че Т. е била допусната от дружеството да работи в проверявания обект на длъжност „работник-кухня“, преди да й бъде връчено уведомление за регистрация на трудовия договор. Според ВРС липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на всички относими към съставомерността факти и на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, винаги съставляват съществени процесуални нарушения, т.к. нарушават правото на защита на нарушителя. В заключение ВРС е приел, че от страна на АНО не са доказани по безспорен начин релевантните факти, обуславящи ангажирането на отговорността на работодателя по чл.414, ал.3 КТ за нарушение по чл.63, ал.2 КТ. Липсата на каквито и да било писмени и гласни доказателства за действително полагане на труд от страна на Т., обуславя извод, че извършването на нарушението не е доказано.

Така постановеното решение като краен резултат е правилно.

Настоящият състав не споделя извода на ВРС за това, че в НП липсва пълно, ясно и точно описание на нарушението и не са посочени всички относими към съставомерността факти.

Както в АУАН, така и в НП са описани подробно всички извършени от контролните органи действия, установените факти - както при проверката на място, така и при последвалата документална такава, събраните доказателства, следващите от анализа им правни изводи и квалификации. От описанието на нарушението, квалифицирано като такова по чл.63, ал.2 КТ, недвусмислено следва, че отговорността на дружеството е ангажирана за това, че на 12.03.2024г. е допуснало до работа К. Г. Т., преди да й предостави копие от удостоверението за регистриране на сключения трудов договор, заверено от ТД на НАП.

Неправилно ВРС е приел, че липсват доказателства при извършване на проверката Т. да е извършвала трудова дейност, както и че не са й били известни конкретните параметри на трудовото правоотношение. Както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че по време на проверката Т. е приготвяла храна на скара, пици, сандвичи и е поддържала хигиената в кухнята. При разпита в с.з. на 02.07.2024г. актосъставителят е заявил, че по време на проверката Т. е правила сандвичи, след това оправила масата, на която приготвила сандвича и измила посудата. При документалната проверка дружеството е представило и по преписката са приложени трудов договор № **/12.03.2024г., длъжностна характеристика за длъжността „работник кухня“ от същата дата, както и извлечение от „Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа“, видно от която Т. е инструктирана на 12.03.2024г. Изрично в трудовия договор е отбелязано и е удостоверено с подписа на Т., че е постъпила на работа на 12.03.2024г., както и че на същата дата са й връчени копие от договора и от длъжностната характеристика. Данните за заемана длъжност, основните задължения за длъжността и за договорено трудово възнаграждение, кореспондират с попълнената от Т. декларация. Разминаването между трудовия договор и попълнената декларация относно продължителността на работното време, не обосновава извод, че Т. не е била запозната с всички елементи на трудовото правоотношение.

Независимо от изложеното, крайният извод на ВРС за незаконосъобразност на наказателното постановление е правилен, т.к. в случая са налице обстоятелства, обосноваващи приложението на чл.28 ЗАНН.

Вярно е че събраните доказателства обосновават извод, че Т. е допусната до работа преди да й бъде връчено копие от Уведомлението до НАП за регистриране на трудовия договор, но видно от приложените по преписката „Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ“ с вх. № ***/12.03.2024г. и Регистър на уведомления за трудови договори, нарушението е отстранено още в рамките на извършваната проверка, като според регистъра, записът е създаден на 12.03.2024г. в 15:42:24 часа, а уведомлението е прието в 15:47:07 часа. С подписа си Т. е удостоверила, че се е запознала със справката за приетото уведомление по чл.62, ал.5 КТ.

Независимо че за конкретното нарушение разпоредбата на чл.415в КТ е неприложима, няма пречки да бъде извършвана преценка за неговата маловажност по смисъла на чл.28 ЗАНН. Това е така, защото с разпоредбата на чл.415в КТ е предвиден привилегирован състав, при осъществяване на който се налагат по-ниски санкции, докато при маловажното нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН, поради по-ниската степен на обществена опасност за същото не се налага санкция. Настоящият състав преценява, че в случая с оглед незабавното отстраняване на нарушението - още в хода на проверката, при която е констатирано, може да се приеме, че същото изпълнява предпоставките на визираната разпоредба и представлява маловажен случай.

Тъй като с диспозитива на обжалваното съдебно решение е отменено наказателното постановление, решението не следва да се отменя, а следва да се допълни диспозитива на същото, като ведно с отмяната на НП, се предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение на наказаното лице ще бъде наложено административно наказание.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 500,00лв., което видно от представения договор за правна защита и съдействие № 59/27.08.2024г. е заплатено изцяло в брой, към датата на подписване на договора.

Възражението на касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение се преценява от настоящия състав като неоснователно. Договорения и изплатен размер на адвокатското възнаграждение кореспондира с обема на предоставената защита - изготвяне на писмен отговор по жалбата, явяване в открито съдебно заседание, с фактическата и правна сложност на спора, и кореспондира с обичайния размер за защита по административнонаказателни дела с материален интерес, равняващ се на наложената с НП имуществена санкция.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, чл.63, ал.4 ЗАНН, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 893/08.07.2024г. на Районен съд - Варна, ІІІ -ти състав, постановено по НАХД № 2170/2024г.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „Пив 2020“ ЕООД, ЕИК: ****, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид - чл.63, ал.2 КТ, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, да заплати на „Пив 2020“ ЕООД, ЕИК: ***, разноски за касационната инстанция в размер на 500,00лв. (петстотин лева).

Решението е окончателно!