Решение по дело №1727/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260029
Дата: 18 януари 2021 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20202330101727
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                           Р Е Ш Е Н И Е

№260029/18.1.2021г.                          18.01.2021 година                            град Ямбол

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                             ХV - ти граждански състав

На 12.01                                                                                                     2021 година 

В публично заседание в следния състав:                                                

   

      Председател: Марина Христова

при секретаря Т.К.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело № 1727 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, предявена от „Дженерали застраховане“ АД против Г.С.К.,  с която се претендира постановяване на решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите , за които е издадена ЗИ по ч.гр.д. № *** год. на ЯРС, а именно 4847, 52 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета от 02.04.2018 год.,  211, 20 лв. – лихва за забава  , законна лихва от датата на заявлението, както и разноски в производството.

В исковата молба се посочва, че  10.09.2018 год. в гр. Я. ответникът в качеството си на водач на МПС,поради отнемане на предимство, при завой на ляво  виновно причинил имуществени вреди на МПС, собственост на К. А.. За настъпилото ПТП бил съставен протокол. Във връзка с настъпилите щети била заведена щета, като в изпълнение на задълженията си ищецът, който имал валидно сключена застраховка „Автогрижа“ със собственика на увреденото МПС заплатил застрахователно обезщетение. Виновен за настъпване на ПТП бил ответника, който управлявал собственото си МПС и без задължителна застраховка ГО. Иска се уважаване на претенцията, като и присъждане на разноски.

В депозирания отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. По делото липсвали доказателства да е автор на противоправното деяние. Не били представени доказателства за вината му.Не ставало ясно какви точно щети са причинените, за което се излагат съображения. Липсвали доказателства и за наличието на причинно – следствена връзка. Посочва се и , че размерът на вредите е завишен. Оспорва се началната дата на дължимост на претендираната лихва. Иска се отхвърляне на претенцията.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмена молба моли за уважаване на претенцията.

Ответникът, чрез процесуален представител оспорва исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. *** год. на ЯРС по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на заявителя исковите суми. В предвидения в чл. 414 ГПК срок  длъжникът  е депозирал възражения против заповедта за изпълнение, поради което и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

По делото е представено копие от Комбинирана застраховка „Автогрижа“, сключена между ищеца и К. Д. А. по отношение на ЛА Мерцедес с ДКН У 5764 АМ, за периода 10.04.2018 год. – 09.04.2019 год., включваща клаузи – „Каско на МПС“ и „Автомобилен асистанс в България“.

Приет е и Протокол за ПТП от 10.09.2018 год., видно от който на посочената дата е настъпило ПТП между ЛА Рено Клио , управляван от ответника, с невалидна полица за застраховка ГО и ЛА Мерцедес, управляван от К. А.. Като обстоятелства и причина за ПТП е посочено, че К.,*** предимство, сигнализирана с пътен знак Б2 не пропуска управлявания от А. автомобил, който се движи по път с предимство, в резултат на което и на двете МПС са причинени материални щети. ПТП е посетено на място от органите на МВР, като на К. е съставен АУАН № ***, за нарушаване на чл. 50,ал.1 от ЗДвП.

На 14.09.2018 год. собственикът на увреденото МПС е подал искане за оценка на вреди. Във връзка със същото е съставен опис – заключение от 18.09.2018 год.

С приемо – предавателен протокол от 14.09.2018 год. А. е предал автомобила на автосервиз „Туин Кар“ЕООД.

На 01.11.2018 год. е издадена фактура с получател ищеца относно стойността на извършените ремонтни работи и подменени авточасти, на обща стойност – 4210, 92 лв. Приета е и фактура от *** год. на стойност 410, 40 лв. – товарене, разтоварване и репатриране на ЛА Мерцедес.

След съставяне на съответните ликвидационни актове и видно от представените платежни нареждания, на 18.12.2018 год. ищецът е заплатил в полза на „Туин Кар“ЕООД сумата от 4210, 92 лв. и в полза на К. А. сумата от 410, 40 лв.

С писмо от 02.10.2019 год. , връчено на ответника на 12.10.2019 год., ищецът го е поканил да му заплати сумата от 4225, 92 лв.- обезщетение за нанесени имуществени вреди и ликвидационни разноски, за което му е предоставил 7 – дневен срок и съответно посочил сметка.

По искане на ответника от ОД на МВР – Ямбол е била изискана информация за регистрирани инциденти с процесния ЛА Мерцедес за периода 01.09-10.09.2018 год., в отговор на което е представена преписката във връзка с процесното ПТП от 10.09.2018 год., видно от която въз основа на издадения АУАН на ответника е съставено наказателно постановление от 21.09.2018 год.

По делото е назначена САТЕ, вещото лице по която е дало заключение, че описаният в исковата молба механизъм на процесното ПТП е правдоподобен, водачът на Рено навлиза в кръстовището, без да пропусне движещият се по пътя с предимство автомобил Мерцедес, като по-вероятно според вещото лице /с оглед механизма и зоната на увреждане на автомобила/ е водачът на Рено изобщо да не е спрял на кръстовището, което действие е технически неправилно, като със своите действия е поставил водачът на Мерцедес в  невъзможност да предотврати ПТП. Описаните в материалите  на застрахователя увреждания по автомобила Мерцедес кореспондират напълно с механизмът на произшествието и технически е възможно да настъпят при посочения удар, въпреки, че липсват снимков материал на всички посочени увреждания. . Всички увредени детайли са в предната част на МПС  . Вредите  се явяват в причинно – следствена връзка с произшествието. Въпреки твърденията на ответника вещото лице не е констатирало писмени или други данни автомобилът Мерцедес да е претърпял предходно ПТП, което да е причинило част от уврежданията. По отношение – воден радиатор и десен дифузер вещото лице посочва, че факта, че към момента на ПТП автомобилът се е движел, а в последствие е бил репатриран, автоматично изключва възможността  при който тези части да са били увредени по-рано. Ремонтът на автомобила е извършен в доверен сервиз,като описаните ставки и цени напълно съответстват на действалите към него момент нормативни документи. Общия размер на причинените вреди е 4210, 92 лв. за услугата репатриране след ПТП собственикът на автомобила е заплатил сумата от 410, 40 лв.  Вещото лице не може да даде точен отговор на въпроса за обичайните ликвидационни разноски, които прави застрахователят, като в приложените по делото документи липсвали такива установяващи стойността им. При изслушването си в с.з. вещото лице е посочило, че обичайно в практиката разноски се дължат на външен експерт,  а не на служители а дружеството, които получават заплата за своя труд.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника  възражение. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно  доказване съществуването на вземането си по оспорената заповед за изпълнение.

В настоящия случай отговорността на ответника може да се ангажира на основанията предвидени в чл.410, ал.1, т.1 от КЗ като регресна отговорност на прекия причинител, към заплатилия обезщетение застраховател по имуществена застраховка. Следва да се изследва наличието на деликт предизвикан от ответника като пряк причинител, със съответните характеристики на деликта – виновно, противоправно поведение на ответника, щети, както и пряка причинна връзка между поведението и вредоносния резултат. В конкретния случай тези обстоятелства според съда са безспорно установени от представените писмени доказателства и САТЕ. Видно от приетия като доказателство протокол  за ПТП,който  е официален удостоверителен документ и като такъв обвързва съда и страните с материална и формална доказателствена сила относно фактите, отразени в него и възприети от съставителя му,  и който не е оспорен по надлежния ред от ответника, именно той е нарушил правила за движение по пътищата,като не е пропуснал движещото се по път с предимство МПС. ПТП – то е посетено на място от органите на МВР като е взето административно отношение по отношение на ответника, на който е съставен АУАН, а в последствие и НП  за нарушаване на чл. 50,ал.1 от ЗДвП . Явно е, че по приетия механизъм на настъпване на ПТП има нарушение на действащите у нас правила за движение по пътищата, вследствие на което са настъпили вреди, причинени от ответника. Следва да се приеме, че вина за настъпилите вреди има ответникът, тъй като поведението му е било противоправно. Установява се и причинната връзка между вредите и поведението на ответника. От друга страна налице са и основанията за регресния иск – налице е имуществена застраховка, сключена от собственика на увреденото МПС с ищцовото дружество. Заявена е щета и е изплатено застрахователно обезщетение, което  е в рамките на размера на общата застрахователна сума предвидена по договора за застраховка 12 500 лв. Изплащането е извършено редовно и по този начин за застрахователя по имуществена застраховка на пострадалото МПС са възникнали дадените по смисъла на чл.410, ал.1 от КЗ възможности – да претендира заплащане на платените като обезщетение суми от прекия причинител, а в хипотезата, при която за МПС-то  има редовно сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност” да ги претендира от застрахователя на автомобила. В процесния случай е безспорно установено, че към датата на ПТП липсва валидно сключена такава.

  С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че не е автор на противоправното деяние, че не е установена вината му, че не било ясно какви точно щети са причинени на автомобила, че липсват доказателства за наличието на причинно – следствена връзка между вредите и противоправното деяние.

Размерът на претенцията е установен от приетата и неоспорена САТЕ, а именно общо 4621, 32  лв., в който и размер иска за главница е основателен и доказан. Твърденията в отговора за възможност увреденото МПС да е претърпяло допълнителни вреди в периода преди датата на ПТП, освен че  не са подкрепени с доказателства се опровергават от приетата САТЕ и от изисканата справка от ОД на МВР, според която  не се установява автомобилът да е участвал в ПТП за период 10 дни преди датата на процесното.

По отношение претенцията за главница за горницата над установената сума от 4621, 32 лв. до пълния предявен размер от 4636, 32 лв., касаеща сумата от 15 лв. ликвидационни разноски, съдът намира същата за неоснователна и недоказана. До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ищецът не установи такива разходи действително да са сторени.

Забавата в изпълнението на парично задължение обуславя възникване на отговорност на длъжника да обезщети кредитора за претърпените вреди, които съгласно закона са в размер на законната лихва върху неизпълненото задължение от деня на забавата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случаите, когато задължението не е обвързано с договорен срок на изпълнение, съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от момента на поканата за плащане. Когато кредиторът е дал в поканата допълнителен срок за изпълнение, забавата ще настъпи с изтичането на този срок. В процесния случай вземането на ищеца към ответника е възникнало в момента на плащане на обезщетението, но тъй като не е обвързано с отнапред уговорен срок за изпълнение, забавата на длъжника е обусловена от покана за изпълнение на дълга. За да докаже твърдението си, че ответникът е уведомен, ищецът е представил обратна разписка от 12.10.2019  год., както и писмо , с което на ответника е предоставен срок за заплащане на сумата единствено от 4225, 92 лв. – обезщетение за имуществени вреди и ликвидационни разноски, но не и за сумата от 410, 40 лв. – разходи за репатриране. Ето защо съдът приема, че лихва за забава се дължи от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение – 20.10.2019 год. до претендираната от ищеца – 23.03.2020 год. и то върху претенцията в размер на 4210, 92 лв., която съдът използвайки онлайн калкулатор изчислява на сумата от 182, 47 лв.  По отношение претенцията в останалата й част и т.к. на длъжникът липсват доказателства да е изпратена покана за плащане преди предявяване на иска, лихва за забава до претендираната от ищеца дата 23.03.2020 год. не се дължи. Ето защо и претенцията се явява неоснователна за горницата над сумата от 182, 47 лв. до пълния предявен размер от 211, 20 лв.

Съгласно ТР  4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В процесния случай разноските следва да бъдат редуцирани съобразно отхвърлената част от иска, а именно на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в размер на  730, 84 лв.

С оглед частичното уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция, съобразно уважената част от исковете  в размер на 905, 34 лв.- заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице.  Разноски в полза на ответника, съобразно отхвърлената част от иска следва да бъдат присъдени съгл. чл. 78,ал.3 ГПК , а именно – 6, 28  лв.

Водим от гореизложеното, Я Р С

                                                              Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.К., ЕГН ********** , че дължи на „Дженерали Застраховане“АД , със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *** следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно – 4621, 32  лв.- главница по изплатено обезщетение за щета, 182, 47 лв. – лихва за забава за периода 20.10.2019 г. – 23.03.2020 г. , в едно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 09.06.2020 год. до изплащане на задължението, като иска за главница за разликата над 4621, 32 лв. до пълния предявен размер от 4636, 32 и за лихва за забава за разликата над 182, 47 лв. до пълния предявен размер от 211, 20 лв., и за периода 12.10.2019 – 19.10.2020 лв., като неоснователен  - ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Г.С.К., ЕГН ********** да заплати на „Дженерали Застраховане“АД , със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *** сумата от 730, 84  лв.– разноски в заповедното производство.

         ОСЪЖДА Г.С.К., ЕГН ********** да заплати на „Дженерали Застраховане“АД , със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *** сумата от 905, 34  лв. - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *** да заплати на Г.С.К., ЕГН **********  сумата от 6, 28  лв., разноски за настоящата инстанция.

                                                                                                                                         

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: