Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 15.07.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                            

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 620/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от адв. С.С. ***, в качеството му на упълномощен процесуален представител на В.К.И.,***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 19-3393-000636/11.02.2020 г. на ВПД Началника на Второ РУ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.150 от ЗДвП, на осн. чл.177, ал.1, т.2 от същия закон му било наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призовани, явява се упълномощен представител, който моли Съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощеният му процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното постановление, като излага съображения за наличието на съществени нарушения процесуалните правила при издаването на НП и по конкретно, такова по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 10.04.2019г., около 14.00ч. свидетелите М.Т. и П.П. – полицейски служители във Второ РУ при ОД на МВР Русе изпълнявал служебните си задължения по контрол на движението по пътищата, като били установили служебен автомобил в разделителната ивица между двете платна на ул.“Шипка“, непосредствено под моста на бул.“България“. Около 14.55 ч. по ул.“Шипка“ в посока от жк “Чародейка“ към жк “Родина“, към полицейските служители приближил лек автомобил ВАЗ 2121 „Нива“ с рег. № ВТ 1584 АМ, без включени дневни светлини. В този момент свидетелите Т. и П. се намирали на пътното платно, в ляво по посока движението на автомобила и възприели нарушението. Свид. М.Т. вдигнал стоп-палка в ръка, с ясното намерение да спре автомобила, като с другата си ръка посочил мястото, на което водачът да спре. Въпреки непосредствената близост между автомобила и полицейският служител, ясното време и отсъствието на други превозни средства на платното за движение, водачът на  л.а. ВАЗ 2121 „Нива“ с рег.№ ВТ 1584 АМ не намалил и не спрял, а преминал покрай полицейските служители и продължил движението си към жк “Родина“. При преминаването покрай тях Т. и П. оприличили водача на автомобила, на лице, което познават във връзка с изпълнение на служебните си задължения. Установили също така, че водачът е без поставен предпазен колан.

          Впоследствие, въз основа регистрационният номер на процесния автомобил свид.М.Т. извършил проверка и установил собственика му. Свързал се с него и от разговора разбрал, че автомобила от години се управлява от лице от гр.Русе, без да е извършена промяна в собствеността.

          След известно време, полицейските служители забелязали л.а. ВАЗ 2121 „Нива“ с рег.№ ВТ 1584 АМ, паркиран пред бл.“Руй планина“ в жк “Родина“. При беседа със съседи от блока, М.Т. и П.П. установили, че автомобила се управлява от жалб. В.И.. При извеждане на информация от системата на МВР – АИС БДС за В.И., свидетелите Т. и П. разпознали на снимката лицето, като водача на лекият автомобил, който не спрял на подаденият сигнал за спиране на 10.04.2019г. Била извършена и справка в информационната система на Сектор ПП-Русе, от която станало ясно, че жалб.В.И. е неправоспособен водач на МПС, тъй като никога не бил придобивал правоспособност за управление на каквато и да било категория превозно средство.

Свид. Т. правил многократни опити да призове жалб. И. за снемане на обяснения, както и за съставяне на актове за установените нарушения, но безуспешно.

          След така установената фактическата обстановка свид. М.Т. приела, че жалб. В.И. е извършил две нарушения – по чл.103 от ЗДвП и по чл.150 от ЗДвП, поради което на 26.06.2019г., в негово отсъствие, при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, му съставил АУАН за тези нарушения. Впоследствие Т. установил, че жалбоподателя е задържан в ОС“Изпълнение на наказанията“ гр.София и изпратил акта за предявяване на В.И.. Актът се върнал през м.януари, 2020г. връчен на И..

Въз основа на акта за установяване на административните нарушения, на 11.02.2020г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушението по чл.150 от ЗДвП и на осн. чл.177, ал.1, т.2 от същия закон му било наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00 лв.

 

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелна предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

Съобразно чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

Както бе посочено и по-горе, на 26.06.2019 г. свид. М.Т. съставил против В.И. АУАН №27-ЗДВП /бл. № 386486/ за извършени нарушения по чл.103 от ЗДвП и по чл.150 от ЗДвП. В същото време обжалваното наказателно постановление, било издадено на 11.02.2020 г. въз основа на този АУАН, т.е. близо два месеца след изтичането на срока визиран в чл.34, ал.3 от ЗАНН.

Шестмесечният срок по  чл.34, ал.3 ЗАНН, е абсолютен давностен срок, който изключва наказването, поради което и административнонаказателното производство следва да се прекрати. Режимът на давността при административнонаказателните производства е съобразен с целите и характера на административнонаказателната отговорност, а именно - изискванията за бързина при установяване на нарушението, образуването на производството, санкционирането на нарушението и изпълнението на наказанието.

По делото не бяха представени и не се събраха доказателства в насока, че е извършвано щателно издирване на нарушителя, респективно да е налице отбелязване на това обстоятелство в АУАН по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН, и поради което административнонаказателното производство да било спирано.

Поради изложеното дотук Съдът намира, че в конкретния случай административнонаказващия орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила  - такова по чл.34, ал.3 ЗАНН, което представлява самостоятелно основание за отмяната на обжалваното постановление.

Предвид това, Съдът намира, че жалбата е основателна, а обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

По делото жалбоподателя В.И. се представлявал от упълномощен процесуален представител – адв. С.С. ***, на когото заплатил хонорар в размер на 300.00лв., съобразно приложените по делото адвокатско пълномощно и договор за правна помощ. В хода на съдебните прения, адв. С. претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Административнонаказващ орган в настоящият случай е Началника на Второ РУ-Русе, част от структурата на ОД МВР-Русе.

С оглед на изложеното, понастоящем ОД МВР-Русе следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя В.К.И.,*** разноските за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 100.00 лв.

Поради това и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-3393-000636/11.02.2020г. на ВПД Началника на Второ РУ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.150 от ЗДвП, на осн. чл.177, ал.1, т.2 от същия закон на В.К.И.,***, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 300.00лв.

 

ОСЪЖДА ОД МВР-Русе, да заплати на В.К.И.,***, ЕГН-**********, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100.00/сто/лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ: