Р Е Ш Е Н И Е
№ 1206/15.6.2021г.
гр. Пловдив, 15, 06 , 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 12, 04, 2021 г. в
състав:
Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар В.К., като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 1055 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 145 -
чл. 178 от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 8, ал.
4 и чл. 29, ал. 6 от Закона за достъп и разкриване на документите за обявяване
на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА).
Жалбоподателят – А.Т.И. с ЕГН **********,***
оспорва Решение № 2-1800 от 17.03.2020 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е посочен
като принадлежност към български гражданин към ДС на разузнавателни служби на
БНА регистрирани от ОИК за местни избори от 2019 г.
В жалбата и в приложените си становища
И. твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, че комисията не е отчела обстоятелството, че е имал
административно-технически и помощни функции като „разузнавач“ в отдел „Кадри” ,
без да има отношение към посочената длъжност и без възможност за
оперативно-издирвателни действия и за създаване на агентурен апарат. Не е осъщестявал оперативен контакт, както
твърди комисията, а лично той е отговарял за обучението на целия състав на ОУ
на МВР – гр. Пловдив по това време, дисциплината и дисциплинарната практика и
проучването на кандидатите за Средното Милиционерско Училище и „Висшата Школа
на МВР. Твърди , че единственият му контакт с ДС е бил да изпраща нейни
служители на курсове и допълнителна професионална квалификация и явяването на
комисии да одобрение на кандидатите за първи факултет на ВСШ-МВР. Представя документ, разработен и от членове на
комисията, в който ясно е посочено, че от 1969 до 1990 г. отдел „Кадри“ не е в структурата на ДС. Относно твърдението, че служебната му карта, на която
пишело ДС е основанието за определянето на принадлежността му към ДС, счита ,
че картата му служи за легитимация и
право на достъп до съответните служби, като тази карта е издадена , за да може
кадровикът да има достъп до всички подразделения на МВР-ДС, НМ и ППО . Прилага
Определение № 1526/26.03.2012 г. на Административен съд София-град, според
което комисията е отменила свое решение за обявяване принадлежността към ДС на
негов бивш колега от отдел „Кадри“ на ОУ на МВР – гр.Пловдив - И.И.С., с когото
са и избрани за общински съветници в настоящия Общински съвет на
Община-Брезово. Същото важи и за друг негов колега – Н.Л.Г., който преди да се
пенсионира е бил Директор на Областна Дирекция на МВР, която длъжност не
допуска подобна принадлежност.
Ответникът -
Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на
български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на
Българската народна армия / Комисията/ , чрез редовно упълномощени юрисконсулти М. и А. оспорват жалбата. По същество молят тя да бъде отхвърлена, като неоснователна. Развива
подробни съображения досежно законосъобразността на решението, в оспорената
част и обосновават законосъобразно приложение на чл. 26 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Молят да се приеме, че безспорно
е доказано, че А.И. е бил част от
апарата на ДС като щатен служител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на
ЗДРДОПБГДСРСБНА, като наличието на факта на неговата принадлежност е установен
на база на документи по $1, т. 5 от ДР на специалния закон. От друга страна
считат , че каква е била реално извършваната дейност на дадено лице към
органите по чл. 1 от закона е извън обективните предели на ЗДРДОПБГДСРСБНА.
Твърдят , че оспореното решение
е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при спазване на
установената форма, без нарушения на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалните разпоредби и
целта на закона. Претендират и юк. Възнаграждение.
Окръжна прокуратура Пловдив - редовно призована, не встъпва в процеса и не дава заключение по основателността на жалбата.
Жалбата като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 29, ал. 6 ЗДРДОПБГДСРСБНА и от надлежна страна -
адресат на оспорения административен акт, в обжалваната част, имаща право и
интерес от оспорването следва да се
приеме за процесуално допустима.
Съдът като съобрази фактите и
събраните по делото доказателства , относно оспореният административен акт предмет на съдебен
контрол,
от фактическа страна установи следното:
Съдът установи , че на основание
чл.26, ал. 1, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА жалбоподателят А.И. е бил обект на задължителна проверка от
страна на Комисията, в качеството му на лице, регистрирано като кандидат за
общински съветник в ОИК-Брезово, издигнат от ГЕРБ в местни избори 2019г.
Видно от кадровото дело на И. същият
е започнал работа в Трето РУ МВР Пловдив
на 13,02,1984г., като районен инспектор / РИ/.
На 13,05,1985г. започва работа в
отдел „Кадри“ в ОУ МВР Пловдив, като инспектор .
С предложение от 26,10,1990г. И. е
освободен от действителна военна служба, дава му се звание по ЗНМ и е
преназначен за старши инспектор в сектор „Стопанска милиция“, при РДВР Пловдив.
Спор по отразеното в приложените
доказателства между страните няма. Спора по същество е дали И. е бил част от
структурата на ДС и дали е изпълнявал специфични задачи по ДС.
Съдът установи, че административният
орган е изпратил цялата административна преписка приложена по делото.
Всъщност от съществено значение е
дали Комисията е установила наличието на регистрираната принадлежност на
жалбоподателя към бившата ДС, в качеството му на щатен служител към ОУ на
МВР-Пловдив-ДС, въз основа на официални удостоверителни документи, отговарящи
на дефиницията за документ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на закона, предадени й
от орган по чл. 16 от закона, попадащи в обхвата на алтернативно посочените в
чл. 25, т. 1 от закона.
По делото са приети множество писмени доказателства
представляващи лично кадрово досие /ЛКД/ , структура - Щат на Окръжно
управление на МВР Пловдив 1981 г.; Щат
на областно управление МВР Пловдив за 1989 г.; Инструкция за кадровата работа в
МВР и Указ № 1467/16.07.1974 г. на Държавния съвет на Народна република
България.
Изискана и приложена е информация за лицата Н.Л.Г. и И.И.С., че са били служители на кадровите служби в периода 1984 г. –
1990 г. в гр. Пловдив.
Съдът следва да зачете материалната
доказателствена сила на приетите по делото доказателства, представляващи архивни
документи - официални удостоверителни , чиято истинност не се оспори в хода на
съдебното производство по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и
няма пречка съдът да ги кредитира по съществото на спора.
От правна страна следва да се отбележи следното:
От изложеното в цитирания Указ №1467
съдът установи, че ДС и НМ са в структурата на МВР, но присвояването на звания
на служители е по различен ред - в ДС е по реда на ЗВВС, докато в НМ е по реда
на ЗНМ, т.е. приемането на действителна военна служба в ДС и присвояването на
военни звания се извършва съгласно ЗВВС, като личният състав на ДС се състои от
военнослужещи и волнонаемни служители /чл.11-14/. Военните звания се дават на
различни правни основания и това се установява
в чл. 100 на Инструкция за кадровата работа в МВР от 1978г.
Жалбоподателят И., като военнослужещ
с присвоено звание по ЗВВС, след 1985г. е бил част
от личния състав на ДС в ОУ МВР Пловдив.
Съдът приема за безспорен и факта, че И. е работил в
системата на МВР по линия на Народна милиция и по линия на Държавна сигурност ,
въз основа на отразеното в двете служебни карти представени и приети по делото: 1. Служебна карта - обр. 4 с № 15051/84 по
направление НМ на А.Т.И. и Служебна
карта - обр. 4 с № 15849 по направление ДС на А.Т.И., отразена в регистър на
издадени служебни карти на служители от ДС -„Офицери 14686 – 16071.
Съдът обсъди и относимата и
задължителна съдебна практика на ВАС, според която установяването и обявяването
на принадлежност по глава трета от закона е регламентирано като форма на
разкриване и публично оповестяване на документи, а не изследването на реално
извършвана дейност от проверяваното лице.
Има се предвид организационната
обвързаност на конкретното лице към тези служби, неговото регистриране към
апарата им, без да обхваща функционирането на тези лица в това качество. Обвързаната
компетентност на Комисията я задължава единствено да констатира, че са налице данни
за принадлежност на проверяваното лице в справочните масиви и документи
съществуващи към момента на постановяване на решението. Комисията не е
овластена да обсъжда и да подлага на съмнение информацията, съдържаща се в
предоставените й архивни документи, като
в правомощията на комисията не е проверката за осъществявана дейност от
жалбоподателя, а само наличие на документи за принадлежност, към
структурата на ДС. /Решения
по адм. дела №№№ 13844/2017г., 9248/2017, 2015/20 и 2204/20г./
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът следва да приеме за безспорно доказано, че А.И. е бил част от
апарата на ДС като щатен служител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на
ЗДРДОПБГДСРСБНА, като наличието на факта на неговата принадлежност е установен
на база на документи по пар.1, т. 5 от ДР на с.з.
Неотносим към правния спор е каква е била
реално извършваната дейност на И. в случая , респ. извършвал ли е оперативна
дейност , ползвал ли е агентурен апарат и т.н.
Неотносим към правния спор е и факта как
и защо е отменено решението на Комисията , по определение № 1526/26.03.2012 г.
на Административен съд София-град, според което комисията е отменила свое
решение за обявяване принадлежността към ДС на негов колега от отдел „Кадри“ на
ОУ на МВР – гр.Пловдив - И.И.С.. Същото важи и за друг негов колега – Н.Л.Г.,
който преди да се пенсионира е бил Директор на Областна Дирекция на МВР в гр.
Сливен и която длъжност не допуска подобна принадлежност.
Настоящият докладчик познава лично
цитираните по-горе лица , вкл. и жалбоподателя
от 1985г. и същият е наясно с кадровото израстване на жалбоподателя.
Същевременно отново следва да се посочи
, че Комисията не е овластена да обсъжда и да подлага на съмнение информацията,
съдържаща се в предоставените й архивни документи, а следва само да оповести принадлежността на жалбоподателя, към
структурата на ДС. Т.е има се предвид организационната обвързаност на
конкретното лице към тези служби, неговото регистриране към апарата им.
Съдът приема , че оспореното решение е
законосъобразно, издадено от компетентен орган, при спазване на установената
форма, без нарушения на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалните разпоредби и
целта на закона, поради което следва да се остави в сила.
По всички така изложени съображения,
настоящият състав на АС Пловдив приема оспорването по жалбата за неоснователно,
поради което и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК,
РЕШИ:
Отхвърля жалба
на А.Т.И. с ЕГН **********,***
против Решение № 2-1800 от 17.03.2020 г.
на КРДОПБГДСРСБНА, с което е посочен като принадлежност към български гражданин
към ДС на разузнавателни служби на БНА регистрирани от ОИК за местни избори от
2019 г.
Осъжда А.Т.И.
с ЕГН **********,*** да заплати на Комисията за разкриване на документите за
обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия , гр. София , ул. Врабча №
1 юк. Възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок,
считано от съобщението и получаване на препис от него от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :