№ 121
гр. С., 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110113664 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на “фирма“ ЕООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С/адрес/, представлявано от
управителя П.Д., чрез адв. Г... против „Т...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Я/адрес/, представлявано от изпълнителния
директор.
Ищецът твърди, че е собственик на присъединителен топлопровод и
абонатна станция (съоръжения за присъединяване), находящи се в жилищна
сграда в гр. С., УПИ ..., кв. ... м. К/адрес/, тъй като е изградил след
съгласуване с ответника съоръженията за нуждите на топлоснабдяване на
посочената сграда. Поддържа, че ответникът е получил владението върху
същите и е открил абонатни номера на отделните етажни съсобственици за
заплащане на доставяната топлинна енергия. Сочи, че собствеността върху
изградените съоръжения е следвало да се прехвърли в срок до три години от
изграждането им, както и че за времето на ползването им от ответника преди
преминаване на собствеността, се дължи цена за ползването съгласно чл. 137,
ал. 2 ЗЕ. Ответникът е отказал да изпълни задължението си да изкупи
съоръженията за присъединяване, а продължавал да ги ползва без да заплаща
цена за това на ищеца. Предвид изложеното моли ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 1 250 лв., представляваща незаплатена цена на
ползването на съоръжението за присъединяване към топлопреносната мрежа
1
на жилищната сграда – етажна собственост, находяща се в гр.С., УПИ ..., кв.
... м. К/адрес/, за периода от 29.09.2020 г. до 15.03.2022 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Счита,
че и към настоящия момент ищецът не бил представил всички необходими
документи за изкупуване на процесните съоръжения, като по този начин
същият се облагодетелствал от собственото си неправомерно поведение, като
претендирал възнаграждение за ползване на съоръжението. Възразява още, че
по делото нямало категорични доказателства, че ищцовото дружество е
собственик на процесните съоръжения. Не
бил налице и необоснован отказ от страна на ответното дружество за
изкупуване на съоръжението, поради което правото на ищеца да претендира
цена за ползването му въобще не било възниквало. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира и разноски по делото.
С писмените си бележки ищецът поддържа иска си за осъждане на
ответника за сумата от 2611 лева съобразно заключението на вещото лице, но
изменение на исковите претенции на основание чл.214 от ГПК не е искано и
не е прието.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
137, ал. 2 ЗЕ.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск и
доказателствата по делото, намира следното:
Няма спор между страните, а и се установява от договор за
присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди
между „Т....“ ЕАД от 07.10.2012г., че между " Т...." ЕАД, наричано за
краткост дружеството и "А...“ ЕООД наричано за краткост потребител, е
постигната договорка за изграждане на нов енергиен обект при спазване на
техническите изисквания за него за присъединяване на сграда в гр.С., на УПИ
..., кв.58 в м.Красно село – плавателен канал“ на ул.Дедеагач № 28 към
топлопреносната мрежа. Страните не спорят, а това се установява и от самия
договор, че съгласно чл.1 от него с този договор се уреждат
2
взаимоотношенията между дружеството и изпълнителя по изграждане на нов
енергиен обект и техническите изисквания за присъединяване на сградата.
Според договорките помежду им по чл.2, ал.1, присъединяването следва да се
извърши чрез изграждане на присъединителен топлопровод, съоръженията
към него и абонатна станция, наричани за краткост строеж при определени по
чл.2, ал.2 техническите параметри.
Съгласно чл.8 потребителят се задължава да изгради за своя сметка
строежа, съгласно техническите условия и изисквания, посочени в
предварителното проучвани за присъединяване и утвърдените проекти като е
уговорено, че до момента на прехвърляне на правото на собственост върху
строежа на дружеството, потребителят е негов собственик. Съгласно чл.15,
изпълнителят е длъжен да проведе 72-часова проба при експлоатационни
условия на строежа, с участието и под контрола на упълномощени
представители на дружеството. С чл.25 е уговорено, че Т.... ЕАД има право да
използва изградените от ищеца съоръжения и да разрешава присъединяване
на нови потребители на топлинна енергия.
Не се спори и това се установява от разрешение за ползване с № ДК-07-
310/ 29.08.2005г. на Дирекция за национален строителен контрол, че на
29.08.2005г. е разрешено ползването на строеж за "Жилищна сграда с гаражи,
помещения за магазини, шест жилищни и два мансардни етажи,
топлозахранване и абонатна станция и връзки с външни мрежи и ВиК и
кабели НН в УПИ VI ...., кв.... по плана на гр.С. за м.К/адрес/ – поцесната.
Съдът е допуснал и приел заключение на вещо лице по СТЕ – прието
без възражения от страните и сторено въз основа на писмените доказателства
по делото.
От заявление на ищеца от 29.05.2014г. и от 20.04.2022г. до ответното
дружество се установява, че на тази дата изпълнителят е предложил на „Т....“
ЕАД изкупуване на енергийните обекти – присъединителен топлопровод,
съоръжения към тях и абонатна станция. Определен е седмодневен срок за
ответника, в който да заплати цената на изграденото съоръжение и да заплати
стойността за неговото ползване от момента на присъединяване до момента
на получаване на поканата, възлизащо на 50 388 лева за периода от 2005г. до
2014г.
От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че
3
съоръженията за присъединяване на сградата отоплителна инсталация на
процесната СЕС към топлопреносната мрежа на жилищната сграда, в това
число процесните топлопроводно отклонение и абонатна станция, са
въведени в експлоатация по смисъла на ЗУТ, съгласно техническите
изисквания, на 29.08.2005г. като от месец юни на 2006г. е включена в
централизирано топлоснабдяване. Съгласно заключението на вещото лице и
въз основа на данни от ТР ‚Земляне“ за отчетени данни за отчетена топлинна
енергия за периода от 01.01.2020г до 31.03.2022г. по стойности на ДКЕВР и
приложената Методик за определяне на цените за предоставен достъп на
преносно или разпространително предприятие, ползването на съоръженията
от страна на ответника за исковия период – от 29.09.2020г. до 15.03.2022г. –
са на стойност от 2611 лева.
Не се спори от страните, че не са сключили договор за присъединяване
по чл.137, ал.3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ като съгласно цитираната
разпоредба, собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се
прехвърлят в срок до три години, като отношенията се уреждат с договора за
присъединяване по чл. 138, ал. 1.
Спорно по делото бе дали вина за несключване на договора по чл.137,
ал.3 от ЗЕ носи изпълнителят поради недепозиране на всички документи,
нужни по прехвърляне на договора като с това си поведение е поставил
ответника в невъзможност да придоби ПС върху строежа.
Съдът намира тези възражения на ответника за недоказани със следните
мотиви:
Безспорно се установи, че изграждането на енергийния обект е станало
след съгласуване с ответника и е извършено в изпълнение на сключения през
2005г. договор. Установи се, че исковите съоръжения са с издадени
строителни книжа- разрешение за строеж и разрешение за ползване, а и
безспорно се установи, че отговарят на изискванията за задължителната 72-
часова проба – в този смисъл е заключението на експерта, л.80 от делото,
както и самият протокол за проведена 72 часова проба от 20.05.2005г.
Установи се също така, че на 29.05.2014г. и на 20.04.2022г. "А... " ЕООД е
подало до "Т...." ЕАД заявление за сключване на окончателен договор за
изкупуване на енергийни обекти – исковите, но такъв не е сключен до датата
на подаване на исковата молба, както и че ответникът с покана, получена от
4
ответника на 10.02.2020г. в срок от седем дни т.е до 17.02.2020г., не е
заплатил стойността на изграденото съоръжения, както и не е платил
обезщетение за неговото ползване без правно основание. Остана недоказано
общото твърдението на ответника, че нефинализиране на процедурата по
сключване на окончателния договор за прехвърляне на ПС върху тези
съоръжения е по вина на ищеца, който не е депозирал всички, нужни за това
документи.
Съгласно чл.137, ал.1 ЗЕ при присъединяване на потребители на
топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод,
съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от
топлопреносното предприятие и са негова собственост, а по силата на чл.137,
ал.2 ЗЕ в случай, че изграждането на съоръженията се извършва от клиентите
след съгласуване с топлопреносното предприятие, то топлопреносното
предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал.1, изградени от
клиентите. Цитираната разпоредба, която е приложима в случая, санкционира
разместването на имуществени блага, до което би се стигнало при
функциониращ обект, изграден за сметка на потребителите, който все още не
е собственост на топлопреносното предприятие, но се ползва по
предназначение. В този случай до изкупуване на съоръженията от ответника,
последният дължи цена за ползването им на лицето, което ги е изградило.
В случая се установи, че процесните съоръжения са изградени от ищеца
за негова сметка. Не се твърди, нито се доказа собствеността върху тях да е
прехвърлена на ответника. Ето защо следва да се приеме, че на основание чл.
137, ал. 2 ЗЕ ответникът дължи цена за ползване на съоръженията в размер на
тази по заключението на вещото лице и съобразно заявеното в исковата молба
от 1250 лева за исковия период – от 29.09.2020г. до 15.03.2022г. Доказаха се
всички предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 59 ЗЗД вр. с чл.
137, ал. 2 ЗЕ, тъй като при условията на пълно и главно доказване се
установи, че ищецът е изградил за своя сметка топлопреносните съоръжения;
"Т...." ЕАД не е изкупило съоръженията, но е ползвало същите през спорния
период и по този начин дружеството се е обогатило; настъпило е обедняване
за "А...“ ЕООД, изразяващо се в цената за ползване на съоръженията за
съответния период; налице е връзка между обогатяването и обедняването,
като липсва правно основание за разместване на благата.
5
При уважаване на иска за главницата, то следва да се уважи и искането
за присъждане на законна лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът
има право на разноски в пълен размер от 954.44 лева, от които 104.44 лева за
държавна такса, 450 лева за възнаграждение на вещо лице по СТЕ, 400 лева за
възнаграждение на адвокат, за което стореното възражение за прекомерност е
неоснователно. Същото е в рамките на определеното по чл.7, ал.2, т.2 от
НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Т....” ЕАД, ЕИК ... , със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул. .. да заплати на “фирма“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. С/адрес/, представлявано от управителя П.Д., чрез адв. Г... на
основание чл.59 от ЗЗД във вр. с чл.137, ал.2 от Закона за енергетиката и
чл.86 от ЗЗД сумата от 1250 лева – като обезщетение за ползване за периода
от 29.09.2020г. до 15.03.2022г. вкл. на топлопреносно съоръжение за
присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищната сграда – етажна
собственост, находяща се в гр.С., УПИ ..., кв. ... м. К/адрес/ ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба–15.03.2022г. до
окончателното изплащане и
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК “Т....” ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул. .. да заплати на “фирма“ ЕООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С/адрес/, представлявано от
управителя П.Д., чрез адв. Г... сумата от 954.44 лева съдебно – деловодни
разноски по делото.
Решението е обжалваемо в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6