Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр.София, ….05.2020г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                           

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА       

при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16 477 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

Ищците – Л.В.Ш. и Т.в.Ш. твърдят, че с молба от 20.07.2009г. от взискателят С.М.К.е образува изпълнително дело №751/2009г. по описа на ЧСИ М.О., peг. № 758 въз основа на изпълнителен лист от 15.07.2009г., издаден по гр.д. № 1527/2008г.,по описа на Пловдивски окръжен съд против тях, съгласно който те са осъдени да заплатят на взискателя С.К.сумите, както следва: Л.Ш., сумата в размер на 32 899, 99лв., представляваща сума за уравнение на дяловете, а Т.Ш., сумата в размер на 91 497, 49лв., представляваща сума за уравнение на дяловете. Посочват, че по-късно в хода на изпълнителното производство към делото е присъединен и изпълнителен лист от 26.06.2015г., издаден от Районен съд Пловдив,  с който първият ищец, е осъден да заплати на взискателя К.законната лихва върху присъдената сума от 32 899, 99лв. от влизане в сила на решението 20.05.2010., а вторият ищец е осъдена да заплати на взискателя К.законната лихва върху присъдената сума от 91 497, 49лв. от влизане на решението в сила 20.05.2010г. Считат,  че присъединяването на изпълнителен лист от 26.06.2015г., издаден от Районен съд Пловдив, направено с молба от взискателя подадена на 23.09.2015г. за незаконосъобразно, тъй като към момента на подаването на молбата за присъединяване на изпълнителния лист делото е било прекратено ех lege по силата на закона на основание чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като последното изпълнително действие по делото е от 22.02.2013г., т.е. към датата 22.02.2015г. делото е било прекратено. Заявяват, че с постановление от 16.07.2018г. съдебният изпълнител М.О. е констатирал прекратяването на изпълнителното дело, този акт не е обжалван и е влязъл в сила. Посочват, че последното изпълнително действие е извършено на 27.02.2013г. и от тогава е започнала да тече погасителна давност, която е изтекла на 27.02.2018г., поради което поддържат, че вземанията към тях са погасени по давност. Относно вземанията по втория изпълнителен лист посочват, че погасителната давност относно тях е започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист – 26.06.2015г. и е изтекла на 26.06.2018г., тоест преди подаване на молбата на 25.07.2018г. от ответницата, която е наследник на взискателя С.М.К., за образуване на ново изпълнително дело №608/2018г. по описа на ЧСИ М.О., рег.№ 758. Молят да бъде постановено съдебно решение, с което се признае за установено, че ищците не дължат на ответника следните суми, тъй като вземанията са погасени по давност:

I. от Л.В.Ш.:

1. сумата от 32 899, 99 лв., представляваща сума за уравнение на дяловете, за която е издаден изпълнителен лист от 15.07.2009г. по гр. д. №1527/2008г. по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив и

2. законна лихва върху сумата от 32 899, 99 лв. за периода от 20.05.2010г., за която сума е издаден изпълнителен лист на 26.06.2015г. по гр. д. №831/2000г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив,

II. от Т.В.Ш.:

1. сумата от 91 497, 49 лв., представляваща сума за уравнение на дяловете, за която е издаден изпълнителен лист от 15.07.2009г. по гр. д. №1527/2008г. по описа на Окръжен съд - гр. Пловдив и

2. законна лихва върху сумата от 91 497, 49 лв. за периода от 20.05.2010г., за която сума е издаден изпълнителен лист на 26.06.2015г. по гр. д. №831/2000г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив. Претендират направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – Е.С.К. в депозирания от него писмен отговор оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не е налице изтекъл период от 5 години между предприетите действия за принудително събиране на вземанията. Твърди, че по искане на взискателя - С.К.са предприемани действия след 22.02.2013г., като последното е от 09.10.2017г. за запор на лек автомобил. Относно втория издаден изпълнителен лист за законна лихва върху главниците поддържа, че е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД на съдебно удостоверено вземане и давността следва да бъде 5 години. Посочва, че през 2012г. при ЧСИ А.А.са образувани изп. дело № 243/2012г. и изп. дело № 244/2012г. с длъжници Т. и Л. Ш.и взсикател – К.П.. Заявява, че по същите изпълнителни дела С.К.е бил конституиран като присъединен взискател на основание чл. 456, ал. 1 от ГПК, тъй като обект на изпълнение по тези изпълнителни дела са имоти, които са възбранени от наследодателя на ответника. Поради наложено дисциплинарно наказание на ЧСИ А.А.тези две изпълнителни дела са прехвърлени на ЧСИ Н.В.с рег. №759 под номера 4506/2013г. и 4505/2013г., като извършеното разпределение по тях е обжалвано от наследодателя на ответника. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове и й се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника е депозирал списък на претендираните разноски по делото /страница 77 от делото/.

  Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното за установено от фактическа страна:

В направения от съда доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:

- образуване на изп. дело № 751/2009г. и изп. дело № 608/2018г. при ЧСИ М.О. с рег. № 758 на КЧСИ,

- ответникът е наследник по закон на взискателя С.М.К.,

- издаден изпълнителен лист на 15.07.2009г. по гр.д. № 1527/2008г., по описа на Пловдивски окръжен съд против Л.Ш. и Т.Ш., съгласно който същите са осъдени да заплатят на взискателя С.К.сумите, както следва: Л.Ш., сумата в размер на 32 899, 99лв., представляваща сума за уравнение на дяловете, а Т.Ш., сумата в размер на 91 497, 49лв., представляваща сума за уравнение на дяловете и

- издаден изпълнителен лист от 26.06.2015г. по гр. д. №831/2000г. от Районен съд Пловдив,  с който първият ищец, е осъден да заплати на взискателя К.законната лихва върху присъдената сума от 32 899, 99лв. от влизане в сила на решението 20.05.2010., а вторият ищец е осъдена да заплати на взискателя К.законната лихва върху присъдената сума от 91 497, 49лв. от влизане на решението в сила 20.05.2010г.

По делото е представен заверен препис от изпълнително дело №751/2009г. по описа на ЧСИ М.О. с рег. №758. Това изпълнително дело е образувано по молба на наследодателя на ответника подадена на 20.07.2009г. на основание издадения изпълнителен лист от 15.07.2009г., който е описан по-горе. С молба от 22.02.2013г. наследодателят на ответника е поискал да бъде наложен запор върху вземанията на длъжниците по изп. д. №46/13г. и изп. д. №47/13г. по описа на ЧСИ А.А., които те са образували срещу него. С постановление от ЧСИ М.О. е наложен поискания запор върху вземанията на всеки от длъжниците към взискателя по това изпълнително дело. /страница 515 от изпълнителното дело/. На 28.02.2013г. са връчени до ЧСИ А.А.запорните съобщения. На 23.09.2015г. е подавана молба от наследодателя на ответника /страница 540 от изпълнителното дело/, в които е направено искане за присъединяване към образуваното изпълнително дело и на вземанията на кредитора по изп. лист от 26.06.2015г., който е описан по-горе. С постановление от 14.10.2015г. е уважено това искане от съдебния изпълнител и на основание чл. 456 от ГПК е включено в премета на изпълнителното производство и вземанията на взискателя по посочения изпълнителен лист. На 09.10.2017г. е подадена молба от наследодателя на ответника с искане да бъде наложен запор върху описаното в нея МПС, собственост на длъжниците /стр. 571 от изпълнителното дело/. На 10.10.2017г. ЧСИ е издал постановление, с което е наложил поискания запор. С постановление от 16.07.2018г. е прекратено от ЧСИ изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като в мотивите е посочено, че по това изпълнително дело не са предприемани изпълнителни действия в периода 22.03.2013г. – 23.09.2015г. Постановлението е влязло в сила на 01.08.2018г.

 По делото е представен заверен препис от изпълнително дело №608/2018г. по описа на ЧСИ М.О. с рег. №758. Това изпълнително дело е образувано по молба на ответника подадена на 25.07.2018г. на основание издадените два изпълнителни листове - от 15.07.2009г. и от 26.06.2015г., които са описани по-горе.

По делото е представен заверен препис от изпълнително дело №243/2012г. по описа на ЧСИ А.А.с рег. №757. Това изпълнително дело е образувано по молба на К.Н.П.подадена на 25.06.2012г. на основание изпълнителен лист издаден на 19.06.2012г. по ч. гр. д. №9088/2012г. по описа на Районен съд – гр.  Пловдив, с който Л.В.Ш. е осъден да заплати на това лице сумата от 6 000 лв., дължими по запис на заповед от 01.06.2011г., ведно със законната лихва от 11.06.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 120 лв. – разноски по делото. На 28.09.2012г. е подадена молба от наследодателя на ответника с искане да бъде присъединен като взискател за вземането му срещу длъжника по изпълнителния лист от 15.07.2009г. /стр. 99 от изпълнителното дело/. С постановление от 08.10.2012г. ЧСИ е уважил подадената молба. През 2014г. по това изпълнително дело е извършено разпределение по чл. 460 от ГПК /страница 135 от изпълнителното дело/. На 25.07.2018г. е подадена молба от ответника с искане да бъде преведена по посочената от нея банкова сметка ***, която е определена за наследодателя й, на основание влязлото в сила разпределение.

По делото е представен заверен препис от изпълнително дело №244/2012г. по описа на ЧСИ А.А.с рег. №757. Това изпълнително дело е образувано по молба на К.Н.П.подадена на 25.06.2012г. на основание изпълнителен лист издаден на 15.06.2012г. по ч. гр. д. №9087/2012г. по описа на Районен съд – гр.  Пловдив, с който Т.В.Ш. е осъдена да заплати на това лице сумата от 8 000 лв., дължими по запис на заповед от 01.06.2011г., ведно със законната лихва от 11.06.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 160 лв. – разноски по делото. На 28.09.2012г. е подадена молба от наследодателя на ответника с искане да бъде присъединен като взискател за вземането му срещу длъжника по изпълнителния лист от 15.07.2009г. /стр. 106 от изпълнителното дело/. С постановление от 08.10.2012г. ЧСИ е уважил подадената молба. През 2014г. по това изпълнително дело е извършено разпределение по чл. 460 от ГПК /страница 135 от изпълнителното дело/. Този акт на съдебния изпълнител е обжалван от наследодателя на ответника и със съдебно решение е отменен. В началото на м. януари 2015г. е извършено от съдебния изпълнител ново разпределение по чл. 460 от ГПК.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Относно предявените искове

Съгласно направения по делото доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на следните факти:

- на коя дата е извършено последното изпълнително действие по изп. д. №751/2009г. по описа на ЧСИ с рег. №758,

- на коя дата е подадена молба от ответника за образуване на изп. д. №608/2018г. по описа на ЧСИ с рег. №758,

- на коя дата е подадена молбата за присъединяване към това изпълнително дело на втория описан по-горе изпълнителен лист,

- в доказателствена тежест на ответника е да установи:

- извършване на изпълнителни действия след 22.03.2013г. по изп. д. №751/2009г. по описа на ЧСИ с рег. №758,

- включване на наследодателя й като присъединен взискател и на коя дата по изп. дела №243/2012г. и №244/2012г. по описа на ЧСИ А.А.и

- извършване на изпълнителни действия по по изп. дела №243/2012г. и №244/2012г. по описа на ЧСИ А.А.след 22.03.2012г.

От описаните действия по представените изпълнителни дела се установява, че последното направено от взискателя искане за извършване на изпълнително действие по тях е направено по изп. д. №751/09г. по описа на ЧСИ М.О. с молба от 22.02.2013г., в която се съдържа искане за налагане на запор върху описания в нея лек автомобил, за който се твърди, че е съсобственост на длъжниците – ищци в настоящото производство. По изп. дело №243/12г. и изп. дело №244/12г. по описа на ЧСИ А.А.последното изпълнително действие е извършено с издаване на постановление за възлагане на недвижимия имот, който е изнесен на публична продан, през 2012г. По тези две дела след това е извършвано единствено разпределение на постъпилата сума от публичната продан, но не са направени искания от първоначалния взискател, нито от наследодателя на ответника, който е присъединен взискател от 2012г., за извършване на изпълнителни действия. Съобразно т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015г. постановено по т. д. №2/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС извършването на разпределение не представлява изпълнително действие. Предвид посоченото тези действия направени от съдебния изпълнител след приключване на публичната продан не представляват такива, в резултат на които да се приеме, че е прекъсната давността по отношение на процесните вземания. Ответникът е направил възражение, че последното изпълнително действие по изп. д. №751/2009г. по описа на ЧСИ М.О. е описаното по-горе на 10.10.2017г., с което е уважена направената молба от взискателя депозирана на 09.10.2017г. и е наложен запор върху описаното в последната МПС. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява в случай, че взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. В този случай не е необходимо издаване на нарочен акт за това от съдебния изпълнител, за да настъпи посочената в цитираната норма последица, а предпоставка за това е единствено изтичане на посочения срок и бездействие от страна на взискателя. В разглеждания случай след посоченото изпълнително действие извършено по молба на взискателя от 22.02.2013г., следващата депозирана молба от тази страна в производството е едва на 23.09.2015г. и е с предмет – включване и на втория издаден в полза на тази страна изпълнителен лист от 26.06.2015г. С оглед на описаното и чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК следва, че изп. д. №751/2009г. е прекратено по силата на закона на 23.02.2015г. След прекратяване на едно производство всички последващи действия от страните или съдебния изпълнител по него са незаконосъобразни, и не могат да имат правни последици идентични с тези в едно висящо изпълнително производство. Следователно не може да бъде зачетено като изпълнително действие, водещо до прекъсване на погасителната давност на вземанията по двата изпълнителни листове, наложения през 2017г. запор върху МПС от съдебния изпълнител, доколкото  същият е направен по едно вече прекратено по силата на закона изпълнително производство. С оглед на изложеното съдът приема, че направеното от ответника възражение, относно на коя дата е поискано и съответно извършено последното изпълнително действие по изп. д. №751/2009г. по описа на ЧСИ М.О., е неоснователно.

От двете страни в процеса не се спори, че по отношение на всяка главница, дължима от съответния ищец, погасителната давност е 5 годишна. Това следва и от разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. Спорно е между страните какъв е срока на погасителната давност по отношение на втората група вземания, описани в изпълнителния лист от 26.06.2015г., които са законна лихва върху главницата от 20.05.2010г. до изплащане на вземането. Ответникът поддържа, че доколкото това вземане е установено със съдебно решение, то съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД срокът на погасителната давност по отношение на него е пет години. Съдът счита, че така направеното от ответника възражение е основателно.

 Съгласно посоченото тълкувателно решение на ВКС погасителната давност започва да тече от датата, на която е извършено последното изпълнително действие в производството. Това е логично с оглед на фактът, че погасителната давност е свързана с период на бездействие от страна на титуляра на правото да реализира същото. В разглеждания случай поискания от взискателя запор на МПС с молба от 22.02.2013г. е наложен с връчване на запорните съобщения на ЧСИ А.А.– 28.02.2013г., тоест от тази дата е започнала да тече погасителна давност относно процесните вземания. И съответно петгодишният период е изтекъл на 28.02.2018г. по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнителния лист от 15.07.2009г. Второто изпълнително дело по описа на ЧСИ М.О. е образувано на 25.07.2018г. /№608/18г./, тоест след изтичане на давностния срок относно вземанията по изпълнителен лист от 15.07.2009г. Съгласно чл. 119 от ЗЗД „ С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла”. Вземанията, за които е издаден втория изпълнителен лист от 26.06.2015г. са за законна лихва, дължима върху главниците по изпълнителния лист от 15.07.2009г.  Тоест те по своя характер са акцесорни вземания и относно тях следва да се приложи чл. 119 от ЗЗД, от което следва, че същите са били погасени към датата на образуване на изпълнително дело №608/2018г. по описа на ЧСИ М.О., тъй като към тази дата вече са били погасени главните вземания.

С оглед на изложеното съдът приема, че към датата на образуване на изп. д. №608/2018г. по описа на ЧСИ М.О. е изтекла погасителната давност по отношения на вземанията, които са вписани в двата изпълнителни листове, поради което предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, като се признае за установено между страните, че ищците нямат задължения към ответника както следва:

1. Л.В.Ш.:

- 32 899, 99 лв. – представляваща сума за уравнение на дяловете, за която е издаден изпълнителен лист на 15.07.2009г. по в. гр. д. №1527/2008г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,

 - законната лихва върху сумата от 32 899, 99 лв., дължима за периода  от влизане  в сила на  решението в сила на 20.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издаден изпълнителен лист на 26.06.2015г. по гр. д. №831/2000г. по описа на Районен съд – Пловдив и

2. Т.В.Ш.:

- 91 497, 49 лв. – представляваща сума за уравнение на дяловете, за която е издаден изпълнителен лист на 15.07.2009г. по в. гр. д. №1527/2008г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,

 - законната лихва върху сумата от 91 497, 49 лв., дължима за периода  от влизане  в сила на  решението в сила на 20.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издаден изпълнителен лист на 26.06.2015г. по гр. д. №831/2000г. по описа на Районен съд – Пловдив.

 

По отношение на направените разноски в настоящото производство

Размерът на минималното адвокатско възнаграждение съобразно петитума на предявените искове и чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения е както следва:

- по отношение на ищеца Л.В.Ш. – размера на предявените искове е първият – 32 899, 99 лв. и 28 253, 73 лв. – сумата на законната лихва върху 32 899, 99 лв. за периода от 20.05.2010г. – 16.10.2018г. или общо – 61 153, 72 лв. и съответно минимално адвокатско възнаграждение за двата иска – 2 364, 61 лв. и

- по отношение на ищеца Т.В.Ш. – размера на предявените искове е първият – 91 497, 49 лв. и 78 575, 88 лв. – сумата на законната лихва върху 91 497, 49 лв. за периода от 20.05.2010г. – 16.10.2018г. или общо – 170 073, 37 лв. и съответно минимално адвокатско възнаграждение за двата иска – 4 931, 47 лв.  

В депозираният списък на претендираните разноски е посочено, че се иска присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на ищците на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 4 020 лв. /страница 75 от делото/. Предвид този факт и обстоятелството, че съдът не може да присъжда повече разноски, отколкото се иска от страната следва ответникът да бъде осъден да заплати на упълномощения представител на ищците адв. С. М.Л.  адвокатско възнаграждение в размер на 4 020 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищците от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото /страница 38 от делото/, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 9 249, 07 лв. и 48 лв. заплатена такса на ЧСИ Марияна Обретенова за изготвените преписи от двете изпълнителни дела или общо сумата от 9 297, 07 лв.

Предвид изхода на делото следва да бъде оставено без уважение искането на ответника за присъждане на направените от него разноски в тежест на ищците.

С тези мотиви съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено по предявените искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК от Л.В.Ш., ЕГН - ********** със съдебен адрес:*** – чрез адвокат С.Л. срещу Е.С.К., ЕГН - ********** ***, офис 5 – чрез адвокат Д.Д., че Л.В.Ш., ЕГН – ********** не дължи на Е.С.К., ЕГН – ********** следните суми:

- 32 899, 99 лв. – представляваща сума за уравнение на дяловете, за която е издаден изпълнителен лист на 15.07.2009г. по в. гр. д. №1527/2008г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,

 - законната лихва върху сумата от 32 899, 99 лв., дължима за периода  от влизане  в сила на  решението в сила на 20.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издаден изпълнителен лист на 26.06.2015г. по гр. д. №831/2000г. по описа на Районен съд – Пловдив, тъй като тези задължения са погасени по давност преди датата на образуване на изпълнително дело №608/2018г. по описа на ЧСИ М.О. с рег. №758.

ПРИЗНАВА за установено по предявените искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК от Т.В.Ш., ЕГН - ********** със съдебен адрес:*** – чрез адвокат С.Л. срещу Е.С.К., ЕГН - ********** ***, офис 5 – чрез адвокат Д.Д., че Т.В.Ш., ЕГН - ********** не дължи на Е.С.К., ЕГН – ********** следните суми:

- 91 497, 49 лв. – представляваща сума за уравнение на дяловете, за която е издаден изпълнителен лист на 15.07.2009г. по в. гр. д. №1527/2008г. по описа на Окръжен съд – Пловдив,

 - законната лихва върху сумата от 91 497, 49 лв., дължима за периода  от влизане  в сила на  решението в сила на 20.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издаден изпълнителен лист на 26.06.2015г. по гр. д. №831/2000г. по описа на Районен съд – Пловдив, тъй като тези задължения са погасени по давност преди датата на образуване на изпълнително дело №608/2018г. по описа на ЧСИ М.О. с рег. №758.

ОСЪЖДА Е.С.К., ЕГН - ********** ***, офис 5 – чрез адвокат Д.Д. да заплати на С. М.Л.,***, БУЛСТАТ – ********** с адрес: ***  на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от  4 020 лв.

ОСЪЖДА Е.С.К., ЕГН - ********** ***, офис 5 – чрез адвокат Д.Д.  на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. ****** сумата от 9 297, 07 лв.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: