Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                    №  3119 / 25.08.2010 год.

                                                                                    

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на  шестнадесети юли  две хиляди и десета година  в състав:                                                      

                                                                   Районен съдия: Даниела Павлова 

 

при участието на секретаря Веска П.  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4746 по опис на ВРС за 2005 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове  с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността.

В исковата молба ищците „Севар” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.В. , ул.”****” № 16, рег. По ф.д.№ ** г. на ВОС, дан.№ **, представлявано от В.К.Н. и В.К.Н. с ЕГН **********,***  твърдят че са собственици на двуетажна  жилищна сграда в гр.В.  ул.**** № 135 със ЗП 135 кв.м. и РЗП 393, 46 кв.м. , състояща се от сутерен, първи етаж, втори етаж и тавански етаж, изградена върху държавно дворно място, представляващо УПИ № * в кв. * по плана на 3 -ти м.р. на гр.В.  ведно с 25 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Сочат в молбата, че са придобили правото на собственост  на описания имот чрез правни сделки, а праводателите им на основание  договори за продажба на държавен имот,  обективирани в нот.акт № **, том **, дело № ** г., нот.акт № *, том *, дело № * г., нот.акт № *, том *, дело № * г. на Варненски нотариус и нот.акт № *, том І, дело № 218/2000 г. на нотариус Ил. М. с район на действие района на ВРС.  Твърдят, че ответниците Р.Г.Р. с ЕГН ********** и Ж.Л.Р. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** се легитимират формално като собственици на тавансия етаж от  описаната сграда със ЗП 135 кв.м. и съответния процент идеални части от общите части на сградата  и от правото на строеж на основание правна  сделка от 2002 г.  Релевират, че същите не са собственици на описания в договора имот,  тъй като праводателите им  не са  били собственици на  същия, поради обстоятелството, че  таванския етаж не съществува като самостоятелен обект в сградата, а представлява обща част. Иска се отмяна на издадения нотариален акт на ответниците. Сочат, че договора за продажба е нищожен поради липса на предмет.

    В съдебно заседание ищците чрез процесуалните си представители поддържат предявените искове и молят същите да се уважят.

   Ответниците чрез процесуалните си представители оспорват предявените против тях искове  като неоснователни и молят същите да бъдат  отхвърлени. Оспорват правата на ищците и правата на тяхните праводатели по твърдение че договорите за продажба на държавен недвижим имот от които черпят права са нищожни.  Сочат, че осъществяват фактическата власт върху имота на правно основание, а именно правна сделка и алтернативно придобивно основание изтекла придобивна давност, считано  от продажбата на имота  през 2002 г.  

   Съдът след преценка по реда на чл. 188 от ГПК отм. на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

   Искът  с правно основание чл. 108 от ЗС е осъдителен, петиторен и ищците носят тежестта на доказване относно твърдяното от тях право на собственост за процесния имот на заявеното основание, както и относно твърдението, че ответниците осъществяват фактическа власт върху същия  без основание.

   Не е спорно между страните обстоятелството, че фактическата власт   върху таванския етаж се осъществява от ответника.

   Видно от представените  писменни доказателства  за собственост се установява следното: С договор за продажба обективиран в  нот.акт № 116, том ХVІ, дело № 4125/93 г. на нотариус при ВРС и договор за продажба, обективиран в нот.акт № 153, том V, дело № 1720/95 г. ищците  „**” ЕООД  и  В.Н., действащ като собственик на ЕТ „**” са придобили  собствеността върху апартамент находящ се на първия етаж в сградата на ул.”**” № 16 гр.В. . С договор за продажба, обективиран в нот.акт № 188, том І, дело № 218/2000 г. на нотариус Ил.М.с район на действие района на ВРС ищецът „**” ЕООД е придобил собствеността върху апартамент находящ се на целия втори  етаж в сградата на ул.”**” № 16 гр.В.  със ЗП 118 кв.м. заедно с две избени помешщения  както и 50% ид.части от общите части на сградата и 50% ид.части от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ 260 кв.м. представляващо имот пл.№ 1 в кв.725 по плана на трети подрайон на гр.В. .

С нотариален акт № 182, том Х, дело № 1790/04 г. на нотариус Ал. Г. с район на действие района на ВРС ищците  са признати по реда на чл.483 ГПК отм. за съсобственици на двуетажна жилищна сграда находяща се в гр.В. , ул.”**” № 16, изградена върху държавно дворно място, съставляващо ПИ № 1 /едно/ в кв.№ 725 по плана на трети подрайон на гр.В.  със ЗП от 135 кв.м. и брутна ЗП 393.46 кв.м., състояща се от сутеренен етаж, първи етаж, втори етаж и вътрешно стълбище и 8.40 кв.м. от общите части на сградата и от правото на строеж върху описаното държавно дворно място. 

С договор за продажба обективиран в нот.акт № 81, том ХVІІ, дело № 3822/02 г. на СВ В.  ответникът  Р.Г.Р. с ЕГН ********** по време на брака му с ответницата Ж.Л.Р. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** е придобил в режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху тавански етаж от масивна триетажна сграда застроена върху 135 кв.м., находяща се в гр.В. , ул.”**” № 16, състоящ се от коридор, две стаи, кухня, килер, както и съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху което е построена сградата, цялото с площ 265 кв.м., представляващо УПИ № 1 в кв.725  по плана на трети подрайон на гр.В. , при граници на имота: ул.”****”, УПИ № 2 и УПИ № 3.  Не е спорно между страните обстоятелството, че към датата на придобиване на имота ответниците са били съпрузи на основание  сключен между тях граждански брак. 

 Ответниците са оспорили представените от ищците  документи за притежавани от праводателите им права за първия и втория етажи на сградата в която се намира и процесния имот. От същите  се установява, че с договор за продажба на недвижим държавен имот по реда на Наредбата за държавни имоти № 11 165 от 23.11.1988 г. праводателката на ищците Н. М. Н. е придобила жилище – апартамент в сградата на ул.”**” № 16 със ЗП 38.61 кв.м.,  състоящ се от стая, кухня, тоалет-баня, антре, ½ от общо антре и ведно с прилежащото избено помещение, както и ¼ ид.част от общите части на сградата и от правото на строеж. С договор за продажба № 9679 от 28.12.1987 г. на държавен имот Т. и С. Х. са придобили собствеността върху жилище – апартамент в същата сграда състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалет, коридор, антре, изба с площ 73.52 кв.м. Ищците са придобили така описания имот от наследниците на същите лица.

  Ищците оспорват правата на ответниците за процесния тавански етаж  по твърдение, че имота не е самостоятелен обект, а представлява обща част на сградата и на това основание е собственост на ищците. Ответниците оспорват  правата на ищците по твърдение,  че договорите за продажба на първия и втория етаж на сградата на праводателите им са нищожни  и не е настъпил  прехвърлителния  ефект  на две основания – нищожност поради противоречие със закона – чл.110 ал.1, т.3 от Наредбата за държавните имоти от 1975 г. действала към момента на продажбите, както и  че същите не са подписани от  председателя на ИК на ОНС В. .  Сочат също така че в представените от ищците договори за продажба от които същите черпят права са описани и индивидуализирани обектите на правото на собственост като в същите не е описан тавански етаж и таванско помещение. 

От заключенията на проведените съдебно-технически експертизи,  които съдът цени  като компетентно дадени се установява, че   процесния имот не е обща част на сградата, а има статут на складово помещение, не отговаря на изискванията за жилище, както и че в Община В.  не са открити архитектурни проекти за сградата,  поради което вещите лица не могат да дадат  категорично заключение за характеристиките на същата.  В кадастралните планове на гр.В. , предходни и действащ сградата е заснета  като двуетажна жилищна.

От заключението на СТЕ от 15.03.2010 г. се установява, че по всички КП сградата е отразена като масивна двуетажна сграда. За имота няма действащ застроителен и регулационен план, тъй като заповедта за централната градска част от 1981 г. е отменена. За същия няма влязло в сила ЧЗРП или ПУП-ПРЗ. Сградата е включена в списъка на декларираните архитектурно-строителни паметници на гр.В. . От допълнителното заключени по СТЕ се установява, че  предвижданията по плана за застрояване към датата на придобиване на имота от праводателите на ищците за периода 1987 г. – 1988 г. е за улична регулация. В Община В.  не са открити проекти за преустройство и обособяване на самостоятелни обекти – жилища на сградата съгласно действащите към същия момент закони – ЗТСУ и преди 1973 г. - ЗМИНМ. 

От заключението на проведената тройна СТЕ което съдът цени като компетентно дадено се установява, че процесното таванско помещение отговаря на изискванията за складово помещение съгласно наредба № 7 ДВ бр.3 от 2004 г. и ЗУТ.

По възражението на ответниците за нищожност на договорите за продажба на държавен имот е проведена СГЕ. От заключението на същата,  което съдът цени като компетентно дадено се установява, че договор за продажба на държавен имот № 11165 от 23.11.1988 г., договор № 9679 от 28.12.1987 г., договор № 9434 от 11.11.1987 г., заповед № 3389 от 27.10.1988 г., заповед № 2841 от 22.10.1987 г. и заповед № 3493 от 15.12.1987 г. не са подписани от председателя на ИК на ОНС Б. К. . Подписа за председател в заповед № 2841 от 22.10.1987 г. е изпълнен от секретаря П. И., а в останалите оспорени документи подписите за председател за изпълнени от зам.председателя П. С. . 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на предявения иск е обусловена от установяване на кумулативното наличие на активна и пасивна материално правна легитимиция на страните. Собствеността на ищците върху процесния недвижим имот  и упражняването на фактическа власт от ответниците върху същия имот  без правно основание са обстоятелствата, които определят изхода от спорното правоотношение и следва да бъдат установени от ищеца по пътя на главното и пълно доказване.

В настоящия случай основателността на исковата претенция за процесния тавански етаж  е  в зависимост от установяване на правата на ищците за първия и втория етаж на сградата в която се намира същия  по твърдение че същото помещение представлява обща част на собствената им  двуетажната сграда и не представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Доколкото ответниците оспорват правата на  ищците и с оглед тежестта на доказване която носят в производството, последните следва да ангажират доказателства че притежават правото на собственост на процесния имот на заявеното в молбата придобивно основание. 

          Праводателите на ищците са придобили имота на основание договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имот отм., действала към датата на продажбата - 28.12.1987 г. и 23.11.1988 г.  Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал.1 от Наредбата продажбата на жилища от държавния жилищен фонд се извършва от общинските народни съвети по местонахождението на имотите.

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Закона за народните съвети,  обн. ДВ бр.95 от 51 г., отм.  правните действия и сделките с недвижими имоти, общинска собственост  от името  на съвета могат да се извършат и от изпълнителния му комитет освен в случаите, когато се касае за изключителна компетентност на съвета, дадена със закон. Съгласно същия закон ОНС се представлява от неговия председател, а при отсъствието му от упълномощено от  него лице. Не са представени доказателства в производството, че длъжностните лица, които са  подписали  оспорените договори за продажба на държавен имот са притежавали представителна власт за това към датата на подписването им и че са имали право да представляват ОНС на законово основание.  Длъжностните лица,  членове на ОНС, подписали оспорените документи от името на  общинския народен съвет не са от категорията на лицата, посочени  в чл. 16 от Закона за народните съвети, поради което същите  са подписани от лица без представителна власт. Следователно не е настъпил вещнопрехвърлителния ефект на продажбата.  Възражението на ответниците във връзка с оспорване правата на праводателите на ищците и на правата на  ищците  е основателно.

Освен горното от събраните в производството доказателства се установи, че процесния имот представлява самостоятелен обект – складово помещение, но не представлява жилище, поради което съдът намира, че същото не е обща част на сградата. Също така от представените от ищците доказателства се установява, че те са придобили собствеността върху индивидуално определени обекти на правото на собственост на сутеренния, първия и втория етажи на сградата на ул.”**” № 16 като липсват доказателства да са придобили правото на собственост върху складово помещение, разположено на таванския етаж на същата сграда.

 Предвид горното от събраните в производството  доказателства съдът намира, че не са  установени правата на ищците  на заявеното от тях в исковата молба придобивно основание, поради което и предявения от тях против ответниците  ревандикационен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищците следва да заплатят на ответника Р. разноски за производството в размер на 960 лева  по представените по делото доказателства за извършен разход. 

Мотивиран от гореизложеното, съдът 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „**” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.В. , ул.”****” № 16, рег. по ф.д.№ 2662/93 г. на ВОС, дан.№ *, представлявано от В.К.Н. и  от  В.К.Н. с ЕГН **********,***  искове  против  Р.Г.Р. с ЕГН ********** и Ж.Л.Р. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** за предаване владението на  недвижим имот, представляващ целия тавански етаж от  масивна триетажна сграда застроена върху 135 кв.м., находяща се в гр.В. , ул.”**” № *, състоящ се от  коридор, две стаи, кухня, килер, както и съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху което е построена сградата, цялото с площ 265 кв.м., представляващо УПИ №  * в кв.725  по плана на трети подрайон на гр.В. , при граници на имота: ул.”****”, УПИ № 2 и УПИ № 3,  на основание чл. 108 от ЗС.

           

ОСЪЖДА „**” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.В. , ул.”****” № 16, рег. по ф.д.№ 2662/93 г. на ВОС, дан.№ **, представлявано от В.К.Н. и В.К.Н. с ЕГН **********,***  да заплатят на  Р.Г.Р. с ЕГН ********** *** сумата от  960 лева представляваща разноски за производството, на осн.чл.64 ГПК отм.

 

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба  пред ВОС в 14 -дневен срок от връчване на съобщението до страните.

 

Районен съдия: