№ 370
гр. Варна, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20223110106368 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.405, ал.1 КЗ
от М. Н. М. срещу ЗАД “Д.Б.Ж.З.“ да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение от
12.06.2019г., постановена по ч.гр.дело № **/2019г. по описа на РС София,
сумата от 681.36 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ на л.а. Нисан, модел Микра с ДК № ** ВТ, съгласно
застрахователна полица №** със срок на действие от 27.07.2018г. до
26.07.2019г., за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на процесния
автомобил - предна броня, преден ляв калник и предна лява врата, настъпило
на 10.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.04.2019г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 10.12.2018г. ищцата паркирала
автомобила си – марка Нисан, модел Микра с ДК № ** ВТ в района на
Окръжна болница гр. Варна. На тръгване забелязала, че автомобилът е
увреден съответно на: предна броня, преден ляв калник и предна лява врата.
Веднага след настъпване на застрахователното събитие М. М. уведомила
застрахователя, попълнила уведомление за претенция по застраховка „Каско“
и е заведена щета №**. Направен бил опис, в който били посочени всички
увредени детайли на л.а.. По така заведената щета, застрахователят отказал да
заплати застрахователно обезщетение, с мотиви, че застрахователният
договор е сключен при условията на разсрочено плащане и по него не била
платена втората вноска, поради което счита същия за прекратен на
1
16.11.2018г. Сочи, че на 09.11.2018г., чрез посредник/брокер, по банков път
била заплатена втора вноска по процесната полица.
Счита отказа за неоснователен, както и че неоснователно е прекратен
договора. С извършеното плащане на застрахователните вноски на
застрахователния посредник счита, че е извършено плащане на
застрахователя.
Излага, че съгласно проформа фактура от 11.03.2019г., стойността на
ремонта на увредените детайли възлиза на 681.36 лева. Претендира се и
обезщетение за забава.
Направени са доказателствени искания за присъединяване към
настоящото дело на ч.гр.д. №**/2019г. по описа на СРС, задължаване на
ответника да представи преписката по образувана при него щета №**,
допускане на съдебно автотехническа експертиза и допускане на съдебно-
счетоводна експертиза.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД е депозирал
писмен отговор, в който е изразено становище за допустимост на иска, но
счита исковата молба за нередовна поради: 1/ не е посочена банкова сметка
или друг начин за плащане, каквото изискване има съгласно чл. 127, ал.4
ГПК; 2/не са изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за
възникване правото на обезщетение факти; 3/ липсва пълно описание на
процесното ПТП, не е описан механизма на пътнотранспортното
произшествие.
Излага се становище за неоснователност на иска, както по основание
така и по размер. Сочи, че за да възникне отговорността на застрахователя е
необходимо кумулативното наличие на валиден застрахователен договор,
застрахователно събитие и причинна връзка между вредите и събитието. Не
оспорва наличието на имуществена застраховка по застрахователен договор
№** между страните, но оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение с ищеца към датата на процесното събитие – 10.12.2018г.,
както и наличието на връзка между вредите и събитието, не било налице и
застрахователно събитие. Процесния застрахователен договор бил сключен
при условията на чл. 367, ал. 1 КЗ и чл.368, ал.1 КЗ при разсрочено плащане, с
дати на падежа и съответни суми:
1 вноска в размер на 114.75 лева с дата на падежа 26.07.2018г.
2 вноска в размер на 114.75 лева с дата на падежа 27.10.2018г.
3 вноска в размер на 114.75 лева с дата на падежа 27.01.2019г.
4 вноска в размер на 114.75 лева с дата на падежа 27.04.2019г.
В отговора се сочи, че била заплатена само първата вноска по
застрахователния договор, същия породил действие до 27.10.2018г., поради
което към датата на събитието – 10.12.2018г. договора не бил валиден. Не
било извършено плащане и в петнадесетдневния срок след изтичане, на който
договорът се прекратява автоматично съгласно чл. 368, ал.3, изречение второ
2
КЗ. Признава, че е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по
застрахователна полица №**, поради прекратяване на договора.
Ответното дружество твърди, че поради отнемане лиценза на брокера
„С.“ ООД, от КФН на 11.01.2018г., са преустановили договорните си
взаимоотношения с него. „С.“ ООД действало без представителна власт и
лиценз за посредническа/брокерска дейност, неправомерно събирало премии
по застрахователни договори и действията им след 11.01.2018г. не обвързвали
застрахователя.
Сочи се, че на 09.11.2018г. от „С.“ ООД е постъпила сума в размер на
448.23 лева, с вписано основание за превод – отчет 09.11.2018г. равняване на
дог., без да е посочено към, кой договор е плащането, вписан е неизвестен
наредител – DBGG2-2. За застрахователното дружество било налице
фактическа невъзможност да отнесе плащането към който и да е от
застрахователните договори.
Оспорва се механизма на ПТП, липсва посочено място на ПТП и
следователно не можело да се установи дали процесното МПС е било
паркирано или не, нито къде е било паркирано. Твърди се че вредите са
настъпили в резултат на груба небрежност от страна на ищеца. Оспорва се
претендираните вреди да са в резултат на процесното ПТП.
Оспорва се фактура №********** от 08.11.2018г. в нейната цялост,
като се твърди, че същата няма характер на официален удостоверителен
документ, който да се ползва с материална доказателствена сила. Оспорват
фактурата и на основание чл. 193 ГПК, в частта получил фактура и конкретно
подписа на Т.В., както и в частта представляващ застрахователното
дружество, където също е посочен проф. Т.В. за представляващ дружество.
Иска се, съдът да задължи ищеца да представи същата в оригинал.
Оспорва се представената от ищеца проформа фактура от 03.11.2019г. в
нейната цялост, като се твърди, че същата няма характер на официален
удостоверителен документ, който да се ползва с материална доказателствена
сила. Иска се, съдът да задължи ищеца да представи същата в оригинал.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
сключването на застрахователен договор от страните, обективиран в полица
№** при разсрочено плащане на застрахователната премия; плащането на
първата вноска по договора; завеждането на застрахователна претенция №**.
С уведомление за щета по застрахователна полица №** М. М. е
декларирала пред ЗАД“Д.Б.Ж.З.“ настъпването на застрахователно събитие от
10.12.2018г.
3
Съгласно Опис заключение по щета по полица №** от 13.12.2018г. за
автомобил Нисан Микра с рег. №В ** са описани следните щети: предна
броня; преден ляв калник; предна лява врата.
Представено е уведомление от ЗАД Д.Б.Ж.З. АД до С. от 25.01.2019г.,в
което е обективирано изявление, че договорът за посредничество със С. е
прекратен през януари 2018г.
С Решение №**/29.10.2020г. , постановено по гр.д. **/2019г. по описа
на ВРС, потвърдено с Решение №**/17.05.2021г. , постановено по възз.гр.д.
№**/2021г. по описа на ВОС е отхвърлен иска на М. Н. М. срещу ЗАД
Д.Б.Ж.З. АД за приемане за установено, че ответното дружеството дължи на
ищеца по Заповед за изпълнение №**/2019г., издадена по ч.гр.д. №**/2019г.
по описа на СРС сумата от 463.84 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на лаковото
покритие на преден десен калник и предна дясна врата, причинени в резултат
на настъпило застрахователно събитие от 11.12.2018г. в гр.Варна, на
паркинга на магазин Джъмбо по застраховка Каско, застрахователна полица
№** за л.а. Нисан Микра с рег. №В **, при мотиви, че застрахователният
договор е бил прекратен на 12.11.2018г. В същия смисъл е и Решение
№**/04.01.2022г. , постановено по гр.д. №**/2020г. по описа на СРС, с което е
отхвърлена претенция на М. Н. М. срещу ЗАД Д.Б.Ж.З. АД за изплащане на
застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие на
13.12.2018г. по застрахователен договор, обективиран в полица №**.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави
следните правни изводи :
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение, съгласно чл.405, ал. 1 КЗ, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен
по правилото на чл.386, ал. 2 КЗ.
В тежест на застрахования е да установи наличието на валидно
застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие,
което е в причинно-следствена връзка с причинените щети на застрахованото
имущество, вида и размера на тези щети.
В тежест на застрахователя е да установи, че е изплатил следващото се
застрахователно обезщетение или наличие на обстоятелства, установяващи,
че настъпилото събитие не е покрит с договора риск.
4
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
наличието на договорна обвързаност на страните по сключен от тях
застрахователен договор, обективиран в полица №**.
Съгласно разпоредбата на чл. 299 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът
разпорежда друго, а според чл. 298, ал.1 ГПК, решението влиза в сила само
между същите страни, за същото искане и на същото основание.
В настоящият случай основният спорен въпрос относно съществуването
на застрахователното правоотношение по полица №** към датата на
настъпване на процесното застрахователно събитие 10.12.2018г. е разрешен с
влязлото в сила решение №**/29.10.2020г., постановено по гр.д. №**/2019г.
по описа на ВРС, с което е прието, че застрахователният договор е бил
прекратен на 12.11.2018г. Отреченото с влязлото в сила решение спорно
право не може да бъде пререшавано в нов исков процес между същите
страни, поради и което настоящият съдебен състав е обвързан с установените
факти по гр.д. №**/2019г. В отношенията между страните е налице сила на
пресъдено нещо, обхващаща съществуването на застрахователния договор.
Прекратяването на застрахователното правоотношение преди датата на
настъпване на процесните щети води след себе си като последица липса на
основание, въз основа на което да бъде изплатено застрахователно
обезщетение на ищцата.
С оглед всичко изложено предявеният иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските :
Съобразно изхода на делото в полза на ответника се следват разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, на основание
чл.78,ал.3 ГПК.
Внесените суми от ответника за депозити за САТЕ и ССчЕ не са
разходвани, поради и което не следва да се присъждат по реда на чл.78,ал.3
ГПК, а подлежат на възстановяване след надлежно искане.
На горните съображения съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. М., ЕГН: ********** с адрес
гр.Варна, ул.“Д-р В.П.“№10, ет.3,ап.39 срещу ЗАД“Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК: ***
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. ** №1 иск с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. чл.405, ал.1 КЗ за приемане за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение от
12.06.2019г., постановена по ч.гр.дело № **/2019г. по описа на РС София,
5
сумата от 681.36 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ на л.а. Нисан, модел Микра с ДК № ** ВТ, съгласно
застрахователна полица №** със срок на действие от 27.07.2018г. до
26.07.2019г., за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на процесния
автомобил - предна броня, преден ляв калник и предна лява врата, настъпило
на 10.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.04.2019г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М. Н. М., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“Д-р
В.П.“№10, ет.3,ап.39 да заплати на ЗАД“Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. ** №1 сумата от 200
/двеста/лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му
пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6